Решение по дело №572/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й., [ЕГН], с адрес: с. Маноле, ул. „16-та“ № 22, обл. Пловдив, чрез адв. С. П., против Решение № 1314/09.02.2024 г., постановено по АД № 1514/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена предявената от Й. искова претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лв. за претърпени неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание в ареста към Затвора – Пловдив за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на съдебния акт, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло исковата претенция на Й. Й..

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на Й., с която се излага сатновище по основателността на жалбата и се претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез ст. юрисконсулт Ч., в писмен отговор посочва, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението е обосновано и справедливо, не се ангажират нови доказателства, поради което следва да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд - Пловдив, ХХIII състав намира за установено следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Й. Г. Й., чрез адвокат С. П., с която на основание чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника – ареста към Затвора - Пловдив за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХХIХ състав е отхвърлил изцяло исковата претенция на Й., ведно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца

За да постанови този резултат, съдът е приел, че Й. е пребивавал в ареста към Затвора - Пловдив за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г. вкл., и е обитавал килия № 115 с площ 11 кв. м., включваща санитарен възел с площ от 1.4 кв. м., където е съжителствал с още едно задържано лице. Санитарният възел е изцяло отделен от спалната част на килията, снабден с мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подавала сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите. В килията е налична вентилационна система, отваряем прозорец с размери 150/150 см, осигуряващ дневна светлина и свеж въздух; разполага с две легла с постелъчен инвентар, маса за хранене и две табуретки. На лишения от свобода Й. е осигурена възможност за престой на открито, а при всяко излизане или влизане на ищеца от района на сградата на ареста е извършван обиск от лице от същия пол, за да се предотврати извършването на нарушения или престъпления.

С обжалваното решение, съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС, е стигнал до извод, че твърденията за неосигураване на медицинско обслужване са оборени от представените от ответника и трети лица неоспорени справки и приложената медицинска документация, като не са установени действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля Р. З., поради което тези оплаквания са приети за изцяло неоснователни и недоказани. Посочено е на следващо място, че на ищеца е било предоставено своевременно медицинско лечение - лекуван е медикаментозно, с което здравословните му проблеми са били овладявани своевременно и многократно е бил преглеждан, както от екипи на спешна помощ, така и от лекари в лечебни заведения, където е бил е хоспитализиран.

Относно действията и бездействията на администрацията на ареста към Затвора - Пловдив, които да са в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, съдът е приел, че същите са изцяло недоказани в производството и, освен това, не се отнасят до бездействия или действия на администрацията на затвора, които могат да имат пряка причинно-следствена връзка с претърпени от ищеца вреди. Напротив, при обстойно събиране на доказателства, включително чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза, категорично е установено, че кардиологичните заболявания на ищеца и вторият му инфаркт не са резултат от условията в ареста или от задържането, тъй като заболяванията са с доста напреднал стадий. Пак от заключението става ясно, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ, когато е имало оплаквания. Същевременно, от показанията на разпитания в процеса свидетел З., от една страна, се потвърждава установеното, че в ареста Й. е бил преглеждан от лекари и много пъти са ходили екипи на смешна помощ, от друга страна, последният не е бил в добро психическо състояние, за което е вземал успокоителни лекарства и, в крайна сметка, е освободен от ареста заради здравословното му състояние.

При така установеното, съдът е приел, че са изцяло неоснователни оплакванията за липса на адекватни медицински грижи за ищеца, тъй като на последния е оказвана своевременно медицинска помощ във връзка с кардиологичните му заболявания; били са извършени множество консултации със съответните специалисти в пълен обем и са съобразени с правилата на добрата медицинска практика, което е безспорно установено от медицинската документация, предоставена от ЦСМП, от третите лица, показанията на свид. З., както и от заключението по СМЕ, според което се установява, че няма прицинно-следствена връзка за настъпване на втория инфаркт, тъй като ищецът страда от тежки и в напреднал стадии кардиологични заболявания. Съдът е приел за изцяло неотносими оплакванията за това, че условията в ареста са повлияли негативно на психоемоционалното състояние на ищеца, тъй като липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение, че на лицето не са причинени твърдените в исковата молба негативни последици. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва Й. Й. да е претърпял вреди при пребиваването си в ареста към Затвора Пловдив, които да са в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника – ГДИН.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отмяна на определението за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза с оглед установяване на психичното състояние на Й.. Това е така, тъй като, от една страна, съдът е събрал множество документи относно здравословното състояние на ищеца – медицинската документация от Затвора – Пловдив, от ЦСМП, от МБАЛ „Свети Каридад“, от Районна прокуратура – Пловдив. Отделно от това, от показанията на свид. З. се установява безспорно, че Й. не е бил в много добро психическо състояние, тъй като тя самата му е давала някакви успокоителни лекарства без рецепта, за безсъние. Отделно от това, от медицинския картон на Й. се установява, че на проведен на 30.08.2021 г. преглед е установена и съпътстваща диагноза – депресивен синдром, и са му изписани лекарства за това състояние – клонарекс и деанксит, както и е поставена диагноза – емоционално нестабилна личност с леки когнитивни нарушения. За последното обаче, СМЕ е категорична, че условията в ареста са повлияли нищожно върху психическото състояние на ищеца. Именно горното е наложило отмяна на определението за назначаване на сърдечно-психиатрична експертиза, което обстоятелство по никакъв начин не влияе върху крайния извод на съда и не може да се приеме, че въпросите, предмет на съдебно-психиатричната експертиза са останали неизяснени.

В този смисъл, неоснователно е и възражението в касационната жалба, че след като не е оказано адекватно медицинско обслужване от кардиолог, с оглед заболяването на ищеца, както и ненавременното отзоваване на екип на спешна помощ, е налице нарушение от страна на администрацията на ГДИН, изразяващо се в неадекватно медицинско обслужване.

Неоснователни са и възраженията в насока, че администрацията на Затвора – Пловдив не е осигурила на ищеца Й. минимално необходимата жилищна площ, както и от обезпаразитяване на спалните помещения, неосигуряване на храна, облекло, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, поради което ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължения на администрацията на Затвора – Пловдив.

Съгласно чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина. В случая не се установява, че количеството дневна светлина е в противоречие с изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Условията, при които касаторът е бил настанен и се отнасят до проветряемост и осветеност, не са такива, че да причиняват страдания, надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на наказанието "лишаване от свобода", така че да могат да се окачествят като изтезание, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Касационната инстанция намира, че действително не са налице изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.284 от ЗИНЗС – не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения да осигурят на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказание – лишаване от свобода, достатъчно жилищна площ при пребиваване на лицето в ареста към Затвора - Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса е доказал, че условията в ареста към Затвора - Пловдив отговарят на минимално изискуемите стандарти през целия исков период.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Същото, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХIII състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1314/09.02.2024 г., постановено по АД № 1514/2023 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.