Определение по дело №890/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се движи по процесуалния ред на чл.63г от ЗАНН. Образувано е по частна жалба на дружество „СПЕД-07“ ЕООД против определение № 855 от 03.05.2023г., постановено по АНД № 1578/2023г. по описа на РС Бургас, с което производството по делото е прекратено, тъй като обжалваният по делото електронен фиш (ЕФ) бил анулиран и делото се явявало лишено от предмет. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт с искане за неговата отмяна. Твърди се, че районният съд не е следвало да се съобразява с решението за анулиране на ЕФ и да продължи разглеждането на делото, като се произнесе по жалбата срещу ЕФ. Не били налице цитираните в решението за анулиране предпоставки на чл.189ж, ал.3, т.3 от ЗДП, където била уредена съвсем различна хипотеза. В чл.189ж, ал.3 от ЗДП не била уредена възможност на анулиране на ЕФ тогава когато той бил издаден при липса на данни за извършено административно нарушение. Решението за анулиране на ЕФ се явявало нищожно, поради което и съдът не е следвало да го съобразява. Моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.232 от АПК ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, е подала чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С.К., отговор, в който частната жалба се оспорва и се прави искане да бъде оставена без уважение. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди наведените в частната касационна жалба отменителни основания, данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение, прие за установено следното:

Административнонаказателното производство пред РС Бургас е образувано на 21.04.2023г. по жалба на дружество „СПЕД-07“ ЕООД срещу ЕФ, издаден от АПИ, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, затова че на 16.04.2021г. в 11:28 часа било установено движение на товарен автомобил МАН ТГА с рег. № А5285НК, с технически допустима максимална маса 32000, брой оси 4, екологична категория евро 4, без ремарке, в община Бургас, за движение по път А-1 км 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се път А-1 км 357+949. На собственика на ППС – дружеството „СПЕД-07“ ЕООД, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Независимо от налагане на имуществената санкция, дружеството дължи и заплащане на съответна такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ППС, в размер на 133.00 лева. На дружеството е разяснена възможността да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДП. Посочено, че при плащане на компенсаторната такса срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

С разпореждане от 24.04.2023г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и са призовани страните.

С решение за анулиране на ЕФ № **********/24.04.2023г. на Директор на Национално тол управление към АПИ описаният по – горе ЕФ бил анулиран. Прието е, че при извършена проверка се установило, че за ППС били надлежно изпълнени законовите изисквания за преминаване през републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси. Към 11:28 часа на 16.04.2021г. имало подадена тол дакларация за сегмента, в границите на който се намирало контролно устройство № 10031. ЕФ е анулиран на основание чл.189ж, ал.3, т.3 от ЗДП.

С молба от 02.05.2023г. пълномощникът на АПИ представил решението за анулиране на ЕФ и направил искане за прекратяване на производството по делото, тъй като се явявало лишено от предмет.

С обжалваното определение № 855/03.05.2023г. съдът прекратил производството по АНД № 1578/2023г., като възприел съображения на въззиваемата страна.

Определението било съобщено на настоящия жалбоподател на 05.05.2023г. Частната жалба е подадена при спазване на преклузивния седемдневен срок за обжалване.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима като изходяща от легитимирана за това страна, засегната от постановен неблагоприятен за нея съдебен акт, и подадена в указания от закона срок.

Разгледана по същество, частната касационна жалба се явява основателна. Районният съд е бил сезиран с жалба срещу издаден срещу дружество „СПЕД-07“ ЕООД ЕФ. Производството е започнало по процесуалния ред на раздел V от ЗАНН и според чл.63г от ЗАНН, може да бъде прекратено само в предвидените от закона случаи.

Прочитът на ЗАНН сочи, че издателят на наказателното постановление не разполага с възможност сам да го отмени или измени. Изключение само ЕФ е предвидено в ЗДП, поради особения ред за издаването им. Разпоредбата, на която се е позовал органът, постановил решението за анулиране, е тази на чл.189ж, ал.3, т.3 от ЗДП, която обаче урежда случай, различен от процесния.

Според чл.189ж, ал.1 от ЗДП, при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДП, може да се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушителя. Според ал.2, в 14-дн. срок от получаване на ЕФ лицето може да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП – компенсаторната такса, при спазване на изискванията на чл.189е, ал.3 и ал.4 или да поиска анулиране на ЕФ на основание ал.3 с молба до председателя на УС на АПИ. В ал.3-та за изброени пет хипотези на анулиране на ЕФ, които уреждат хипотези, различни от настоящата. Казано с други думи, санкционираното лице е това, което може да инициира производство по анулиране на ЕФ, като действията, които Председателят на УС на АПИ или оправомощено от него лице дължат, са разписани в ал.4 и ал.5. След като органът по чл.189ж, ал.4 от ЗДП не е бил сезиран с искане за анулиране на ЕФ, той не е разполагал с възможността да се самосезира и то вече в рамките на образувано пред съда производство по обжалване на ЕФ. Чрез постановяване на решението за анулиране се преследва цел, непозволена от закона – органът сам да заличи последиците от незаконосъобразно издаден ЕФ. Данните по делото сочат, вкл. и тези, описани в решението за анулиране, че жалбоподателят още към момента на издаване на ЕФ е бил изпълнил задължението да плати дължимата за процесното ППС тол такса и следователно няма осъществен състав на административно нарушение. Проверката за законосъобразност е възложена единствено и само на съда, извършващ съдебен контрол по реда на раздел V от ЗАНН. Обратното би означавало да се отвори път за опасен административен произвол и органът, установявайки, че е санкционирал определено лице за нарушение, което не е било извършено към момента на издаване на ЕФ, сам да решава въпроса за законосъобразността на ЕФ, като го отменя, респ. изменя.

Прочитът на лимитативно изброените хипотези за анулиране на ЕФ сочи, че те касаят случаи, които са били неустановими при издаване на ЕФ, затова на санкционираното лице е предоставена възможност в 14-дн. да поиска анулиране на ЕФ, но само на някое от посочените основания, без те да могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. Посочената в решението за анулиране разпоредба на чл.189ж, ал.3, т.3 от ЗДП урежда възможността да се анулира ЕФ, когато за ППС, съгласно закон или международен договор не се дължи съответна такса по чл.10, ал.11 от ЗП. Очевидно е, че ППС, собственост на жалбоподателя, не попада в някоя от изброените категории, а е ППС, за което се дължат тол такси, които органът впоследствие, след издаване на ЕФ, установил, че са платени.

Районният съд е бил в правомощието си и е бил длъжен да не зачете последиците от постановеното решение за анулиране на ЕФ, тъй като органът, който го е постановил, е иззел функцията на съда по проверка на обжалвания ЕФ. Решение е издадено при липса на основание за издаването му и съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол и да прецени дали това решение е породило правни последици. Според решение № 2/14.02.2023г., постановено по конституционно дело № 1/2022г., косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и действията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност по смисъла на чл.120, ал.1 от Конституцията, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. Независимо дали контролът за законност е пряк по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията (т.е. осъществяван в производство по обжалване на административен акт, в което се реализира административното правораздаване), или се извършва инцидентно, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването по други правни спорове, по същество дължимата от съда преценка за съответствие на административния акт със закона, произтичаща от необходимостта да се осигури законността в правовата държава, е една и съща.

В обобщение на казаното, обжалваното определение за прекратяване следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като се произнесе по съществото на спора.

Разноски не следва да се присъждат, но съдът, който ще постанови решение по съществото на спора, следва, съобразно изхода на делото, да разпредели отговорността за разноските, направени по настоящото дело.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав, на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл.2 вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 855/03.05.2023г., постановено по АНД № 1578/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с указания в мотивите на настоящото определение.

ОПЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: