№ 59
гр. Д., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100029 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК – нищожност на Договор за паричен заем №
4595* от 21.09.2022г.; чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП - в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 4595* от 21.09.2022г сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД, е
нищожна; чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП – нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №
4595* от 21.09.2022г..
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по Договор за
паричен заем № 4595* от 21.09.2022г., сключен с ответното дружество „И. А.
М.“ АД и съгласно договора ищеца е получил заемната сума от 4000 лева,
общо дължима сума с лихва - 4648.16 лева, при срок на кредита 22 вноски,
при ГПР- 41.08 % и ГЛП- 35.00 %. Твърди, че във връзка с чл.4 от Договор
за паричен заем, ищеца е сключил с „Ф. Б." ЕООД, Договор за предоставяне
на поръчителство № 4595*, с който да бъде обезпечен сключеният договор за
заем като възнаграждението, което следва да заплати, за поръчител е в общ
размер на 3205.84 лева или 145.72 лева за всяка вноска. По този начин общото
задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с
1
него Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 7854.00
лева. Счита, че Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. сключен с
„И. A. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1
т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност,
че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г.,
сключен с „И. A. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита, че и така сключения Договор за
предоставяне на поръчителство № 4595* е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП като излага подробни съображения.
Моли съда да приеме, че Договор за паричен заем № 4595* от
21.09.2022г., сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор
за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г сключен с ответното дружество „И.
А. М.“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че така сключения Договор за
предоставяне на поръчителство № 4595* е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП. Моли съда да осъди ответните страни да заплатят и
направените в настоящото производство разноски.
В о. с. з. ищецът не изпраща представител. С писмено становище
адв. Д. М. поддържа изцяло исковата молба. Оспорва депозираните отговори.
Моли съда да уважи предявените искови претенции като безспорно доказани
и установени. Претендира за разноски по представения списък за разноски,
като излага съображения по същество.
В о. с. з. ответникът „И. А. М.“ АД - С. ред. призован не изпраща
представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „И. А. М.“ АД - С. чрез
процесуалния му представител старши юрисконсулт М. К. е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита предявените искове са допустими,
но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. По
основателността на иска счита, че предвидените в чл. 4 от Договора за
паричен заем обезпечения, не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва
2
да бъдат включени в ГПР. Страните доброволно са уговорили, че длъжникът
трябва да представи в срок едно от следните обезпечения: две физически
лица гаранти, които да отговарят на конкретно посочени в договора
изисквания; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество -
гарант, което предоставя гаранционни сделки, като изцяло на волята на
длъжника е оставено решението, кое от тези три обезпечения да избере.
Довереното му дружество е нямало как да прогнозира към момента на
сключване на договора за паричен заем, кое обезпечение ще избере ищецът,
поради което и няма как да предвиди какви разходи за заемателя ще
възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и
дори да е имало подобна информация, то тези разходи не са във връзка с
отпускането на кредита, поради което и не следва да бъдат включени в ГПР.
Счита, че процесуалният представител на ищеца не е съобразил разпоредбата
на чл. 19, ал.3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Следователно законодателят е предвидил
възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е
изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
ГПР представлява възнаграждението на кредитора под формата на договорна
лихва и други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит
като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца, претендира за разноски, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В о. с. з., ответникът „Ф. Б.“ - София ред. призован не изпраща
представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ф. Б.“ - С. чрез
процесуален представител ст. юрк. М. К. е депозирал отговор на исковата
молба. Излага съображения за недопустимост на предявеният установителен
иск поради липса на правен интерес от ищеца. Алтернативно, в случай, че се
счете установителния иск за процесуално допустим, то счита, че твърденията
за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са
неоснователни. Процесуално представляваното от нея дружество е вписано
3
като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции
по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството
следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него
гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на
всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите
към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ, като
излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от
страна на ищеца, претендира за разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между М. Р. Г. като заемател и „И. A. М.“ АД, ЕИК:
********* гр. С. като заемодател, е сключен Договор за паричен заем №
4595* от 21.09.2022 г. за сумата от 4000 лева- потребителски заем по
продукт FasyMax, размер на двуседмичната погасителна вноска - 211.28 лева,
срок на заема в седмици – 44, брой вноски – 22, при ГПР- 41.08 % и ГЛП-
35.00 %.
Не се спори, че между М. Р. Г. и "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ********** гр.
С. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4595*/21.09.2022г., с
който е обезпечен сключеният Договор за паричен заем като
възнаграждението, което следва да заплати ищеца, за поръчител е в общ
размер на 3205.84 лева или 145.72 лева за всяка вноска.
Представен е погасителен план по Договор за паричен заем №
4595*, от който се установява, че дължимата лихва е в размер на 648.16 лева;
платената лихва е в размер на 105.58 лева; дължимата главница е в размер на
4000.00 лева, а платената главница е в размер на 316.98 лева. Остатък
дължимо лихва и главница е в размер на 4225.60 лева, а платеното лихва и
главница е в размер на 422.56 лева.
4
От погасителен план по Договор за поръчителство/гаранция №
4595* се установява, че дължимото поръчителство е в размер на 3205.84 лева,
а платеното поръчителство е в размер на 332.44 лева. Остатък дължимо в
размер на 2873.40 лева, а платено в размер на 332.44 лева.
Съдът намира, че предявените искове чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11
ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК са основателни и
доказани, по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова
разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която
намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за
кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва
приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените
в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските
обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за
размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез
поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските
сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. №
911/2009г. на ВКС, I т.о.).
Безспорно е, че между ищеца и ответното дружество „И. A. М.“ АД
е сключен Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. по продукт
FasyMax, по силата на който ищеца е получил заемната сума от 4000 лева,
при който размера на двуседмичната погасителна вноска е 211.28 лева, срок
на заема в седмици – 44, брой вноски – 22.
Безспорно е, че между ищеца и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД е
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4595*/21.09.2022г., с който
да бъде обезпечен сключеният договор за заем като възнаграждението, което
5
следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 3205.84 лева или 145.72
лева за всяка вноска.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да
определят съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две насоки – съдържанието му не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави, като това ограничение се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288
ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Критериите, дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. В
настоящия казус, процесните Договор за паричен заем № 4595* от
21.09.2022г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от 21.09.2022г.,
не се оспорват от ищеца по автентичност. Съдът намира за основателни
наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договорите поради
противоречие със закона. Изхождайки от предмета на договора за паричен
заем - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него -
ответник юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец
- физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките
на своята професионална компетентност, процесният заем има характер на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това
6
положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение
правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия
ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание
на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои
нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за
недействителност /нищожност/ на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите
на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията
залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на
чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит,
съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй
като договорът е сключен в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК,
вр. с чл.22 от ЗПК. В договора е визиран годишен процент на разходите
/ГПР/, като абсолютна процентна стойност - 41.08 % и ГЛП- 35.00 %.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.5 е указано, че ГПР на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно
7
Тарифата за таксите на заемодателя. При липсата на данни за наличие на
други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход
за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това
положение, не става ясно как е формиран ГПР от 41.08 %, т.е. какво друго е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушен е и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на
законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не отговаря на
действителния.
В конкретният случай сключването на договора за поръчителство е
посочен като елемент от сключване на договора паричен заем, без който
последния не може да се сключи. От друга страна в договора за заем изрично
е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника „И. А. М.“ АД
дружество поръчител, като ищеца се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на гаранция с втория
ответник. Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител
на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер,
предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на
„И. А. М.“ АД. Заемодателят и гаранта имат качеството на свързани лица,
8
защото при направена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е „И. А.
М.“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за
заем. След като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя
и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по
чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика със заплащане на сумата по договора за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то
не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита,
с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗП, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния
договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът
за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
Посочените нарушения на чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с
чл.22 от ЗПК водят до извод за недействителността на Договор за паричен
заем № 4595* от 21.09.2022г. сключен между ищеца и ответното дружество
„И. А. М.“ АД.
Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от 21.09.2022г. е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, поради неспазване на чл.19 ал.4,
от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП. В процесния договор никъде не са посочени взетите
9
предвид допускания, използвани при изчисляването. В договора са посочени
абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена
методиката на формиране годишния процент на разходите, от където не е
ясно по какъв начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания, а следва да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а в
случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11,
т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен. Възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
следва да бъде включено в ГПР. При сключването на договора за заем, чрез
предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано
с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит
за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР, както и по-горе е посочено.
Ищеца е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата,
която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за гаранта
представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4
ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника „И. А. М.“ АД дружество поръчител. Ищеца се е възползвал от тази
алтернативна възможност и е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с втория ответник.
С оглед гореизложеното следва, че главния иск за признаване на
Договор за паричен заем № 4595* от 21.09.2022г., сключен между ищеца и
ответното дружество „И. А. М.“ АД, че е недействителен /нищожен/ на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
10
По предявения от ищеца обективно съединен иск за обявяване
нищожност на чл. 4 от Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от
21.09.2022г., сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД на основание чл.
26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, съдът не дължи
решение, тъй като съединяването на исковете е в съотношение на
евентуалност, а главният иск е уважен.
Иска за признаване на Договор за предоставяне на гаранция №
4595* от 21.09.2022г. за недействителен, респ. нищожен на основание чл.26
ал.1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК
и чл.143 oт ЗЗП също е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се
осъдят отвитниците да заплатят на ищеца направинете разноски ,
представляващи държавна такса, а именно: “И. А. М.“ АД - 186.00 лева, а „Ф.
Б.“ ЕООД – 128.00 лева. Процесуалния представител на ищеца претендира за
адвокатското възнаграждение в размер на 918.00 лева по иска спрямо „И. А.
М.“ АД и за адвокатското възнаграждение в размер на 745.20 лева по иска
спрямо „Ф. Б.“ ЕООД. С отговорите на исковата молба ответните дружества
са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК и молят да бъде намалено към мининум.
Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
за оказване на помощ на материално затруднено лице. Доколкото пред
настоящата съдебна инстанция усилията на адв. Десислав М. са се изчерпали
с подаване на исковата молба и писмено становище, не се е явил в открито
съдебно заседание пред съда, то обемът на оказаната правна помощ по
исковете за прогласяване на нищожност на договора за кредит и на договор за
предоставяне на гаранция съответства на минималните възнаграждения,
дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължима за двата иска по отделно. Посочената сума от 556.00 лева следва да
се присъди като се осъди „И. А. М.“ АД да заплати на адв. Д. В. М. на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищеца; както
и „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на адв. Д. В. М. на основание чл.38, ал.2 от Закона
11
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 455.00 лева за оказано
безплатно процесуално представителство и защита на ищеца.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните М. Р. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.Смолян, ул. И. № * и „И. А. М.“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Л. № *,
бул. Дж. Н. № *, „С. Ц.“, ет. *, офис *- *, представлявано от Г. Т. -
изпълнителен директор и А. В. М., че сключеният помежду им Договор за
паричен заем № 4595* от 21.09.2022г. е недействителен /нищожен/ на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните М. Р. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.Смолян, ул. И. № * и „Ф. Б.“ ЕООД
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. № *,
бул. Дж. Н. № *, ет. *, ап. *- *, представлявано от П. Б. Д., че сключеният
помежду им Договор за предоставяне на гаранция № 4595* от 21.09.2022г. е
недействителен /нищожен/ на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Дж. Н. № *, „С. Ц.“, ет. *, офис *- *,
представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор и А. В. М. ДА ЗАПЛАТИ
на М. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл.Смолян, ул. И. № * сумата
от 186.00 лева /сто осемдесет и шест лева/– разноски.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Дж. Н. № *, „С. Ц.“, ет. *, офис *- *,
представлявано от Г. Т. - изпълнителен директор и А. В. М. на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. –АК
Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. П. ш. № *, ет. *, ап. * сумата от 455.00
лева /четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на М. Р. Г..
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Дж. Н. № *, ет. *, ап. *- *,
12
представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на на М. Р. Г., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Д., обл.Смолян, ул. И. № * сумата от 128.00 лева /сто двадет и
осем лева/– разноски.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Дж. Н. № *, ет. *, ап. *- *,
представлявано от П. Б. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. –АК Пловдив, съдебен адрес:
гр. П., бул. П. ш. № *, ет. *, ап. * сумата от 556.00 лева /петстотин петдесет
и шест лева/, представляваща възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на М. Р. Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
13