Решение по дело №1855/2018 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  386                                          01.07.2019 година                                       град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд  Търговище                                                                           единадесети състав

На двадесети юни                                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                   Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1855 по описа за 2018 година на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по предявени осъдителни  искове с правно основание - чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86,ал.1  и чл. 99 от ЗЗД.

          Ищецът  „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от управителя Р.В., действащ чрез пълномощник юрисконсулт Е.Е.,  твърди в исковата молба, че на 22.09.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „Вивус” и ответника против С.А.С. с ЕГН  ********** ***, бил сключен Договор за кредит № ********** за сумата от 350лв. и срок от тридесет дни, сключен онлайн на интернет страницата www. vivus. bg, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/ и оформен по реда на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, чрез подадено онлайн от ответника до горния интернет сайт, стопанисван от "4финанс" ЕООД, ЕИК: *********, заявление за одобряване отпускането на заем от 350 лв. Твърди се, че заявката е приета и е отпусната като заем на ответника претендираната в настоящото производство парична сума от 350лв., преведена на длъжника чрез клон на "Изи пей" на 22.09.2015 г. Излага, че на датата на падежа ответникът не е изплатил задължението си по договора, поради което и съобр. т.13.3,б.”а” от ОУ към договора, към главницата започва да се начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на 10,01% към договорения лихвен процент(който в случая е 0) върху неизплатената главница за периода на просрочието. Посочва, че кредиторът изпратил на длъжника три напомнителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит с информация за задълженията, които писма, съгл. т. 13.5 от ОУ се таксуват по 10лв. аз всяко и сумата е за сметка на неизправния кредитополучател.Въпреки това, ответникът не погасил дължимите суми. Твърди още, че на 01.02.2018 г.  кредиторът "4финанс" ЕООД е цедирал процесното вземане на ищеца, а именно главница в размер на 350лв., наказателна лихва в размер на 408,17лв. за периода от 23.10.2015г. до 31.01.2018г., такси за събиране( за трите бр. писма) в размер на 30лв., за което ответният кредитополучател е уведомен по пощата, чрез препоръчана пратка от цесионера, върната като непотърсена.Доколкото и до момента ответникът не е погасил дължимите суми, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове за заплащане на сумата от 350лв., главница по договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-25.10.2018г. до изплащане на задължението и наказателна лихва в размер на 80,93лв. за периода от 23.10.2015г. до 31.01.2018г.; претендира разноски.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.Постъпила е молба за разглеждане на спора в отсъствие на представител на ищеца , като се иска уважаване на предявените искове изцяло; оспорват се доводите на ответната страна в депозирания писмен отговор, като неоснователни; претендират се разноски.

            В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. В.П.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни; излага се, че не са налице доказателства за наличие на валидно сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разС.ие, липсват и доказателства за съобщаване на цесията на длъжника, иска се отхвърлянето на исковете изцяло, като неоснователни.В съдебно заседание адв.В.П.-ТАК поддържа възраженията си, като излага, че липсват данни за наличие на съгласие от ответника за сключване на договора за заем, при което приема, че такъв договор не е валидно сключен, както и липсват доказателства за това преведената на трето лице-„Изи пей” сума от 350лв. да е получена от длъжника по този именно договор, пледира за отхвърлянето на исковете, като неоснователни.

          След преценка на събраните доказателства по делото  и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема от фактическа и правна страна  следното:

          Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „4финанс” ЕООД и ответника С.А.С. с ЕГН  ********** ***, Договор за кредит № ********** за сумата от 350лв. и срок от тридесет дни, сключен онлайн на интернет страницата www. vivus. bg, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР) и оформен по реда на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).По делото са представени на хартиен носител договорът и Общите условия към него, както и на електронен носител(СД ), от който договор се установява, че заемната сума е в размер на 350лв. , предоставена за срок от 30дни, считано от 22.09.2015г. и падеж на 22.10.2015г., при 0% договорна лихва и 0% ГПР, както и разписка за извършено плащане от „Изи пей” за изплатена сума от 350лв. в полза на ответника на 22.09.2015г.Представен е и Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., сключен между ищеца и кредитора,  в приложението към който фигурира и задължение на името на ответника, ведно с Потвърждение за прехвърляне на вземания по договора за цесия, както и пълонмощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземанията.От представеното уведомление се установява, че същото не е достигнало до длъжника, тъй като пратката е останала непотърсена.

          С оглед изложеното от ищеца, съдът приема, че процесното правоотношение между кредитора и длъжника, в което ищецът е встъпил по силата на договора да цесия, попада под правната регламентация на ЗПФУР, като съгл. разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разС.ие" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разС.ие, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разС.ие и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разС.ие доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 10. 2015 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, представените  документи – договор за кредит № **********/22.09.2015 г. и общи условия към него, са неподписани, като твърдението на ищеца е, че са потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.

          Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т. е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В този смисъл, съдът приема, че и подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор за кредит, за който се твърди, че е генериран след натискане на бутон "Подпиши" от страна на потребителя, представляват електронни документи. В случая, обаче, ищецът не е представил по делото въпросната заявка, подадена от потребителя –ответник до кредитора, а само представеното по делото писмено доказателство- сключен онлайн договор за заем има характер на частен неподписан документ, който изхожда от ищеца и не е в съС.ие да обоснове извод за наличие на твърдяното облигационно отношение, доколкото липсват всички документи, относими към възникването му, в частност- заявлението, което установява волята на длъжника да получи кредит от заемателя. Това е така, защото договорът за заем се счита сключен след постигане на съгласие между страните по условията на същия и след предаване на сумата(като реален договор), а в случая не е надлежно установено именно постигането на съгласие за сключването на договора.Намиращата се по делото разписка за извършено парично плащане в полза на ответника от "Изи пей", представлява индиция за съществуващи правоотношения между "4финанс" ЕООД и ответника, но тя също не е в съС.ие да доведе до категоричен извод за сключване на процесния договор, още повече, че самият ищец твърди в исковата молба, че този договор е втори между страните. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на релевантните факти относно валидното възникване на договорно правоотношение по процесния договор за предоставяне на кредит от разС.ие № **********/22.09.2015г., която доказателствена тежест съдът му е указал изрично в определението по чл. 140 от ГПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността на исковете за дължими суми по този договор и тяхното отхвърляне, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86,ал.1  и чл. 99 от ЗЗД .

          С оглед изхода от спора, разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от управителя Р.В., действащ чрез пълномощник юрисконсулт Е.Е., против С.А.С. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, осъдителни искове за сумата от 350лв., главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-25.10.2018г. до изплащане на задължението и наказателна лихва в размер на 80,93лв. за периода от 23.10.2015г. до 31.01.2018г., претендирани като дължими по Договор за кредит № **********/22.09.2015г., сключен от разС.ие между „4финанс” ЕООД и ответника С.А.С. с ЕГН  ********** ***, които вземания са били цедирани на ищеца от кредитора, като неоснователни, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86,ал.1  и чл. 99 от ЗЗД

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

 

 

                                                                               Съдия: