№ 1602
гр. Варна, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900110 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „МД33" ЕООД
срещу „Ем Джи Ей Инвестмънтс" ООД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на
основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца,
който е депозирал допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на
чл.373 от ГПК.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от "МД 33" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос", ул.
„Софроний Врачански" №6, ет.2, ап.2 срещу "Ем Джи Ей Инвестмънтс" ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Одесос, ул. „Архимандрит Филарет" №9 да бъде допуснато обезпечение на
предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на сумата от 103500.00 евро,
представляваща неустойка за забава, предвидена в чл.38 от Предварителен
договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за строителство от 17.08.2015г. във вр. с т.Х1 от
Нотариален акт *****, *****, дело №211/2017г. на нотариус с рег.№192 в
1
РНК при изпълнение на задължението чл.18, ал.5 от предварителният договор
на инвеститора да снабди сградата със разрешение за ползване в срок от 30
месеца от датата на подписване на Протокол за определяне на строителна
линия и ниво от 14.08.2017г. на строеж на многофамилна жилищна сграда в
******* по плана на ж.к."****", гр.Варна в размер на по 4500 евро на месец,
начислена за периода 15.02.2020г. до 15.01.2022г., което право е придобито от
ищеца по силата на договор за цесия от 28.01.2022г. сключен с М.Б.Д. и
Д.М.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молба се твърди, на 17.08.2015г. между М.Б.Д. и Д.М.Д.,
като собственици на недвижим имот с идент. № ******** и „ЕМ ДЖИ ЕЙ
ИНВЕСТМЪНТС ООД, като инвеститор е сключен предварителен договор за
учредяване на право на строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за строителство на сграда, с разпределение на бъдещи обекти в
индивидуална собственост, съгласно изготвен идеен проект. Строителството
е следвало да бъде извършено изцяло за сметка на инвеститора. В чл. 18. ал. 3
и ал. 5 от договора инвеститорът е поел задължението в срок до 28 месеца от
съставянето на протокола обр. 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво да завърши всички строително-
монтажни работи по сградата и по обектите определени за собствениците,
като представи Акт за установяване годността за приемане на строежа - Акт
15., а в срок от 30 месеца да представи разрешение за ползване на сградата. В
чл. 38 от договора страните са договорили при неизпълнение задължението
на инвеститора по чл. 18, ал. 5 последния да дължи неустойка за забава в
размер на 4500 евро на месец.
През 2016г. между М.Б.Д. и Д.М.Д. е сключен договор за доброволна
делба на съсобствени имоти придобити от тях в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена с развод, като е договорено имот с
идентификатор № ******** по КККР на гр. Варна да остане в дял на М.Б.Д..
Ответното дружество е било запознато с това обстоятелство, като не се е
противопоставило.
През 2017г. с вписване 20170222113446 в ТРРЮЛНЦ в полза на „МД
33'* ЕООД с ЕИК ********* от страна на М.Б.Д. е направена непарична
вноска за 1 966,72 кв.м. идеални части от процесния ПИ с кадастрален
идентификатор ********.
На 18.07.2017г. ищецът „МД 33" ЕООД е прехвърлило с нот. акт № 33,
том II, per. № 2817, нот. дело № 211/2017г. на ответника общо 1577.13
кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор №********. Със същия нотариален акт
двете дружества, заедно с другия съсобственик М.Б.Д. взаимно са си
учредили право на строеж за изграждането на самостоятелни обекти в
многофамилна жилищна сграда със застроена площ от 992, 60 кв.м. и РЗП от
2
10 682. 25 кв.м., в съответствие с одобрен технически инвестиционен проект
от 22.03.2017г. и разрешение за строеж № 45/22.03.2017г., издадено от главен
архитект на община Варна. В т. XI от нотариалният акт е вписано, че се
прилагат клаузите на подписания между страните предварителен договор.
Протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и определяне
на строителна линия и ниво е съставен на 14.08.2017г., съгласно вписването в
Акт Обр. 14 за строежа от 29.11.2018г.
Следователно ответникът е следвало да изпълни задължението за
въвеждане на сградата в експлоатация до 14.02.2020 г.
Твърди се, че акт Обр. 15 към датата на депозиране на искова молба
все още няма съставен за строежа. В тази връзка е влязла в сила неустоечната
клауза на чл.38 от предварителния договор, поради което ответникът дължи
неустойка в размер на 4500.00 евро на месец, която за периода 15.02.2020г. до
15.01.2022г. се равнява на 103500.00 евро.
С договор за цесия от 28.1.2022г. М.Б.Д. и Д.М.Д. са прехвърлили
вземането си за неустойка в посочения размер на ищеца.
Излага се, че ответникът е уведомен за цесията с уведомлението
приложено към исковата молба.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника за дължимата неустойка.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Ем Джи Ей
Инвестмънтс" ООД в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорва се предявения иск по основание и размер. Излага, че
настъпилата забава на задължението му по чл. 18, ал. 5 от сключения
предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за строителство от 17.08.2015 г. не може
да му се вмени във вина, поради което и не дължи предвидената в чл. 38 от
Договора неустойка. Оспорва дължимостта на претендираната неустойка в
посочения размер.
Не оспорва наличието на договорно правоотношение между страните,
обективирано в нот. акт № 33, том II, per. № 2817, нот. дело № 211/2017г.
Излага се, че срещу прехвърлените на ответника общо 1577.13 кв.м.ид.ч. от
ПИ с идентификатор №********, двете дружества, заедно с другия
съсобственик М.Б.Д. взаимно са си учредили право на строеж за
изграждането на самостоятелни обекти в многофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 992, 60 кв.м. и РЗП от 10 682. 25 кв.м., в съответствие с
одобрен технически инвестиционен проект от 22.03.2017г. и разрешение за
3
строеж № 45/22.03.2017г., издадено от главен архитект на община Варна.
Твърди, че с оглед на уговорката на страните в р. III от нот. акт № 33, том II,
per. № 2817, нот. дело № 211/2017г., както и въз основа на сключения
предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за строителство от 17.08.2015 г., сключен
между М.Б.Д. и Д.М.Д., като собственици и „Ем Джи ЕЙ Инвестмънтс“ ООД,
ответникът се задължил да изгради със свои материали и труд, както и да
въведе в експлоатация цялата многофамилна жилищна сграда, като построи и
предаде на прехвърлителите предназначените за тях обекти, в уговорените
сроковете и степен на завършеност.
Излага, че в чл. 1, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1-5 от предварителния договор,
както и в р. IV от нот. акт № 33, том II, peг. № 2817, нот. дело № 211/2017г.,
ответното дружество се е задължило да представи акт за установяване
годността за приемане на строеж - акт обр.15 до 28 месеца, считано от датата
на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво – протокол обр. 2, както и да се снабди с разрешение
за ползване в срок от 30 месеца от датата на протокол обр. 2. Твърди, че
строителната площадка е била открита през месец август 2017 г., когато е
започнало строителството на сградата, като ответното дружество е
изпълнявало задължението си в предвидените срокове. Твърди, че
извършването на груб строеж на сградата, удостоверено с акт обр. 14 е
изпълнено на 29.11.2018 г. - 5 месеца по – рано от договорения срок.
Ответното дружество не оспорва, че е поело задължение за снабдяване
с акт. обр. 15 за сградата най – късно до месец декември 2019 г., както и да
въведе същата в експлоатация на- късно до месец февруари 2020 г. Излага, че
не е изпълнило това си задължение, тъй като М.Б.Д. и П.Л.Ф. (собственик на
самостоятелни обекти в сградата) възложили на ответника срещу
възнаграждение изготвяне и одобрение на проекти за промяна по време на
строителство в съответствие с чл. 154 от ЗУТ на притежаваните от тях
самостоятелни обекти в сградата, изразяващи се в промяна на
предназначението на някои от обектите. Исканите промени били съществени
по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ (обединяване на обекти в един
самостоятелен обект, присъединяване на част от тераси към вътрешни
пространства на обединени обекти и др.), поради което следвало да бъде
4
открита процедура по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ.
Твърди, че всички възложители, вкл. и ищецът „МД 33“ ЕООД, били
уведомени, че снабдяването с обр. акт 15 за сградата, респективно
въвеждането й в експлоатация е обусловено от успешното провеждане на
процедурата по чл. 154, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ.
Твърди, че за извършване на възложените промени по време на
строителство в съответствие с чл. 154 от ЗУТ ответното дружество е следвало
да бъде упълномощено с цел изготвяне и снабдяване с необходимата
документация. Излага се, че ищцовото дружество не е оказало нужното
съдействие, а напротив с декларация рег. № 3225/22.04.2019 г. на нотариус с
рег. № 194 на НК, М.Д., лично и в качеството си на управител и
представляващ ищеца „МД 33“ ЕООД, е оттеглила пълномощно с рег. №
5102/17.08.2015 г. на нотариус с рег. № 194 на НК с права за осъществяване
на действия във връзка с изграждането и въвеждането на процесната
жилищна сграда в експлоатация.
На 23.02.2021 г. е дадено съгласие по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, вр.
чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Липсата на съдействие обусловило забавяне на
процедурата по чл. 154 от ЗУТ, съответно забавяне съобразно уговорените
между страните срокове за въвеждане на сградата в експлоатация.
На 11.03.2021 г. със Заявление с рег. № АУ 025782 ВН страните
заявили за одобрение в Община Варна изменение на одобрен инвестиционен
проект и допълване на издаденото разрешение за строеж за процесната
сграда, по което е издадена Заповед № А – 23/24.03.2021 г., влязла в законна
сила на 14.04.2021 г., с която заявената промяна по чл. 154 от ЗУТ е одобрена.
Ответното дружество излага, че едва след влизане в сила на заповедта
е могло да предприеме действия по снабдяване с акт. Обр. 15 за сградата,
респективно въвеждането й в експлоатация.
Твърди се, че на основание чл. 83 от ЗЗД забавеното изпълнение не
може да се вмени във вина на ответника, доколкото същото е допуснато по
вина на ищцовото дружество. Поради това и не следва да носи отговорност за
заплащане на претендираната неустойка.
Твърди, че и до настоящия момент ответното дружество е в
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 3 и
5
ал. 5 от предварителния договор за снабдяване на сградата с акт обр. 15 в
срок от 28 месеца от започване на строителството, тъй като М.Д., действаща
лично и в качеството си на управител на ищцовото дружество „МД 33“
ЕООД, и „СПИКА 33“ ООД, отказва да подпише акт обр. 15, като обосновава
отказа си с несъстоятелни възражения за некачествено изпълнени
довършителни СМР по някои от притежаваните от тях самостоятелни обекти
в сградата. Ответникът излага, че акт обр. 15 е подписан от всички останали
собственици още през 2021 г.
Твърди, че с нот. акт № 170, том I, peг. № 4019, дело № 155/2021 г.
между М.Б.Д., действаща лично за себе си и като управител и представляващ
„СПИКА 33“ ООД, „Ем Джи Ей Инвестмънтс“ ООД и други собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда е прекратена доброволно
съсобствеността, възникнала в следствие на одобрените изменения на
основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Излага, че в р. IX страните са уговорили, че
не си дължат суми за уравняване на дяловете, че нямат неуредени сметки
помежду си и занапред никой няма и не следва да предявява претенции
спрямо останалите съделители.
Ответното дружество твърди, че чрез сключения на 28.01.2022 г.
договор за цесия М.Б.Д. формално е прехвърлила на „МД 33“ ЕООД
вземането си за неустойка по чл. 38 от процесния предварителен договор,
като цесионера цели да избегне уговореното в нот. акт № 170, том I, peг. №
4019, дело № 155/2021 г. и претендира неустойка чрез трето лице, което не е
страна по договора за доброволна делба.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище за
неоснователност на оспорванията на ответника. Твърди, че след образуване
на настоящото производство е започнало изграждане на външен подход към
входа на сградата, вертикална планировка, външни транспортни връзки
между пътната инфраструктура и сградата, изграждането и въвеждането в
експлоатация на трафопост за осигуряване на ел. захранване и други. Излага,
че ответното дружество е следвало да извърши строително-монтажни
дейности, вкл. и да извърши ремонт на покрив, който е дефектирал. Излага, че
към момента сградата не е въведена в експлоатация, като оспорва това
обстоятелство да се дължи на вина на М.Б.Д..
Оспорва възлагането от ищеца „МД 33“ ЕООД и/или от М.Д. на
6
ответното дружество „Ем Джи Ей Инвестмънтс“ ООД изготвяне и одобрение
на проекти за промяна по време на строителство, както и обстоятелството, че
страните са предоговаряли сроковете за строителство. Твърди, че
процедурата по чл. 154 от ЗУТ е изцяло по инициатива на ответното
дружество, с цел извършване на промени в обекти, собственост на ответника.
Излага, че процедурата по чл. 154 от ЗУТ е инициирана едва след изтичането
на първоначално уговорените срокове.
Излага, че са сключени споразумения, с които страните се
споразумели, че първоначално уговорените в предварителния договор
срокове остават непроменени, независимо от процедурата по чл. 154 от ЗУТ,
както и че ответното дружество „Ем Джи Ей Инвестмънтс“ ООД е поело
отговорност за забава в строителството и въвеждането в експлоатация на
процесния строеж.
Ищецът излага, че разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ не изключва
отговорността на ответното дружество за заплащане на неустойка. Твърди, че
неизпълнение на задължения на трети за процесния договор лица, не
изключват отговорността на изпълнителя.
Оспорва обстоятелството, че оттеглянето на пълномощно към
ответното дружество е довело до забава в строителството, като сочи, че
ищецът като кредитор не е изпаднал в забава, както и че не са били налице
непредвидими за ответното дружество обстоятелства или наличието на
непреодолима сила, довели до неизпълнение на поетото задължение за
изграждане и въвеждане в експлоатация на процесната сграда в предвидените
за това срокове.
Твърди, че не са били налице предпоставките за подписване на акт.
Обр. 15, с оглед липсата на цялостно изпълнение на строежа, съгласно
одобрените строителни книжа и сключения между страните договор. Твърди
се, че при отказ на възложител да подпише акт обр. 15, е налице
възможността за заместване на тази страна от орган по чл. 170, ал. 2 от ЗУТ,
като по този начин поведението на ищеца не е представлявало обективна
пречка за ответното дружество да изпълни задължението си за снабдяване с
акт. обр. 15 за сградата и въвеждането й в експлоатация.
Твърди се, че сключения договор за доброволна делба не засяга
7
правата и задълженията на страните по отношение на претендираната
неустойка.
По делото е постъпил допълнителен отговор от „Ем Джи Ей
Инвестмънтс" ООД, в който се поддържат всички доводи, които са
изложени в основания отговор.
Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че след образуване на
настоящото производство е започнало изграждане на външни транспортни
връзки между пътната инфраструктура и сградата, както и изграждането и
въвеждането в експлоатация на трафопост за осигуряване на ел захранване на
сградата. Излага се, че с разрешение за строеж № 26/ГИ/17.02.2021 г. на
„Електроразпределение Север“ АД е разрешено извършването на СМР за
строеж – трафопост за осигуряване на ел. захранване на процесния имот.
Твърди се, че изграждането и въвеждането му в експлоатация е задължение
само на неговия възложител – „Електроразпределение Север“ АД. По
отношение на изграждане и въвеждане в експлоатация на външна
транспортна връзка между пътната инфраструктура и сградата, ответното
дружество излага, че процедурата за това е стартирала по негова инициатива
още през 2019 г. с подаване на заявление с рег. № РД19018283ВН/16.09.2019
г. за проучване и проектиране на обект – транспортно комуникационно
обслужване от бул. „Васил Левски“ до УПИ № XXIX-168 и УПИ № IV-2624,
кв. 6 по плана на жк „Бриз-юг“ гр. Варна, за което е издадено разрешение за
строеж № 50/ГИ/16.03.2022 г., а изграждането на строежа е възложено с
договор за изграждане и строителен надзор с рег. № Д22000457ВН/09.05.2022
г.
Твърди се, че към настоящия момент за строеж трафопост е налице
издадено разрешение за ползване № ДК-07-ВН-162/06.07.2022 г.
Твърди, че със заповед № РД-19-517/06.10.2022 г. на Началника на
ДНСК е назначена ДПК за процесната сграда, която на 17.10.2022 г. следва да
се събере на строежа. Излага, че въвеждането в експлоатация на жилищната
сграда е в зависимост от въвеждането в експлоатация на трафопост и
транспортно комуникационно обслужване на имота, в който е изградена
процесната сграда.
Ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че липсва
възлагане от последния на процедурата по чл. 154 от ЗУТ, като сочи, че М.Д.,
8
действаща лично за себе си и като представляващ и управляващ ищеца „МД
33“ ЕООД и „СПИКА 33“ ООД са подали заявление в Община Варна за
одобряване изменение на одобрения инвестиционен проект и допълване на
издаденото разрешение за строеж. Сочи, че вследствие на изменението по чл.
154 от ЗУТ се образували нови самостоятелни обекти, чиито собственици са
М.Д., „МД 33“ ЕООД и „СПИКА 33“ ООД, поради което интерес от
изменението са имали последните три лица, не и ответното дружество.
Ответното дружество оспорва представените от ищеца споразумения
от 27.05.2022 г. и декларация от 16.09.2022 г., като излага, че подписалите го
управители на ответното дружество не владеят български език, а посоченото
като преводач лице няма съответната квалификация за извършване на
превода.
Твърди се още че дружеството ответник се представлява от които и да
е двама от трима управители, действащи само заедно, а представената
декларация е подписана от един от управителите на дружеството.
Излага се, че ответникът е предприел процедура по чл. 170, ал. 2 от
ЗУТ, чрез изпращането на нотариална покана с рег. № 2855, том 1, акт 157 от
07.04.2022 г. на нотариус К. с рег. № 513 на НК до М.Б.Д.. Аргументира се, че
ответникът не е неизправна страна по договора, сключен с ищеца, както и че
на основание чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, причината за забава не може да му се вмени
във вина.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже следните факти:
че на 17.08.2015г. между М.Б.Д. и Д.М.Д. и ответника е сключен
предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за строителство на сграда;
че съгласно чл. 18. ал. 5 от договора въвеждане на сградата в
експлоатация е следвало да бъде извършено в срок от 30 месеца от
съставянето на протокола обр. 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия;
че в чл. 38 от договора страните са договорили при неизпълнение
задължението на инвеститора по чл. 18, ал. 5 последния да дължи неустойка
за забава в размер на 4500 евро на месец;
че между М.Б.Д. и Д.М.Д. е сключен договор за доброволна делба,
съгласно който процесният ПИ с идентификатор № ******** се поставя в дял
на Маруся Белчева;
9
че ищецът е станал собственик на 1 966,72 кв.м. идеални части от
процесния ПИ с кадастрален идентификатор ******** в следствие на
извършен апорт с вписване 20170222113446 от страна на М.Б.Д.;
че на 18.07.2017г. ищецът „МД 33" ЕООД е прехвърлило с нот. акт №
33, том II, per. № 2817, нот. дело № 211/2017г. на ответника общо 1577.13
кв.м.ид.ч. от ПИ с идентентификатор №********;
че със същия нотариален акт двете дружества, заедно с другия
съсобственик М.Б.Д. взаимно са си учредили право на строеж за
изграждането на самостоятелни обекти;
че съгласно т.ХI от нотариалният акт се прилагат клаузите на
подписания между страните предварителен договор;
че протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво е съставен на 14.08.2017г., съгласно
вписването в Акт Обр. 14 за строежа от 29.11.2018г.;
че към настоящия момент няма издадено разрешение за ползване на
сградата;
че се дължи неустойка в претендираните размери, като цедентите са
изправна страна по договора за строителство;
че с договор за цесия от 28.1.2022г. М.Б.Д. и Д.М.Д. са прехвърлили
вземането си за неустойка в посочения размер на ищеца;
че ответникът е уведомен за цесията с уведомлението приложено към
исковата молба
че по отношение на новостроящата сграда и обекти са били налице
некачествени и неизпълнени СМР, което е обусловило отказа на М.Д. да
подпише акт 15
че изменението с цел промяна на предназначението на обектите и
тяхното обединяване е по инициатива на „Ем Джи Ей Инвестмънтс“ ООД
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които
се позовава, изключващи отговорността му, в това число:
че е изправен по договора;
че процедурата по чл. 154 от ЗУТ е инициирана по заявление на
Пламен Филчев и М.Б.Д., действаща лично за себе си и като представляващ и
управляващ „МД 33“ ЕООД и „СПИКА 33“ ООД, с цел извършване на
промени в собствените им обекти
че ищцовото дружество не е оказало нужното съдействие за
извършване на промените, като с декларация рег. № 3225/22.04.2019г. М.Д.,
лично и в качеството си на управител и представляващ ищеца „МД 33“
ЕООД, е оттеглила пълномощно с рег. № 5102/17.08.2015г.
че със Заповед № А – 23/24.03.2021 г., влязла в законна сила на
10
14.04.2021 г. е одобрено изменение на одобрен инвестиционен проект и
допълване на издаденото разрешение за строеж за процесната сграда във
връзка с исканата промяна
че исканите промени чрез обединяване на обекти в един самостоятелен
обект, присъединяване на част от тераси към вътрешни пространства на
обединени обекти и др. са били реално осъществени
че процедурата по одобряване на промените и тяхното извършване е
забавило въвеждането на сградата в експлоатация
че към определена дата сградата и нейните обекти са били завършени,
като не са налице некачествени и неизвършени СМР – та
че въвеждането в експлоатация на жилищната сграда е в зависимост от
въвеждането в експлоатация на трафопост и транспортно комуникационно
обслужване на имота, в който е изградена процесната сграда;
че е предприел процедура по чл. 170, ал. 2 от ЗУТ, чрез изпращането
на нотариална покана с рег. № 2855, том 1, акт 157 от 07.04.2022 г. на
нотариус К. с рег. № 513 на НК до М.Б.Д..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:
че на 17.08.2015г. между М.Б.Д. и Д.М.Д. и ответника е сключен
предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за строителство на сграда;
че на 18.07.2017г. ищецът „МД 33" ЕООД е прехвърлило с нот. акт №
33, том II, per. № 2817, нот. дело № 211/2017г. на ответника общо 1577.13
кв.м.ид.ч. от ПИ с идентентификатор №********;
че със същия нотариален акт двете дружества, заедно с другия
съсобственик М.Б.Д. взаимно са си учредили право на строеж за
изграждането на самостоятелни обекти;
че съгласно т.ХI от нотариалният акт се прилагат клаузите на
подписания между страните предварителен договор;
че към настоящия момент няма издадено разрешение за ползване на
сградата;
че с договор за цесия от 28.1.2022г. М.Б.Д. е прехвърлила вземането си
за неустойка в посочения размер на ищеца;
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за следните факти: че изменението с цел промяна на
предназначението на обектите и тяхното обединяване е по инициатива на „Ем
Джи Ей Инвестмънтс“ ООД.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не
11
сочи доказателства за следните факти:
че процедурата по чл. 154 от ЗУТ е инициирана по заявление на
М.Б.Д., действаща лично за себе си и като представляващ и управляващ „МД
33“ ЕООД и „СПИКА 33“ ООД, с цел извършване на промени в собствените
им обекти, датите на които са извършени съответните действия във връзка с
това
че ищцовото дружество не е оказало нужното съдействие за
извършване на промените, като с декларация рег. № 3225/22.04.2019г. М.Д.,
лично и в качеството си на управител и представляващ ищеца „МД 33“
ЕООД, е оттеглила пълномощно с рег. № 5102/17.08.2015г.
че исканите промени чрез обединяване на обекти в един самостоятелен
обект, присъединяване на част от тераси към вътрешни пространства на
обединени обекти и др. са били реално осъществени
че процедурата по одобряване на промените и тяхното извършване е
забавило въвеждането на сградата в експлоатация
че към определена дата сградата и нейните обекти са били завършени,
като не са налице некачествени и неизвършени СМР – та
че въвеждането в експлоатация на жилищната сграда е в зависимост от
въвеждането в експлоатация на трафопост и транспортно комуникационно
обслужване на имота, в който е изградена процесната сграда;
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по които
съдът прие следното:
Не са налице предварителни въпроси, по които съдът вече не се е
произнесъл.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата
молба, допълнителна искова молба, отговора на искова молба и отговора на
допълнителна искова молба, писмени доказателства, като допустими и
относими към предмета на спора.
За основателно съдът намира искането за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, при режим на водене за
установяване на количествено, качествено и срочно изпълнение на
строителството, както и уведомяването на ответника за неизпълнени и/или
неточно изпълнени количествено, качествено и срочно строително монтажни
дейности. За останалите четирима свидетели съдът намира, че искането на
този етап се явява неоснователно.
На ответната страна следва да бъдат допуснати гласни доказателства
чрез разпита на един свидетел при режим на водене за установяване на
извършената промяна по време на строителство. По отношение на искането в
допълнителния отговор за още 6 свидетели, съдът намира, че на основание
12
чл.101 от ГПК следва да бъде дадена възможност на ответника да уточни
фактите по смисъла на чл.156 от ГПК, които ще установява с поисканите
гласни доказателства. След уточняването им съдът ще се произнесе по
доказателственото искане.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове".
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
на 15.11.2022г. от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение.
На ищеца да се връчи препис от депозирания отговор на
допълнителна искова молба, ведно с приложенията.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
допълнителната искова молба, отговор на искова молба и отговор на
допълнителна искова молба писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да ангажира гласни доказателства,
чрез разпита на двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание за
установяване на количествено, качествено и срочно изпълнение на
строителството, както и уведомяването на ответника за неизпълнени и/или
неточно изпълнени количествено, качествено и срочно строително монтажни
дейности КАТО ОТХВЪРЛЯ за още четирима свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни
доказателства, чрез разпита на един свидетел при режим на водене в съдебно
заседание за установяване на извършената промяна по време на строителство
по смисъла на чл. 154 от ЗУТ.
УКАЗВА на ответника на основание чл.101 от ГПК да уточни
фактите, които ще бъдат установявани с поисканите гласни доказателства
чрез разпита на шест свидетели съгласно чл.156 от ГПК, след което съдът ще
се произнесе по тяхното допускане.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
13
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в
медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице - медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена
в Център за медиация към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: mediation@vos.bg.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка - заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14