Присъда по дело №5/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №57/14.09.2019г. по НОХД №5/2021г. на
РС- ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу Е. П. П. ЕГН: ********** – за това, че „на ***г. в гр.Плевен,
местността „***”, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично
вещество - коноп / марихуана / с нетно тегло 0.941гр. на стойност 5.65лв.-
престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания
лишаване от свобода в размер на две години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 2000 лева.
Подсъдимият Е. П. П. се явява лично и с упълномощен защитник.
Не се признава се за виновен, като се ползва от правото да даде обяснения, в
които излага собствена версия за случилото се. Пледира да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан. Защитникът счита, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин, като в тази връзка изтъква, че същото се основава върху
показанията на полицейски служители, преразказващи предполагаеми
извънсъдебни признания от страна на П. – в разрез с процесуалния закон и
практиката на ЕСПЧ; отбелязва, че представеният по делото Протокол за
доброволно предаване е съставен повече от един месец преди започване на
наказателното производство, няма номер, неясно е какво е предадено със
същия; в тази връзка оспорва, че приобщената по този начин тревиста маса
има характера на веществено доказателство по делото, както и оспорва
идентичността на първоначално иззетата по този начин тревиста маса и тази,
която впоследствие е била експертно изследвана. Отбелязва, че стойността на
активно действащия наркотичен компонент в иззетата тревиста маса е
незначителна, а и че обвинителният диспозитив не съдържа посочване на
нарушената съобразно ЗКНВП правна разпоредба; посочва, че неправилно
подсъдимият бива определян като осъждан, тъй като е реабилитиран.
Изтъква, че е недоказано авторството на деянието, но дори да се приеме, че
такова е извършено, то в такъв случай, са налице условията за приложение на
чл.9 ал.2 НК, т.е. – че дори в този случай, подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и да бъде оправдан.
След като обсъди задълбочено събраните в хода на наказателното
производство доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност,
от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Е. П. П. е роден на ***, български гражданин, със средно
1

образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към ***г. подсъдимият Е.П. не притежавал разрешително за
дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
На посочената дата сутринта, около 08:00 часа, подсъдимият П. се
намирал в гр.ПЛЕВЕН, местността „**“. В себе си имал суха листна маса -
коноп /марихуана/. По същото време, в района се намирали дежурните
полицейски служители - свидетелите Х. А. Р. и П. В. Н., които участвали в
специализирана полицейска операция. При извършването на обход на района,
забелязали подсъдимия, който им бил служебно известен като криминално
проявен, поради което пристъпили към извършване на проверка. Запитали
Е.П. дали носи в себе си забранени предмети или вещества, на което същият
отговорил утвърдително. С Протокол за доброволно предаване, подсъдимият
предал на свидетеля Х.Р. „сухи зелени тревисти листа/листна маса/“.
Въпреки че при така описаната обстановка, вече бил налице
законен повод, а и достатъчно данни за започване на наказателно
производство, това не се случило. Вместо това, иззетата със споменатия
Протокол за доброволно предаване листна маса била предадена на вещото
лице при БНТЛ на ОДМВР-ПЛЕВЕН – И. П., на която било възложено да
извърши експертна справка. В изпълнение на така поставената задача, вещото
лице изготвило Експертна справка №Н-325/08.09.2020г., съобразно която
изследваната суха, зелена на цвят, растителна маса от листа, представлява
наркотичен коноп, съдържа тетрахидроканабинол и е с тегло 0,941гр., като за
изследване били употребени 0,100гр., а останали налични 0,841гр.; остатъкът
бил поставен в полиетиленов плик, означен с №2, надписан и запечатан със
силиконов печат.
С Постановление от 16.09.2020г. на прокурор при РП-ПЛЕВЕН
било образувано досъдебно производство №Д-2236/2020г., в хода на което Е.
П. П. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност, за
извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.
Срещу разписка от 01.10.2020г. свидетелят Х.Р. предал
споменатия запечатан, надписан и подпечатан плик, съдържащ остатъка от
изследваното посредством Експертна справка вещество, на разследващ
полицай ***. На свой ред, така приобщеното към материалите по досъдебното
производство веществено доказателство, било изследвано в хода на назначена
физико-химична експертиза, от заключението на която е видно, че се касае за
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло
0,841гр., с активно действащ компонент - тетрахидроканабинол 1,71%.
Съдът намира, че възприетата по – горе фактическа обстановка се
доказва по убедителен начин, като основава същата върху следните
доказателствени материали:
2

показания на свидетелите Х. А. Р. – дадени непосредствено в хода на
съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т.
2 НПК и П. В. Н. – дадени непосредствено в хода на съдебното следствие
и прочетени на осн. чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 2 НПК. Техните показания
способстват за изясняване на цялостната фактическа обстановка,
свързана с времето, мястото, авторството на деянието. В показанията и
на двамата свидетели е налице част, съдържаща направено от страна на
подсъдимия извънсъдебно признание на неблагоприятни за него факти и
обстоятелства – а именно, че доброволно предадената на полицейските
служители листна маса е бил откъснал от зелена площ, находяща се пред
блока, в който живее и че възнамерявал да изпуши така добитата
марихуана. В тази насока, основателни са възраженията на защитата, че
тези признания не се ползват с доказателствената стойност, тъй като не
представляват обяснения, дадени по реда на чл.115 НПК; в този смисъл е
и трайната практика на ВКС, например - Решение № 55 от 24.01.2003 г.
на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на
ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о. Нещо повече - възпроизвеждането на
така направените извънсъдебни признания под формата на свидетелски
показания, по същество представлява недопустимо заобикаляне на
императивно предвидените изисквания на чл.115 НПК; в очертаната
насока е и Решението на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/
по делото „***“ /в сила за РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 08.06.2018г./, по
което ЕСПЧ приема, че „Жалбоподателят по същество се оплаква по чл.
6 §§ 1 и 3 от Конвенцията, че националните съдилища се позовават на
свидетелските показания на З.К. и В.В., преразказващи самопризнанието,
което той прави в отсъствието на адвокат, като на ключово
доказателство, което стои в основата на присъдата му.“; ЕСПЧ е приел
тези оплаквания на жалбоподателя МИТЕВ като основателни и
заключва, че е налице нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от КОНВЕНЦИЯ за
защита на правата на човека и основните свободи, в сила за
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ от 07.09.1992г. Ето защо, в частите на
показанията на свидетелите Х. А. Р. и П. В. Н., в които части се
възпроизвеждат направени от страна на Е.П. извънсъдебни
самопризнания, Съдът приема свидетелските показания за недопустими
и не основава Присъдата си върху тях. Също така, Съдът държи сметка,
че прочетените по реда на чл.281 НПК показания са по-подробни от
непосредствено дадените в хода на съдебното следствие - и доколкото и
двамата свидетели заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава известно
предпочитание, пред непосредствено дадените показания в съдебното
следствие;
заключение по изготвена физико-химическа експертиза /л.19 – 23 от ДП/,
от което се установява, че изследваната листна маса, представена за
изследване в полиетиленов плик №2, запечатан със силиконов печат с
№105 РДВР ПЛЕВЕН и с етикет, отнасящ веществото към преписка
3

№3391р-7601/20г. на ВТОРО РУ-ПЛЕВЕН, представлява високорисково
наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,841гр. и
активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,71%; за
изследването са употребени 0,112 грама, като остават 0,729 грама,
предадени за съхранение на ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО
УПРАВЛЕНИЕ – СОФИЯ. Вещото лице отбелязва, че
тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък І съобразно чл.
3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Следва да бъде отбелязано, че неоснователно, от страна на защитата се
оспорва идентичността на първоначално иззетата тревиста /листна/ маса
и тази, която впоследствие е била експертно изследвана. Както беше
посочено и по-горе, иззетото посредством Протокол за доброволно
предаване вещество е било предадено за експертна справка на в.л.П.,
която след нейното извършване, го е опаковала и запечатала в специален
полиетиленов плик, който на свой ред, с Разписка от 01.10.2020г. е
предаден ведно със своето съдържимо, на съответния разследващ
полицай, а последният – е назначил физико-химична експертиза, като е
представил за изследване именно споменатото вещество, опаковано и
запечатано, отново на в.л.П.. Както беше отбелязано и по-горе,
действията на полицейските и прокурорските органи търпят сериозна
критика от гледна точка на тяхната уместност, но от друга страна,
обстоятелството, че е изследвано именно веществото, предадено
доброволно от страна на подсъдимия П. на ***г., е извън всяко
съмнение, а това, че нарочната физико-химична експертиза е проведена
около един месец след това, е ирелевантно. Съдът счита експертното
заключение за обективно и обосновано, поради което му отдава вяра;
разписка от 01.10.2020г. за приобщаване на веществени доказателства
/л.24 от ДП/;
Протоколи за оценка на наркотични вещества /л.25, л.36 от ДП/, от който
се установява, че стойността на 1гр. марихуана се определя на 6 лева;
специално що се отнася до посочения в Протоколите грамаж - 0,729гр. и
0,941гр., няма как да бъдат взети предвид, тъй като първият от двата,
явно е резултат от недоглеждане от страна на разследващия орган, при
преценка на количеството, което следва да бъде оценено, а вторият –
както ще стане дума по-долу, е недоказан. Неоснователно, от страна на
защитата се възразява, че стойността на активно действащия наркотичен
компонент в иззетата тревиста маса е незначителна, тъй като на оценка
подлежи високорисковото наркотично вещество в неговата цялост, а не
единствено активния му компонент – тетрахидроканабинол;
Протокол за доброволно предаване от ***г. /л.9 от ДП/. Неоснователно
от страна на защитата се оспорва приобщаването посредством този
протокол на веществени доказателства – недотам прецизно отбелязаните
4

„сухи зелени тревисти листа/листна маса/“, които първоначално са
изследвани с експертна справка, а впоследствие – с нарочна експертиза,
в хода на досъдебното производство. Трайната съдебна практика
/Решение № 93 от 27.02.2012 г. по нак. д. № 99/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 141 от 22.03.2013 г. по нак. д. № 438/2013 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 97 от 08.03.2011 г. по н.д. №
14/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 368 от 01.10.2008 г.
по н.д. № 337/2008 г. на ВКС и др./ е еднопосочна и категорична, че
съставянето на протокол за доброволно предаване няма характер на
действие по разследването; впрочем, в тази връзка отново неоснователно
се възразява, че същият Протокол няма номер – напротив, такъв номер е
налице /Рег.№3391р-7440/***г./, но подобно наличие или липса, не са в
състояние да поставят под съмнение неговата редовност като писмено
доказателство. Протоколът съдържа дата, място на неговото съставяне,
предаващо и приемащо лице, както и достатъчно конкретизиране на
предадения предмет, за който по-горе беше отбелязано, че по ясен,
проследим начин, е предаден с Разписка на разследващ полицай, за да
бъде накрая изследван с нарочна физико-химична експертиза.
Единствената част, в която Протоколът за доброволно предаване не
може да бъде взет предвид е тази, в която подсъдимият е отбелязал
саморъчно - „Листата ги откъснох пред блока които живея “, тъй като
отново се касае за извънсъдебно признание, като тук е изцяло относимо
изложеното по-горе във връзка с недопустимостта на извънсъдебните
признания;
писмо и приемо-предавателен протокол във връзка с изпращане на
наркотични вещества на ЦМУ /л.26 – 27 от ДП/;
писмени доказателства, представени от ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ТД на
НАП-ПЛЕВЕН /л.58, л.64 - 65 от делото/ във връзка с имущественото
състояние и трудовата заетост на подсъдимия;
характеристична справка /л.29 - 30 от ДП, л.55 от делото/;
справка за съдимост /л.61 - 63 от делото/.
В доказателствената съвкупност са налице особености, които
налагат обсъждане в съответствие с разпоредбата на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
По-конкретно, налице са противоречия между обясненията на подсъдимия П.,
от една страна и свидетелските показания на Х.Р. и П.Н. – от друга.
Според версията, намерила място в обясненията на подсъдимия,
на процесната дата около 05:00 часа, П. отишъл на вилата си в местността
„***“ и започнал да си върши работите, свързани с козите, които гледа –
приготвил им храна, сипал им да се нахранят. Ненадейно, кучето на
подсъдимия се разлаяло и той забелязал непознат, който обаче не се
представил. Въпреки това, П. позволил на непознатия да го „вкара“ в
селскостопанската постройка, където заварили още петима души:
5

„…ровят, изсипаха ми яденето на козите на земята да
проверяват. Гледам на масата в бял лист хартия, чисто бял, някакви листа.
Минаха всичките, имаше много народ. Не бяха двама човека - много.
Погледнаха те всичките, П.Н. „какво е това, какво е това“, всички викат „О
не, не, не“, заминаха си.
Стана към 07:30, заминаха си всичките, остана едно момче при
мен, то не е от тези двамата. Седяхме, седяхме, седяхме с него, онзи лист
вътре, всичките минаха, гледаха го, замина си. Оставиха си листа вътре.
Викам „Ей, полицай, какво ще става, обади се“ - няма никой, изчезна. Звъни
човекът, питам да си оправям ли животните по-нататък, да им слагам ли
яденето. Звъни, ооо викат го по-нагоре. Излезе и той, останах сам.“
Подсъдимият разказва, че след така описаното, продължил да си
гледа работите, свързани с козите, като същевременно, взел споменатия бял
лист и го изхвърлил. Около половин-един час по-късно, при подсъдимия
дошли двама души, единият от които предполагаемо бил П.Н., но другият
категорично не бил Х.Р. и бил с дълга коса. Попитали подсъдимия къде са
„онези неща“, при което П. изразил недоумение и уведомил двете лица, че е
изхвърлил въпросните „неща“ извън двора. Тогава заедно с подсъдимия,
двете лица отново влезли в стопанската постройка, а там ги чакали и другите
непознати. П. посочил къде е изхвърлил „нещата“, но се оказало, че козите
вече са изяли листната маса – „…те бяха 3-4 листа, останаха 2, изгоних
козите.“. Тогава непознатите поискали от подсъдимия да напише, че
доброволно е предал листата, а П.Н. дори му указал, че се касае за марихуана:
„Викам „Това не е марихуана, никога не съм казал, че е
марихуана“. Той вика „Добре, пиши някакви листа“. Викам „Да няма нещо да
ми направите после беля“, „Не“, викам „Да викам лаборатория, да си викам
свидетел, да си викам адвокат“, „О не, за тези работи няма да повдигнат
дело“. Поне 10 мин. се разбирам, не искам да пиша, защото не се знае. „Не,
не спокойно, дай да си свършим работата“, викам „Добре, пиши“. Аз им
викам „Ако искате да ви заведа тук в горите, козите ги ядат тези работи“,
това лавандула беше, то има същите листа. „Не, не, ние знаем, че това
расте навсякъде“. Викам „Тук по-нагоре в дворовете има, където е имало
едно време, то сега няма заграждения, пусто е“.
Предложих да ги заведа, където има други такова. Дали козите
са го донесли, дали кокошките са го донесли, дали вярно е било там, където
казват те, защото те ми казаха къде са го намерили. Като питам къде са го
намерили, те казват „е там отпред“. Къде е това отпред? И са го оставили
на бял лист, аз нямам бял лист там, имам списание. Не искаха. „Ще пишеш,
че си го намерил пред блока“, това става вътре у нас, те казват, че не са
били у нас, къде са ме срещнали?“
Подсъдимият е категоричен, че коментираните листа не са били
6

марихуана, а растение, което расте в района и дори предложил на непознатите
да ги заведе, за да им покаже.
Видно е, че обясненията на подсъдимия са всичко друго, но не и
убедителни. Цитирането на ключови моменти от тях е наложително, за да се
илюстрира както нивото на информативност, така и разнообразните
специфики и нюанси в обсъжданата версия. Същата не само не се ползва с
убедителност, но наред с това, се явява изключително объркана и меко казано
– съмнителна: мистериозно пристигане в имота на П. на непознати лица,
които неясно по какви причини, без да се представят и т.н. започнали да
претърсват, а впоследствие – си заминали също така ненадейно, както са се
появили /и уверили подсъдимия, че всичко е наред/, само за да се завърнат,
отново мистериозно, малко по-късно – кой знае защо, но явно с цел да
упражнят натиск върху подсъдимия да напише, че доброволно е предал
марихуана, която е намерил пред блока си, докато всъщност обаче, не се
касаело за марихуана, а за лавандула или други листа, които отглежданите от
П. кози консумирали, включително - предполагаемо именно козите са
донесли листата в имота му, но подсъдимият все пак не изключва
възможността същите листа да са били донесени от страна на отглежданите
там кокошки.
От друга страна, в противовес на така дадените от страна на
подсъдимия обяснения, са показанията на свидетелите Х.Р. и П.Н., от които
се установява фактическата обстановка, изложена по-горе. Същите показания
са убедителни и не пораждат никакви съмнения в добросъвестността при
тяхното депозиране. За разлика от обясненията на подсъдимия, които са
объркани, нелогични и недостоверни, показанията на свидетелите Р. и Н. са
последователни, взаимнопотвърждаващи се и убедителни. Ето защо, Съдът
приема с доверие показанията на двамата свидетели, а обясненията на
подсъдимия не кредитира, като преценява, че се касае единствено за
проявление на правото на защита на Е.П., но не и за достоверно
доказателствено средство. Поради това Съдът отчита, че от показанията на
двамата свидетели следва приетата по-горе фактическа обстановка, която
няма да бъде преповтаряна; налага се обаче да бъде подчертано, че именно от
тези показания се установява по несъмнен начин, че фактическата власт
/държането/ на инкриминирания предмет – сухи листа, представляващи
наркотичен коноп /които впоследствие са били изследвани посредством
извънпроцесуалната експертна справка и съобразената с изискванията на
НПК физико-химична експертиза/, се е осъществявала именно от страна на
подсъдимия П., който след като е бил запитан от полицейските служители
дали държи забранени предмети, доброволно е предал същата листна маса,
т.е. авторството на държането се явява доказано по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, подсъдимият Е. П. П. ЕГН: ********** е
7

осъществил състав на престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК - на ***г.
в гр.Плевен, местността „***“, без надлежно разрешително съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло
0,841гр., на стойност 5,05 лв., като случаят е маловажен - престъпление по
чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК
Налице е деяние, изразило се в действие – държане (трайно
осъществяване на фактическа власт) върху наркотично вещество – 0,841гр.
коноп /марихуана/, със съдържание на тетрахидроканабинол 1,7 %; както вече
беше отбелязано, тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък І
съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Авторството на деянието, както и самото изпълнително деяние се
доказват пряко от показанията на свидетелите Х. А. Р. и П. В. Н. и Протокол
за доброволно предаване от ***г. Косвено се доказват от заключение по
изготвена физико-химическа експертиза. Видът, количеството, естеството,
характеристиките и стойността на високорисковото наркотично вещество се
установяват пряко от заключението по приетата физико-химическа
експертиза и Протокол за оценка на наркотични вещества.
От субективна страна деянието по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК е
извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици (държане на високорисково
наркотично вещество) и е целял настъпването на тези последици.
Свидетелите Р. и Н. са категорични в показанията си, че именно в отговор на
тяхното запитване дали П. държи забранени предмети или вещества, същият
доброволно им е предал процесното наркотично вещество, т.е. същият е
знаел, че се касае за наркотично вещество, което няма право да държи.
Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от
доказателствените материали посочени по – горе, от които се доказва и
неговата обективна страна.
По-нататък, не може да бъде възприето възражението на
защитата, че обвинителният диспозитив не съдържа посочване на нарушената
съобразно ЗКНВП, правна разпоредба. По същество, касае се за въпрос,
относим към процесуалната изрядност на внесения обвинителен акт, но тъй
като при проведеното разпоредително заседание по делото не са установени
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство, в т.ч. – такива не са били претендирани от страна
на защитата, следователно и съобразно чл.248 ал.3 НПК, се явява
преклудирана възможността за обсъждане на такива нарушения, след този
8

етап. От друга страна, от гледна точка на съществото на делото, следва да
бъде отбелязано, че включването на тетрахидроканабинола в Списък І
съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, обуславя
приложението на чл.30 ЗКНВП – „Забранява се производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията,
наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т.
1“, а оттук, допустимо изключение от така постановената забрана е
предвидено в чл.31 ЗКНВП – „Забраната по чл. 27, 28 и 30 не се отнася за
ограничени количества, предвидени в този закон, за медицински, научни и
лабораторни изследвания и образователни цели.“. Следователно и доколкото
подсъдимият не разполага с разрешение за притежание, макар и на
ограничени количества тетрахидроканабинол /за медицински, научни и
лабораторни изследвания, образователни цели/, налага се извода, че извън
всяко съмнение, за него е приложима забраната по чл.30 ЗКНВП, независимо
от липсата на посочване на тази или друга разпоредба от цитирания
нормативен акт, в обвинителния диспозитив.
На следващо място Съдът намира, че деянието, предмет на
разглеждане по настоящото дело, представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл.93 т. 9 НК преди всичко поради малкото количество
наркотично вещество и неговата ниска стойност. Извън всяко съмнение,
държането на коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,841гр., на стойност 5,05 лв., е
довело до ниски по интензитет, вредни последици върху обществените
отношения, свързани с общественото здраве и контрола върху наркотичните
вещества. Отделно от това, от значение е и обстоятелството, че подсъдимият
П. е предал наркотичното вещество доброволно, т.е. оказал е съдействие в
хода на извършената спрямо него полицейска проверка. Наред с това,
независимо от наличието на минала съдимост, все пак при П. същата не е в
обем, обуславящ извода за трайни и тежки дефекти в правосъзнанието. Ето
защо, при съвкупната преценка на тези факти и обстоятелства Съдът намира,
че деянието, предмет на настоящото наказателно производство, очевидно
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление по 354а ал.3 т.1 НК, т.е. приетата от
Прокуратурата квалификация на деянието по основния състав, няма как да
бъде споделена, а същото следва да бъде квалифицирано по
привилегирования такъв – чл.354а ал.5 вр. ал.3 т. 1 НК.
По-нататък, Съдът намира, че е налице и друг аспект на
обвинителната теза, който не може да бъде възприет, а именно – че
количеството на държаното високорисково наркотично вещество е с нетно
тегло 0,941 гр., на стойност 5,65 лв. В настоящия съдебен акт няма да бъде
9

извършвана обстойна критика на работите на полицейските и прокурорските
органи преди и след образуването на досъдебното производство, доколкото
подобна критика не се налага за нуждите на настоящия съдебен акт.
Същевременно, няма как да не бъде отбелязана, вече споменатата липса на
уместност на действията на тези органи, при получаване на законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер – държане на
наркотично вещество, без надлежно разрешение. Не е извършен оглед на
местопроизшествие, претърсване или изземване, не е извършен и разпит на
свидетел-очевидец при условията на чл.212 ал.2 НПК, не е обсъдена
възможността за започване на бързо производство при условията на чл.356
НПК. Вместо това, след съставяне на обсъдения по-горе, редовен Протокол за
доброволно предаване, е преминато към напълно излишно и нецелесъобразно
събиране на обяснение от Е.П. и експертна справка – все извънпроцесуални
способи, резултатите от които не се ползват с доказателствена стойност по
смисъла на НПК – чл.104, 105, 106 НПК. Единствените първоначални данни
за теглото на иззетото с Протокола за доброволно предаване наркотично
вещество, следват от експертната справка и именно съобразно извършеното
от вещото лице измерване, се касае за наркотичен коноп - високорисково
наркотично вещество, с нетно тегло 0,941 гр. Както обаче беше отбелязано,
резултатите от тази експертна справка, не се ползват с процесуална стойност,
а оттук – нямат характера и качеството на доказателства или доказателствени
средства, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК.
Следователно, до момента на надлежното физико-химично експертно
изследване - посредством назначена експертиза, в рамките на вече образувано
досъдебно производство - както вида на изследваното вещество, така и
другите му физически и химически характеристики, в т.ч. – неговото тегло, се
явяват неизвестни. На свой ред, от заключението по приетата в хода на
съдебното следствие физико-химична експертиза, наред с другото се
установява, че се касае за високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/ с нетно тегло 0,841гр. Следователно, именно такова е теглото на
наркотичното вещество, което е установеното със средствата и по реда на
НПК, а извършената преди това експертна справка и нейните резултати, се
явяват ирелевантни; обратното не би означавало нищо друго, освен
заобикаляне на отбелязаните по-горе, императивни разпоредби на НПК,
свързани с доказателствата, доказателствените средства, реда и средствата за
тяхното събиране – чл.104, 105, 106 НПК. На свой ред, изхождайки от така
изясненото тегло на наркотичното вещество и при съобразяване на Протокола
за оценка на наркотични вещества, а именно, че 1гр. наркотичен коноп се
оценява на 6 лева, следователно коректната стойност на държаното от страна
на Е. П. П. високорисково вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло
0,841гр., се определя на 5,05 лв.
На следващо място, не може да бъде възприето виждането на
защитата, че в случая са налице предпоставките по чл.9 ал.2 НК и деянието не
се явява престъпно. Съобразно посочената правна разпоредба, „Не е
10

престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.“. В случая, нито може да се приеме, че извършеното от страна
на подсъдимия П. деяние не е общественоопасно, нито – че неговата
обществена опасност е явно незначителна. Действително, както вече беше
отбелязано, касае се за изключително малко количество наркотично
вещество, чиято стойност също се явява изключително ниска, но при
преценката на обществената опасност на престъпните деяния, тези
обстоятелства не могат да имат единствено значение. Напротив, обществената
опасност на всяко деяние се извежда при съобразяване и на други факти и
обстоятелства. Така например, престъпленията по чл.354а ал.3 т.1 и по
чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК бележат широко разпространение към настоящия
исторически момент, което разкрива обществената им опасност като особено
актуална. Наред с това, видно от справката за съдимост на подсъдимия П.,
същият е осъждан за престъпления от общ характер, включително – за такова
по чл.354а ал.3 т.1 НК, което разкрива определена тенденция в неговото
поведение, а и известни трудности при поправянето и превъзпитанието на
неговата личност. Неправилно от страна на защитата се изтъква, че
подсъдимият П. е реабилитиран, т.е. че е неосъждан към ***г., тъй като от
приобщената справка за съдимост е видно, че наказанието лишаване от
свобода по НОХД №594/2011г. по описа на РС-ПЛЕВЕН е изтърпяно към
05.04.2018г., т.е. считано от тази дата и до ***г., не е изтекъл срок по чл.88а
ал.3 вр.ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.4 НК. С други думи, при съвкупното отчитане на
изложеното дотук, няма как да бъде обоснован извода, че извършеното от
страна на подсъдимия П. деяние не е общественоопасно, нито – че неговата
обществена опасност е явно незначителна, а оттук – не са налице и
предпоставките по чл.9 ал.2 НК. Впрочем, трайната съдебна практика по
аналогични казуси е именно в очертаната по-горе насока – например Решение
№ 133 от 6.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 359/2018 г., II н. о., НК, Решение №
227 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 129/2010 г., I н. о., НК, Решение № 236
от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 646/2013 г., II н. о., НК, Решение № 247 от
8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 204/2009 г., II н. о., НК, Решение № 523 от
9.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 560/2006 г., III н. о., НК, Решение № 528 от
28.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2477/2011 г., I н. о., НК и други.
Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са налице както
обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.354а ал.5
вр. ал.3 т.1 НК. Вината на подсъдимия Е. П. П. в извършването на това
престъпление - в обоснованите по-горе предели - се явява доказана по
несъмнен начин.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и
11

отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1
НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е ниска: предвидено е
наказание глоба в размер до хиляда лева.
Личната обществена опасност на подсъдимия Е.П., следваща от
приобщената справка за съдимост, е умерена - към датата на извършване на
деянието по настоящото дело, същият е осъждан двукратно, като ефективно е
изтърпял и двете наложени му наказания лишаване от свобода; едното от
осъжданията е за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК. Приобщените
характеристични данни, също са негативни – подсъдимият е известен на
органите на полицията, поддържа връзки с лица от криминалния контингент,
няма данни за трудова заетост. Следователно, съвкупно преценено, степента
на лична обществена опасност, следва да се определи като умерена.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид:
оказаното съдействие на полицейските органи във връзка с разкриване на
престъплението и по-конкретно – доброволното предаване на държаното
наркотично вещество;
малкото количество наркотично вещество и респективно – ниската му
стойност;
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът взе предвид
предходната съдимост на дееца и лошите характеристични данни.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира,
че е налице формален баланс между отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, при ниска обществена опасност на извършеното
престъпление и умерена степен на обществена опасност – на дееца.
Същевременно, в съответствие с чл.47 ал.1 НК Съдът съобрази, че деецът
притежава неголямо декларирано имущество /1 бр.МПС/, не притежава
декларирано недвижимо имущество и няма данни за трудова заетост. Ето
защо и като отчете малкото количество държано наркотично вещество Съдът
прецени, че справедливият размер на наказанието глоба следва да бъде към
минимума, предвиден в чл.354а ал.5 НК /чл.47 ал.1 изр.2 НК/ - 200 лева; не би
следвало да бъде в самия минимум, предвид миналата съдимост на дееца и
лошите му характеристични данни; от друга страна, налагането на по-висок
размер глоба, не би съответствало на обществената опасност на деянието и не
би било справедливо.
Въз основа на тези съображения, Съдът призна подсъдимия Е. П.
П. ЕГН: ********** за виновен в това, че на ***г. в гр.Плевен, местността
12

„***“, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично
вещество - коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,841гр., на стойност 5,05 лв.,
като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК,
поради което и на основание чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК във вр.чл.54 НК го
осъди на ГЛОБА в размер на 200 лв. /ДВЕСТА ЛЕВА/, като на основание
чл.304 НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК, както и в частта на обвинението,
съобразно която количеството на държаното високорисково наркотично
вещество е с нетно тегло 0,941 гр, на стойност 5,65 лв.
Така определеното и наложено наказание Съдът приема за
съответстващо на целите на индивидуалната и генералната превенция, както и
за достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за поправянето и
превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните
изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да е
съответно на извършеното престъпление.
На основание чл.354а ал.6 НК беше постановено предмета на
престъплението – 0,729 грама коноп /марихуана/, останали налични след
експертното изследване, да бъде отнет в полза на Държавата.
В съответствие с изхода на наказателното производство и на
основание чл.189 ал.3 НПК, Е. П. П. ЕГН: ********** беше осъден да заплати
направените по делото разноски, както следва: 97,87 лв. - по сметка на
ОДМВР - ПЛЕВЕН и 20 лв. - по сметка на РС – ПЛЕВЕН, сторени във връзка
с изготвянето и доклада на експертно заключение по физико-химична
експертиза.
Върху тези мотиви, Съдът основава присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:

13

Номер на акта:	57
Дата:	14 септември 2021 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия:	Теодора Начева Петкова

Дело:	20214430200005
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2021 г.

Присъда по дело №5/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите