№ 1050
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпила
жалба от Н. СТ. Г. срещу определение от 13.12.2021, постановено по н.ч.д. №
15336/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви
състав, с което е било потвърдено постановление от 12.08.2021 г. на СРП, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15224/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР,
пр. пр. № 49176/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
Жалбоподателят прави искане да се отмени определението на СРС като
неправилно и делото да бъде върнато на СРП със задължителни указания по
приложението на закона и указания за събиране на доказателства. Релевирани са
доводи, че наличните по делото доказателства, които установяват изложената
фактическа обстановка не са били разгледани и анализирани всеобхватно. Излага
съображения, че следва да бъде назначена икономическа експертиза, тъй като от
събраните по делото доказателства не може да се установи точната сума, която адв. К.
е получила, представяйки се за пълномощник на А.Б., Н.Б. и С.Х., както и какви
средства е разходвала от така получените суми. Посочва, че оттук следва, че не може
да бъде установено дали разпореждането с тези парични суми е законосъобразно в
съответствие с чл. 39 от Закона за адвокатурата, както е дали не са били налице
разпореждания от страна на адв. К. в нейна полза. Оспорва се приетото от
първоинстанционния съд, че отказът от наследство от страна на А.Б., Н.Б. и С.Х. и
оттеглянето на предоставеното на адв. К. на 21.05.2011 г. пълномощно са
незаконосъобразни, както и че адв. К. е действала като гестор на тримата наследници
на К.Б..
Въззивният съдебен състав, след като се запозна с подадената жалба и след като
извърши преценка по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законоустановения седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиран да инициира въззивната проверка субект, поради което е и
процесуално допустима.
1
Съгласно правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от
НПК настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на жалбоподателя и
като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното.
Досъдебно производство № 15224/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. №
49176/2018 г. по описа на СРП e било образувано и водено за това, че на неустановена
дата през 2018 г. в гр. София са присвоени противозаконно чужди движими вещи –
паричната сума в размер на около 50 000 лева, които са владени на основание
пълномощно № 2440/21.05.2011 г. по описа на нотариус З.Т. с рег. № 438 в Нотариална
камара, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1
от НК. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
В хода на разследването са разпитани свидетелите А.С., П. К., Н.Г. и са събрани
множество писмени доказателства, относими към предмета на делото, вкл. оригинал на
„Справка за аналитични сметки по клиентски номер и клон“ от 05.07.2021 г. относно
клиентки сметки на Адвокатско дружество „К. и партньори“; копие на пълномощно,
издадено от името на А.Б., С.Х. и Н.Б., с което е упълномощена адв. П. К.; заверен
препис от материалите по гр. д. № 10447/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав.
С постановление от 12.08.2021 г. на прокурор при СРП наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован
извод за наличието на обективни и субективни елементи на престъплението по чл. 206,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С определение от 21.09.2021 г., постановено по н.ч.д. №
12781/2021 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство е потвърдено. С определение от
21.10.2021 г., постановено по в.н.ч.д. № 4038/2021 г. по описа на СГС, НО, XV-ти
въззивен състав, определението от 21.09.2021 г. на СРС е отменено и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на СРС. С обжалваното определение от 13.12.20121
г., постановено по н.ч.д. № 15336/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство отново е
потвърдено.
При преценка на законосъобразността на постановлението от 12.08.2021г. за
прекратяване на наказателното производство, правилно СРС е изяснил фактическата
обстановка по делото, като е приел, че на 13.05.2011г. К.Н.Б. починал в Република
Турция. Същият притежавал множество недвижими имоти, находящи се в гр. Стара
Загора и гр. Пловдив. Б. приживе бил упълномощил св. П. Г. К. – адвокат, с правата да
управлява имотите му, вкл. като ги отдава под наем и получава паричните суми по
сключените наемни договори. След смъртта на К.Б., неговите наследници – синът му
А.Б. и дъщерите Н.Б. и С.Х., с пълномощно peг. №2440/21.05.2011 г. по описа на
нотариус З.Т. с peг. № 438 упълномощили св. К. да извършва всякакви правни
действия от тяхно име и за тяхна сметка, както и да ги представлява пред всички
физически и юридически лица, организации и учреждения в страната във връзка с
управлението на наследствените недвижими имоти и имущества на техния
наследодател К.Б.. Св. К. извършвала действия по управление на наследствените
недвижими имоти и продължила да получава сумите по сключени договори за наем,
които постъпвали по банков път в клиентска сметка на адвокатско дружество,
управлявано и представлявано от нея.
На 13.07.2011г. А.Б., Н.Б. и С.Х. направили отказ от наследство при мирови
2
съдия на област гр. Нион, Швейцария, за което св. К. била уведомена от техния
пълномощник – адв. Л.Д.. Св. К. оспорила законността на направения отказ на преките
наследници с мотиви, че същите вече били приели наследството чрез конклудентни
действия.
През 2011г. А.Б., Н.Б. и С.Х. оттеглили пълномощно с peг. № 2440/21.05.2011г.
по описа на нотариус З.Т.. Адв. Л.Д. отново уведомила св. К., че пълномощията й във
връзка с управлението на имотите на починалия Б. са прекратени. Св. К. оспорила
оттеглянето на пълномощията, тъй като тримата наследници били действали чрез
пълномощник и за известен период от време продължила да събира наемите от
недвижимите имоти, без да уведоми наемателите, че вече няма правомощия да прави
това, вкл. да подписва договори за наеми и анекси към тях. Сумите, представляващи
наемни вноски, продължили да постъпват по сметка на адвокатското дружество,
представлявано от К..
Поради отказа от наследство на трите деца на починалия К.Б.,
жалбоподателката Н. Г. и св. И.Б., които са първи братовчеди на Б., се легитимирали
като призовани към наследяване роднини от четвърти ред по смисъла на чл. 8, ал. 4 от
Закона за наследството. Г. и Б. получили права от наследството на Б., разпределили
недвижимите имоти и уравнили дяловете си с нотариално заверено споразумение.
През 2017г. жалбоподателката Н.Г. уведомила св. К., че следва да й предаде
събраните до момента парични суми по договорите за наем като наследник на Б., като
от тези суми да си удържи възнаграждение за адвокатски хонорар. От своя страна, св.
К. заявила на Г., че е пълномощник на трите деца на Б. и ще отчете парите само на тях,
тъй като отказът от наследство и оттеглянето на пълномощното от тяхна страна са
незаконосъобразни и тя се опасява, че може да предаде паричните средства на лице,
което няма активна легитимация като наследник на Б.. Вследствие отказа на св. К. да
предаде исканите от жалбоподателката Г. парични суми, последната подала искова
молба, въз основа на която било образувано гр.д. № 29/2020 г. по описа на ОС-Стара
Загора, ГО, 5-ти с-в, което е прекратено в резултат на направено възражение от К. за
подсъдност и изпратено за разглеждане на СГС, като е образувано гр.д. №10447/2020 г.
по описа на СГС, I ГО, 15 състав.
Въззивният съдебен състав намира, че районният съд е извършил в пълнота
възложената му от процесуалния закон проверка и е формирал обосновани и
законосъобразни изводи, че наказателното производство е прекратено правилно.
Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство доказателствени източници, въззивният съд намери, че контролираната
съдебна инстанция е извършила прецизен анализ на установената по досъдебното
производство доказателствена съвкупност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически
положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и
доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е
пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика,
обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната
3
съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за
обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност,
тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати
съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно
когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени
всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими
към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да
бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере
всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат
подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се
даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е
неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че са
били налице основания за прекратяване на образуваното наказателно производство,
тъй като от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява, че
е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.
1 от НК, в какъвто смисъл са и изводите на прокурора, който е прекратил
производството.
След анализ на събраната доказателствена маса, въззивният съд достигна до
извода, споделен от районният съд, че не е налице престъпно обсебване на парични
средства от страна на св. К., тъй като липсват основните обективни и субективни
признаци на престъплението. Контролираният съд, в съответствие с материалния
закон, е изяснил, че отказът от наследство, направен при мирови съдия на област гр.
Нион, Швейцария от трите деца на починалия Б., е недействителен. Това е така, тъй
като отказът от наследство е едностранен формален акт – извършва се с писмено
заявление, адресирано до този районен съдия, в района на който е открито
наследството, и се вписва в особената книга за приемане и отказ от наследство при
същия съд. В чл. 49, ал. 1, към който препраща чл. 52 от Закона за наследството, е
посочен местно компетентния съд и извършването на отказ пред друг съд и вписване в
книгата на друг съд, е нищожно действие, което не поражда последици.
На следващо място, следва да се изясни, че приемането на наследството е
изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до
районния съдия и се вписва в особена за това книга. Мълчаливо приемане има, когато
наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да
приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си
на наследник, какъвто е и процесният случай. Трите деца на починалия Б. са
упълномощили св. К. да извършва всякакви правни действия от тяхно име и за тяхна
сметка, както и да ги представлява пред всички физически и юридически лица,
организации и учреждения в страната във връзка с управлението на наследствените
недвижими имоти и имущества на техния наследодател К.Б., т.е. наследството е било
прието чрез конклудентни действия от тяхна страна. С оглед на изложеното,
въззивният съд достигна до извод, че св. К. обосновано е отказала да предаде сумите,
събирани от наеми на наследствените им имоти, на жалбоподателката Н.Г.. Нещо
повече, св. К. не се е разпоредила по какъвто и е да е начин със събраните от наем
парични суми, което се установява от приложената по делото справка за аналитични
сметки по клиентски номера от 05.07.2021г.
Наличието на спор във връзка с постъпилите по сметката на адвокатското
дружество на св. К. не е от компетентността на наказателния съд и не касае извършено
престъпление от общ характер. Касае се за гражданскоправни отношения, които следва
да бъдат уредени по съответния гражданскоправен ред. По изложените съображения
4
настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния, че
липсват данни за извършено престъпление, а се касае за гражданскоправен спор.
С оглед на гореизложеното, СРС правилно е приел, че прокуратурата
законосъобразно и обосновано е прекратила наказателното производство, образувано и
водено за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и
законосъобразно на основание на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
производството е прекратено от СРП.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2021г., постановено по н.ч.д. №
15336/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви
състав, с което е било потвърдено постановление от 12.08.2021г. на СРП, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15224/2021г. по описа на 01 РУ – СДВР,
пр. пр. № 49176/2018г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5