Определение по дело №844/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260278
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20203200100844
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                        

                                                    №260278

  

                                 гр.Добрич      04.11.2020 год.      

 

                        В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На четвърти ноември                                        2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №844 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба вх.№261188/09.10.2020 г.,с която са предявени множество обективно кумулативно съединени искове от А.С.А. с ЕГН ********** *** срещу К.И.Б. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 28 687,82 лв-сбор на дължими ренти за съсобствени между страните земеделски имоти /28 ниви/,от които ищецът е лишен,за стопанските 2017/2018 г.,2018/2019 г. и 2019/2020 г.,определени като припадаща му се 1/2 част от сборните рентни плащания по землища и съгласно притежаваните декари,с която сума ответницата неоснователно се обогатила за сметка на ищеца.

С определение №260148/09.10.2020 г.,постановено по повод молба на ищеца по чл.389 и сл. от ГПК за допускане обезпечение на исковете,ДОС е констатирал,че исковете са предявени с нередовна искова молба.Посочил е,че исковата молба е нередовна по смисъла на чл.127 ал.1 т.3,4 и 5 от ГПК и чл.128 т.2 от ГПК.В обстоятелствената част на същата е посочено,че страните-бивши съпрузи са съсобственици при квоти от по 1/2 ид.ч. в съсобствеността на 28 броя ниви в различни землища.Сочи се,че една част от нивите ответницата обработвала лично като земеделски производител,а друга-отдавала под наем на трето лице.Исковите претенции за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми на плоскостта на неоснователното обогатяване /посочени като общ сбор от суми/ са всъщност отделни такива /самостоятелни/ искове със самостоятелна цена досежно всеки един от описаните недвижими имоти,респ. за всеки имот досежно всяка една от цитираните стопански години.Следователно се касае за кумулативно обективно съединени искове,като една част от тях очевидно са с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС /претенциите на ищеца за присъждане в негова полза като съсобственик на части от гражданските плодове-наеми/ренти-от съсобствените имоти,съответстващи на участието му в съсобствеността/,а останалите с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС /претенциите на ищеца за присъждане в негова полза като съсобственик на обезщетения за цитираните стопански години за лишаването му от ползване на съсобствените вещи поради личното им ползване единствено от другия съсобственик-ответницата по делото/.В обстоятелствената част на исковата молба нито е уточнено по отделни ниви за коя от тях е получавана рента от ответницата,респ. коя от тях е ползвана лично от същата,нито са посочени цени на отделните обективно съединени искове /поотделно за всяка нива и за всяка стопанска година/,а е визиран един общ сбор от всички цени.Липсата на изложени обстоятелства в горната насока в обстоятелствената част на исковата молба и непосочването на цени на отделните искове предопределя и неправилно определяне размера на внесената от ищеца държавна такса за водене на делото по сметка на ДОС /такава се дължи поотделно върху цената на всеки иск/,респ. обуславя и липса на петитум по всеки от исковете.

В отговор на горните констатации с молба вх.№261842/03.11.2020 г. ищецът А. е предприел уточняване на отделните обективно съединени искови претенции,като същият е посочил цена на отделни искове,която е с размер под 25 000 лв всяка.

Според разпоредбата на чл.119 ал.1 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност.Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена над 25 000 лв.Настоящите искове са с цена под 25 000 лв всеки,поради което по аргумент от горната разпоредба и тази на чл.103 от ГПК същите са родово подсъдни като първа инстанция на районен съд.Производството по делото на ДОС следва да бъде прекратено и делото следва да се изпрати по подсъдност на Добричкия районен съд.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№844/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд и

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Добричкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: