№ 64
гр. Габрово, 28.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно
дело частен характер № 20214210200814 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Тъжителят:
С.С., редовно призован, лично, заедно с адв. И.Х., с пълномощно от преди.
Подсъдимият:
О.И., редовно призован, лично, заедно с адв. Р.Н., с пълномощно от преди.
Вещото лице:
Д-р С.Р., редовно призован, лично.
СЪДЪТ докладва на страните постъпили свидетелство за съдимост на подсъдимия и
преписка по повод подадено заявление от В.К..
Становище по хода на делото
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Х.: Свидетелството за съдимост и преписката на РУ – Габрово да бъдат приети.
Адв. Н.: Не възразявам докладваните свидетелство за съдимост и преписка да бъдат
приети.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА свидетелство за съдимост на подсъдимия и преписка № 175200-8497/2021
г. по описа на РУ - Габрово.
1
Адв. Х.: Получил съм екземпляр, запознат съм с експертизата.
Адв. Н.: Получили сме препис от експертизата.
Снема самоличността на вещото лице, както следва:
Д-р Ст. Р. Р. – 57 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК и същото обеща да
даде вярно и безпристрастно заключение.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице.
Вещото лице д-р С.Р.: Поддържам заключението. На пострадалия са причинени
кръвонасядания на клепачите на лявото око и на лявата скула с контузно-разкъсна рана
разположена хоризонтално леко дъговидна под долния клепач, има охлузване малко на
дясната буза и над дясната вежда. Към момента на инцидента пострадалия е бил с очила и
вида на увреждането отговаря на нанесен удар в областта на лявата скула при което се е
получила разкъсно-контузната рана разположена хоризонтално при съприкосновение на
долната част на рамката на очилата със скулата. Допускам при това да има изместване на
очилата на дясно. И въпреки че в т. 2 съм записал, че могат да бъдат нанесени три удара -
един в областта на лява орбита, втори в областта над дясната вежда и трети в дясната буза,
възможно е уврежданията в дясно да бъдат получени при съприкосновение на рамките на
очилата с дясната буза и меките тъкани над дясната вежда. Ударът е в ляво, очилата се
изместват на дясно и съответно се получават леки увреждания в дясно при допирателните
въздействия на рамката на очилата в дясно.
Не постъпват повече въпроси към вещото лице.
Адв. Х.: Да се приеме заключението.
Адв. Н.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представеното заключение.
От депозитната сметка на съда да се изплатят 150 лева на вещото лице за изготвяне
на експертизата.
Адв. Х.: Нямам искания.
Адв. Н.: Нямам искания.
СЪДЪТ покани подсъдимия да даде обяснение.
Подсъдимият О.И.: Ще дам обяснение. Семейството ми живее на ул. „*********“ №
7, ап. 23. Съседи сме с В.К. и С., които живеят на същия етаж в ап. 22. Нашите
междусъседски отношения са никакви от един месец от както започнаха да живеят там. От
месец юни миналата година започнаха да живеят там. Преди няколко години закупиха
апартамента, започнаха да живеят там и започнаха да трупат боклуци. Имаше законова
възможност, на общото събрание се гласува и преустановиха живеенето си в апартамента.
2
Миналата година в началото на лятото пак започнаха да живеят там, първо В. само, по-
късно и С.. Отново започнаха същите трупания. Имахме две общи събрания на етажната
собственост. На едното се взе решение да се подаде жалба до Общината. В. не присъства и
на двете събрания. На второто събрание домоуправителя прочете писмото от Общината, че
вече в такива случаи се налага глоба, а не отстраняване от жилището. На 23 август се
прибирахме в къщи в тъмната част на денонощието 9 часа и нещо вечерта. Прибирахме се аз
и съпругата ми Р.И.. Отваряйки вратата на асансьора видях, че С. беше на прага на входната
врата на апартамента им на полуотворена врата. Пред него имаше камара с торби, които
пречеха да се отвори докрай вратата на асансьора. Той държеше някакъв предмет, който аз
разпознах като метална тръба и извършваше недвусмислени действия, които не
предполагаха нищо добро. Държеше предмета в едната ръка и потупваше по другата с него.
В. беше на 4-5 стъпала на стълбището с лице към площадката като сортираше нещата от
една в друга торба. На площадката беше тъмно и В. беше с челник, с който си светеше там
където работеше. Предупредих С. да внимава какво прави с металната тръба, защото щях да
бъда с гръб към него докато отключвам вратата. Действията които извършваше с тръбата не
предполагаха нищо друго, просто като реакция го предупредих да внимава. Отключих
входната врата на апартамента, пропуснах Росица да влезе, оставих си сака със зеленчуци,
който носих и се върнах на площадката за да изнесе поредната си реч относно ситуацията в
която се намираме на етажа. Отидох при В. на стълбите където беше и й обясних, че не
можем да живеем така, че не искаме да живеем на сметище. Аз й говорех, а тя си вършеше
нейната работа и напълно ме игнорираше. Казах й, че съм принуден при всяко преминаване
на площадката да ритам по една торба докато свършат. Тя ме попита как ще ги ритам и аз й
казах – ей така, и ритнах единия сак надолу по стълбите. Тя тръгна на долу да си събира
нещата, които излязоха. Тогава в тъмнината чух как С. прескача торбите, които са пред
вратата и стъпва по тях. По интензивността на тръгването му, по енергията с която тръгна,
предположих, че няма да спре там където съм, а ще премине през мен. Нямах видимост.
Асансьорът беше извикан, челника беше надолу по стълбите и нямаше къде да отстъпя
понеже площадката е с ограничена големина. Размахах ръце, оказа се, че С. е в дистанция, в
която мога да го достигна. При първото размахване усетих, че събарям очилата му и чух как
се удариха във вратата на асансьора и паднаха. При втория контакт вече беше на
половината дистанция С.. И при третия вече го изблъсках и просто му обърнах посоката на
движение. В. се върна нагоре. Не съм сигурен дали тя изобщо разбра какво става. В. започна
да ми обяснява, че нямат място в апартамента и за това нещата са на площадката, през това
време гледаше към мен, аз бях заслепен от челника, който беше на главата й. Аз обясних, че
ние живеем трима души в гарсониера и нямаме нищо отпред, а те са двама в тристаен, което
не обяснява ситуацията с нямане на място. Докато говорех на нея отново чух движение,
отместих се на ляво за да изляза от светлината на челника, за да не съм заслепен и в този
момент С. се появи в осветеното място от челника. Получи се горе-долу повторение на
първия епизод. Пак размахах ръце, той се движеше към мен, по-скоро за да го спра,
отколкото да го нараня, той се оттегли към асансьора. В. каза да не го удрям. Аз прецених,
че искам да прекратя ситуацията за да няма развитие в тази посока, казах да си махнат
3
багажите и се прибрах. Имах контакт със С., размахах ръце, не исках да го нараня.
Малкият син на В. е съученик на сина ми, идвал е в къщи, идвала е баба му да го прибира.
Това е последния човек, който бих искал да нараня. В общи линии такава беше ситуацията
и така съм реагирал. Дори когато нямаха ключ за входа потърсиха сина ми и той им даде
ключ за да си направят. Приемах ги като някакви хора, с които ще се разберем някак си.
След като се прибрах 10-15 минути се чуваше шум в коридора. Сутринта видях, че всичко
беше почистено, нямаше торбите, нямаше боклуците. Продължаваме да си съжителстваме
без да комуникираме. След инцидента продължихме да минаваме един покрай друг без да
комуникираме. Като излязох от асансьора С. държеше метална тръба и се почувствах
заплашен. Той друг път не ме е заплашвал. Това което знам по сигналите от съседите. Знам,
че съседката от ап. 24 беше повикала полиция и като дойдоха на място полицаите казаха, че
няма какво да направят по случая. Майка ми, която е собственик на апартамента, подаде
жалба при кварталния инспектор, която реално е гледана в петък след инцидента, не знам
къде е бил до тогава, на почивка ли. От Пожарната са написали някакво предписание, не
знам дали е санкция. Когато дойдоха на проверка от Пожарната бяхме на ситуация на
почистена площадка. Подавали сме жалби до РЗИ, те казаха, че отговарят само за
обществени обекти. Подадена е жалбата пред кварталния инспектор и той е препратил
жалбата ни до пожарната, това е около две седмици преди инцидента. Само за да доразвия
отговора на въпроса - заплашвал ли ме е С.. В. започна да живее във входа. Започна да
събира неща. Голяма част от съседите започнаха да правят забележки. Мина някакво време.
С. също дойде да живее там и по мое виждане беше за да респектира съседите, да спре
съседите за дейността на В., която действаше. Съдя за това, че голяма част от времето С.
беше на стълбището, а не в къщи. Когато домоуправителката се качила на етажа да провери
как е ситуацията, той е заявил, че тя няма право да се качва на този етаж. Аз съм разговарял
с него, разказвал е, баща им ги издържа и ще им трябва време да се оправят. Демонстрираше
присъствие на етажната площадка и пушеше цигари. Лятото стоеше на стълбищната
площадка по боксерки, което също беше неудобство за дамите на етажа. Идеята му беше да
покаже присъствие. Просто С. показваше присъствие.
Не постъпват повече въпроси към подсъдимия.
Адв. Х.: Нямам други искания и няма да соча нови доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания и няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА експертно решение на ТЕЛК № 1242/16.04.2019 г.; съдебномедицинско
удостоверение № 99/2021 г.; 2 броя входящи номера от Община Габрово; 1 брой входящ
номер от РЗИ; 2 броя снимки.
Адв. Х.: Запознат съм с писмените материали по делото.
Адв. Н.: Запозната съм с писмените материали.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания и няма да сочат нови
4
доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Х.: Уважаема г-жо съдия, аз считам, че от всички събрани доказателства по
делото безспорно се установи, че повдигнатото обвинение срещу г-н И. за престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК е напълно доказано. На 23 август миналата година вечерта около 9 часа
г-н И. се прибирал заедно със съпругата си в жилището си на ул. „*********” № 7, заедно са
се качили на 8 етаж, където се намира апартамента им. Излизайки от вратата на асансьора г-
н И. е установил, че на площадката в коридора се намирал тъжителя С. и неговата майка
В.К.. Съпругата на подсъдимия се прибрала в апартамента. Той останал в коридора и
извършвайки определени физически действия – ритайки торби с отпадъци след което е
нанесъл няколко удара с юмрук в лицето и в тила на тъжителя, като по това време тъжителя
се намирал на прага на входната врата на апартамента си. Тези факти се признават от самия
подсъдим, както в отговора на тъжбата, така и в обясненията. Единственото нещо, което
оспорват е, че тези удари били нанесени в различна фактическа обстановка от тази, за
която претендираме изнесена в тъжбата. Извършеното деяние от подсъдимия е извършено
при форма на вина пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасните последици на
деянието, целял е да ги постигне, той е искал да удари тъжителя и действително го е
направил. Моля да имате предвид, че тъжителя по никакъв начин не е предизвиквал
подсъдимия да извърши това свое деяние. Твърденията, че подсъдимия бил застрашен от
тъжителя, тъй като същия държал предмет в ръцете си и по този начин подсъдимия
възприел, че би могло да му бъде осъществено някакво въздействие са напълно
неоснователни. С.С. е стоял на прага и само е наблюдавал действията на подсъдимия. С.С. е
напълно глух, той е лице, което страда от увреждания, не чува, не говори, има намалена
трудоспособност на 95 процента. Ударите от подсъдимия са били целенасочени,
осъществени с арогантност, всички са били точни в лицето и главата на тъжителя, най-
уязвимата част на човешкото тяло. Ударът не е бил само един, били са няколко удара. Това
е установено и от заключението на вещото лице, където се казва, че видимите травматични
увреждания на тъжителя са причинени от три удара, поради това не може да се вземе за
достоверно твърдението, че подсъдимия размятал ръце с цел да се предпази. Според
обясненията дори г-н И. е размахвал ръце, след това е спрял, говорил е с майката, след това
пак е размятал ръце, което на жаргон означава, че го е бил на почивки. Имало ли е или
нямало и какво количество багаж в коридора на блока не може да бъде взето предвид като
причина за побоя. Нарушението на правилата за управление на етажната собственост не се
разрешава с удари. Освен това моля да имате предвид и че багажа, който е раздразнил г-н
И. не е трупан от С., всеки твърди, че той е трупан от майката. По отношение на механизма
на причиняването е налице експертно заключение според което травматичните увреждания
5
могат да бъдат причинени според описаните в тъжбата удари. И според същото заключение
са причинили на тъжителя временно разстройство на здравето неопасно за живота, което е
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Ако признаете подсъдимия за виновен са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба, като ако бъде наложена
такава глоба, то тя да бъде над минималния размер. Също така моля да уважите в неговата
пълнота предявения граждански иск, като вземете предвид това, че деянието е извършено
изключително арогантно и агресивно, със силни и точни удари в лицето няколко на брой,
без да е бил предизвикан извършителя с каквото и да било. Деянието е извършено срещу
беззащитно лице страдащо от физически и психически увреждания. Нанесени са няколко
удара и според показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, нанесените
удари са причинили сериозни увреждания физически и психически на тъжителя. Същият е
изпитвал силна болка, лицето му е било обезобразено от ударите и кръвонасяданията, бил е
силно уплашен, страдал е от безсъние. Страхувал се е около месец и не е посещавал
апартамента на своята майка, а след това го е посещавал с придружител, и продължително
време е бил затворен. Това са нашите съображения. Претендираме да ни бъдат присъдени
разноски в производството, представям списък с разноските и договор.
Адв. Н.: Уважаема г-жо председател, извън безспорно законовата възможност за
приложение на чл. 78а от НК след като вече съм запозната с всички доказателства по делото,
заключението на вещо лице, свидетелските показания, които са дадени, разпита на
подсъдимия, аз намирам следното, което евентуално съда да го уважи извън приложението
на института на чл. 78а от НК. Считам, че с оглед установената в хода на производството
фактическа обстановка се доказа по-скоро липса на съставомерност на повдигнатото
обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. На първо място считам, че липсва умисъл в извършеното
престъпление. По отношение на съставомерността досежно обективната страна на
престъплението считам, че същата не е безспорна, тъй като съображенията ни са следните.
Прави впечатление от изложените факти в тъжбата, от разпита на близките на тъжителя, че
в рамките едва ли не на 5-10 минути, тъй като е посочен часа около 9,15 часа на
инкриминираната дата, тъжителя отива при своите близки, прекосява едно не малко
разстояние от ул. „*********”, блок в района на магазин „Кауфланд” и отива до ул.
„Зелена ливада”, което в района на училище „Отец Паисий” на Трендафила. През това
време няма как да се докаже, че дали не е срещнал някого по пътя си, дали не е получил
някакъв удар дори от неговите близки, когато е споделил, ако в къщи са се скарали, има
такива житейски ситуации, в които понякога ударния човек бива също един вид нахокан и
дори може да бъде ударен от близките си. В подкрепа на това намирам, че 5 дни след това е
издадено медицинското удостоверение. В самата справка, която се изиска по преписката в
МВР Габрово също в обясненията си майката на тъжителя заявява категорично, че не са
посещавали лекар, не са ходили при някакъв личен и какъвто и да е лекар за посочените
травми. В тъжбата аз считам, че е описан различен механизъм на осъществяване на
процесното деяние. Даже намирам, че току-що от защитата на повереника на тъжителя
недопустимо се въведоха нови фактически твърдения, че моя подзащитен спирал, прекъсвал
6
се, биел на почивки тъжителя. На следващо място аз считам, че по делото се установява
дори и да е в някаква ниска степен, че поведението на частния тъжител е допринесло за
настъпване на инцидента, процесното деяние, тъй като моя подзащитен е разговарял с
майката, имал е действия да срита торби с боклук. Със самия тъжител първоначално той не
е имал никакво отношение до момента на потупването на желязната пръчка на дланта,
прекосяване през торбите с боклук, със звука от шумолене в тъмното и при положение, че
самия повереник твърди, че пострадалия има и психически увреждания, за които до някъде
да съдим и за поведението от преди инцидента. Напълно нормално е житейски в тази
ситуация, описаните детайли като фактическа обстановка - осветление, приближаването,
потупването с пръчка и т.н., описано в думите на моя подзащитен, да предизвика един
страх независимо, че тъжителя има физически увреждания, съобразно приложения ТЕЛК,
би могъл да извърши едно действие, което няма как да бъде предсказуемо, и в случая да
бъде насочено към телесния интегритет на подзащитния ми. И за това той се намесил без
основание в разговора между майката на тъжителя и моя подзащитен, и по този начин
считам, че е предизвикал по един неправомерен начин да се случат посочените травматични
увреждания. И за това считам, че от събраните по делото доказателства, тъй като не може да
се презюмира вина с пряк умисъл, така както счита тъжителя, считам, че осъщественото от
подсъдимия не е престъпление по чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като макар и формално да
осъществява признаците обективни и субективни на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, то
неговата обществена опасност е явно незначителна и същото е малозначително. Поначало за
да бъде признат един подсъдим за виновен, т.е. за да бъде изведено като престъпление
извършеното от него деяние, не е достатъчно само формално да осъществява обективните и
субективните признаци на състава, а е необходимо в достатъчна степен да е обществено
опасно, да накърнява сериозно обществените отношения, предмет на наказателно правна
защита. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в случая касае по принцип законово две
хипотези, едната поради своята малозначителност деянието изобщо не е общественоопасно
или пък когато неговата обществена опасност е явно незначителна. Аз намирам, че в
случая е налице втората хипотеза, че тя е явно незначителна и съответно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК е общоприложима за всяко престъпление от НК, независимо от това какви
обществени отношения се охраняват с нея. По този начин считам, че не може апиори да
бъде изключено приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и от доказателствената съвкупност в
тази връзка не могат да са безспорни доказателства, че извън разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК е доказано престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като показанията на свидетелите,
близки родственици на частния тъжител, сочат, че те не са очевидци на ударите, които се
твърди, че са нанесени в тъжбата. Също така в тъжбата са изнесени твърдения за нанесени
неколкократни или многобройни удари в тила на частния тъжител. В експертното
заключение липсват данни за такива. Видно от експертно заключение, съдейки по
обяснението, което даде вещото лице относно начина на причиняване на разкъсно-
контузната рана на лявата скула, посочено в последния абзац от заключението на стр. 5, и с
оглед обясненията за начина по който чрез съприкосновение между рамката на очилата и
скулата на тъжителя, се е получило това единствено по-тежко увреждане, което единствено
7
то е по смисъла на ал. 1 на чл. 130 от НК. Същевременно в същото заключение останалите
травми изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания, които са описани, са описани като
такива включващи се в разпоредбата на ал. 2 на чл. 130 от НК и по този начин аз намирам,
че в случая е допустимо и възможно, в зависимост от становището на съда, да се намираме
в положение, при което съотношението между ал. 1 и ал. 2 от НК е в колектив и с
преобладаващо относимост към ал. 2 от същата разпоредба на чл. 130 от НК. На следващо
място, ако тъжителя все пак иска с него да се държат добре съобразно нормите на закона и
морала, и с оглед това какво представлява стълбищната площадка, на която живеят
страните, то следва същият да има същото поведение към другите хора, което в случая не се
установява. Влошените междуличностни отношения между двамата, подсъдимия и частния
тъжител, не са никакво оправдание за нарушаване на нормите на закона и морала, но с оглед
на това, че обществената опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, аз
моля съда да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 304 евентуално, ако съда прецени, че поради колектива на ал. 1 и ал. 2 са
налице да го оправдае по първночално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.
Преди да премина към изложението на пледоарията относно гражданския иск, аз считам, че
неколкократно се акцентира повече от колкото трябва върху безспорно физически тежкото
здравословно състояние на тъжителя, но нещата не са така. Моят подзащитен не е удрял
един беззащитен човек с агресия с вулгарност, както твърди повереника на тъжителя, с
оглед на което да се изведе уважаване на претендирания размер за неимуществени вреди, и
съответно начина по който се процедира относно непрестанно слагане на торби и боклуци
на стълбищната площадка, и след една присъда, след една глоба, да се продължи по същия
начин и да се получи една житейска безнаказаност. Относно предявения граждански иск,
приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Пострадалият е претърпял
неимуществени вреди. И дори да се приеме от съда, че обществената опасност е явно
незначителна, т.е. недостатъчно висока за да обоснове престъпния състав на деянието,
предвид обстоятелството, че е налице противоправно деяние, макар и не престъпление,
налице са елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – вреди, наличието на пряка
причинна връзка по отношение на деликта, и с оглед на това, че следва да се даде защита на
увреденото лице и да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, ангажирана
поради виновно неизпълнение на общественото задължение да не се вреди другимо, аз
намирам, и с оглед съдебната практика, ако съда уважи възражението, искането за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, че същата не трябва да бъде в размер по-голям от 500
лева, и при съображения, че в заключението на вещото лице виждаме, че травмите са с
отзвук не повече от седмица. Безспорно неимуществените вреди се презюмират, но те
следва да се докажат в тяхната височинна степен до толкова, особено в случая, като се
претендира един завишен размер на гражданския иск. Няма приложен по делото нито един
преглед от лекар бил личен или специалист след травмите, нито рецепта за съответни
обезболяващи. Считам, че с прекаления размер на гражданския иск се търси едно
имуществено облагодетелстване. Моля почитаемия съд при постановяване на присъдата си
с оглед преценката на настоящия състав да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК като
8
оправдае моя позащитен, на основание чл. 304 от НПК. Алтернативно, моля, в случай, че
се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, на първо място да се приложи наказанието
глоба, тъй като са налице фактическите предпоставки за това. Глобата да бъде в минимален
размер, тъй като моя подзащитен не би извършвал последващи действия в какъвто и да е
смисъл на саморазправа със своите съседи, достатъчно същия си е извел поука, че дори да
не може да се справи с битовия проблем, не би се стигнало до разправии като настоящото
физически, дори и от вербален характер. По отношение на гражданския иск, моля същият да
бъде приложен от съда в минимален размер, не по-голям от хиляда лева, поради това, че
освен че е недоказан по размер, същия следва да бъде съобразен със степента на
увреждане, на претърпените от престъплението вреди. Претендираме разноски. В този
смисъл моля съда да постанови своята присъда.
Подсъдимият О.И.: Искам да кажа, че не се признавам за виновен. Така или иначе
когато ходихме при кварталния инспектор подписахме протокол, декларирах, съобразявам
се с нещата, които съм подписал и не контактувам. Мисля, че по този начин ще продължат
нещата, защото така или иначе нещата са каквито са, не мога да въздействам по вербален
начин. Декларирам, че няма да създавам проблеми, няма да влизам в контакти с В. и С..
Съжалявам за инцидента, който се е случил, но случилото се е случило.
СЪДЪТ изслушва последна дума на подсъдимия О.И..
Подсъдимият О.И.: Не се признавам за виновен. Вътрешното ми убеждение е, че съм
действал на базата на рефлекс, не съм обмислял ситуацията, не съм взел решение как да
постъпя. Нямах време за нищо, освен някаква реакция, която е било към момента,
почувствал съм се застрашен и това съм направил.
На основание чл. 300 от НПК, след като изслуша последната дума на подсъдимия
съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на присъда.
На основание чл. 310 от НПК председателят на състава обяви на страните
диспозитива на присъдата в 11,15 часа и обяви, че същата подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в 15-дневен срок от днес, както и че мотивите ще бъдат изготвени в
срок до 15 дни от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,20 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
9