№ 451
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500087 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на всички
страни в производството срещу Решение № 82/16.03.2022г. по гр.д.№ 400/21
по описа на Окръжен съд -Перник, с което е осъдена Застрахователна
компания „Лeв Инс” да заплати на основания чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ сумата в общ размер на 33 600 лв., от които сумата от 12 600 лв. на
С. Р. В. и сумата от 21 000 лв.на К. А. К., чрез нейната майка и законен
представител С. Р. В., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от ПТП от дата 07.05.2020г.,
вследствие на което на С. Р. В. са причинени травматични увреждания,
субсумиращи се под хипотезата на - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и болки и страдания, а на К. А. К. са причинени
травматични увреждания, субсумиращи се под хипотезата на – трайно /за
период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на десен
долен крайник за период от време около 9-12 месеца, както и временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2020г., до окончателното плащане на сумите, като са
1
отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 45 000 лв. за ищцата К. А. К. и 35 000 лв. за ищцата С. Р.
В., както и за претендирана законна лихва върху обезщетенията за периода от
момента на настъпване на застрахователното събитие до 04.06.2020г.
Ищците обжалват постановеното решение в отхвърлителните му части,
като твърдят, че неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от
страна на двете ищци, като са се движили по пътното платно. Твърди се, че на
първо място е било невъзможно да се движат по друг начин; че е имало
достатъчно място водача на МПС да ги заобиколи и че не са се появили
внезапно на платното и са били видими за водача. В частта относно
определеното обезщетение на ищцата С. Р. В., твърди че неправилно и в
противоречие със събраните доказателства е прието, че не е налице фрактура
на таза, като има доказателства, че такава е налице и че тази ищца не е
можела да се движи нормално за срок от около един месец. За ищцата К. А.
К. твърди, че не е възстановен напълно обема на движението на крака и до
момента и тя продължава да ходи на рехабилитации. Молят да бъде отменено
обжалваното решение в отхвърлителните части и постановено ново, с което
съдът уважи исковете в пълен размер. Претендират разноски.
Ответникът е подал насрещна въззивна жалба, в която обжалва
решението по отношение на ищцата С. Р. В. над размера от 5 000лв. Излага
съображения, че при определяне размера на обезщетението за тази ищца не са
съобразени всички обстоятелства за определяне на размера на обезщетението,
като неправилно е приложен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не е взето
предвид, че обезщетение от 12 500лв. за тази ищца не съответства на вида,
обема и интензитета на търпените от нея вреди, както и че няма доказателства
травмата да се отразила по някакъв начин на ежедневните й дейности. Моли
да бъде отметено решението в частта за присъденото обезщетение на С. Р. В.
над размера от 5 000лв., като искът бъде отхвърлен над този размер.
Претендира разноски за двете инстанции. Подаден е отговор на насрещната
въззивна жалба, в който се оспорва същата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата
неправилност в обжалваната му част.
2
Решението е влязло в сила в частта, в която е определено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. за ищцата С. Р. В. и в размер на
21 000 лв. за ищцата К. А. К., тъй като не е било обжалвано в тези му части.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в
обжалваната част приема следното:
От съвкупната преценка на събраните доказателства протокол за оглед
на местопроизшествие, гласни доказателства и комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза се установява следния механизъм
на ПТП:
На 07.05.2020г., около 13:30ч. в гр. Перник, на ул. „Балканджи Йово”,
до магазин „Марден“ Д. С. Ц., управлявала лекия автомобил „Рено Клио”, с
peг. № ********. Произшествието настъпило на прав пътен участък, с лек
надлъжен наклон, при добра видимост, при движение по частично разрушена
пътна настилка, в лошо състояние и при скорост на движение от около 10
км/ч. на автомобила. Водачът е имал техническа възможност добре да
наблюдава пътното платно пред себе си и своевременно да реагира на
настъпило препятствие на платното. Малко преди да настъпи контакта с
пешеходците, водачът на лекия автомобил е реагирал чрез спиране,
намалявайки скоростта незначително. На разстояние около 25 метра от
западния ъгъл на оградата на магазин „Марден“, около средата на пътното
платно настъпва контакт с предна лява ъглова част с пешеходеца К. К.,
застъпвайки десния й крак с предно ляво колело и предна дясна ъглова част с
пешеходеца С. В., като двамата пешеходци падат върху пътното платно.
Според вещото лице причината за настъпване на ПТП е поведението на
водача, който е не е имал достатъчно умения да управлява автомобила.
Съгласно посочено от вещото лице, опасната зона на спиране на автомобила
при скорост 10 км./час е била 4. 76 метра, като водачът на л.а. е имал
видимост върху групата пешеходци от около 55 метра. Експертите сочат, че
ударът между автомобила и тялото на пострадалата К. К. е настъпил с предна
ъглова част на л.а. и предна лява гума, като пострадалото дете е било с гръб
към л.а. преди удара и в момента на удара л.а. е преминал покрай дясната
странична повърхност на тялото на пострадалата, а ударът между автомобила
и пострадалата С. В. е настъпил с предна дясна част на автомобила.
В резултат на удара ищцата К. А. К. е получила следните телесни
3
увреждания: счупване в областта на тялото /диафизата/ на дясната бедрена
кост, осъществило критериите на квалификационния медико- биологичен
признак „трайно /за период от време поголям от един месец/ затруднение на
движенията на долен десен крайник“ за период от време около 9-12 месеца;
счупване на дясната голямопищялна кост в долната й трета, осъществило
критериите на квалификационния медико- биологичен признак „трайно /за
период от време по-голям от един месец/ затруднение на движенията на долен
десен крайник“ за период от време около 7-8 месеца; две разкъсно-контузни
наранявания в дясната челно-теменна област на главата, причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
комоцио церебри /мозъчно сътресение/, което въз основа на свидетелските
показания по делото, че не са налице данни за изпадане на пострадалата в
пълно безсъзнателно състояние след инцидента, което реално да е застрашило
живота й, вещото лице приема, че е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Във връзка с получените
травми на 09.05.2020г. на ищцата е извършена операция в УМБСАЛ
„Пирогов“ гр. София, прие която е извършена кръвна репозиция и фиксация с
два броя титаниеви еластични пирони на диафизиарната фрактура на дясна
бедрена кост и кръвна репозиция и фиксация с два броя титаниеви еластични
пирони на дисталната фрактура на дясна тибия. Болничният предстой е бил за
шест дни. На 29.01.2021г. в същото лечебно заведение са били отстранени
имплантите.
На ищцата С. Р. В. са причинени следните телесни увреждания:
контузия в областта на таза, клинично проявила се с болки около симфизата
/лонното съчленение/ двустранно и затруднени движения в двете тазобедрени
стави, което увреждане не отнема трайно и в значителна степен основните
функции на долните крайници, а именно опорната и ходенето, поради което
вещите лица определят травмата като увреждане, причиняващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и охлузване в областта
на десния лакът; три охлузвания по предната повърхност на лявото бедро;
охлузване по вътрешната повърхност на дясното коляно; две ивичести
охлузвания по вътрешната повърхност на лявото коляно; три охлузвания в
областта на вътрешния глезен на левия крак; кръвонасядане по гърба на
лявото ходило; две охлузвания в областта на външния глезен на десния крак с
околно кръвонасядане, които увреждания са причинили на пострадалата
4
болка и страдание.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба от тази ищца, че
получените от нея травматични увреждания не са правилно определени от
експертизата пред първата инстанция и твърдението за получено от ПТП
счупване на таза, и по нейно искане пред въззивната инстанция е назначена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
ортопед-травматолог д-р- Б.. Вещото лице въз основа на относимите
доказателства е дал заключение, че вследствие на претърпяната пътно-
транспортна злополука на 07.05.2020г. С. Р. В. е получила следните
травматични увреждания: „ Контузия в задната област на таза. Охлузване на
десния лакът. Три охлузвания по предната повърхност на лявото бедро.
Охлузване по вътрешната повърхност на дясното коляно. Три охлузвания в
областта на лявата глезенна става. Кръвонасядане и охлузване върху десния
фибуларен глезен." По своята медико-биологична характеристика,
получените като комплекс травматични увреждания са довели за
пострадалата С. В. до " временно разстройство на здравето ".
Твърдението, че от процесното ПТП на 07.05.2020г. пострадалата С. Р.
В. е получила двустранно закрито счупване на двете рамена на двете срамни
кости на таза, според заключението на вещото лице, не отговарят на
истината.
В доклада по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил
„Рено Клио”, с peг. № ********, собственост на Д. С. Ц., сключен с ответното
застрахователно дружество към датата на процесното ПТП.
Не се спори между страните също така, че ищците са отправили
застрахователна претенция към ответното дружество на 04.06.2020г.
При така приетото за установено от фактическа страна правилно
предявените искове са квалифицирани като такива с правно основание чл. 432
ал.2 от КЗ.
При определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди за ищцата К. А. К. следва да се вземат предвид
следните обстоятелства: претърпените болки и страдания от страна на тази
ищца са били значителни по интензитет по време на възстановителния
5
период, който по отношение на травмите - счупванията в областта на десен
долен крайник, е бил с продължителност от и до около една година, като
негативните й изживявания са били с по-голям интензитет в първите дни и
седмици след получаване на травмата и със сравнително по-малък интензитет
в останалия възстановителен период. По отношение на мекотъканните травми
- рани в областта на главата и претърпяно степенно разстройство на
съзнанието, възстановителният период е продължил около 3-4 седмици, като
в резултат от тези увреждания пострадалата е търпяла умерени по интензитет
физически болки и страдания в периода на възстановяване, които са били по -
значителни в първите часове и дни след инцидента. Получените от ищцата К.
травматични увреждания в областта на десен долен крайник са й отнели за
продължителен период от време /от и до около 1 година/ основните функции
на долния крайник, а именно ходенето и опорната функции, като към датата
на извършения от вещото лице преглед - 09.12.2021г. тези функции са почти
напълно възстановени, но все още е налице намалена мускулна маса и
съответно мускулна сила на десен долен крайник в сравнения с левия долен
крайник. По отношение наличните й остатъчни белези /цикатрикси/ от
оперативни интервенции в областта на бедрото и подбедрицата, които ще
останат за цял живот, следва да се отчете дискомфорта в емоционално
отношение, които същите ще й причинят предвид и младата й възраст – 7
години към момента на травмата. Налице са и психически негативни
изживявания от травмата и причинения стрес. При тези относими
обстоятелства настоящата инстанция намира, че справедливия размер на
обезщетението е 45 000лв.
По отношение на ищцата С. Р. В., следва да бъдат отчетени следните
обстоятелства: тя е претърпяла умерени по интензитет физически болки и
страдания по време на възстановителния период, които по отношение на
травмите - контузия в тазовата област и мекотъканните увреждания в
областта на крайниците - охлузни наранявания и кръвонасядания, са били с
продължителност от около 3-4 седмици, които са били по - значителни в
първите часове и дни след инцидента. Уврежданията на ищцата не са отнели
в значителна степен основни функции на крайниците, същите са били
напълно възстановени в период от време около 3-4 седмици и не са й
останали налични белези /цикатрикси/ от нараняванията. Налице са и
психически негативни изживявания от травмата и причинения стрес. При така
6
изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от ПОС
обезщетение в размер на 18 000лв. е завишено. Настоящата инстанция
намира, че такова следва да бъде определено в размер на 8 000лв.
Основателно и доказано е възражението на ответната страна за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите.
Съгласно посоченото от вещите лица в приетата по делото експертиза, както
и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че
пострадалите лица, заедно с цялата група от шестима пешеходци, са се
движели в редица, по ширината на пътното платно което е било с ширина 8
метра, вместо да се придържат възможно най-близо до дясната му граница,
каквото е нормативното им задължение. В участъка на процесното ПТП е бил
налице банкет, който макар и затревен е бил проходим, по който пешеходците
е следвало да се придвижват, съгласно задължението им по чл. 108, ал. 1 от
ЗДвП. Ако не са могли да използват банкета, е следвало съгласно чл. 108, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-
близо до лявата му граница.
Независимо, че са се придвижвали в нарушение на правилата за
движение по пътищата, ПТП не би настъпило, ако пострадалите са реагирали
своевременно и са се отдръпнали от платното за движение, когато им е било
сигнализирано от страна на водача на автомобила, чрез подаване на звуков
сигнал тъй като пешеходците са имали възможност да забележат
приближаващото МПС от далечно разстояние, много преди опасната му зона
на спиране, предвид движението на автомобила с 10 км/ч, правия участък на
пътя и светлата част от денонощието, при които е настъпил инцидента.
Същите не само не са се отдръпнали, а и са демонстрирали агресивно
поведение, спрямо водача, като сами са поставили себе си в опасност от
нараняване.
Събрани са доказателства и , че ищцата К. А. К. е излязла внезапно пред
автомобила на застрахования водач.
При наличието на тези констатации, ПОС е приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, което е определил като 30%.
Изводът за наличие на такова се споделя изцяло от настоящата инстанция, но
тъй като не е налице жалба от ответника в тази част на решението, следва да
7
бъде прието, че то е в размер на 30%.
При тези изводи, определените обезщетения следва да бъдат
редуцирани за ищцата К. А. К. от 45 000лв. на 31 500лв., а за ищцата С. Р. В.
– от 8 000лв. на 5 600лв.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на ПОС, следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск от К. А. К. срещу ответника над размер от 21 000лв
до 31 500лв. и бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на
10 500лв.
Следва да бъде отменено решението в частта, в която е уважен иска на
С. Р. В. над размер от 5 600лв. до 12 500лв. и бъде отхвърлен същия за сумата
над 5 600лв. до 12 500лв.
При този изход на производството следва да бъде променено решението
на първата инстанция в частта за разноските, като ответникът ЗК „Лев инс“
бъде осъден да заплати допълнително държавна такса по сметка на САС в
размер на 180лв.; на ищците допълнително сумата 26лв.
За въззивната инстанция на жалбоподателите, с оглед уважената част от
обжалваемия интерес се дължат разноски в размер на 30лв. за депозит за
вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва се присъждат,
тъй като в представения договор за правно помощ от 08.06.2022г. е уговорено
такова, но то не е било заплатено и до приключването на устните състезания
не са представени доказателства да е платено същото.
На жалбоподателя-ответник, съразмерно на уважената част от
насрещната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 82/16.03.2022г. по гр.д.№ 400/21 по описа на
Окръжен съд -Перник, в частта, в която е отхвърлен предявения от К. А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез нейната майка и законен
представител С. Р. В., ЕГН ********** срещу Застрахователна компания
„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, с адрес за призоваване: гр.София, Бул.
8
„Симеоновско шосе” № 67А иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 21 000лв. до 31 500лв., както и в частта,
в която е осъден Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК: *********, с
адрес за призоваване: гр.София, Бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати
на С. Р. В., ЕГН ********** сумата над 5 600лв. до 12 600лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, с адрес за призоваване:
гр.София, Бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на К. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез нейната майка и законен
представител С. Р. В., ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 07.05.2020г. за
причинени телесни увреждания в размер на 10 500лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от 04.06.2020г. до окончателното й изплащане, както
и сумата 26 лв. разноски за първата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. В. срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 432 ар.1 от КЗ над размера от 5 0600лв.
до 12 600лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/16.03.2022г. по гр.д.№ 400/21 по
описа на Окръжен съд –Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд – София държавна такса в размер на 180 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: ********* да заплати на С. Р. В.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на К. А. К. разноски в
размер на 30лв.
ОСЪЖДА С. Р. В., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Лев инс“ АД
ЕИК ********* направените разноски за въззивната инстанция в размер на
100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10