Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 08.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести
състав на девети май, две хиляди двадесет и втора година в публично
съдебно заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4516/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази
следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на И.И.И. с ЕГН **********,***, ***, чрез адвокат Х.. Х., с която срещу Областна Дирекция на МВР -Добрич Със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***, представлявана от Директор на Областна дирекция на МВР – Добрич, Старши комисар Н.П., са предявени следните обективно
съединени искове:
-с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумта
от 1486,40лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 12.12.2016г. - 12.12.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
-с правно
основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 276,30лева,
представляваща мораторна
лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен труд, за периода 12.12.2016 - 12.12.2019год.
С исковата молба се настоява в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 600лв.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищецът
твърди, че е служител съм на ОД
на МВР, като в процесният период - 12.12.2016 - 12.12.2019год., работил на
длъжност „***“ и „Старши ***“- ***, група „ООР“ в І-во РУ - Добрич.
-Трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00-06.ООчаса и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. От
м.09.2016год. до настоящият момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР
- Добрич и графици от Началник 1-во - РУ- Добрич за дежурствата и отчитане на
положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на
работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън
установеното работно време.
-За процесният период - 12.12.2016 - 12.12.2019год., ищецът положил
нощен труд , както следва:
2016г. -64 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 73,152часа;
2017г. -592часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 676,656часа.
2018г. - 616часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е 704,088часа;
2019г. -568часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 649,224часа;
-Часовата ставка от заплатата
на ищеца е в размер на 7,20лв.;
Ищецът счита, че в издаваните през процесния
перид подзаконови нормативни актове липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, респективно
за неговото заплащане. В процесният период от 04.09.2016г.
до 04.09.08.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от
Наредбата/, в която е било изрично
предвидено при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 /
2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана
за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, при което следва субсидиирно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./., конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
При горните правни доводи претендира да му бъде заплатена исковата сума
по главния иск, представляваща преизчислен извънреден
труд от 263,12часа, незаплатен от ответника.
За доказване на иска си ищецът
отправя искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и на основание
чл.190 и сл. от ГПК ответника да представи:
- заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за периода 12.12.2016 - 12.12.2019год.;
-заповедта за назначаването ми на длъжност „***“ ,група OOP “ в Първо РУ-гр.Добрич при ОД на МВР - Добрич , както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време, длъжностна характеристика
- справка за трудовото възнаграждение за процесния период, с разбивка по пера.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва обстоятелството,
че в исковия период ищецът бил служител на МВР по чл.142.
ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд дневни и нощни смени при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител - полицейски орган
съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения съгласно
ат.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са
приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на
работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно
поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях
са неприложими
нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се
допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден
такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В случая не е налице
празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия към НСОРЗ,
тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни
актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично
съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен
труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по
отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред. Ищецът
получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25
лв.
-За 12.12.2016г. искът бил
недопустим като погасен по давност;
Ответникът счита, че не е необходимо да представя исканите доказателства,
доколкото не оспорва служебното правоотношение с ищеца, а експерта по исканата
съдебно-счетоводна експертиза ще извърши на място проверка относно графиците за
дежурства на ищеца, както и вещото лице ще извърши проверка за трудовото
възнаграждение на ищеца, а освен това самият ответник представя по делото
платежните бележки относно трудовото възнаграждение на ищеца.
С допълнителна молба /л.289/,
на осн.чл.214 от ГПК ищецът прави изменение на
исковете чрез увеличаване техния размер.
С протоколно определение от 10.08.2020г./л.302/ съдът е допуснал
изменение на исковете, чрез увеличаване на техния размер, като искът за
главното вземане се счита предявен за сумата от 2126,51лв. а за акцесорния- за сумата от 328,80лв.
В открито
съдебно заседание страните поддържат съответно претенциите си и възраженията
си.
Производството
по настоящия спор е било спрано до приключване на производството по дело С
262/20, образувано по отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен
съд Луков преюдициално запитване. Преюдициалното
запитване се отнася до тълкуването на член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание
на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз .
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно
по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и
че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищецът е служител съм на ОД на МВР, като в процесният период - 12.12.2016 - 12.12.2019год., работил на длъжност „***“ и „Старши ***“- ***, група „ООР“ в І-во РУ - Добрич.
По
делото е допусната и приета без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е.Й. е извършило справка с
приложените по делото документи, в т.ч. графици за действително положен труд от
ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017
г.между 22.00 ч и 6.00 часа . Установява, че с оглед заеманата от ищеца
длъжност, през процесния период последният е полагал труд при сменен режим на
дневни и нощни смени, с продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до
06.00 часа, при сумирано изчисляване на
работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Реално положения нощен труд от ищеца между 22.00 ч и 6.00 часа, за периода
от 12.12.2016 г. до 12.12.2019г., е общо 1800 часа / приложение 1, таблица 1/ .
Вещото лице установява, че в процесния период, няма преобразуване на нощен към дневен труд при
отчитане от работодателя на сумираното работно време.
След превръщане на
нощните часове в дневни при съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР и
чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., положения извънреден
труд в периода 12.12.2016 г. до 12.12.2019 г. е общо 230 часа / таблица 2/.
При съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца,
паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след
преобразуването на нощния към дневен такъв, е в размер на общо на общо 2126,51лв. / таблица 3/, които не са начислени и изплатени към
заплатата на ищеца.
Мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, начиная от месеца следващ
тримесечието до датата на подаване на исковата молба 12.12.2019 г., е в размер на общо 328.80 лв.
С Решение от 24 февруари 2022 година по дело С
-262/20 на СЕС се дава заключение, че член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като *** и ***
е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за *** и ***, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Страните
не спорят, че през процесния период са били в служебни правоотношения. Не е спорно
и обстоятелството, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Установява
се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед характера
на заеманата длъжност ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч.,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните часове към
дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начинът
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради
различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време,
установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.
Спорни
са въпросите: колко са нощните смени на ищеца през процесния период, следва ли
да се преобразува този труд от нощен в дневен и да му се заплати трудово
възнаграждение, ако е извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично
предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и
6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
При
действието на Закона за Министерство на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. са приети и действали следните
подзаконови нормативни актове:
-Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /,
-Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г.
с ДВ, бр. 59/,
-Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,
143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,
143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
В рамките
на процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Липсата на
специално правило в нея, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, не води до автоматично прилагане
разпоредбите на общото трудово законодателство. Посочените нормативни
актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в
системата на МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както
на КТ, така и на НСОРЗ /в този смисъл решение №55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№
5169/2014г., ІІІ ГО/.
Неправилно
е виждането на ищеца, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което
на служителя се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден
труд, определен по правилата на НСОРЗ. Непълнота в закона е налице
при липса на специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай няма. За
положения от служителите в системата на МВР извънреден труд и нощен
труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията
между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ. В чл. 2 от нея е очертано приложното й поле като същата е
неприложима дори за работещите по трудово правоотношение в администрацията -
чл. 2, ал. 3. НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия
в хипотези, за които е налице специална правна уредба.
Претенцията
на служителя за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положения от него нощен труд като работещ на смени по правилата на чл. 9 от
НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в
служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна.
Освен
това, в Закона за МВР е pегламентирано полагане на 8-чаcов
нощен тpyд, за pазлика от poботещите
по Кодекса на труда. Ноpмалната пpодължитeлност на pаботото вpеме за
служители в МВР е 8 часа на вcеĸи 24-чаcов пеpиод. Нощния тpyд не е
извънpеден. Следователно нормалната продължителност на работното време към
уредената пpодължителноcт на нощния тpyд по Закона за МВР е 8:8, или коефициент
1.
Въобще, както разпоредбите на КТ, така и на ЗДСл са неприложими по
аналогия, вкл. и по отношение на конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове (Р-55-2015, III г.о.; Р-197-2019 г., IV г.о.; Р-311-
2019 , IV г.о.). Нещо повече. Чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време също не налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като *** и *** е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда пред деня - Р от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 на СЕС.
В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата
членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. *** и ***,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел - така в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на
СЕС. В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с
разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите
на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението - чл.2 ЗМВР,
както конкретно от спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР
- оперативно-издирвателна; оХ.анителна; разследване на престъпления и
осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации. Именно затова няма как да не се приеме, че различното третиране на ***
и *** е основано на обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен,
съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена тяхната дейност.
При горните доводи искът е неоснователен и
следва да се отхвърли в своята цялост.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед отхвърлянето на главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената
претенция.
ОТНОСНО
ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На
основание на чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се
възложат сторените от нея разноски в размер на 50 лв. възнаграждение за вещо
лице по ССЕ и на основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във връзка с чл.23 т.1 предл.2 и
чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 150 лв
Мотивиран
от изложеното, районния съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.И.И.
с ЕГН **********,***, ***, срещу Областна Дирекция на МВР –Добрич, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявана от Директор на Областна дирекция на МВР – Добрич, обективно съединени искове:
- за сумата от 2126,51лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 12.12.2016
- 12.12.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 12.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-за сумата от 328,80лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, начислена за
периода от 12.12.2016г.-
12.12.2019г.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН **********,***, ***, да заплати на
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Добрич, ЕИК ***,
със седалище: ***, сторените разноски в размер
на 50лв. за експертиза и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................