Решение по дело №3948/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 639
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Надежда Махмудиева
Дело: 20211000503948
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000503948 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №266252/04.10.2021 г., подадена от името на ответницата В. Д. К., чрез адв. И. Н.,
назначена като неин служебен адвокат, срещу Решение 260282/03.09.2021 г.,
постановено по гр.д. №22/2020 г. на СОС, с което е ответницата е осъдена да заплати
на Р. О. С. и К. М. С., на основание 284, ал.2 от ЗЗД, сумата от по 13 750 евро,
представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-
продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
подаването на исковата молба до окончателното плащане, като е осъдена да заплати на
ищците сумата от 3376 лв. за разноски по делото. Релевирано е бланкетно оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Настоява се за отмяната му, и
постановяване на ново по същество, с което исковата претенция да бъде изцяло
отхвърлена.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен особен представител.
Особеният представител не дължи внасяне на държавна такса. Въззивната жалба
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№266695/08.11.2021 г.,
подаден от Р. О. С. и К. М. С., чрез адв. Л. Д., в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба и се настоява същата да се остави без уважение,
като се присъдят на въззиваемите направените разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
1
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №82, т.1, рег.№913,
дело №80 от 2018 г. /на л.12 от делото на СОС/ се установява, че на 21.03.2018 г.
оветницата В. Д. К., действайки в качеството на пълномощник на ищците Р. О. С. и К.
М. С., като продавачи, е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот,
придобит по време на брака на продавачите в режим на съпружеска имуществена
общност с нотариален акт от 07.11.2007 г., вписан в СВп-София с вх.№2949, Акт
№146, т. XI, дело №2417, представляващ Апартамент №6А-2Б, състоящ се от входно
антре, предни кухня-трапезария-дневна, баня с тоалетна, две спални, баня/тоалетна и
две тераси, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
46067.1.163.1.11, находящ се в с. ***, община ***, обл. ***, местността „***“, бл.*,
вх.*, ет.*, с предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ
от 87,12 кв.м., за продажна цена в размер на 27 500 евро. Купувач по договора е лицето
Я. С. П., представлявана от пълномощник Д. С. П.. При сключването на договора е
уговорено, че уговорената продажна цена ще бъде заплатена от купувача по банкова
сметка на пълномощника на продавачите, съгласно изричното му упълномощаване да
получи продажната цена с представеното пред нотариуса за сключване на сделката
пълномощно, заверено на 05.02.2018 г. с апостил №АРО-734493/12.02.2018 г. от Н. П.
Х., нотариус във Великобритания.
От представеното по делото пълномощно, заверено на 05.02.2018 г. с апостил
№АРО-734493/12.02.2018 г. /на л.17-20 от делото на СОС/ се установява, че ищците Р.
О. С. и К. М. С. са упълномощили ответницата, заедно и поотделно с други две лица,
да ги представлява пред нотариус, като продаде от тяхно име и за тяхна сметка цялата
собствена на ищците идеална част от Апартамент №6А-2Б, подробно описан в
съответствие с нотариален акт за придобиването с вх.№2949, Акт №146, т. XI, дело
№2417 на СВп-София. С пълномощното упълномощителите изрично са
упълномощили ответницата, заедно и поотделно с другите две упълномощени лица,
„…да продадат гореупоменатия имот при цена каквато сметнат за необходима и да
получат продажната цена, включително да укажат банкови сметки по тяхно
усмотрение, включително на трети лица посредници, да получават плащания и да
организират парични преводи между България и Великобритания или други страни от
Европейския съюз във връзка с горепосочения имот.“ Към пълномощното са заверени
нотариално и подписите на двамата упълномощители върху декларации по чл.264, ал.1
от ДОПК за липса на публични задължения, и по чл.25, ал.8 от ЗННД за гражданство и
гражданско състояние.
От удостоверително писмо изх.№0890-49-033068/04.06.2021 г., издадено от
„Уникредит Булбанк“АД /на л.121 от делото на СОС/ се установява, че в банката е била
открита на 03.08.2015 г. и закрита на 11.02.2019 г. банкова сметка в евро с титуляр В.
Д. К., с IBAN: **********, по която в периода от 15.03.2018 г. до 31.03.2018 г. е
2
постъпил банков превод в размер на 27 500 евро.
От приетите по делото писмени доказателства – Договор за посредничество от
22.11.2017 г., сключен от купувачката Я. С. П. и агенция за недвижими имоти
„Бългериан Пропертис“ООД, Анекс №1/06.03.2018 г. към същия договор, извлечение
от банкова сметка на Я. П., и Авизо местен превод от „Бългериан Пропертис“ООД от
21.03.2018 г., за извършен превод на сумата от 27 500 евро по сметката на В. Д. К. /на
л.124- л.133/ се установява, че купувачката по договора за покупко-продажба – Я. С. П.,
е заплатила на 21.03.2018 г. с посредничеството на агенция за недвижими имоти
„Бългериан Пропертис“ООД, уговорената продажна цена в размер на 27 500 евро, по
банковата сметка на В. Д. К., с IBAN: **********.
От Нотариална покана рег.№12215 от 04.09.2018 г. на нотариус рег.№040 на НК
/на л.38-40 от делото на СОС/ се установява, че ищците са поканили ответницата да им
изплати сумата от 27 500 евро, представляваща получена от пълномощника продажна
цена за имота, в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана, по посочена в
нотариалната покана банкова сметка на упълномощителите с IBAN **********.
Същевременно с нотариалната покана се претендира и заплащане на лихва за забава в
размер на основния лихвен процент с 10 пункта надбавка, за периода от получаването
на нотариалната покана, до окончателното плащане. Нотариалната покана е била
получена на 03.12.2018 г. от З. М. А. – майка на В. Д. К..
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът съобразява
следното:
При предявен иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД ищецът – доверител
следва да установи съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че
довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор, съответно че
при тези действия довереникът му е получил имуществото, което се иска да му бъде
предадено /така например в Решение №338/27.03.2018 г. по гр.д.№706/2017 г. на ВКС –
4-то гр. отд./. Договорът за поръчка е неформален, консенсуален и по правило
едностранен договор. Изразената воля на страните – едно лице да извърши за сметка на
друго възложени му от него действия по продажба на недвижими имоти, сочи на
договор за поръчка. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни
действия да бъде постигнато и устно, и с конклудентни действия, поради което
доказването на мандатното правоотношение може да бъде извършено с всички
доказателствени средства. Когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка
на доверителя негов недвижим имот, наличието на мандатно правоотношение може да
се установи както от упълномощителната сделка, така и от съдържанието на
нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че
пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя /така в Решение
№11/03.02.2015 г. по гр.д.№3889/2014 г. на ВКС/. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗЗД, в
тежест на довереника възниква задължението да уведоми доверителя за изпълнение на
поръчката, да даде отчет за действията си, и да му предаде полученото. Тежестта да
докаже отчета по мандата е за довереника.
В конкретния случай, от представеното писмено упълномощаване на
ответницата от ищците да извърши от тяхно име и за тяхна сметка правните действия
по продажба на собствения им недвижим имот, при цена каквато сметне за
необходима, и да получи продажната цена, включително да укаже банкова сметки по
свое усмотрение, се установява волята на ищците да възложат на ответницата
извършването на правните действия по продажба на собствения им недвижим имот,
включително и получаването на продажната цена. От представения нотариален акт за
3
покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2018 г. се установява, че
упълномощеното лице /ответницата/ действително е извършила действията, които е
била упълномощена да извърши от името и за сметка на упълномощителите. Така
извършените фактически и правни действия от упълномощеното лице конклудентно
обективират съгласието му да изпълни поръчката, която му е била възложена от
упълномощителите. Следователно, между ищците от една страна, в качеството на
доверители, и ответницата от друга страна, в качеството на довереник, е възникнало
валидно мандатно правоотношение, по силата на което е възникнало и задължение на
ответницата, да предаде на ищците полученото от нея по сделката имущество. От
нотариалният акт от 21.03.2018 г. се установява, че страните по сделката са се
съгласили продажната цена да бъде заплатена от купувача на продавачите по банков
път, по банкова сметка на пълномощника на продавачите. От представеното Авизо
местен превод от 21.03.2018 г., за извършен превод на сумата от 27 500 евро по
сметката на В. Д. К., се установява, че купувачката е изпълнила задължението си да
заплати на продавачите уговорената продажна цена в размер на 27 500 евро. От
приетото по делото удостоверение от „Уникредит Булбанк“АД се установява, че
плащането е било получено от ответницата, по откритата на нейно име банкова сметка.
Следователно, на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, е възникнало задължение на
ответницата да предаде на ищците получената от тяхно име продажна цена в размер на
27 500 евро. При лежаща върху ответницата доказателствена тежест да установи
изпълнение на това задължение, по делото не са ангажирани доказателства това да е
сторено, поради което съдът следва да приеме, че изпълнението на това задължение не
е осъществено. В подкрепа на този извод са представените по делото нотариална
покана, получена от ответницата на 03.12.2018 г. /чрез нейната майка/.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна, предявеният от
ищците иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да им
предаде сумата от 27 500 евро, представляваща получена от нея от тяхно име продажна
цена за собствения им недвижим имот, се явява основателен, и следва да се уважи. В
доктрината и практиката е утвърдено становището, че активната солидарност може да
възникне само, ако тя е била изрично уговорена в правна сделка. Предвид липсата на
доказателства за възникване на активна солидарност на ищците да получат плащането,
ответницата следва да заплати на всеки от ищците по ½ от посочената сума /на всеки
от тях по 13 750 евро/, в съответствие с правата им в съсобствеността върху
продадения съсобствен на ищците в режим на СИО недвижим имот. Задължението на
довереника по договора за поръчка да предаде на доверителя полученото имущество в
изпълнение на поръчката, е изискуемо от получаването на даденото в изпълнение на
поръчката, тъй като от естеството на мандатното правоотношение следва, че
довереникът е длъжен да даде отчет незабавно и без покана /в т.см. Решение
№300/23.07.2012 г. по гр.д.№1366/2011 г. на ВКС/. Тъй като ищците са претендирали
сумата ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, ответницата следва
да бъде осъдена да им заплати законна лихва върху главницата от тази дата.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивника следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за въззивното
производство. Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемите са претендирали единствено
внесените от тях разноски за особения представител на ответницата за производството
пред въззивната инстанция в размер на 1200 лв., за което са представени доказателства
4
по делото, поради което претендираните разноски следва да им се присъдят.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260282 от 03.09.2021 г., постановено по гр.д. №22
по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд – 8-ми състав.
ОСЪЖДА В. Д. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ №**,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Р. О. С., гражданин на Великобритания,
роден на ******** г. в гр. Лондон, с британски паспорт №*********, изд. на
19.08.2011 г. от Паспортна агенция на Великобритания, и на К. М. С., гражданка на
Дания, родена на ******** г. в гр. Копенхаген, с датски паспорт №*********, изд. на
14.08.1914 г. от Посолство на Дания в Лондон, двамата с постоянен адрес: **, ***, ***,
***, *******, Великобритания, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ – по 600 лв.
/шестстотин лева/ на всеки от тях, представляваща направени разноски за особен
представител за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5