Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260018
12.02.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение, на трети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. №306 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. № 306/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на С.К.С., чрез адв. Д.В., против решение № 549/11.05.2020 г. по
гр.д. № 2811/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд,
с което са отхвърлени, предявените от него против С.К.И. искове по чл. 31, ал.
2 от ЗС и чл. 89, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответницата да му заплати сума
в размер на 25 200 лева, представляваща обезщетение за периода от
17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. (56 месеца по 450 лева) за ползата, от която е
бил лишен, поради възпрепятстването му да ползва притежаваната от него 1/2 ид.
част от съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2560.22.1.1, с предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ
със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес град Варна, ул. „Д-р Аршинков“ № 5,
състоящ се от: идеална част от входно стълбище, входен коридор, две стаи,
кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с
прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с идеални части от целия
сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални части от общите части
на сградата, както и съответните идеални части от дворно място, цялото с площ
от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен с парцел с планоснимачен №
I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон на град Варна, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците на
просрочените месечни вноски от 450 лева, за периода от 28.01.2016 г. до
28.12.2018 г., в общ размер на 2 404,91 лева, както и законната лихва
върху исковите суми, считано от завеждането на иска до окончателното им
изплащане и ищецът – настоящ въззивник е осъден да заплати на ответницата сумата
от 1 555 лева, представляваща направени разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивникът
е настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е неправилно - постановено при нарушения на процесуалния и
на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за
уважаване на предявените искове с присъждане и на сторените по делото разноски.
Настоявал е, че окръжният съд вследствие на погрешно прилагане на правилата за
доказателствената тежест в процеса е приел в мотивите на решението, че ищецът
следва да докаже непредаването на ключовете за имота от ответницата след
изпращане на покана за това, вместо ответницата да установи даването им и така
достигнал до неправилния извод за неоснователност на исковете. Неправилно били
ценени и доказателствата по делото относно факта на ползването на имота от
ищеца чрез съхраняването на вещи в него и в противоречие с материалния закон
било прието за установено релевантно в хипотезата на чл. 31, ал.2 ЗС ползване.
Като се е позовал на процесуални нарушения на първоинстанционния съд е заявил и
искания за събиране на доказателства.
С.К.И.,
чрез адв. А., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по
съображения /подробно изложени по всяко от оплакванията в жалбата/ за
правилността на обжалваното решение, е
молила за потвърждаването му и за присъждане на разноските. Противопоставила се
е на исканията по доказателствата,
позовано на липсата на процесуални нарушения на първата инстанция.
С
определение от 14.09.2020 г., постановено в закрито заседание апелативният съд
се е произнесъл по исканията, като е оставил без уважение тези на въззивника по
доказателствата и със същото определение, предвид уваженото оплакване за
неправилно разпределение на доказателствената тежест е дал конкретни указания
на страните и в тази връзка възможност за ангажиране на доказателства, които са
и събрани от настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните
чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба
и отговора и са претендирали разноски. В предоставения им от съда срок те са развили в писмени бележки съображенията си
по съществото на спора.
Варненският апелативен съд
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника, доводите
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова
молба на С.К.С., с която срещу С.К.И. са били
предявени искове
по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответницата да му заплати сумата от
25 200 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения между страните недвижим имот
/за 1/2
ид. част от него/,
представляващ обект
с идентификатор № 10135.2560.22.1.1 - жилище –
апартамент със застроена площ
от 62.27 кв.м., с адрес град Варна, ул. „Д-р Аршинков“ № 5, състоящ се от
входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над
клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с прилежаща изба № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от дворно
място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен
с парцел с планоснимачен № I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18
подрайон на град Варна, за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г.
(56 месеца по 450 лева), както и сумата от 2 404,91 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците на просрочените месечни вноски за периода от 28.01.2016
г. до 28.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответницата С.К.И. с подадения в сорк отговор е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им по съображения, че не е
препятствала ищеца да ползва имота; след поканата му се явила пред нотариус с
ключовете, но той си тръгнал преди предаването им; една от стаите в къщата се
ползвала от ищеца – вътре имало негови вещи.
Доказано по делото, а и не се спори между страните, че
същите са брат и сестра и съсобственици в равни квоти на процесния недвижим
имот, придобит по дарение от майка им и делба и наследствено провоприемство от
баща им /нотариален акт № 21, том XVIII, дело
6640/98 г., нотариален акт № 12, том XI, дело 4493/76 г.,
протокол за съдебна делба от 27.02.1976 г. и удостоверение за наследници/. Приет за безспорен между тях е фактът, че ответницата
живее в имота от лятото на 2012 г. а и в тази насока са категоричните показания
на всички, разпитани по делото свидетели. Ищецът не живее там. От август 2012
г. отношенията между страните силно се влошили по повод на неуредени имуществени отношения. Не е спорно също така,
изпращането от ищеца до ответницата на нотариални покани, съответно от
17.04.2014 г., от 16.05.2014 г. и от 25.06.2014 г., както и получаването им от
ответницата.
Ищецът е поддържал, че през лятото на 2012 г. ответницата сменила ключовете за
имота, включително и за дворната врата и отказала да му предаде такива, като
така го лишила от достъпа до него. Оттогава не е влизал в имота. Свидетелят на ответницата
– П.Г./живеещ на
третия етаж и домоуправител/ е посочил, че след 2012 г. не е виждал С.С. в
имота, като това се потвърждава и от свидетелката на ищеца Т.М./приятелка на дъщеря му, която работи в близост и има
наблюдения/. Изнесеното от свидетелката А.М./близка приятелка на ответницата/ за случка, при която
докато гостувала на ответницата, ищецът си отключил и влязъл в имота /след
уточнението от свидетелката на годината, предвид че първо е заявила 2014 г.,
след което е уточнила 2012 г./ е от август 2012 г., т.е. точно от периода, след
който се твърди лишаването на ищеца от достъп и не променя горния извод.
Бравата на дворната врата, според свидетеля Георгиев, живущите сменили преди
5-6 години /около 2014 г./, като ключове имала С.. Че са били сменени от
ответницата и ключовете за жилището, са свидетелствали
Т.М.и К.С./дъщеря на
ищеца/ - при посещението им през август
2012 г. влезли в двора и опитали да отключат жилището, но ключът им не станал и
не могли да влязат. Свидетелката С. ходила и през
2013 г. и 2014 г. и 2020 г., но вратата била заключена. Нелогично е, ако ключовете
не са били сменени, както сочи ответницата, тя
да е носила такива за предаването им на ищеца при срещата им при нотариуса през
м. юни 2014 г. в каквато насока са твърденията й, както и да е носила ключове
за предаване и при посещение в нотариалната кантора през април, май 2014 г.
според разказаното от свидетелката С.Ш./близка приятелка на ответницата/. Свидетелят Д.Г./близък приятел
на ищеца/ също е сочил, че знае от споделеното от С., че той не е имал ключове
за имота от 2012 г. Съдът няма основание да се съмнява и кредитира показанията
на свидетелката С., въпреки близката й
родствена връзка с ищеца, защото тя е дала ясни, последователни и точни
показания, които кореспондират и се подкрепят от показанията на свидетелката М./без родство със страните/ и логично следват от
изнесеното по-горе от самата ответница.
С нотариалната покана от 17.04.2014 г., връчена на
ответницата в същия ден, ищецът е поканил същата да му заплаща ежемесечно обезщетение за лишаване от плзването на имота
от по 450 лв., платимо от първо до пето число на месеца, за който се дължи, по
посочена от него банкова сметка. ***, като е отговорила, че не отказва достъп
до имота и кани ищеца да го ползва. Не се твърди от ответницата, обаче опит за
предаване на ключовете след тази покана. С последваща покана от 16.05.20014 г.
ищецът е поканил ответницата за явяване пред нотариус Ж.К. на 23.05.2014 г. за предаване на ключовете. Липсва
състовен протокол от нотариуса за удостоверяване на действията на страните,
като в насока, че срещата не се е състояла е дала показания свидетелката Ш. Според св. Ш., на тази среща С.
искала да предаде ключове на брат си, но той не се явил. Среща между страните с
цел предаване на ключовете е осъществена в канторанта на нотариус К. на 25.06.2014 г. след изпращането от ищеца на
нотариалната поката от 06.06.2014 г. Видно от изготвения констативен протокол
от нотариуса и подписан от ответницата, на поканата на С. да му се предоставят
ключовете за имота, като условие за предаването им С. е поискала заплащане на
сума от 8 000 лв. по твърдяно отношение за извършени ремонти. Тя е
заявила, че носи ключове, но ще ги предаде веднага щом ищецът плати твърдяния
дълг. Т.е. ключове за имота ответницата не е предала и съответно достъп до същия за ползването му от ищеца не
е осигурила и към този момент. Евентуалното осигуряване на достъп до имота само
под условие на изпълнение на твърдяно, спорно задължение от ищеца, не
съставлява осигуряване на достъп на съсобственика за ползване на имота, в
каквато насока са били възраженията. Затова и доводите на ответницата за
осигуряване на ползването са несъстоятелни, като в този случай е без значение
обстоятелството дали ищецът се е явил или не пред нотариуса при предходна
покана т.е. за липса на предходно съдействие от него.
Със заключването на имота и възпрепятстране на достъпа до
него, ищецът е бил лишен от възможността да го ползва, включително и в случай,
че в имота се намират негови вещи /така
показанията на св.Г., че С. му отключила
стаята на С. преди 5-6 години и той видял неговите вещи вътре; показаният на
св. А.М., че в едната
стая има вещи на С./. Затова и възраженията за ползването на имота от ответника
са неоснователни.
Съгласно
чл.31 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата си, а според втората алинея на текста, когато общата вещ се
ползва само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени от деня на писмената покана. Следователно, за да
възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта, за обезщетение, е
необходимо съсобственикът, който не ползва, да му отправи писмено искане. По
своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика и
получено от него, от което се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае
да му се плаща обезщетение. В това писмено искане не е необходимо да се посочи
точно сумата, която той желае. Тя може допълнително да бъде определена. В
случая такова изявление ищецът е отправил до ответницата, ползваща сама
съсобствения имот, а последната получавайки поканата е била длъжна да заплаща
обезщетение за ползите, от които го е лишила, равняващо се на частта от
евентуалния наем, на който съсобственикът би имал право.
Във връзка с
определяне размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения имот по делото са допуснати
и изслушани първоначална, повторна и допълнителна съдебно – икономически
експртизи. Вещите лица по първоначалната /Ш.Х./ и по повторната /Н.А./ са дали
заключенията си след оглед и изследване на имота. Еднозначно вещите лица и по
двете експертизи са посочили, че жилищният имот се състои от антре-коридор, три
стай, малка кухня в коридора и баня с тоалетна. Полуподземният етаж не е
жилищен, не отговаря на условията за такъв и не може да се ползва за жилище, като
той е за складови нужди и се ползва като такъв, независимо че са ремонтирани
две от помещенията там и в едното има две изправени подпрени легла, които биха
могли да се ползват по предназначение /така в.л. А./.
С оглед заключенията, жилището не е петстайно, а тристайно и подлежи на оценка
като такова, а дворът и складовото помещение са прилежащи и не се оценяват
отделно. Оценката на обезщетението за имота следва да се извърши за цялото
жилище, предвид приетото по-горе, че ищецът не го е ползвал, включително и
стая, в която има негови вещи. В този смисъл съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице А. по т.1
от повторната експертиза, доколкото експертът е дал компетентно, пълно,
обосновано и мотивирано заключение, допълнително обосновано и в съдебно
заседание, според което размерът на обезщетението, определен от пазарния наем
за процесния имот и период от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. се равнява на
сумата от 24 167 лв. или за частта на ищеца в съсобствеността /1/2 ид.част
от имота/ обезщетението е в размер на 12 083 лв. До този размер искът по чл. 31, ал.2 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над тази сума до
претендираните 25 200 лв. искат е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Близък до този размер сочи и заключенито на вещото лице Х.
– ½ от 23 481 лв. или 11 740,50 лв., което обаче
съдът не кредитира напълно предвид допуснатите неточности и цялостното му
оспорване от страните. Върху обезщетението се дължи и законната лихва за забава
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане.
Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава,
като от този момент той дължи заплащането на обезщетение, като законът не
поставя изискване относно съдържанието на поканата, поради което няма основание
по пътя на едно разширително тълкуване на нормата да се изискват и други
реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат
- ползуващия имота съсобственик /така
решения по чл. 290 ГПК № 121 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2013 г.,
IV г. о., ГК; решения от 22.06.2011 г. гр. д. № 1568/2010 г., IV г. о. на ВКС,
от 2.07.2013 г. № 1011/2013 г., IV г. о. на ВКС, решение от 15.11.2010 г. по
гр. д. № 478/2009 г. на ВКС, и решение от 21.05.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр.
дело № 4249/2008 г./. В случая с получаването на поканата за плащането на
ежемесечно обезщетение, ищецът е поставил в забава ответницата, поради което и
тя дължи законните лихви върху месечните обезщетения за периода от 28.01.2016 г. до 28.12.2018 г.
Изчислено в т.5 от заключението на вещото лице по повторната икономическа експертиза,
размерът на лихвите се равнява на сумата от 3 577,93 лв., но предвид претенцията
на ищеца за сумата от 2 404,91 лв. искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде изцяло
уважен в този размер /2 404,91 лева/.
При този изход от делото и на осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните си дължат съразмерно с резултата части от сторените от тях разноски.
За първоинстанционното производство ищецът дължи на ответницата сумата от
738,63 лв. /част от общо 1555 лв. за адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и
такса за удостоверение/, както и за въззивното производство сумата от 617,50
лв. /част от адвокатско възнагражедние от 1300 лв./. Ответницата дължи на ищеца
съразмерна част от сторените от него разноски, които за първоинстанционното
производство се равняват на сумата от 1 936,62 лв. /представляваща
съразмерна част от платено адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещи
лица и държавна такса в общ размер от 3 690 лв. /комисионите на банките не
са съдебно –деловодни разноски/, а за въззивното производство - на сумата от 832,17 лв. /част от адвокатски
хонорар и държавна такса в общ размер от 1588,10 лв./
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 549/11.05.2020 г. по гр.д. №
2811/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която: - е отхвърлен до
размер на сумата от 12 083 лв. искът на С.К.С. против С.К.И. по чл. 31,
ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за периода
от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. за ползата, от която е бил лишен ищецът,
поради възпрепятстването му да ползва притежаваната от него 1/2 ид. част от съсобствен
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2560.22.1.1, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес
град Варна, ул. „Д-р Аршинков“ № 5, състоящ се от: идеална част от входно стълбище,
входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; - е отхвърлен
искът на С.К.С. против С.К.И. по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 404,91 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главниците на просрочените месечни
вноски, за периода от 28.01.2016 г. до 28.12.2018 г.; - е осъден С.К.С. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на С.К.И. направени
разноски в производството пред
първата инстанция за горницата над сумата от от 738,63 лв. до присъдените 1 555 лв, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.К.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***: - на осн. чл. 31, ал.2 ЗС сумата
от 12 083
лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствения между страните недвижим имот
/за 1/2
ид. част от него/,
представляващ обект
с идентификатор № 10135.2560.22.1.1 - жилище –
апартамент със застроена площ
от 62.27 кв.м., с адрес град Варна, ул. „Д-р Аршинков“ № 5, състоящ се от
входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над
клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с прилежаща изба № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от дворно
място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен
с парцел с планоснимачен № I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18
подрайон на град Варна, за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата от
28.12.2018 г. до окончателното й изплащане; - на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 2 404,91 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците на просрочените месечни вноски за периода от 28.01.2016
г. до 28.12.2018 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 549/11.05.2020 г. по гр.д. №
2811/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на С.К.С. против С.К.И. по
чл. 31, ал.2, ЗС за заплащане на обезщетение
за лишаването му от ползването на съсобствения между
страните недвижим имот /за 1/2 ид. част от него/ за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата
от 12 083
лв. до претендираните 25 200 лева., както и в ЧАСТТА, с
която С.К.С. е осъден да запллати на С.К.И. разноски в
първоинстанционото производство до размер на сумата от 738,63 лв.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.К.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, сумата от 1 936,62 лв.,
представляваща съразмерна с резултата част от сторените в първоинстанционното
производство разноски, както и сумата от 832,17 лв., представляваща съразмерна
с резултата част от сторените разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес *** да заплати на С.К.И., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 617,50 лв.,
представляваща съразмерна с резултата част от сторените от нея във възивното производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: