Определение по дело №296/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1281
Дата: 19 декември 2017 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20172100900296
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №1281

 

Бургас, 19.12.2017г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.№ 296 по описа за 2017г., съобрази следното:

 

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А.П.Д., ЕГН ********** *** в качеството й на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********; П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН ********** срещу „Свинекомплекс Крумово градище“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово градище, обл.Бургас, свинекомплекс Крумово градище, представлявано от изпълнителния директор Красимир Костадинов Недев с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията взети на проведеното на 15.06.2017г. Общо събрание на акционерите на ответното дружество.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им – упражняване по съдебен ред от акционер на право да се иска отмяна на решения на общото събрание на акционерно дружество, когато те противоречат на повелителните разпоредби на закона или устава, т.е. правоотношения, отнасящи се до участие в търговско дружество, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. При последваща проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК, извършена след отстраняване в срок на допуснати нередовности при предявяване на иска, се констатира, че исковата молба е редовна. С приемането й, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик по делото, на основание чл.373 от ГПК са изпратени преписи, заедно с приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа са били изпратени на ответника. В предоставения двуседмичен срок писмен отговор е подаден. На страните е предоставена възможност за двойна размяна на книжа, като по делото е постъпила както допълнителна искова молба, така й допълнителен отговор. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявените искове, включително и на тяхната цена съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: Исковете са неоценяеми, за упражняване по съдебен ред на едно от предоставените на акционера права – преобразуващото такова по чл. 74 от ТЗ, като елемент от комплексното право на членство в акционерното дружество. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 365, т. 3 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по седалището на ответника. Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че е съдружник в ответното дружество. Исковете са насочени срещу дружеството, за решенията на общото събрание на акционерите на което се твърди, че са взети незаконосъобразни и са противоречащи на устава. Искът е предявен в срока по чл. 74, ал 2 от ТЗ. От ответника чрез процесуалния му представител е направено възражение за недопустимост на исковите претенции, поради липса на активна процесуална легитимация, като са изтъкнати съображения, че ищците не могат да предявяват самостоятелно настоящите искове, предвид разпоредбата на чл.177 от ТЗ. Ищците придобили по закон всеки по 1/6та идеална част от имуществото в наследствената маса, включително и 1/6 идеална част от всяка една акция от капитала в дружеството, притежавана приживе от наследодателя им Борислав Николов. Поради това, че ищците не са придобили отделни акции, а са наследили идеални части, то те не били легитимирани самостоятелно да заявят претенции по чл. 71 или чл. 74 от ТЗ. Последните следвало да се предявят заедно с останалите съсобственици на процесните акции, като бъде определен общ пълномощник по реда на чл. 177 от ТЗ.

Съдът намира направеното възражение за неоснователно. С Решение №62/28.06.2017г. по т.д.№298/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., както и с Определение № 88/15.02.2016г. по ч.т.д.№2857/15г. на ВКС, ТК, II т.о. ВКС се е произнесъл, че е допустим иск за установяване правата на ищци, предявен по реда на чл. 71 от ТЗ, както и е допустим иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на акционерите. Това е така, тъй като ищецът по посочените искове не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, както и че активната процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права и отмяна на незаконосъобразни решения на общо събрание по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции. Съображенията на състава на ВКС са основани на строго личния характер на неимуществените права, произтичащи от притежанието на акциите, което изключва съвместното им упражняване, както и че поставянето на изискване за съвместна процесуална легитимация /задължително другарство/ при предявяване на иска от всички съпритежатели фактически представлява лишаване от такава защита, особено когато предметът на защита включва неимуществените права.

Извън тези възражения, не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до извод за недопустимост на предявените искове.

При проверка на исканията и възраженията на страните, съдът констатира следното:

Освен заявените искания за защита, исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства; за задължаване на ответника да представи находящ се в него документ; за допускане до разпит при режим на довеждане на един свидетел.

Ответникът чрез процесуалния си представител изцяло оспорва основателността на предявения иск. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателства.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

В настоящото определение следва да се включи и проекта за доклад по делото, като след него ще бъдат разгледани исканията на страните по допускане на на доказателства.

Проект за доклад:

А.П.Д., ЕГН ********** *** в качеството й на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********; П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН ********** е предявила иск срещу „Свинекомплекс Крумово градище“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово градище, Свинекомплекс Крумово градище, представлявано от изпълнителния директор Красимир Костадинов Недев с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията взети на проведеното на 15.06.2017година Общо събрание на акционерите на ответното дружество. Твърди, че трите малолетни ищци, заедно с неучастващите в настоящото производство Юлия Петрова Н., Боряна Б.Н. и Георги Бориславов Николов са наследници на починалия Борислав Георгиев Николов. С Решение № 147/14.10.2014г. постановено по гр.д. №39313/ 2014г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, шестимата наследници са приели по опис наследството на починалия Николов, част от което са и 991 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 100 лв., на обща стройност 99 100лв., представляваща част от капитала на ответника „Свинекомплекс Крумово градище“ АД. Нямало спор между наследниците, че всеки от тях наследява по 1/6 част от наследството на починалия наследодател.

На 12.05.2017г. в Търговския регистър била публикувана покана за свикване на общо събрание на дружеството по обявен дневен ред и час. Ищците чрез законния си представител упълномощили представител, който да присъства и да гласува на общото събрание. По данни от уведомление на същия, тя се явила в 08:55ч. на мястото, посочено в поканата, където трябвало да се проведе общото събрание на акционерите. Въпреки, че Жаклин Тодоринова /пълномощник/ била упълномощена да участва и да гласува на общото събрание, последната не била допусната да присъства от ответника.

Ищците чрез законния им представител намират, че общото събрание не е проведено на мястото, датата и в часа, в което е обявено. Дори да се приемело, че е имало общо събрание, то последното било проведено в нарушение на чл. 220, ал. 1 във вр, с чл. 181, ал. 1 от ТЗ и чл. 5, чл. 4 от устава на дружеството, поради което взетите на него решения следвало да бъдат отменени. Недопускането на ищците до участие и гласуване в общото събрание на ответника чрез пълномощника Жаклин Тодоринова, било незаконосъобразно, тъй като всяка една от малолетните ищци притежавала по 165 броя обикновени поименни акции с право на глас от капитала на ответника.

След разпределянето на акциите на починалия Николов между шестимата наследници, под режима на чл. 177 от ТЗ оставали неподеляемите един брой обикновени поименни акции, с номинална стойност от 100лв. Единствено за тази акция важало изискването на чл. 177 от ТЗ, според което правата по нея се упражнявали заедно от всички наследници чрез пълномощник. Всяка една от малолетните ищци е наследила 165 броя поименни акции, с право на глас и с номинална стойност на всяка една от по 100лв. или на обща номинална стойност от 16 500лв, чрез които е придобила акционерно участие в ответното дружество и чрез своя законен представител имала право да упражнява всички членствени права като самостоятелен акционер, включително и правото на глас, който всяка акция дава.

На следващо място се посочва, че в протокола за взетите на събранието решения не се съдържали данни да са били представяни и да е правена проверка за притежаваните акции и за отразяването им в акционерната книга, което съставлявало нарушение на устава на дружеството, който в разпоредбата на чл. 22, ал. 2 предвиждал, че акционери, които не са вписани в книгата на акционерите не можели да участват на общото събрание.

На следващо място посочва, че в протокола било отбелязано присъствието на г-жа Светла Ангелова, но не ставало ясно в какво точно качество се намирала на събранието. От една страна в същия документ било отразено, че последната заема длъжност „главен счетоводител“ в дружеството, а от друга в списъка на присъствалите акционери било записано, че представлява явил се акционер. Светла Ангелова, освен това била била избрана за секретар и преброител на гласовете, което решение било взето „единодушно“ от всички акционери.

Друго нарушение, което аргументирало искането за отмяна на взетите решения било свързано с неспазване изискването на чл.224, ал. 1 от ТЗ, който предвиждал конкретни ангажименти за предоставяне право на сведения на акционерите. Твърди, че последните не са допускани до сградите на дружеството, както и че не са имали достъп до документите, които били свързани с подготвяното общо събрание.

Незаконосъобразно било определено и мястото на провеждане на общото събрание, като некоректно и създаващо предпоставка за увреждане на правата на акционерите. Посочен бил само адресът на седалището на дружеството, но липсвали данни в коя зала, къде точно ще се проведе, което предоставяло от една страна възможност да се затрудни участието на акционерите, от друга да се изключи възможността да се констатира дали е било проведено изобщо общо събрание на акционерите. Моли за уважаване на иска. Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Ответникът „Свинекомплекс Крумово градище“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово градище, Община Карнобат, Свинекомплекс „Крумово градище“, представлявано от изпълнителния директор Красимир Костадинов Недев чрез адв. С.В. Недев – Софийска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „Д-р Христо Стамболски“ № 3, ет.3 е депозирал отговор на исковата молба, с която на първо място излага подробни доводи за недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална легитимация.

На следващо място оспорва основателността на претенциите. Неправилно било ищцовото твърдение, че общото събрание е проведено в нарушение на чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 181, ал. 1 от ТЗ и чл. 5, ал. 4 от Устава. Съгласно чл. 220, ал. 1 от ТЗ Общото събрание включвало акционерите с право на глас. Ищците, а и останалите наследници на Борислав Николов нямали самостоятелно качество на акционери – притежатели на акции от капитала на дружеството, а единствено на съсобственици – притежатели на идеални части на правото на собственост върху всяка една наследствена поименна акция. В действителност акциите не били реално поделени между наследниците и поради това всяка една от тях не била самостоятелен собственик на 165 броя акции.

Ответникът поначало не спори, че съществува задължителната практика на ВКС във връзка с недопустимостта от извършване на съдебна делба на акции. Необосновано обаче, според него, било твърдението, според което съществува възможност да се откриват персонални партиди в случаите, когато акциите, в зависимост от броя им, могат да се разделят между съсобствениците съобразно дела им, а при наличие на остатък от неразпределени акции режимът на чл. 177 от ТЗ да продължи да се прилага само за този остатък, тъй като ставало дума единствено и само за безналичните акции, какъвто не бил настоящия случай.

В процесния казус, предмет на наследяване били налични поименни акции, за които по реда на ТЗ се издавали временни удостоверения или купюри, представляващи ценни книги, имащи вещно-правен характер, чието прехвърляне се извършвало по особен ред – чрез джиросване на акциите, съответно временното удостоверение за акциите, и вписването им в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството, както е предвидено в чл. 185, ал. 2 от ТЗ. В този случай, при наличните поименни акции подобен „автоматичен“ ефект на разпределение бил невъзможен, тъй като от момента на откриване, съответно приемане, на наследството между наследниците възниква съсобственост върху всяка една акция, която с оглед вида на акцията /налична/ предполага съсобственост и върху всяка ценна книга, представляваща движима вещ.

В настоящото дело ищците не били представили доказателства за доброволна делба на наследствените акции с цел разпределянето им между съсобствениците и не били върнали временното удостоверение за акциите, издадено от дружеството. Липсвали доказателства възникнала ex lege съсобственост върху наличните акции, съответно удостоверения за акциите като ценни книги да е била прекратена.

Всичките шестима наследници приели наследството по опис. В решението на съда били посочени броят на акциите, които Николов притежавал приживе от капитала на дружеството- ответник, както и наследствените квоти, но никъде не се посочвали индивидуално притежавани „пакети акции“, придобити от наследниците. Правната теория напълно подкрепяла разбирането, че при наследяване на акции от повече от един наследник възниквало отделно съпритежание върху всеки самостоятелен обект от тази еднородна съвкупност, съставена от всички притежавани от общия наследодател акции преди неговата смърт, както и че в този случай носители на правата по всяка една акция били всички нейни съпритежатели. Не само правната теория, но и съдебната практика поддържала виждането, че при наследяване на акции всеки един от наследниците придобивал идеална част от правото на собственост върху всяка една акция, а не право върху отделни акции.

На следващо място излага становище, че съгласно чл.65 от ТЗ учредители на търговски дружества задължително трябвало да са дееспособни лица, от което следвало, че е налице законова забрана малолетни лица, каквито се явявали ищците, да бъдат съдружници или акционери в търговки дружества. Ищците, а и останалите наследници на Николов нямали самостоятелно качество на акционери, а единствено на съсобственици – притежатели на идеални части от правото на собственост върху всяка една наследена поименна акция.

Не следвало да се кредитират доводите на ищците, че разпоредбата на чл. 177 ТЗ била приложила единствено спрямо един брой акция от капитала на дружеството, която не може да бъде реално поделена между наследниците без раздробяване на отделната акция, тъй като акцията е неделима.

На следващо място ответникът изразява становище, че е неоснователно твърдението на ищците, че дружеството изобщо не е провело общо събрание на мястото, датата и часа, в което е обявено. Категорично се противопоставя на изявленията, че по време на същото са допуснати нарушения на чл.22, ал. 2 от устава, доколкото в протокола от приетите на събранието решения нямало данни да са представени и да е правена проверка за притежаваните акции и за отразяването им в акционерната книга. При регистрацията на акционерите, появили се за участие в ОСА за 15.06.2017г. била извършена такава проверка за притежаваните акции и за отразяването им в акционерната книга, но поради липса на изискване това обстоятелство да бъде отразено в протокола от Общо събрание, не можело да се твърди липса на подобни данни. Следвало да се има предвид, че посочената нарушена разпоредба от устава – чл. 22, ал. 2 от Устава би била нарушена единствено, ако на ОСА бъде допуснат акционер, който не бил вписан в книгата на акционерите. Видно от представения списък на акционерите, присъствали на Общото събрание на ответното дружество, на него присъствал като акционер единствено „Бони холдинг“ АД. За същото обаче не се твърдяло от ищците да не е вписано в книгата на акционерите.

На следващо място се посочва, че лицето Светла Ангелова била упълномощена да представлява мажоритарния акционер на дружеството и била избрана за секретар и преброител на гласовете. Присъствието и не опорочавало проведеното общо събрание поради причината, която ищците изтъкват.

Не било налице и твърдяното нарушение на чл. 224, ал. 1 от ТЗ, че дружеството не допуснало ищците до сградите и съответно те нямали достъп до материалите, свързани с провеждането на процесното ОС. В поканата за свикване на общо събрание било указано, че материалите за насроченото ОС ще бъдат на разположение на адреса на управление на „Свинекомплекс Крумово градище“АД всеки работен ден между 10:00 – 16:00ч. От деня на вписването на тази покана по партидата на дружеството в ТР – 12.05.2017г. до деня на провеждане на събранието – 15.06.2017г., всички материали били оставени на разположение. Ищците обаче не поискали да се запознаят с тях. Изпращането на пълномощник за участие в ОС не означавало, че същият е запознат с финансовото състояние на дружеството. Отделно от това поради факта, че ищците са собственици на идеални части от акции, правото си на информираност следвало да упражнят единствено по реда на чл. 177 от ТЗ чрез избран от всички наследници общ пълномощник. Това обаче не било сторено.

Също така освен адресът на седалището на дружеството, което било в с. Крумово градище, при спазване на изискванията на закона и устава на дружеството, посочен в поканата до акционерите за свикване на ОСА е и адресът на управление на Дружеството, което било в с. Крумово градище, Свинекомплекс Крумово градище. В същото имало промишлена база и административна сграда, като достъпът до ОС в конкретната сграда и помещение се осигурявал от охраната. Тъй като пълномощникът на ищците – Жаклин Тодоринова не представила пълномощно по чл. 177 от ТЗ, подписано от всички наследници, същата не била допусната до сградите на дружеството.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ищците чрез законния си представител са депозирали допълнителна искова молба с, с която поддържат и поясняват исковата си молба и вземат отношение по отговора на ответника, като не въвеждат нови факти и обстоятелства по делото. На първо място поясняват, че в исковата молба била допусната неточност – в действителност се твърдяло нарушение на чл. 22, ал.1 от Устава, а не чл. 22, ал.2 от същия, поради това, че на ОС не са присъствали всички акционери – лично или чрез пълномощник. На следващо място се твърди нарушение на чл. 12, ал. 3 от устава, който гласи, че акционерът има право да изисква информация за състоянието на дружеството, което право се упражнявало на заседанията на ОС. Поддържа се твърдението, че по време на ОС не са проверени акциите на акционера „Бони Холдинг“ АД, представлявано от пълномощник, след като в протокола не се съдържали данни за това обстоятелство, поради което приетите решения били незаконосъобразни и следвало да бъдат отменени.

На следващо място се излагат аргументи за неоснователност на възраженията за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който взема отношение по допълнителната искова молба, пояснява отговора си, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.

Последният не заявява насрещни права нито под формата на иск, нито под формата на възражения.

По делото не е налице признание на права. Признават се следните обстоятелства: Малолетните ищци, наред с Юлияна Петрова Н., Боряна Б.Н., Георги Бориславов Николов са наследници на починалия Борислав Георгиев Николов; с решение №147/14.10.2014г. постановено по гр.д.№ 39313/2014г. по описа на СРС шестимата наследници са приели по опис наследството на починалия Борислав Николов, част от което са и 991 броя поименни налични акции, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 100в. на обща стойност 99 100лв., представляващи част от капитала на „Свинекомплекс Крумово градище“ АД; пълномощникът на ищците не е допуснат до участие на насроченото за 15.06.2017г. ОСА.

Предвид изложеното съдът намира, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че ищците са законни наследници на Борислав Георгиев Николов, като притежават всеки по 1/6 идеална част от притежаваните от последния 991 поименни акции от капитала на дружеството- ответник. В тази връзка следва да се посочи, че без значение за предмета на спора по делото е дали ищците са съсобственици в идеални части на определен брой акции или притежават всеки поотделно такива. 

На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл.146 ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 ГПК всяка е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

            В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и трябва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията, а именно, че същите са приети на проведеното на 15.06.2017 година общото събрание на акционерите и са взети при редовно проведена процедура, както и, че общото събрание е редовно свикано.

Страните заявяват, че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти. Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представени от тях писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. По искането на ищците за допускане до разпит на свидетел, който чрез показания ще установи фактите: пълномощникът на ищците не е допуснат за участие и гласуване в ОСА, проведено на 15.06.2017г.; както и липсата на данни изобщо за проведено ОС. – съдът намира, че искането в първата си част се явява ненужно. Ответникът не оспорва факта, че пълномощникът на ищците не е допуснат до участие на ОСА. По втория въпрос – дали ОСА изобщо е проведено, то следва свидетелят да се допусне. Основателно е и искането по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи заверено копие от акционерната книга на дружеството-ответник за удостоверяване на направените вписвания и като такова следва да го допусне.

По изложените съображения, на основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                       

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.02.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищците и препис от допълнителния отговор на ответника.

ПРИЕМА приложените към исковата молба на ищеца, отговора на исковата молба и допълнителния отговор на ответника писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Свинекомплекс Крумово градище“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Крумово градище, Община Карнобат, Свинекомплекс „Крумово градище“, представлявано от изпълнителния директор Красимир Костадинов Недев да представи по делото заверено копие от акционерната книга на дружеството- ответник.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищците в режим на довеждане.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                      Съдия: