Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 11438 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Н.М., срещу
решение № 163221/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 26440/2019 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 92 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна С.Т.М. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата моли съда да уважи жалбата й. Представя списък
на разноските.
В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли решението да бъде потвърдено.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения от С.Т.М. срещу С.Н.М. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК – за
признаване за установено в отношенията между страните, че С.Т.М. е изключителен собственик на апартамент № 12,
находящ се в гр. ******, състоящ се от една стая,
хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 39,60 кв.м., с прилежащите
таванско помещение № 12 с полезна площ 9,02 кв.м. и избено помещение № 12, с
полезна площ 3,80 кв.м., както и 3,205 % идеални части общите части на сградата
и правото на строеж върху терена, при съседи на жилището по нотариален акт: от
север - зелена площ; от юг - държавен апартамент № 11; от изток - стълбище; от
запад - зелена площ; отгоре - държавен апартамент № 16; отдолу - ап. № 8 - С.;
при съседи на избеното помещение: от север - мазе № 13, от юг - улица; от изток
- мазе № 11, от запад - зелена площ; при съседи на таванско помещение: от север
- таван № 13; от юг - улица; от изток - таван № 11, от запад - зелена площ,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2115.1.28
съгласно схема на СГКК - гр. София по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК, при
съседни обекти - на етажа: имот с кадастрален идентификатор
68134.802.2115.1.27, под апартамента: имот с кадастрален идентификатор 68134.802.2115.1.24,
над апартамента: имот с кадастрален идентификатор 68134.802.2115.1.32, поради
пълна трансформация на негови лично имущество (дарени средства), на основание
чл. 23, ал. 1 СК. С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, районният съд е осъдил ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1679,24 лева - разноски в производството.
Наведените доводи за неправилност на
обжалваното решение са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.
1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в
законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде
придобита собствеността върху друго имуществено благо. Уважаването на установителния иск по чл. 23, ал. 1 СК предполага съдебно
установяване и потвърждаване при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на обстоятелствата, че страните по делото са настоящи
или бивши съпрузи, факта на придобиване на недвижимия имот
/описан в исковата молба/ по време
на брака, придобивната стойност
на имота /според вида на възмездната сделка с вещно- правен ефект/, размера на вложените средства,
които имат личен произход по смисъла на
чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането именно на тези
средства при придобиването на имота.
Сочените предпоставки,
както правилно е приел първоинстанционният съд в
обжалваното решение, безспорно се установяват от събраните по делото
доказателства – решение по гр. д. №26042/2012 г. на СРС, 86 състав, нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот, разписка
от И.Н.Е.и показанията на свидетеля В.В.. От
представения нотариален акт от 10.04.1997 г. и разписка от И.Н.Е.от същата дата
се установява, че бащата на ищеца – Т.М.К., е заплатил цената на недвижимия
имот изцяло и в брой на продавача. Действителната цена на придобивана от
съпрузи вещ, както и произходът на средствата, с които е заплатена, подлежат на
доказване с всички доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. Въззивният
съдебен състав, след съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира,
че действителната стойност на процесния недвижим имот
възлиза на 2 000 000 лв. Придобивната
стойност на имота е заплатена изцяло и в брой
на продавача И.Н.Е.от Т.М.К., баща на купувача.
Във въззивната жалба
са изложени доводи, че нотариалния акт и разписката обективират
единствено физическо предаване на покупната цена на имота от бащата на ищеца на
продавача, субсидиарно- че не е доказано дарствено намерение на бащата на ищеца единствено към сина,
а не към семейството, които съдът счита за неоснователни. В контекста на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че това плащане е направено с дарствено намерение и то в полза единствено на ищеца С.Т.М..
Това се подкрепя от обстоятелствата, че същия е баща на ищеца, че плащането е
извършено на основание на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
който страна е единствено ищеца, както и от показанията на свидетеля В.В. („Преди около двадесет години, когато сме се събирали на
рождени дни с ищеца и семейството му, бащата на ищеца се хвалеше, че е осигурил
децата си с по един апартамент. Ответницата не присъстваше тогава на тези
рождени дни, тогава са се карали с ищеца и Т.не беше доволен от снаха си. Даже
я обвиняваше, че заради нея ищецът е започнал да употребява алкохол“). В същото
време, по делото няма ангажирани доказателства, че сумата е заплатена в полза и
на двамата съпрузи. В практиката на ВКС ( Решение № 355/9.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г.о.), е дадено
тълкуване, че дарението на вещи
или пари на единия съпруг
от трето лице съставлява лично имущество по см. на
чл.20, ал.
1 СК от 1985 г. (отм.), като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви
щедрост, не се презюмира, то
се извлича от външни белези,
от житейските факти довели до
сключването на договора за дарение,
до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство
като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване.
Дадено е и тълкуване, че ако другият
съпруг твърди, че е подарено и нему, това са
твърдения в негова доказателствена тежест - Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 978/2010 г. IV г.о.
Що се отнася до възражението на въззивницата, че бащата
на въззиваемия не е разполагал със сума в размер на
продажната цена към съответния момент, за да може да я дари, то същото е преклудирано, защото не е заявено в срока за отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право
на разноски. Въззиваемата страна претендира разноски,
поради което съдът й присъжда направени такива в размер на 1200 лв.-платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163221/29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 26440/2019
г. на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав.
ОСЪЖДА
С.Н.М., ЕГН **********, да заплати на С.Т.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 120 лева –
разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Н.М., ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.