Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Ивайловград, 26.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, колегия в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Т.КИРКОВА
при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от
съдията АХД № 6 по описа на съда за 2016год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №15-0276-000109/07.12.2015г. на началника на РУП – Ивайловград към ОДМВР – Хасково, с което на Х.Д. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания “ Глоба “ за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП и чл. 100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДП, в размер съответно 2000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца - за първото нарушение и по 10лв. за второто и третото и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР, във вр. с чл.174 ал.3 от ЗДП са отнети на водача 12 контролни точки, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Хасково в 14 дневен срок от получаване съобщението за изготвянето му.
Районен съдия:
МОТИВИ: Производството
е образувано по жалба на Х.Д. ***, с ЕГН **********, срещу НП №15-0276-000109/07.12.2015г.
на началника на РУП - Ивайловград към ОДМВР – Хасково.
Счита атакуваното НП за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което моли съдът да го
отмени.
В съдебно заседание се
явява лично и с процесуален представител, като поддържат възраженията си, изложени в жалбата. Депозират писмено становище, в което обстойно излагат аргументи за незаконосъобразност на
атакувания акт: НП не съдържало задължителните реквизити, посочени в ЗАНН;
Липсвало адекватно описание на
обстоятелствата, при които е извършено всяко едно административно нарушение; От събраните в съдебно заседание доказателства
не се установявало, че жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил, не
бидейки такъв към момента на проверката, той не би следвало да бъде проверяван
от контролните органи за употреба на алкохол; В АУАН и в НП за местоизвършване на нарушението било
посочено – гр.Ивайловград, ул.”Капитан Петко”, до бензиностанция „Петрол”, в посока автогарата, което не отговаряло на
установеното в съдебното следствие, а чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН изисквал пълно, ясно
и точно описание на нарушението, в частност – мястото на
извършването му; Доколкото разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП имала две хипотези на изпълнително деяние, не
ставало ясно, коя е нарушена, съответно за кое нарушение е наложена санкцията;
Имало разминаване между съдържанието на АУАН и НП.
Началникът на РПУ – Ивайловград,
не се явява, не се представлява.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО
ДЕЛОТО
Съгласно съдържаниeто на АУАН
№127/07.11.2015г. на РУП – Ивайловград: “Х.Д.Х.,***., около 20.45ч. в
гр.Ивайловград, на ул.”Капитан Петко”,
до бензиностанция „Петрол”, в посока автогарата, управлява лек автомобил „Опел Вектра”, с рег. № Х ****
АВ, собственост на * И. ***, отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство – „Дрегер – Алкотест 7510” за установяване употреба на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0299813.
Водачът Х. не носи СУМПС и талон за
регистрация на МПС.
В АУАН е посочено, че с тези си деяния
жалбодателят е нарушил разпоредбите на чл.174 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗДП. Актът е връчен на нарушителя веднага след съставянето му на 07.11.2015г.
без същият да направи възражения. Талонът за медицинско изследване е връчен на
нарушителя в 22.40 ч. на 7.11.15г., като му е указано да се яви в
ЦСМП – Ивайловград до 23.40ч.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, като за извършени нарушения са посочени: чл.174 ал.3 от ЗДП : „Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество или не
изпълнил предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му“; Чл.100 ал.1 т.1 ЗДП: „ Не носи СУМПС от съответната категория” и чл.100 ал.1
т.2 от ЗДП : „Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява”.
За тези си нарушения
жалбодателят е санкциониран на основание
чл.174 ал.3 с “Глоба” от 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС, за срок от 24 месеца, на основание Наредба № І з – 2539 на МВР във вр.
с чл.174 ал.3 от ЗДП са отнети на водача 12 контролни точки. За нарушенията на
чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 и пр.3 от ЗДП е
наложена „Глоба” от по 10 лв. за всяко
от тях. НП е връчено на нарушителя на
11.1.2016г. лично, срещу подпис.
Към
делото са приобщени като доказателства: Докладна рег. № УРИ 276 ЗМ – 119/10.11.15г. до
началника на РУП - Ивайловград; Докладна
рег. №УРИ 276р-9651/7.11.15г. до началника на РУП – Ивайловград с
приложени към нея обяснения; Заповед № 8121з – 748/24.6.15г. на министъра на
МВР за определяне на лицата, имащи право да съставят АУАН и издават НП; Удостоверение Рег. № 3913/2002.14г. и
Удостоверение № 28082/30.10.14г. за заеманата към момента длъжност от
актосъставителя и АНО; Талон за медицинско изследване, издаден на нарушителя.
Приложено е НАХД № 18/2016г. на ИРС.
Разпитани по делото в качеството на свидетели
са полицейските служители, отишли на място след получен сигнал от ОД в РУП-Ивайловград
за ПТП и лицата, които са били на място, на бензиностанция „Петрол”.
Съдът, като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното: на 07.11.2015г.,
жалбоподателят заедно със свои приятели е на яз.Ивайловград. Тръгват си
привечер, като по пътя задната броня се откача, поради което я прибират в
багажника и я връзват. В началото на
града двигателят на автомобила угасва и се налага двамата пътника да
излязат от колата и да я бутат до
бензиностанция „Петрол”. На волана е жалбоподателя. След получен сигнал
от ОД на РУП-Ивайловград за ПТП, на място пристигат полицейските служители К. и
Н.. Те установяват, че жалбоподателят е до лекия автомобил, който е на колонката за
зареждане с газ. Между тях започват
пререкания, т.к. Х. не желае да изпълни
разпореждане за проверка на автомобила. Последният със загасен двигател, с
бутане, е преместен в края на бензиностанцията. Нарушителят е заведен в сградата на РУП–Ивайловград, където
мл. инспектор Г.С. му предлага да бъде
изпробван с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7510” за
установяване употреба на алкохол. Х. отказва. Издаден му е талон за медицинско изследване,
което той също не изпълнява.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ
Съгласно представените по делото
доказателства АУАН и процесното НП са издадени
от органи, имащи правомощия за
това.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес,
поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните
съображения:.
С АУАН се установява, повдига и сезира лицето за
извършеното нарушение. С него се определят пределите
на обвинението от фактическа и правна страна. С процесния
АУАН е вменено на жалбоподателя нарушение по чл.174 ал.3 пр. 1 от ЗДП - „Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол”, а в процесното НП е включена и втората
хипотеза - „ … или не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му“. Така с наказателното постановление се добавя ново изпълнително деяние на повдигнатото с АУАН обвинение. Несъответствието между обвинението в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, не позволява формиране на
еднозначен правен извод в какво точно се изразява деянието на санкционираното
лице при наличие на алтернативност във
формулировката му. Съгласно трайната съдебна практика е недопустимо с
наказателното постановление на нарушителя да се предявяват нови обвинения,
различни или надхвърлящи тези, повдигнати с
АУАН. Описанието на нарушението, съответно повдигнатото обвинение, следва
да
се формулира еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа
на него
НП.
Същевременно се констатира, че между обстоятелствената част на процесното НП
и така формулирания диспозитив, с двете
хипотези на нарушението по чл.174 ал.3 ЗДП, има също несъответствие. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се
спазват при съставянето на АУАН и издаването на НП, създават гаранции за
пълноценното участие на нарушителя в административния процес и неспазването им
несъмнено накърнява правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност. Ето защо в случая допуснатите
процесуални нарушения представляват съществени такива и са
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Разпоредбата
на чл.174. (3) от ЗДП, както стана ясно от горното изложение, съдържа две хипотези. При първата се санкционира
водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, при втората, ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол от
водачите на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно чл.1, ал.2 от същата, употребата на алкохол или друго упойващо вещество
се установява посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. Чл. 2 от Наредбата посочва случаите
на установяване на употребата на алкохол чрез лабораторно изследване - когато е
взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство,
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка
с техническо средство. За целта на лабораторното изследване, се издава талон за
медицинско изследване, който се връчва на водача срещу подпис с указани в него
лечебното заведение, в което водачът следва да се яви и срока на
явяването му. Втората хипотеза на нормата е
приложима когато водачът откаже пробата
с техническо средство, като пожелае лабораторно изследване и въпреки, че му е
издаден талон за такова, не се яви в определеното здравно заведение или пък макар
и да се яви, не пожелае да даде кръв. В настоящия случай става ясно, че Х.
е отказал да бъде изпробван с техническо средство, връчен му е талон за медицинско изследване, който той е
подписал, но не е осъществил предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, от което следва, че той е нарушил втората хипотеза на чл.174 ал.3 ЗДП. В случая изцяло липсва формулирано, повдигнато и предявено
фактическо обвинение за това че Х. не е
изпълнил предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Като продължение на този съществен пропуск не
е дадена и прецизна правна квалификация на
вмененото обвинение, конкретизирайки нарушената хипотеза на чл.174 ал.3
от ЗДП. Липсата на описание,
обосновка и конкретизация на вмененото нарушение от фактическа и правна страна винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като засяга правото на защита на
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, включително да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен
обем.
Съгласно чл. 40. (1)
от ЗАНН, АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. От съдебното следствие става ясно, че
свидетелят по акта не е присъствал нито
при извършването, нито при установяването
на нарушението. В производството не се събраха доказателства, че
контролните полицейски органи са констатирали Х. да управлява МПС. Съгласно техните показанията, при пристигането
им, той е бил извън лекия автомобил,
като последният се е намирал на бензиностанция
„Петрол”, до колонките за зареждане на гориво, двигателят на автомобила е бил
загасен, след което е придвижен със загасен двигател, с бутане встрани за
продължаване на проверката. Следователно при пристигането на полицейския патрул процесното МПС не се е намирало на
ул.”Капитан Петко”, до бензиностанция „Петрол”, в посока автогарата, както и жалбоподателят не го е управлявал. Съдебното следствие установи фактическа
обстановка, различна от пресъздадената в процесното НП, относно основни
признаци на фактическия състав на нарушението – изпълнително деяние, място на
извършване. Така то остава недоказано
по същество и води до отмяна на атакуваното НП.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е постановено при
неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: