Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Ловеч,………..2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Марина Филипова като разгледа
докладваното от съдия Вълчева т.д. № 97 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от „*****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****Е, представлявана от Е.А.А.и Й.К., чрез адв. М.Ш. срещу Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр, с чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 124, ал. 1
от ГПК, а при условията на евентуалност: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД,
вр. с чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. I, т. 3, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и
цена на иска: 116 277.33 лева.
Ищецът
твърди, че на 12.10.2018 г. получил Разпореждане № 3000 от 27.09.2018 г. по ч.
гр. д. № 420/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което му е указано в
едномесечен срок да предяви настоящия иск за установяване на вземанията си
срещу ответниците, тъй като от тяхна страна срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение са подадени възражения с вх. № 7970 от 25.07.2018 г. и вх.
№ 7969 от 25.07.2018 г. по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. Затова за него е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск.
Относно допустимостта на предявения евентуален иск за заплащане от
ответниците на сумите, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение
излага, че следва да се има предвид, че за „*****" АД съществува правен
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответниците за заплащане на
претендираните суми. Налице е надлежно сключен договор за кредит, заедно с
анекси към него, въз основа на които е изпълнено задължението на банката за
предоставяне на уговорения кредит, а от страна на ответниците е настъпило
задължението за връщане на сумите, съобразно уговореното между страните. При
липсата на плащане в срок от страна на ответниците, за банката е налице
възможност да иска изпълнение на задължението, заедно с уговорените договорни
лихви и обезщетения за забава, в това число наказателни лихви и законна лихва
за забава, както и такси във връзка с извършените разходи.
Ищецът твърди, че на 02.06.2008 г. между „*****" АД в качеството
на Кредитор, и Н.Л.Б. в качеството на кредитополучател и П.Р.Б. в качеството на
солидарен длъжник, е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. Съобразно уговореното в чл.
1, aл. 1, Раздел I от Договора,
банката предоставила на Кредитополучателя Н.Л.Б. кредитна линия в размер на 100
000 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1, Раздел II от договора, кредитната линия се
усвоява по сметка, открита на името на Кредитополучателя при „*****" АД
след изпълнение на изискванията, свързани с предоставяне на уговорените
обезпечения. Срокът на действие на Договора съгласно ал. 2 на същия член,
започва да тече считано от датата на служебното задължаване на сметката със
сумата на дължимата такса за първата година. Усвояването на кредитната линия се
извършва наведнъж или многократно (на части) до крайния срок за издължаване. В
чл. 4 Раздел III е уговорено задължението на Кредитополучателя да погаси всички
свои задължения по кредита, включително главница, представляваща уговорената от
кредитния лимит сума, лихви, такси и разноски до крайния срок за изплащане.
Уговорено е месечно погасяване на дължимата лихва чрез осигуряване на наличност
по сметката. При неизпълнение на това задължение е предвидено блокиране на
кредитната линия до погасяване на дължимата сума.
В чл.6, Раздел III от Договора страните се споразумели задължението за
връщане на отпуснатата сума да бъде погасено в срок от 60 месеца, считано от подписване на Договора. Предвидена
е възможност за погасяване на главницата на вноски или наведнъж в срока за издължаване.
Чл. 8 от същия раздел предвижда възможност за Кредитополучателя многократно да
усвоява и/ или погасява изцяло или частично главницата по кредита до изтичане
на срока за издължаване, срещу заплащане на годишна такса за управление на
кредитната линия.
В Раздел
IV „Лихви, такси и разноски", страните са договорили възнаградителна
годишна лихва за ползвания кредит, начислявана върху размера на усвоената сума
за съответния срок на ползване. Договорената лихва се формира на базата на
тримесечния SOFIBOR плюс 6 %. Посочва, че страните
са се споразумели и за наказателна лихва, дължима при просрочена главница или
предсрочна изискуемост на кредита, в размер на договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка от 10 %. Наказателната лихва е дължима до пълното
погасяване на сумите по кредита, включително и след крайния погасителен срок по
договора, както и при събирането им чрез принудително изпълнение.
Твърди се, че страните са уговорили още такса за разглеждане на
документите за кредит съгласно Тарифа на Банката, валидна към момента на
подаване на документите за кредит, както и годишна такса от 0,25% върху
първоначално отпуснатия кредитен лимит, платима на деня на усвояване и всяка
следваща година.
Ищецът посочва, че в Раздел VI „Служебно събиране на вземанията" е
предвидено задължение за даване на съгласие от Кредитополучателя за директен
дебит, въз основа на който Банката има право служебно да прибегне към събиране
на вземанията с настъпил падеж и в случаите на предсрочна изискуемост от всички
банкови сметки на Кредитополучателя в „*****" АД и в други банки.
Страните са уговорили обезпечение за вземането на банката, ведно с
възнаградителните и наказателните лихви, както и разноските за събиране на
вземането чрез учредяване на първа по ред ипотека в полза на банката върху
следния собствен на ипотекарния длъжник имот: Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор № 43952.513.2301.1.2, намиращ се в гр. *****, с предназначение за
търговска дейност, попадащ в сграда с идентификатор № 43952.513.2301.1, в
поземлен имот с идентификатор №43952.513.2301. За сметка на Кредитополучателя е
предвидено и сключването на застраховка „Имущество".
Съгласно Раздел VIII „Предсрочна изискуемост" на Договора, Банката
може едностранно да обяви кредита за изискуем преди края на уговорения срок,
без да е необходимо уведомление или покана от нейна страна при определени
условия, включително когато Кредитополучателят не е погасил в срок която и да е
от дължимите вноски по Договора, както и неизпълнение на което и да е от
задълженията по Договора. Съгласно чл. 22, Раздел IX към Договора са приложими
Общите условия и Тарифата на банката.
Ищецът твърди, че с подписването на Анекс № 1 от 11.06.2009 г. към
Договор № 1532/R/2008 г., страните се договорили, че
отпуснатите средства под формата на кредитна линия се трансформират в
многоцелеви кредит с ипотека. Уговорено е, че кредитът се счита изцяло усвоен и
не може да се усвоява и погасява многократно, а неусвоената част от
първоначално отпуснатия кредитен лимит няма да бъде усвоявана. Съгласно чл. 2
от същия, размерът на отпуснатия кредит се изменя на 106 996,74 лв., като
главницата се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по
Договора за кредит просрочени лихви, такси, комисионни, заедно с дължимите през
промоционалния период. Между страните е уговорено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на 12.751
%, равен на БЛП на банката за кредити в лева, плюс надбавка 4.751 %. Твърди, че
към момента на сключване на анекса, БЛП на банката е в размер на 8 %. Посочва,
че в чл. 4 от Анекс № 1 е предвидено, че за първите осем месеца след
подписването му (гратисен период), Кредитополучателят заплаща намален лихвен
процент в размер на 6,06 %, а погасяването на главницата ще започне след
неговото изтичане. В този период Кредитополучателят заплаща лихви, такси и
комисионни, а първата годишна такса следвало да бъде заплатена на 30.06.2009 г.
В чл. 6 от Анекс № 1 страните са уговорили, че погасяването на кредита ще се
извърши на 120 месечни вноски от датата на подписването му, съгласно
погасителен план (Приложение № 1) към Анекс № 1
В исковата молба ищецът излага, че по силата на чл. 1 от Анекс №2 към
Договор № 1532/R/2008 г., сключен на 01.07.2011 г. и
представляващ неразделна част от Договора за кредит, между страните по
кредитното правоотношение е уговорено допълнително обезпечение на вземанията на
„*****" АД чрез учредяване на втора по ред ипотека върху собствен на
ипотекарния длъжник имот, а именно: Самостоятелен обект с идентификатор №
43952.513.2301.1.2, със застроена площ от 92,54 кв.м., намиращ се в гр. *****. Уговорено
е, че всички разноски по учредяването, поддържането, охраната, оценяването и
заличаването на предоставените като обезпечение имущества са за сметка на
Кредитополучателя.
С подписване на Анекс № 3 от 28.07.2011 г. към Договор № 1532/R/2008 год., страните се съгласили, че към 28.07.2011 год.
Кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, като общата
сума на просрочените задължения е в размер на 15 032,51 лв. и включва
просрочена главница, лихви, такси и комисионни. Според ал. 2 на същия член,
общата сума на просрочените задължения се прибавя към редовната главница по
Договора за кредит, като общата сума на главницата възлиза на 112 513, 77 лв. и
се счита за изцяло усвоена към датата на подписване на Анекс № 3. Уговорено
между страните е, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката
годишен лихвен процент в размер на 12.251 %, равен на БЛП на банката за кредити
в лева плюс надбавка 4.751 %. Към момента на подписване на Анекс № 3 БЛП е в
размер на 7.5 %. Уговорено е, че при начисляване на лихвите месецът се определя
с продължителност 30 дни, а годината - 360 дни. Предвиден е гратисен период от
3 месеца, през който ще се дължат само лихви, такси, комисиони, а главницата ще
започне да се изплаща след изтичането му. Твърди, че между страните е
уговорено, че погасяването на кредита ще се извърши на 120 месечни вноски,
включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва
съгласно предоставен погасителен план (Приложение № 1) към Анекс № 3. В чл. 3
от Анекс № 3 е посочено, че годишният процент на разходите, дължим от Кредитополучателя,
изчислен към датата на подписване на Анекс № 3 е в размер на 12,9434 %.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Анекса в полза на банката е уговорено допълнително
обезпечение чрез учредяване на втора по ред ипотека върху следния имот:
Самостоятелен обект с идентификатор № 43952.513.2301.1.2, със застроена площ от
92,54 кв.м., намиращ се в град *****. По силата на чл. 5 от същия крайният срок
за издължаване на кредита е определен на 120 месеца от датата на сключването
му, като в чл. 8 е предвидено връчването на нов погасителен план (Приложение №
1 към Анекс № 3.
В чл.1 от Анекс № 4 към Договор № 1532/R/2008 г., сключен на 30.01.2012 год., страните се
съгласяват, че към 30.01.2012 год. Кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си към банката, като общата сума на просрочените задължения е в
размер на 6 618,34 лв. Между страните е уговорено, погасяването на така
посочената сума да се отложи до 30.01.2012 г. Крайният срок за плащане на
всички задължения по кредита съгласно чл. 5 от Анекс № 3 от 28.07.2011 г. към
Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г., е 30.06.2021 г.
Посочва, че на основание чл. 60, ал. 2, предл. 2 ЗКИ във връзка с чл. 6
от Анекс № 3, банката е предприела действия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора от
страна на Кредитополучателя. До Н.Л.Б. и до П.Р.Б. са изпратени покани за
доброволно изпълнение чрез ЧСИ Велислав Любомиров Петров, с peг. №
879 на КЧСИ. Същите са надлежно връчени на 19.01.2018 г. чрез залепване на
уведомление на входната врата на адреса при спазване на приложимите правила на чл.
47 и сл. ГПК. Адресите са посетени на 23.12.2017 г., на 12.01.2018 г. и на
19.01.2018 г., като и при трите посещения не е открито лице на място. Въз
основа на така направеното връчване и поради липса на изпълнение на паричното
задължение, предсрочната изискуемост е настъпила на 15.02.2018 г., към който
момент задължените по договора лица не са заплатили дължимите суми.
Ищецът твърди, че е депозирала
в Районен съд - Ловеч заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците. В резултат на това са
издадени Заповед № 246 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 09.03.2018 г. по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на
Районен съд - Ловеч и изпълнителен лист от 09.03.2018 г. срещу длъжниците Н.Л.Б.
и П.Р.Б. за следните суми: 83 176, 95 лв., съставляваща част от главница по
Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите към него; 21 853,12
лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл.; 8 447, 89 лв., съставляваща наказателна лихва за периода от
30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл.; 726, 36 лв., съставляваща годишни такси за
периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г. вкл.; 96 лв., съставляваща такси за
връчване на покани за доброволно изпълнение; 2 277, 01 лв., съставляващи
разноски за държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 07.03.2018 г., претендиралата част от
вземането на банката - заявител е с настъпил падеж, следователно същото е
изискуемо и дължимо. Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
06.03.2018 г., общият размер на непогасените задължения, произтичащи от Договор
за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 от 02.06.2008 г. и сключените към него Анекси е в
размер на 200 484.08 лв. Така посочената сума е формирана от дължима главница,
начислена възнаградителна лихва, начислена наказателна лихва и такси, подробно
индивидуализирани в представената към настоящата искова молба справка по чл.
366 от ГПК.
Уточнява, че предмет на настоящата искова молба е частична претенция за
сумата от 116 27.33 лв. относно непогасените задължения към кредитора „*****"
АД, произтичащи от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 от 02.06.2008 г. и анексите към него, явяваща се
предмет на Заповед № 246 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 09.03.2018 г. по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа
на Районен съд - Ловеч.
Посочва, че вземането по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на ЛРС се
формира от дължимата главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. съгласно чл.2 от Анекс № 3,
и е в размер на 112 513.77 лв., от които: присъдена главница по ч. гр. д. №
1417/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч в размер на 29 336,82 лв. и
присъдена главница по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Ловеч в размер на 83 176,95 лв.
Твърди, че средствата по кредита в размер на 100 000.00 лв. са
предоставени на Кредитополучателя по заемна сметка № 0010-0204- 00000000523,
чрез усвояване на посочената сума по сметка IBAN: ***, подробно изброените в таблица. На следващо място излага, че преди
сключването на Анекс № 1 към Договора за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 1532/R/02.06.2008 г., няма извършени плащания по
главницата от страна на кредитополучателите. След подписването на Анекс № 1 на
11.06.2009 г. са погасени общо 943.20 лв. След подписването на Анекс № 3 на
28.07.2011 год. няма извършвани плащания по главницата. Изяснява, че съгласно уговореното
между банката, Кредитополучателя и Солидарния длъжник в чл. 9, ал. 1 от Раздел
IV от Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № I532/R/02.06.2008 г., чл. 3, ал. 1 от Анекс № 1, Анекс № 2, от Анекс № 3 и Анекс
№ 4, дължимата възнаградителна лихва възлиза на 66 496.16 лева, като същата е
дължима за периода от 29.02.2012 г. до 14.02.2018 г. вкл., от която присъдена
възнаградителна лихва по ч. гр. д. № 1417/2015 г. по описа на Районен съд - гр.
Ловеч - 44 643.04 лв. за периода от 29.02.2012 г. до 30.07.2015 г. вкл. и
присъдена възнаградителна лихва по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на Районен
съд - гр. Ловеч - 21 853.12 лв. Уточнява, че посоченото вземане се формира въз
основа на непогасена дължима възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 г.
до 14.02.2018 г. вкл.
На следващо място твърди, че уговорената между страните наказателна
лихва за забава съгласно чл. 9, ал. 3 от Раздел IV от Договор за предоставяне
на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. и Анексите към него е 20
153,50 лв., от които присъдена наказателна лихва по ч. гр. д. № 1417/2015 г. по
описа на Районен съд - гр. Ловеч - 11 705,61 лв. за периода от 29.02.2012 г. до
19.08.2015 г. вкл. и присъдена наказателна лихва по ч. гр. д. № 420/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Ловеч - 8 447.89 лв. за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл. Посоченото вземане се формира въз основа на непогасена
дължима наказателна лихва за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г.
включително.
Според ищеца, дължимите годишни такси са в размер на 1 051.85 лв.
съгласно чл. 11.6. "б от Раздел IV от Договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. и Анексите към него, от
които присъдена годишна такса по ч. гр. д. № 1417/2015 г. по описа на Районен
съд - гр. Ловеч - 775.49 лв. за периода от 28.06.2012 г, до 30.07.2015 г. вкл.
и присъдена годишна такса по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Ловеч - 276.36 лв. за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г. вкл.
Посоченото вземане се формира въз основа на непогасените дължими годишни такси
за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г.
На следващо място излага, че съгласно
уговореното между страните, дължимите такси в размер на 268.80 лв. следва да бъдат погасени от Кредитополучателя и
Солидарния длъжник, доколкото са сторени за връчване на покани за изпълнение на
вземания с настъпил падеж и в случай на неплащане в указания срок, за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че посочените суми са дължими
съгласно чл.3, ал.2 от Общите условия на
„*****" АД, а нотариалните такси са присъдени по ч. гр. д. № 1417/2015
г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч в размер на 172,80 лв. и такси към ЧСИ с
оглед обявяване на кредита за предсрочно изискуем по ч. гр. д. № 420/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Ловеч в размер на 96,00 лв.
Поради непогасяване на
кредитните задължения в рамките на уговорения между страните срок до 30.06.2021
г., „*****" АД е подала пред Районен съд - Ловеч заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч. гр. д № 420/2018 г.
По така подаденото заявление на 09.03.2018 г. е издадена Заповед № 246 за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на
„*****" АД срещу Н.Л.Б. и П.Р.Б. за следните суми: 83 176,95 лв.,
съставляваща част от главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с
ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите
към него, 21 853,12 лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от
30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 8 447,89, съставляваща наказателна лихва
за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 726,36 лв., съставляваща
годишни такси за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г. вкл., 96.00 лв.,
съставляваща такси за връчване на покани за доброволно изпълнение, 2 277,01
лв., съставляващи разноски за държавна такса, 150 лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2018 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение) до окончателното изплащане на задължението.
Счита, че представеният договор и анексите към него дават основание да
се направи обоснован извод за валидно възникнало правоотношение, по което е
изпълнено задължението на банката за предоставяне на договорената парична сума.
Твърди, че изискуемостта на задължението е настъпила предсрочно на 15.02.2018
г., след неплащане от страна на длъжниците в предоставения срок от 7 работни
дни за доброволно изпълнение. Изискуеми са и възнаградителните и наказателни
лихви, както и такси и разноски във връзка с изпълнението на кредита, съгласно
изрично уговореното между страните.
В анексите е уговорена и солидарна отговорност между кредитополучателя Н.Л.Б.
и П.Р.Б., поради което следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл.
121 от ЗЗД. Счита, че за кредитора „*****" АД е налице възможност от
упражняване на правото по чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, а именно да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, в това число и от солидарния
длъжник.
Предвид
основателността на главната претенция за заплащане на дължимата част от
главницата по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. и анексите към него, то основателна се явява и акцесорната
претенция за законна лихва върху претендираната част от дължимата главница, а
именно върху сумата от 83 176,95 лева от 07.03.2018 г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение) до окончателното
изплащане на задължението.
При условията на евентуалност, ако съдът счете, че предявеният
установителен иск е неоснователен, моли да се приеме, че предсрочната изискуемост
на претендираните от Банката вземания по Договор за предоставяне на кредитна
линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. и анексите към него е
настъпила от датата на получаване на Поканите за доброволно изпълнение с изх. №
11986/07.06.2018 г. и изх. № 11987/07.06.2018 г. и заповед за незабавно
изпълнение, връчени на ответниците на 16.07.2018 г. по и. д. № 399/2016 г. Към
тази дата са налице условията за обявяване на такава, предвидени в ЗКИ,
Договора за кредит и анексите и към него, а в поканите се съдържа информация
както за кредитора - „*****" АД, така и за размер и основанието на
дължимите суми. Изявлението на кредитора за такава изискуемост на задълженията
се съдържа и в настоящата искова молба.
Въз основа на обстоятелството, че Договорът за кредит е сключен с
Кредитополучателя в качеството му на адвокат към Адвокатска колегия - Ловеч
счита, че правилата за потребителските кредити в конкретния случай са
неприложими, доколкото ползването на услуги, предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и сключването на договор в рамките
на своята търговска или професионална дейност съгласно § 13 ЗЗП изключват
качеството потребител на Кредитополучателя. Обстоятелството, че Договорът за
кредит е сключен от Кредитополучателя именно във връзка с осъществяваната от
него професионална дейност като адвокат, се потвърждава от характера на
предоставения кредит - кредитна линия. По своята същност кредитната линия
представлява финансов продукт, предоставящ кредит с определен лимит с възможност
за многократно усвояване и погасяване, съобразено с характера на бизнеса.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че
длъжниците Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
дължат на кредитора „*****" АД, ЕИК ***** сумата от 116 277,33 лв., от
които 83 176,95 лв., съставляваща част от главница по Договор за предоставяне
на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите
към него, 21 853,12 лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от
30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 8 447,89 лв., съставляваща наказателна
лихва за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 726,36 лв., съставляваща
годишни такси за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г. вкл., 96.00 лв.,
съставляваща такси за връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2018 г. (датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение) до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на сумата от 2 277,01 лв., съставляващи разноски за държавна
такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да осъди ответниците Н.Л.Б. и П.Р.Б. да заплатят на „*****"
АД сторените разноски в настоящото производство, както и адвокатско
възнаграждение по настоящото производство в размер на 1 395,33 лева с ДДС.
При условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
предявения установителен иск, моли съда да постанови решение по същество на
спора и осъди длъжниците Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят следните суми: 83 176,95 лв., съставляваща
част от главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека №1532/R/02.06.2008 г. и Анексите към него, 21 853,12 лв., съставляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 8
447,89 лв., съставляваща наказателна лихва за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл., 726,36 лв., съставляваща годишни такси за периода от
30.08.2015 г. до 14.02.2018 г. вкл., 96.00 лв., съставляваща такси за връчване
на покани за доброволно изпълнение, 2 277,01 лв., съставляващи разноски за
държавна такса, 150 лв. юрисконсултеко възнаграждение, законната лихва върху
главницата, считано от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство в размер на 1 395,33
лева с ДДС и сторените в настоящото производство разноски.
Моли присъдените суми да бъдат изплатени в лева по следната сметка на
банката: IB AN: BG76 PIRB 9170 1183 9970 29; BIC: ***.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответниците адв.Х.В.. В него изразява
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва. На първо място твърди, че ищецът основава исковете си на Договор за
кредитна линия с ипотека №1532/R/02.06.2008г. и
четири броя анекси към него, които са представени като доказателство по делото,
но от тях е видно, че в края им стоят нечетливи подписи и не е ясно дали
представляваните от него ответници са се ангажирали с въпросния договор и
анекси. Оспорва, че Договорът и анексите към него са подписани от страна на
банката-ищец от Поликсения Г. Митева, за която липсват доказателства, че е
пълномощен представител на банката. Счита, че не е ясно колко вноски са или не
са погасени, а твърдението на ищеца за това е подкрепено единствено със справки
в исковата молба. Оспорва и предявените от ищеца искове за лихви, които счита
за неоснователни. Твърди, че не е ясно как са формирани сумите по всички искове
- за главница и лихви, и дали това е техния размер. Излага, че поканата за
доброволно изпълнение, с която ищецът обявява предсрочната изискуемост на
кредита, е връчена по реда на чл.47 и сл. от ГПК чрез съдебен изпълнител, преди
образуване на заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Счита, че не е ясно кредита дали е предсрочно изискуем и от
страна на ищеца не е отправена покана по надлежния ред. Оспорва и твърдението
на ищеца за неприложимост на правилата за потребителските кредити, тъй като
кредитополучателя Н.Б. е взел кредита за осъществяване на професионална
дейност, което било видно от кредитния анализ към договора. От доказателствата
не се установява, че кредита е целеви за осъществяване на професионална
дейност, в това число и от цитирания кредитен анализ. Позовава се на
разпоредбата на чл.26 от ЗЗД като счита, че в случая е налице противоречие с
добрите нрави, тъй като Кредитополучателя Н.Б. е получил кредит в размер на 100
000 лева, а към момента претенцията за дължимост е в размер на 200 484 лева. На
последно място прави възражение за изтекла погасителна давност, защото
Договорът и анексите към него са от 2008 г., а принудително- изпълнителните
действия на ищеца са предприети след десет години - 2018 година.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца „*****" АД, с който уточнява депозираната искова молба. Във връзка с
направеното в отговора оспорване от назначения особен представител на
ответниците за надлежното сключване на процесния договор за кредит и анексите
към него, цитира разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК относно тежестта на
доказване, въпреки липсата на категорични твърдения, че подписите не са
положени от тях.
По отношение на представителната власт на г-жа Поликсения Г. Митева
твърди, че към момента на сключване на процесния договор за кредит, същата е
изпълнявала длъжността Управител на клон (офис) Ловеч при „*****"АД и е
разполагала с надлежна представителна власт за сключване на процесния договор за
заем и анексите към него.
Счита за необосновани доводите, изложени в депозирания отговор на
искова молба, че от представените към исковата молба доказателства и посочените
в нея обстоятелства не може да се установи, колко вноски по кредитното
правоотношение са или не са погасени. В случая към депозираната искова молба е
представена справка за размера на вземанията на банката, от която се виждат
извършените от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник погасявания по
главница. Тя е съобразена с изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 60 от
ЗКИ, а именно: съдържа броя на вноските, които не са издължени на договорените
дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
съдържа общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума,
включваща главница и непогасената договорена лихва, както и размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Следва да се отчете
обстоятелството, че лихвеният процент в рамките на периода от отпускане на
кредита до настъпване на крайния срок за погасяването му е променян, съобразно
уговореното между страните. За целите на настоящото производство ищецът е
поискал назначаването на ССчЕ, която да установи размера на вземанията на „*****"
АД по процесния договор за кредит за главница, договорна лихва, наказателна
лихва и такси, като вземе предвид разпоредбите на сключения договор за кредит и
анексите към него.
Предвид различния характер на възнаградителната лихва и неустойката по
заемното правоотношение и лихвата за забава съгласно чл.86 ЗЗД, то
неоснователни са твърденията, че са предявени три иска за лихви. Претенциите за
възнаградителна и законна лихва са за различни периоди от време, а по своята
същност наказателната лихва има характера на неустойка и няма пречка същата да
е дължима заедно с договорната лихва.
Счита за необосновано и твърдението, че в процесния случай не е
отправена покана по надлежния ред до длъжниците за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. За връчване на процесиите покани е използвано съдействието
на частен съдебен изпълнител, който е удостоверил надлежна процедура по чл. 47,
ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 5 ГПК частният съдебен изпълнител може да
връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения.
Не приема и изложените в депозирания отговор на исковата молба доводи,
че в случая следва да намерят приложение разпоредбите, касаещи потребителските
кредити. На първо място следва да се посочи, че с оглед размера на отпуснатия
кредит - 100 000.00 лв. и обстоятелството, че същият се явява обезпечен с
учредена договорна ипотека, то ЗПК се явява изцяло неприложим. Цитира
редакцията на закона към момента на сключване на договора за кредитна линия, а
именно чл. 3, ал. 3 т. 5 от ЗПК (отм.) и чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК (отм.),
които разпоредби изключват от приложното поле на ЗПК договори за кредит на
стойност над 40 000.00 лв. и договори за кредит, обезпечени с ипотека.
Доколкото процесният кредит е обезпечен с договорна ипотека, същият не попада и
в приложното поле на сега действащия ЗПК съгласно чл.4, т. 2 от същия.
На следващо място отбелязва, че процесният договор за кредит е отпуснат
под формата на кредитна линия. По своята същност договорът за кредитна линия „е
разновидност на банков контокорентен кредит, предназначен за финансиране на
дейността на стопанските субекти. При него кредитополучателят има право да
ползва многократно кредит до договорения размер в течение на определен период
от време. При този кредит банката се намира в постоянни отношения с клиента си.
Същността му се изразява във възстановяване на усвоената - ползвана част
веднага или след определен период, т.е. клиентът има право да ползва нови
кредити до определен размер.
Счита за необосновано и твърдението за наличие на противоречие с
добрите нрави с оглед на обстоятелството, че процесният кредит е отпуснат за
сума в размер на 100 000.00 лв., а впоследствие, с оглед натрупване на
възнаградителни, наказателни лихви и такси, задължението по кредита е
достигнало до общ размер на 200 484.00 лв. Разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД визира
нищожност на правни сделки, а в настоящия случай от страна на процесуалния
представител на ответника се твърди нищожност поради противоречие с добрите
нрави с оглед разликата в отпуснатия размер на кредита и дължимото се към
момента на подаване исковата молба. Цитира съдебна практика в този смисъл.
Оспорва доводите на ответниците за наличието на погасяване по давност
на вземанията на „*****" АД. От данните по делото се установява, че се
касае се договор за кредит с периодични плащания на задълженията по него.
Непогасените вземания, предмет на заявените искови претенции, са формирани за
периода от 30.08.2015 г. до 30.01.2018 г. Касае се до дължими периодични
вноски, като всяка от тях е с различен падеж от предходната, а в процесния
случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
07.03.2018 г. Т. е. не е изтекъл период от повече от три години от възникване
на изискуемостта на вземанията на банката, за да се приеме, че е изтекла
давността. В процесния случай дори и по отношение на първата вноска, която не е
погасена от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник и е с настъпил
падеж на 30.08.2015 г., не е изтекла кратката тригодишна давност. Същата е щяла
да изтече на 30.08.2018 г., т.е. пет месеца след подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, от която дата се счита предявен
иска по чл. 422 ГПК, и от която дата давността е спряла.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от назначения на ответниците особен представител, в
който поддържа направените в отговора възражения, както и изразеното становище
за разглеждане на спора по общия ред.
В съдебното заседание на 06.12.2019 г. съдът е заличил като ищеца по делото
„*****“АД и конституирал като ищец „Юробанк България“АД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.К.
поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което същите
бъдат уважени. Подробни съображения излага в представената писмена защита.
Ответниците се представляват от назначения особен представител адв.Х.В.,
който оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в представената
писмена защита.
След
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствата, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на РС - Ловеч е видно,
че по заявление, подадено от ищеца на 07.03.2018 г., съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 246 от 09.03.2018 г., с която е разпоредил длъжниците Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора „*****“ АД,
ЕИК ***** сумите: 83 176.95 лв. главница; 21 853.12 лева –
възнаградителна лихва лихва за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г.;
8 447.89 лева – наказателна лихва за периода от 30.08.2015 г. до
14.02.2018 г. вкл.; 96.00 лева – такси за
връчване на покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, 2 277.01 лв. – разноски по делото за
държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На същата дата е издаден и изпълнителен лист. На 16.07.2018 год. на
длъжниците чрез ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 в КЧСИ, с район на действие РС
Ловеч, е връчена покана за доброволно изпълнение. На 25.07.2018 год. в
законоустановения двуседмичен срок те са депозирали възражение по чл. 414 ГПК,
в което са посочили, че възразяват и издадения изп.лист противоречи на
Директива № 93/13 на ЕИО.
С
разпореждане № 3000/27.09.2018 г., заповедният съд е указал на заявителя „*****“
АД, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си по оспорената заповед за изпълнение, както и за последиците по
чл.415, ал.5 от ГПК.
Видно
от приложеното по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на РС – Ловеч съобщение,
разпореждане № 3000/27.09.2018 г. е получено от заявителя на 12.10.2018 г. Настоящият
иск е предявен на 12.11.2018 г., т. е. в законо- установения едномесечен срок и
е процесуално допустим.
От
представените по делото доказателства се установява, че на 02.06.2008 г. между „*****“
АД, Клон Ловеч като кредитор, Н.Л.Б. – кредитополучател и П.Р.Б.
- солидарен длъжник, е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 г., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя кредитна линия с лимит в размер на 100 000.00
лв., като крайният срок за издължаване е 60 месеца от датата на
подписване на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл.3 от
договора, кредитната линия се усвоява наведнъж или многократно по сметка,
открита на името на Кредитополучателя при „*****" АД след изпълнение на
изискванията, свързани с предоставяне на уговорените обезпечения. В чл.7
страните са постигнали съгласие за погасяване на главницата на вноски или
наведнъж в срока за издължаване. Уговорено е месечно погасяване на дължимата
лихва чрез осигуряване на наличност по сметката. Според
уговореното в чл.9 от договора, дължимата от кредитополучателя лихва се формира
на база на тримесечния SOFIBOR
плюс надбавка от 6%, като за целите на чл.9 се прилага стойността
му, установена през първия работен ден на всеки месец. В случай на просрочена
главница или предсрочна изискуемост на кредита, банката олихвява сумата по
главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка от 10% /чл.9, ал.3/. В чл.11 от договора кредитополучателят е поел
задължение да заплати на банката такса за
разглеждане на документите според Тарифата на банката към момента на
подаването на документите за кредит, както и годишна такса от 0.25% върху
първоначално отпуснатия кредитен лимит, платима от деня на усвояване и всяка
следваща година. Съгласно клаузата на чл. 18, б “в“ от договора, кредитът може
да бъде обявен за изискуем едностранно от Банката преди края на уговорения срок,
без да е необходимо уведомление или покана, ако кредитополучателят не е погасил
в срок която и да е от дължимите вноски.
В чл.15 е уговорено, че за обезпечаване точното изпълнение на условията
по договора, длъжникът учредява ипотека върху свой собствен недвижим имот.
На 11.06.2009 г. между страните по делото е
подписан Анекс № 1 към Договор № 1532/R/2008 г., в който страните се
съгласили, че отпуснатите от банката средства под формата на кредитна линия се
трансформират в многоцелеви кредит с ипотека, като неусвоената част от
първоначално отпуснатия кредитен лимит няма да бъде усвоявана. Съгласно чл.2
размерът на отпуснатия кредит се изменя на 106
996.74 лв., като главницата се формира от усвоената част от кредитната
линия и дължимите по Договора за кредит просрочени лихви, такси и комисионни,
заедно с лихвите, дължими през промоционалния период по този анекс.
В чл. 3, ал.1 от Анекс № 1 страните са постигнали договореност, че за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен лихвен процент в размер на
12.751%, равен на базовия лихвен процент
на банката за кредити в лева плюс надбавка от 4.751%. Изрично е посочено, че
към момента на подписване на анекса БЛП
на банката за кредити в лева е 8%. Страните са се съгласили, че за първите 8
месеца кредитополучателят заплаща намален лихвен процент в размер на 6.06%
/чл.4/. Погасяването на главницата ще започне след изтичането на този гратисен
период от 8 месеца, през който ще се дължат само лихви, такси и комисионни,
както и уговорените в чл.5 такси. Съгласно чл.6 погасяването на кредита ще се
извърши на 120 бр. месечни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към
анекса. В случай на забава в плащането на някоя от вноските от
Кредитополучателя или предсрочна изискуемост на кредита е уговорено, че Банката
олихвява просрочената част от главницата
с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от
10%. В чл.11 изрично е посочено, че останалите клаузи и условия на Договора за
кредит остават непроменени.
На основание молба за промяна на параметри от
01.07.2011 г., между страните по делото е подписан Анекс № 2 към Договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г., по силата на който
кредитополучателят Н.Б. и солидарния длъжник П.Б. са учредили втора потека
върху свой недвижим имот за обезпечаване точното изпълнение на условията по
договора и срочното издължаване на сумите по кредита.
На 28.07.2011 г. между страните по делото
е подписан Анекс № 3 към Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г., в който страните са се съгласили, че към тази
датата кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката в размер
на 15 032.51 лв., която включва просрочена главница, лихви, такси и
комисионни. В чл.1, ал.2 от Анекса № 3 страните са посочили, че общата сума на
просрочените задължения по чл.1, ал.1 се прибавя към редовната главница по
договора за кредит, като общата сума на главницата в размер на 112 513.77
лв. се счита за отпусната на кредитополучателя по Договора за кредит и анекса и
изцяло усвоена към 28.07.2011 г. Съгласно чл. 2, ал.1 от
Анекс № 3, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишен
лихвен процент в размер на 12.251%, формиран от БЛП на банката за кредити в
лева плюс надбавка от 4.751%. Изрично е посочено, че към момента на подписване
на анекса базовият лихвен процент на
банката за кредити в лева е 7.5%. В чл.2, ал.3 страните са постигнали
договореност, че погасяването на главницата ще започне след изтичането на този
гратисен период от 3 месеца, през който ще се дължат само лихви, такси и
комисионни. Погасяването на кредита ще се извърши на 120 бр. месечни вноски
съгласно погасителен план Приложение № 1 към анекса. Съгласно чл.6 от Анекс № 3,
в случай на неизпълнение от Кредитополучателя на задължение по този или друг
договор, Банката има право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В чл.7 изрично е посочено, че останалите клаузи и условия на Договора за кредит
остават непроменени.
С последващ Анекс № 4 от 30.01.2012 г., страните са
се съгласили, че към тази дата кредитополучателя е в просрочие на задълженията
си към банката в размер на 6 618.34 лв. и приели нов погасителен план.
По делото са представени покани
от банката до Н.Л.Б. и П.Р.Б., които са връчени чрез ЧСИ Велислав Петров, с peг. №
879 на КЧСИ. В тях е посочен размера на задължението им по Договора за
предоставяне на кредитна линия с ипотека и анексите към него, което към
14.12.2017 г. е в размер на
208 246.11 лв. Ответниците са поканени в срок от 7 работни дни от датата
на получаване на поканата да заплатят дължимите, просрочени и изискуеми суми. Н.Л.Б.
и П.Р.Б. са уведомени, че ако до 17.00 ч. на последния работен ден не направят
плащане на дължимите просрочени суми, банка „Пиреос България“АД на осн. чл.60,
ал.2 от ЗКИ във вр. с чл.18, б“в“ от Договора за предоставяне на кредитна линия
с ипотека от 02.06.2008 г., обявява цялата сума по кредитната експозиция за
предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичане на гореспоменатия
срок и ще предприеме мерки за принудително събиране на вземането си.
От приложените по делото
разписки от 19.01.2018 г. се установява, че призовкарят Нели Китова е посетила
адреса на ответниците на 23.12.2017 г., на 12.01.2018 г. и на 19.01.2018 г.,
като и при трите посещения на адреса не открила никой и на 19.01.2018 г. залепила уведомление на входната врата.
От ищеца са представени два протокола от 05.02.2018 г. на ЧСИ Велислав
Петров, с които на основание чл.47 от ГПК е счел за редовно връчени поканите за
плащане на просрочен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г. на „*****“АД до П.Р.Б. и Н.Л.Б..
По делото е представен изпълнителен лист от
21.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1417/2015 г. по описа на РС – Ловеч /л.65/, с който
е разпоредено длъжниците Н.Л.Б. и П.Р.Б. да заплатят солидарно на кредитора „*****“АД
сумата 29 336.82 лв. – главница, 44 634.04 лв. – възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г. до 30.07.2015 г., 11 705.61 лв. –
наказателна лихва за периода от 29.02.2012 г. до 19.08.2015 г., 775.49 лв.
годишна такса за периода 28.06.2012 г. до 30.07.2015 г., 172.80 лв. –
нотариални такси, ведно със законната лихва от 20.08.2015 г. до и 2 333.28
лв. разноски.
От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че за усвояване на предоставената кредитна линия, банката е открила
заемна сметка в лева с титуляр Н.Б.. При извършената проверка вещото лице
констатирало, че усвояването на средствата по предоставената кредитна линия е
станало на части, като датите и размера на сумите са изброени изчерпателно в
обстоятелствената част на заключението. Със сключването на Анекс № 1 от
11.06.2009 г. договорът за кредитна линия с ипотека се трансформира в
многоцелеви кредит с ипотека, като неусвоената част от първоначално отпуснатия
кредитен лимит няма да бъде усвоявана. Осчетоводеното усвояване на кредита в
размер на 106 996.74 лв. се формира от главница в размер на 100304.44 лв.
/ 99880.00 лв. - усвоена част от
кредитната линия + 424.44 лв. – текущи лихви/, разсрочени вноски за лихви в
размер на 2 123.34 лв. и наказателни лихви за 4568.96 лв. От заключението
на вещото лице Х.Д. се установява, че с подписването на Анекс № 3 на 28.07.2011
г. просрочената сума от 15 032.51 лв., включваща просрочени вноски за
главница, просрочени договорни лихви, наказателни лихви и просрочени вноски за
такси, е преоформена чрез натрупване в редовна главница. Или общата сума на
главницата става 112 513.77 лв., която се счита изцяло усвоена към деня на
анекса. След извършена проверка в счетоводството на ищеца и представените по
делото доказателства, вещото лице е констатирало, че от 30.08.2015 г. ответниците
са в просрочие и до 07.03.2018 г. – датата на депозиран на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са извършвали плащания на погасителни
вноски за главница и нейният размер е 83 176.95 лв. Възнаградителната
лихва според това заключение на вещото лице за периода от 30.08.2015 г.
до14.02.2018 г. е в размер на 21 853.12 лв., наказателните лихви са в
размер на 8447.89 лв. за периода от 30.08.2015 г. до06.03.2018 г. вкл.,
годишната такса е 276.36 лв., таксите за връчване на поканите – 96.00 лв., а
направените разноски в заповедното производство са 2277.01 лв. внесена д.т. и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. При направената проверка вещото лице Х.Д.
е констатирало, че организацията на счетоводството и документирането на
стопанските операции на банката е в съответствие със ЗСч, Националния
сметкоплан и НСС, както и със ЗБ, действащите Общите условия на „*****“АД и
Тарифата на банката, валидна към датите на подписването на договора и анексите
към него.
В съдебното заседание на 06.12.2019 г. вещото лице пояснява, че размера
на главницата по подписаните Анекс № 1 и Анекс № 3 са включени просрочени
лихви, поради което съдът е поставил допълнителни задачи на съдебно-счетоводната
експертиза същите да бъдат изключени и преизчислен размера на вземанията на
ищеца.
При изложените факти и
направено искане съдът приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, чл.430 и сл. ТЗ,
чл.121 и сл. от ЗЗД, а при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Предмет на предявените
искове е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение. В тежест на ищеца
е при условията на пълно и главно доказване да установи вземането си
срещу ответниците, в случая това са следните правопораждащи факти: наличието на
валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо
от договор за кредит и поето солидарно задължение от втория ответник,
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за кредит, осъществяване
на предпоставките по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на ответниците за
последното и размера на претендираните вземания.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че между банката - ищец и ответника Н.Л.Б. като
„кредитополучател“ и П.Р.Б. като
„солидарен длъжник“ е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало с
подписване на процесния договор за кредитна линия с ипотека от 02.06.2008 г. и четири
броя Анексите към него, разкриващо белезите на договор за банков кредит по
смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, представляващ абсолютна търговска сделка по чл.1,
ал.1, т.7 от същия закон.
Недоказано в хода на процеса
остана възражението на назначения на ответниците особен представител, че същите
не са подписали процесния договор и анексите към него. Въпреки дадените от съда
указания, че тежестта за доказване истинността на тези документи предвид
разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, от негова страна не бяха ангажирани
доказателства.
Съдебния състав счита за
неоснователно и възражението на назначения на ответниците особен представител
относно липсата на представителна власт на Поликсена Г. Митева, подписала
процесния договор за кредитна линия и анексите към него в качеството на Управител
на клона на „*****“АД в гр.Ловеч. От ищеца по делото е представен трудов
договор № 20/05-01-2007 г. и Заповед № 68/19.03.2019 г., от които се
установява, че в периода от 05.01.2007 г. до 05.04.2019 г. П.Г.М.е била в
трудово правоотношение с „*****“АД и е заемала длъжността „Управител на клон“ в
гр.Ловеч. От приложеното нотариално заверено пълномощно от 04.04.2008 г. е
видно, че П.Г.М.е била упълномощена да подписва договори за кредити, вкл.
договори за издаване на банкови гаранции и акредитиви с клиенти на „*****“АД –
клон Ловеч, съобразно с ограничения и лимити, определени с решения на Света на
директори/Изпълнителния комитет на банката и/или сделки, предварително одобрени
от съответния кредитен комитет или друг вътрешнобанков орган съобразно кредитни
правомощия, предоставени от Изпълнителния комитет или кредитен комитет на
Банката при стриктно спазване на действащите вътрешни правила и процедури.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза
по безспорен начин се установи, че банката е изпълнила основното си задължение
да предостави на кредитополучателя кредитна линия до уговорения в договора
кредитен лимит. Видно от първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
прието в съдебното заседание на 06.12.2019 г., след трансформирането на
отпуснатите от банката средства под формата на кредитна линия в многоцелеви
кредит с ипотека, кредитополучателят е спрял плащанията по кредита от
м.август 2015 г. и до 07.03.2018 г. /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/, не
е извършвал плащания. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, а ответниците са изпаднали в забава за
изпълнение на задълженията си за връщане на заетата сума, заедно с дължимите
лихви по договора. При така установеното спиране на плащанията по кредита,
представляващо неизпълнение на договорно задължение, е възникнало правото на
банката ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.6 от Анекс
№ 3 от 28.07.2011 г. Съдът приема, че банката надлежно е упражнила
това свое субективно право. Видно от приложените покани до ответниците Н.Л.Б. и
П.Р.Б., волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до кредитополучателя и съдлъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тях изрично е посочено, че към
14.12.2017 г. общата сума на задълженията по Договор за предоставяне на
кредитна линия с ипотека и анексите към него възлиза на 208 246.11 лв.,
като е отразен и размерът на дълга на пера. На ответниците е даден срок от 7
работни дни от датата на получаване на поканата да заплатят дължимите,
просрочени и изискуеми суми. Двамата са предупредени, че ако до 17.00 ч. на
последния работен ден от споменатия срок не бъде получено плащане на дължимите
просрочени суми, банката на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ във вр. с чл.18, б“в“
от Договора за предоставяне на кредитна линия с ипотека от 02.06.2008 г.,
обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно
изискуема от първия ден след изтичане на срока и ще предприеме своевременни
мерки за принудително събиране на вземането си. От приложените по делото 2 бр.
разписки от 19.01.2018 г. о протоколи от 05.02.2018 г. на ЧСИ Велислав Петров,
рег. № 879 и район на действие Окръжен съд – Ловеч се установява, че същите са
редовно връчени при условията на чл.47 от ГПК.
На следващо място съда дължи произнасяне по спорния
между страните въпрос за приложимостта на правилата за потребителските кредити
в конкретния случай. Ищецът твърди, че Договорът за кредитна линия е сключен с
първия ответник във връзка с осъществяваната от него професионална дейност като
адвокат, като се позовава и на разпоредбите на чл.3, ал.3, т.5 и чл.3, ал.5,
т.1 от ЗПК/отм./. Процесният Договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 год. е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /отм. ДВ, бр.18 от 05.03.2010 год./. Съгласно чл.12 от същия за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. По сила на чл.3,
ал.3,т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК/отм./ процесният договор не попада в приложното му
поле, тъй като е на стойност над 40 000.00 лв. и е обезпечен с ипотека. От
друга страна ищецът има качеството на “търговец”, дефинирано в разпоредбата на
§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП, тъй като е ЮЛ, което предоставя услуги и сключва
договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или частния сектор. Безспорно и ответниците имат качеството на
потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, възпроизвеждаща чл.2, б”б” от
Директива 93/13/ ЕИО, тъй като по делото липсват данни при сключване на
договора същите да са действали в рамките на упражняваната от тях търговска или
професионална дейност. От страна на ищеца не бяха представени доказателства, а
и от анализа на разпоредбите на процесния договор и анексите към него не може
да се направи извод, че кредитната линия е предоставена на ответника Н.Б. целево
в качеството му на адвокат. В Приложеното искане декларация за ипотечен кредит
1304 същият е посочил, че по професия е „адвокат“, но това е част от
задължителните реквизити, които следва да бъдат попълнени. На следващо място
следва да се отбележи, че в т. 12 от ДР на ЗЗП е посочено, че "финансова
услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.
ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека", т. е. кредитите,
обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият, се включват в обхвата на приложното
поле на ЗЗП. Вторият ответник и солидарен длъжник е физическо лице, което не
придобива стоки или услуги по договора, а встъпва в чуждо задължение, като
отговоря солидарно за същото. Предвид това, че солидарният длъжник е заявил, че
е съгласен с всички условия на договора и анексите към него, от които
произтичат задълженията, в които встъпва, съдът приема, че той се е задължил
при същите условия, като кредитополучателя, а договорът и анексите попадат в обхвата
на разпоредбите на ЗЗП.
От страна на назначения на ответниците особен
представител не са посочени неравноправни клаузи в договора и анексите към него
и направени правоизключващи възражения за нищожност по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице
изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един
случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП. На основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като
противоречащи на закона, освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия – чл. 146, ал.
2 ЗЗП. В случая при извършената от съда служебно проверка не бяха
установени неравноправни клаузи, тъй като договорът и анексите към него съдържат
достатъчно ясни и разбираеми условия за цената на кредита, както и за промяната
на размера на лихвения процент по него.
Съдебният състав намира за неоснователно
направеното от ответниците възражение, че за вземанията на ищеца е налице
изтекла погасителна давност. От данните по делото се установява, че се касае за
договор за кредит с периодични плащания на задълженията по него. Претенцията на
ищеца включва непогасени вземания за периода от 30.08.2015 г. до 14.02.2018 г.,
всяко от които е с различен падеж. В процесния случай заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано в РС- Ловеч на 07.03.2018 г. Следователно
не е изтекъл период повече от три години от падежа на първата вноска –
30.08.2015 г., за да се приеме, че е изтекла кратката тригодишна давност.
В
отговора на исковата молба от страна на назначения особен представител на
ответниците е наведен довод, че кредитополучателят Н.Б. е получил кредит в
размер на 100 000.00 лв., а към момента претенцията за дължимост е в
размер на 200 484.00 лв. според твърденията на ищеца, което счита, че
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД, което води до нищожност
на договора и анексите към него. В представената писмена защита моли съда да
съобрази дали не е налице анатоцизъм, тъй като от страна на ищеца се
претендират три вида лихви - възнаградителна, наказателна и мораторна. Следва
да се прави разлика, че претендираните от ищеца лихви са на различно основание
и това не е анатоцизъм. Лихвата при
договорите за банков кредит не е мораторна /закъснителна/ лихва, т.е. тази,
която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и
икономическа природа възнаградителната лихва е цената, което се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените от него пари. Наказателната лихва е
неустойката за неизпълнение на едно парично задължение и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението. Анатоцизъм е уговорката, че се дължат лихви върху
изтекли вече лихви. Забраната за анатоцизъм е императивна, като той е допустим
само в отношенията между търговци /чл.294, ал.2 от ТЗ/. В чл.2 от Анекс № 1 е
уговорено, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 106 996.74 лв.,
като главницата се формира от усвоената част от кредитната линия и дължимите по
Договора за кредит просрочени лихви, такси и комисионни, заедно с лихвите,
дължими през промоционалния период по този анекс, като върху този размер са
определени дължимите от ответниците лихви и такси съгласно изготвения
погасителен план. Аналогично е и съдържанието на чл.1 ал.1 от Анекс № 3 от 28.07.2011 г. относно начина на
формиране на главницата. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД,
олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна
банка. Действащата към момента на сключване на анексите към договора за
кредитна линия наредба на БНБ е Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск/отм.ДВ, бр.40/13.05.2014 г./. Съгласно чл.13, ал.1 от нея, една
експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на
споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника,
предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност
да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала
при други обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на
споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга
(главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост,
рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение
на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните
лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана
експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е
удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или
лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по
условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че
ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи влошаване
във финансовото състояние на длъжника. От него е видно, че отстъпката към
длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в
увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за
длъжника условия (рефинансиране) и други. В нито една от разпоредбите на чл.13
от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради
което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см.
на чл.10,
ал.3 ЗЗД, установяваща
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява
финансова отстъпка, а целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване
на дълга. Целта на чл.13 от Наредбата е с преструктурирането на дълга на
длъжника, да се направи възможно
изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез
олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се
начислява възнаградителна лихва. Както беше посочено по-горе, анатоцизъм е
допустим само в изрично предвидените в закон /чл.294, ал.2 от ТЗ/ или в
подзаконов акт на БНБ случаи. Липсата на приета от БНБ наредба по чл.10,
ал.3 от ЗЗД води до извод, че липсва правна уредба, която в
случая да допуска начисляването на лихва върху лихва. Следователно и уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм и са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД.. Таксите по своя характер не са лихви,
поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви. В
този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 66/29.07.2019
г. по дело № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че предявените
от ищеца искове са основателни до размера, определен в последното допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието в съдебното заседание на
03.09.2020 г. Съгласно това заключение размерът на главницата към 07.03.2018 г.
– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК е: 74 876.70
лв. - главница, съставляваща част от главница по Договор за предоставяне на
кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите
към него; 27 858.30 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., 11 728.59 лв. - просрочени
наказателни лихви, 243.14 лв. . дължима
годишна такса за периода от 04.06.2015 г. до 06.03.2018 г., както и 96.00 лв. такси за връчване на поканите
за обвяване на кредита за предсрочно изискуем.
Върху главницата се дължи и законната лихва
от предявяване на иска 07.03.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, тъй като
само в хипотезата на разглеждане на иск по чл. 422 ГПК, подаване на заявление има характера на искова молба.
Съдът констатира разлика в претендирания с
исковата молба размер на възнаградителната и наказателна лихва и установения от вещото лице, като
ищецът е заявил по-нисък размер спрямо установения в ССчЕ, поради което в тази
част искът на банката ще бъде уважен до претендирания по-нисък размер, с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес.
Предвид горното претенцията на ищеца е основателна за сумата от 74 876.70 лв. - част от главница по Договор за предоставяне на
кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите
към него, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 07.03.2018
год. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от
83 176.95 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли; 2. за сумата
от 21 853.12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015
год. до 06.03.2018 год. вкл.; 3. за сумата от 8 447.89 лв. - наказателни
лихви за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл.; 4. за сумата от 243.14 лв.
– дължими такси по обслужване на кредита за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл., като искът до пълния претендиран размер от 726.36 лв. като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли; 5. за сумата от 96.00
лв. – такси за връчване на покани за доброволно изпълнение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
на 29.05.2017 година по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на РС - Ловеч.
С оглед изхода на делото по
главните искове и тяхното уважаване, съдът не следва да разглежда
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат сторените в исковото производство разноски
съобразно уважената част на исковете и направените в заповедното по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на РС – Ловеч. Приложен
е списък за разноски по чл. 80 ГПК. Доказани са реално заплатени разноски за държавна
такса 2 326.00 лв., разноски в размер на 1300, 00 лв. за възнаграждение на
вещото лице в исковото производство и 5 000.00 лева – разноски за особен
представител. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило делото пред съответната инстанция, като в този
срок следва да са представени и доказателства за направените разноски. По
делото не е представен договор за правна помощ, съдържащ уговорка за
заплащането на възнаграждение на упълномощения адвокат и в какъв размер с
вписване начина на плащане. За претендираното адвокатско възнаграждението
от 1395.32 лв. не са представени
доказателство за извършено плащане, както и за 28.68 лв. транспортни разходи. Поради
изложеното разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца и транспортни разходи
не следва да се присъждат. Поради изложеното на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство общо в размер на 8 626.00 лева.
Съгласно
указанията в т. 11г на ТР № 4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ответниците
следва да бъдат солидарно осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в заповедното производство в размер на 2277.01 лв.
внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Ловешкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „*****" АД, ЕИК *****, в хода на процеса прекратен
търговец без ликвидация поради преобразуване чрез вливане с универсален
правоприемник "*****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*****, представлявана съвместно от всеки двама от
изпълнителните директори П.Д., Д.Ш.и А.Я., или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор, че Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, дължат солидарно на "*****" АД,
ЕИК *****, като универсален правоприемник на „*****" АД, ЕИК *****,
следните суми по сключен договор за предоставяне на кредитна линия
с ипотека № 1532/R/02.06.2008 год. и Анекс № 1 от 11.06.2009 год., Анекс
№ 2 от 01.07.2011 год., Анекс № 3 от 28.07.2011 год. и Анекс № 4 от 30.01.2012
год., а именно: 1. сумата от 74 876.70
лв. - част от главница по Договор за
предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК-
07.03.2018 год. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран
размер от 83 176.95 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля; 2. сумата
от 21 853.12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 год. до 06.03.2018
год. вкл.; 3. сумата от 8 447.89 лв. - наказателни лихви
за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл.; 4.
сумата от 243.14 лв.
– дължими такси по обслужване на кредита за периода от 30.08.2015 г. до
06.03.2018 г. вкл., като искът до пълния претендиран размер от 726.36 лв. като
неоснователен и недоказан отхвърля; 5. сумата от 96.00 лв. – такси за връчване на покани
за доброволно изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
на 29.05.2017 година по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на РС - Ловеч.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят солидарно на "*****"
АД, ЕИК *****, универсален правоприемник на „*****" АД, ЕИК *****,
направените разноски в исковото производство в размер на 8 626.00 лв., от
които 2326.00 лв. за държавна такса, 1300 лв. за депозит за съдебно -
счетоводна експертизи и 5000.00 лв. разноски за особен представител на
ответниците, както и направени в заповедното производство по ч. гр. дело №
420/2018 год. по описа на РС – Ловеч разноски в размер на 2277.01 лв. внесена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: