Решение по дело №15232/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1449
Дата: 28 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110215232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110215232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. срещу наказателно постановление /НП/
№ 42-0002943/28.09.2022г., издадено от Директор на РД АА -София, с което
на С. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв. на основание чл. 95 ал.1 т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за
нарушение на чл.38 пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание
чл. 105 ал.1 ЗДвП за нарушение на чл.40 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ.
С жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Оспорват се фактическите констатации в акта. Твърди се, че не е осъществено
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Ш.. Тя поддържа жалбата си и изложените в нея
доводи. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна ИА„АА”, редовно призована, не изпраща
представител и не взима становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2022г. около 15:00 ч., жалбоподателят К. управлявал в района
на 14-ти км на ПП I-8 на гр. Драгоман, лек таксиметров автомобил
„Фолсваген“, модел „Пасат“ с ДК № ****. В хода на проверката било
установено, че същият превозва три броя пътници от гр. София до гр.
Драгоман, без да е включил таксиметровия апарат и не бил вписал маршрута
на движение с начален и краен пункт на превоза и часове на тръгване и
пристигане от напускане на общината, за която има разрешително в пътната
книжка.
На 22.07.2022г. св. Ч. съставил на С. К. АУАН, в който описал фактическите
си констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения.
Въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното
Наказателно постановление, с което при идентично фактическо описание на
соченото нарушение и правна квалификация на същото на жалбоподателя С.
К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на съответно
500.00 /петстотин/ лв. за нарушението на чл. 38 пр.1 от Наредбата и „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лв.за нарушението на чл.40 от Наредба № 34/1999г..
Видно от заповед на министъра на транспорта и съобщенията, актът е
издаден от овластено за това лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
Ч..
Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които са единни и непротиворечиви, с оглед и ги кредитира в цялост.
Съдържанието на гласните доказателствени средства е хронологично и
последователно, като свидетеля дава точни и ясни сведения относно фактите
непосредствено възприети от него, описвайки съставянето на АУАН. В този
смисъл съдът прие, че може и следва да кредитира и приетия като писмено
даказателство АУАН, тъй като въведените в него фактически констатации
намират потвърждение в цялата доказателствена съвкупност. Ето защо той
може и следва да се цени и от към съдържание.
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от АУАН и приобщената по делото заповед.
Според разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗАП в изпълнение на задълженията
си по чл. 91 длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” извършват проверки и съставят актове за констатираните
нарушения т.е. разпоредбата на прави разлика между длъжностни лица,
заемащи съответната длъжност по служебно или по трудово правоотношение.
Съдът счита, че при издаването на АУАН и наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на атакувания акт. Точно и ясно са описани
обстоятелствата, касаещи време и място на извършване на всяко едно от
нарушенията, поведението на водача и нормата, която изисква от него
спазване на конкретно правило за поведение. В този аспект за субекта на
отговорността са недвусмислено въведени минимум от факти, срещу които
същия може да ангажира доказателства, за да реализира правото си на
защита.
Разпоредбата на чл.40 от Наредба № 34/1999г. на МТ изисква от
водачите на леки таксиметрови автомобили да попълват редовно и точно
пътна книжка. В процесната хипотеза С. К. има качеството на водач на
моторно превозно средство лек таксиметров автомобил и към момента на
проверката е извършвал дейност – таксиметров превозна пътници. Същият,
съобразно доказателствата по делото не е вписал маршрута на движение с
начален и краен пункт на превоза и часовете на тръгване и пристигане от
напускане на общината, за която има разрешително. Така е нарушил
дължимото поведение, като не е изпълнил съдържанието на разпоредбата на
чл.40 ал.1 от Наредба № 34/1999г.
Лицето е реализирало административното нарушение виновно, като в
3
съзнанието му е имало ясно изградени представи за осъществяваната дейност
и за дължимото от него, като въпреки че не е извършил дължимото попълване
и е предприел действия по осъществяване на таксиметров превоз на пътници.
Правилно е опредЕ. и санкциониращата разпоредба на чл.105 ал.1 от
ЗАвП, която въвежда и конкретното административно наказание за дееца.
Същото е адекватно на вида и тежестта на извършеното, поради което не
следва да бъде редуцирано.
Другото нарушение, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на С. К. също е несъмнено осъществено от
доказателствената съвкупност. С. К. след наемане на автомобила не е бил с
включен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза в противовес на
задължението по чл. 38 пр.1 от Наредбата. Правилно административно-
наказващият орган е определил вида и размера на административното
наказание и за това нарушение, с оглед на което то също не следва да бъде
редуцирано.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-
0002943/28.09.2022г., издадено от Директор на РД АА -София, с което на С.
С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на
основание чл. 95 ал.1 т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за
нарушение на чл.38 пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. на основание
чл. 105 ал.1 ЗДвП за нарушение на чл.40 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ.


4


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5