РЕШЕНИЕ

№260047/30.11.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №498/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от ЕТ”БГ – Агро – Арам Каикчиян”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Варна, ул. „Бр. Шкорпил” №31А, представлявано от ***, чрез процесуален представител – адв. М. Ж. срещу ЗКПУ „Кипра”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кипра, обл. Варна, представлявано от ***.

Твърди се в исковата молба, че през 2017 г. ищецът продал на ЗКПУ „Кипра“ торове и препарати за обработка на земеделска продукция, за което били съставени фактура № 1666/17.02.2017 г.  за извършена продажба на 125 т. амониев нитрат и включен транспорт на обща стойност 72 750 лева с ДДС; фактура № 1706/03.05.2017 г. за извършена продажба на 8 т. амониев нитрат и включен транспорт на обща стойност 4 650 лева с ДДС и фактура № 1752/21.05.2017 г. за извършена продажба на препарати за растителна защита на обща стойност 33 805, 44 лева с ДДС. Стоките били доставени на ответника в деня на издаване и получаване на фактурите, но цената им възлизаща в общ размер на 111 205, 44 лева не била заплатена в срока по чл. 303а ал. 3 от ТЗ, приложим според ищеца. Излага се, че на 19.09.2019 г. ответникът платил на ищеца по банков път сумата от 30 000 лева, без да посочва конкретен номер на фактура, по която превежда сумата. Според ищеца с така извършеното плащане на 19.09.2019 г., ответникът признал дължимостта на вземането му, поради което на основание чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, следвало да се приеме, че от 20.09.2019 г. започва да тече нова давност за непогасената част от вземането, която е в размер на 42 500 лв. Сочи се в молбата, че на 21.05.2020 г. ответникът превел сумата от 50 000 лева, като в платежното нареждане изрично посочил, че погасява задълженията си по трите фактури. На 01.06.2020 г. платил по банков път на ищеца още 31 212, 04 лева, с което  погасил остатъка от задължението си и по последната фактура № 1752/21.05.2017 г., както е отбелязал и в платежното нареждане. Поради неизпълнение на паричното  задължение на ответника, ищецът претендира законната лихва от деня на забавата, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Счита, че вземането му за лихви не е погасено по давност, предвид специалната разпоредба на чл.З т.2 от „Закона за мерките и действията по време на извънредното положение”. На тези основания ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 090, 17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 42 750 лв. по фактура №1666/17.02.2017 г. за периода от 20.09.2019 г. до 13.03.2020 г.; сумата от 1 333, 53 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 4 656 лева по фактура №1706/03.05.2017 г. за периода от 18.05.2017 г. до 13.03.2020 г.; сумата от 729, 98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 2 594 лева по фактура № 1752/21.05.2017 г. за периода от 05.06.2017 г. до 13.03.2020 г. и сумата от 8 783, 42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 31 212, 04 лева по фактура № 1752/21.05.2017 г. за периода от 05.06.2017 г. до 13.03.2020 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който искът се признава от ответника. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът не е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което и такова не следва да се постановява.

  След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че страните са имали трайни търговски отношения, че ищецът  е доставил стоките, отразени в представените  фактури в деня на издаването и получаването им. Ответникът признава, че е получил фактурираните стоки в деня на издаване на фактурите, както и че е извършил забавено плащане по тях на посочените в исковата молба дати.

Отношенията между страните са търговски. Съгласно чл. 309а от Търговския закон ТЗ/, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Купувачът на дадена стока изпада в забава при неплащане цената на стоката от деня, в който тя му е предадена или на документите, даващи му право да я получи, при липсата на уговорка в друг смисъл /чл. 327 от ТЗ/. Приложимата за договорите, сключени след 15.03.2013 г., норма на чл. 327 ал. 3 от ТЗ предвижда относно сроковете за плащане да се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа или чл. 303а ал. 3 от ТЗ. Съгласно последната при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 - дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато те са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

В случая, доколкото страните не оспорват  датата, отразена в приетата по делото фактура, не е необходимо да се прилага общата разпоредба на чл. 303а ТЗ относно презюмиране на датата на  изпълнение на насрещното задължение и съответно изпадането в забава, без да е необходимо да е налице покана за това. В конкретния случай следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената по всяка една от фактурите от деня, следващ предаването на стоките, който в случая съвпада с деня на фактурирането, т. е. от: 18.02.2017 г. по първата фактура; 04.05.2017 г. по втората; и 22.05.2017 г. по третата. Т. е. от тези дати ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж / чл. 86 ал. 1 от ЗЗД/. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане/ чл. 119 от ЗЗД/. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност /чл. 111 б- „в“ от ЗЗД./ Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ал.1 от ЗЗД/.

В константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД (решение № 24/17.02.2009г. по т.д.№ 547/2008г. на І т.о., решение № 20/30.06.2010 г. по т.д.№ 484/2009г. на ІІ т.о. и решение № 2648/10.10.1978г. по гр.д.№ 1767/1978г. на І г.о.), лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от възникване на вземането, не се погасят всички лихви, а само тези които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В настоящия случай искът е предявен на 17.07.2020 г. Считано три години назад вземането на кредитора за лихви по първата фактура ще е погасено за времето от 18.02.2017 г. /датата на изискуемост/ до 17.07.2017 г. За времето от 18.07.2017 г. до 21.05.2020 г. /датата на погасяване на главницата ответникът дължи лихви за забава. С оглед диспозитивното начало обаче, доколкото претенцията за обезщетение за забава по тази фактура се претендира за периода от 20.09.2019 г. до 13.03.2020 г., то следва извода, че предявения иск е доказан по основание и следва да се уважи. В резултат на направени изчисления от съда чрез програмен продукт „Апис Финанси“ се установява, че размера на дължимото обезщетение за просрочие върху претендираното парично задължение по тази фактура в размер на 42 750 лева за периода, за които се претендира възлиза на 2 090, 01 лева, до който размер искът следва да се уважи.

По втората фактура вземането за лихви е погасено за времето от 04.05.2017 г. /датата на изискуемост/ до 17.07.2017 г. Съответно ответникът дължи лихва за забава за времето от 18.07.2017 г. до 21.05.2020 г., когато задължението по тази фактура е платено изцяло. По тази фактура ищецът претендира лихви за периода от 18.05.2017 г. до 13.03.2020 г., съответно претенцията е основателна за периода от 18.07.2017 г. до 13.03.2020 г., като за периода от 18.05.2017 г. до 17.07.2017 г. искът е неоснователен, поради погасяване на задължението на ответника за лихви по давност. Не се споделя виждането на ищцовата страна, че с извършеното плащане на 19.09.2019 г. е направено признание на вземането, което да прекъсва давността съгласно чл. 116 б. “а“ от ЗЗД. Според съда следва да се приеме, че с извършеното плащане ответникът признава главното вземане по фактурите, но не и лихвите, поради което липсва признание на претендираните вземанията за лихви.  За определянето на размера, съдът извърши изчисления чрез програмния продукт, според които дължимата мораторна лихва за забавено изпълнение на главно парично задължение от 4 650 лева по тази фактура /а не както се претендира в размер на 4 656 лева/ за периода от 18.07.2017 г. до 13.03.2020 г. възлиза на 1 252, 92 лева. За разликата над тази сума искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане по третата фактура също е частично основателна. На първо място защото главното задължение по тази фактура не е 33 806, 04 лева /колкото се претендират/, а 33 805, 44 лева. На второ място, според гореописаната практика на ВКС следва да се приеме, че за периода от 05.06.2017 г. до 17.07.2017 г. вземането е погасено по давност. По тази фактура ответникът дължи обезщетение за забавено плащане върху главница от 33 805, 44 лева за периода от 18.07.2017 г. до 13.03.2020 г., изчислено от съдът чрез „Апис Финанси“ в размер на 9 108, 57 лева, до който размер искът следва да се уважи. За разликата над тази сума искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски. Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер на 1 597, 92 лева, от които 517, 92 лева заплатена държавна такса и 1 080 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, съдът следва да извърши преценка.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се преценява от съда като неоснователно. Договореното възнаграждение е дори под минималния размер, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към него в съответствие с § 2а от ДР на Наредбата е начислен ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ЗКПУ „Кипра”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кипра, обл. Варна, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ”БГ – Агро – Арам Каикчиян”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Варна, ул. „Бр. Шкорпил” №31А, представлявано от *** сумата от 2 090, 01 лева /две хиляди и деветдесет лв., 01 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 42 750 лева по фактура № 1666/17.02.2017 г. за периода от 20.09.2019 г. до 13.03.2020 г.; сумата от 1 252, 92 лева /хиляда двеста петдесет и два лв., 92 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 4 650 лева по фактура № 1706/03.05.2017 г. за периода от 18.07.2017 г. до 13.03.2020 г. и сумата от 9 108, 57 лева /девет хиляди сто и осем лв., 57 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 33 805, 44 лева по фактура №1752/21.05.2017 за периода от 18.07.2017 г. до 13.03.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тези суми.

 

ОСЪЖДА ЗКПУ „Кипра”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Кипра, обл. Варна, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ”БГ – Агро – Арам Каикчиян”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Варна, ул. „Бр. Шкорпил” №31А, представлявано от *** сумата от 1 597, 92 лева /хиляда петстотин деветдесет и седем лв., 92 ст./, представляваща обезщетение за направени разноски, от които 517, 92 лева държавна такса за образуване на делото и 1 080 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: