Р Е Ш Е Н И Е
№ 2714, 09.07.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 16.05.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 187 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата К.Г.В. в качеството й на
едноличен търговец с фирма „.........”, ЕИК ........, със седалище в гр. .....
и адрес на управление – ул. ........., представлявана от пълномощника й ...
К.Т., твърди, че е в трайни търговски отношения с „ВИТАНЕА” ООД, датиращи от
2006 г., като доставя за нуждите на последното собствено производство
биологичен продукт – ....... Твърди се още, че през месец август 2015 г. В.
извършила две доставки на ......,
реколта 2015 г. на дружеството на цена за килограм от 1.30 лева : на 10.08.2015
г. - 13740 кг. и на 13.08.2015 г. – 13900 кг., за което са съставени стокови
разписки, като след извършени частични плащания останал незаплатен остатък от
цената на доставеното количество ...... в размер на 8292 лева без ДДС, поради
което за забавеното плащане на цената на ...... ответникът дължи и обезщетения
за забава за периода от деня, следващ този на последната доставка - 13.08.2015
г., до 24.10.2017 г. – деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба в
съда, като се отчетат и извършените частични плащания: на 12.08.2015 г. – 10000
лв.; на 01.04.2016 г. – 6000 лв.; на 09.06.2016 г. – 5000 лв.; на 13.07.2016 г.
– 5000 лв.; на 23.07.2016 г. – 3000 лв. и на 05.08.2016 г. – 4168 лв., в общ
размер на 3507.57 лв. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата
моли съда да осъди ответника да й заплати тези суми. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 Търговски закон и чл. 86, 1 Закон за задълженията и договорите.
Ответникът „ВИТАНЕА” ООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Д-р Г.
М. Димитров”, представляван от ..... Х.Г.К., а също и от пълномощниците му
адвокат Н.А. и адвокат С.А., не оспорва, че от 2006 г. поддържа търговски
отношения с ищцата, като закупува произвеждана от нея ...... за нуждите на
производството си, както и че през месец август 2015 г. - на 10.08.2015 г. и на
12.08.2015 г., ищцата е предала на представител на дружеството – А.Р., съответно
13740 кг. и 13900 кг ......, но твърди,
Продължение на решение по
гр. д. № 187/18 г. на РСПд – стр. 2/6
че : договорената цена за предаденото му количество ......,
реколта 2015 г. е 90 стотинки за килограм; е имало и уговорка
след извършено плащане от страна на „ВИТАНЕА” ООД по банков път в полза на
ищцата в определен размер, да се издава фактура за размера на платеното; още
през 2016 г. дружеството е приключило с плащанията към ищцата и паричните
отношения по извършените две доставки през м. 08.2015 г. са окончателно уредени,
поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди твърденията,
доводите и признанията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Не се спори, че : през периода 2006
г. – 207 г. страните са поддържали търговски отношения, като ищцата е доставяла
за производствени нужди на дружеството биологична ......, собствено
производство; през месец август 2015 г. ищцата е предала на представител на
ответника – А.Р., общо 27640 кг. биологична ......, от които : 13740 кг. на
10.08.2015 г. и 13900 кг. на 12.08.2015 г.; за извършените от дружеството
плащания във връзка с предадените му количества ......, реколта 2015 г. ищцата
е издала фактури на обща стойност 27640 лв. в деня на съответното плащане както
следва : № 119/12.08.2015 г. на стойност 8333.33 лв. без ДДС; № 120/01.04.2016
г. на стойност 5000 лв. без ДДС; № 121/09.06.2016 г. на стойност 4166.67 лв.
без ДДС; № 123/13.07.2016 г. на стойност 4166.67 лв. без ДДС; № 124/23.07.2016
г. на стойност 2500 лв. без ДДС и № 125/05.08.2016 г. на стойност 3473.33 лв.
без ДДС, които ответникът признава, че е осчетоводил, като е налице спор
относно дължимостта на претендирания от ищцата
незаплатен остатък от цената на предадените общо 27640 кг. ......, реколта 2015
г. в размер на 8292 лв. с оглед на твърдението на ответника, че договорената
цена за предадената ......, реколта 2015 г. е не 1.30 лв. за килограм, а 0.90
лв. за килограм.
За установяване на последното обстоятелство
от страна на дружеството с отговора на исковата молба бе представен заверен
препис на документ, наименуван : „Справка за плод ...... и касис 2015 год.”, който според изявлението на Б.К. – също ...... на
„ВИТАНЕА” ООД, както и според показанията на свидетел А.Р. – ...... във
„ВИТАНЕА” ООД към 2015 г., получил от ищцата процесните
две доставки ......, реколта 2015 г. като представител на дружеството, е
подписан от другия ...... на „ВИТАНЕА” ООД Х.К., в който документ се съдържа
информация за доставени количества ......
и касис 2015 г. на дружеството от страна на 8 производителя на цени от 0.70
лв. и от 0.90 лв. за килограм, а също и за доставени общо 27640 кг. „био ......”
от „...ЕТ „...........”...” на цена от 0.90 лв. за килограм, като според
казаното от св. Р. тази справка е изготвена от самия него, за да стане ясно от
кой колко е купило дружеството, като цената от 90 стотинки за килограм получена
...... от ЕТ „.........” е вписал на база на заявеното от ..... К., който му
казал, че това е цената, на която ще купуват през тази година /2015 г./
Продължение на решение по
гр. д. № 187/18 г. на РСПд – стр. 3/6
Коментираната справка бе оспорена от
ищеца, като същата съставлява частен свидетелстващ документ, съставен от
ответника, в който са удостоверени изгодни за съставителя му факти, поради
което не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за същите.
Следва да се посочи, също така, че абсолютно нелогично
е отразеното в горната справка обстоятелство, че изкупната цена на обикновената
...... и на биологичната ...... е една и съща - 0.90 лв./кг.
Вън от горното с оглед на
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, съгласно който частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа, то процесната справката няма
и достоверна за ищеца дата, поради което съдът не кредитира показанията на св. Р.,
че тя е съставена през 2015 г.
Пак според показанията на последния
: „... Последните три – четири години към уговарянето на изкупната цена на ......
нямам отношение, в т. ч. и през 2015 г. ... През 2015 г. осъществихме две
доставки. Цена с г-жа Ж. или К. или бай С. /..... ищцата – бележката е на
съдията/ за 2015 г. не съм договарял. Цената, базовата цена беше 90 стотинки за
изкупуване на килограм ....... Това са наши вътрешни коментари с ръководството
на фирмата по повод на това, че освен този доставчик имаме още 7 – 8
доставчици, които са по-малки. ... Тази година /2015 г. – бележката е на
съдията/ имахме в изобилие ...... от този тип и същата година не можехме да си
позволим да плащаме по-висока цена. Даже по средата на кампанията намалихме
цената на някои доставчици с 20 стотинки и те се съгласиха...”
С оглед на показанията на свидетеля Р., че той не е
имал отношение към уговарянето на изкупната цена на ...... през 2015 г. и че
информацията му за базовата изкупна цена от 0.90 лв. за килограм ...... през
2015 г. произтича от правени коментари „... с ръководството на фирмата ...”, то
настоящият състав не кредитира показанията в частта им относно размера на
базовата цена за килограм ......, реколта 2015 г., тъй като се основават изцяло
на споделено пред свидетеля от законния представител на ответното дружество – Х.К.,
т. е. в тази част те имат характер на твърдение на ответната страна по делото.
За безспорно бе прието по-горе в настоящото изложение
обстоятелството, че за доставените на 10.08.2015 г. и на 12.08.2015 г. на
ответника общо 27640 кг. биологична ......, реколта 2015 г. ищцата е издала
фактури на обща стойност 27640 лв. както следва : № 119/12.08.2015 г. на стойност
8333.33 лв. без ДДС; № 120/01.04.2016 г. на стойност 5000 лв. без ДДС; №
121/09.06.2016 г. на стойност 4166.67 лв. без ДДС; № 123/13.07.2016 г. на
стойност 4166.67 лв. без ДДС; № 124/23.07.2016 г. на стойност 2500 лв. без ДДС
и № 125/05.08.2016 г. на стойност 3473.33 лв. без ДДС, с оглед на което би
могъл да се направи фактическият
Продължение на решение по
гр. д. № 187/18 г. на РСПд – стр. 4/6
извод,
че към датата на завеждане на исковата молба в съда ответникът е заплатил на
ищцата за доставените му количества ......, реколта 2015 г. по 1 лв. за
килограм плод. Така извършените плащания от ответника, обаче, не съответстват
на закрепената в отговора му на исковата молба защитна теза, че договорената
цена е била от 0.90 лв. за килограм – при положение, че уговорената по договора
цена е 0.90 лв. защо купувачът ще плаща по-скъпо за продадените му стоки? Нещо
повече в представения към отговора на исковата молба възпроизведен на хартиен
носител като препис електронен документ, съставляващ изпратено от ...... на
„ВИТАНЕА” ООД – ..... Х.К., електронно писмо до ищцата, се съдържа изявление на
...... на дружеството К., че за закупената от дружеството ...... през 2015 г.
през 2016 г. то е извършило плащане по 1100 лв. на тон или по 1.10 лв. на
килограм плод, което също е в диспут с твърдението му, закрепено в отговора на
исковата молба за цена от 0.90 лв. за килограм.
Освен това предвид показанията на св. Р., че през 2015
г. дружеството не е могло да си позволи да плаща по-висока цена и че по средата
на изкупната кампания е намалило цената на някои доставчици, то и предвид
обстоятелството, че страните по делото няма писмен договор, а процесните количества са предадени преди да бъдат платени,
то съвсем очевидно е, че ответникът е в по-благоприятната позиция, окуражаваща
го да твърди всякакви изгодни нему обстоятелства, в това число и да плаща
толкова, колкото намери за добре.
Констатира се, също така, по-горе в настоящото
изложение, че първото плащане на част от цената на предадените му стоки
ответникът е извършил на 12.08.2015 г. - деня на втората доставка, като във
връзка с това плащане е издадена фактура
№ 119/12.08.2015 г., в която е отразена следната информация : наименование на
стоките или услугите – „биологична ...... плод”, мярка – „кг”, количество –
„6410”, един. цена – „1.30”, стойност – „8333.33”, данъчна ставка ДДС 20 % -
1666.67”, сума за плащане – „10000”. Именно цена от 1.30 лв. за килограм е
фактурирана и в останалите издадени от ищцата фактури във връзка с извършените
от ответника плащания, като не се спори, че фактури № 119/12.08.2015 г., №
120/01.04.2016 г., № 121/09.06.2016 г., № 123/13.07.2016 г., № 124/23.07.2016
г., и № 125/05.08.2016 г. са осчетоводени от дружеството – изявление направено
от пълномощника на дружеството адвокат Н.А. в открито съдебно заседание на
27.03.2018 г.
А съобразно трайната съдебна практика фактурата може
да се приеме като доказателство за възникнало договорна правоотношение по
договор за продажба между страните доколкото в нея фигурира описание на стоката
по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Пак според същата само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника представлява признание на задължението и доказва
неговото съществуване.
Процесните фактури съставляват първични счетоводни документи,
които отговарят на изискванията за съдържание визирани в чл. 6, ал. 1 от
действащия
Продължение на решение по
гр. д. № 187/18 г. на РСПд – стр. 5/6
Закон
за счетоводството, с оглед на което и предвид признанието на ответника, че те
са осчетоводени от него с наличната в тях информация, в това число и тази,
касаеща стойността на продадената по съответната фактура стока и в частност
единичната й цена от 1.30 лв. за килограм без ДДС, както и признанието на
дружеството, че ищцата му е предала през 2015 г. общо 27640 кг. биологична ......,
в съответствие с трайната съдебна практика настоящият състав приема, че процесните фактури установяват съществените елементи на
възникналото между страните през месец август 2015 г. търговско правоотношение,
имащо характеристиките на договора за търговска продажба и в частност предмета
му - прехвърляне на собствеността на купувача на родово определени вещи /......,
реколта 2015 г./ срещу плащане на определена цена, а също и цената му – 1.30
лв. без ДДС за килограм плод, а от тук и че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение да заплати цената на продадената му стока от 1.30 лв. за
килограм без ДДС или от 35932 лв. без ДДС за предадените му общо 27640 кг. .......
До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира
доказателствени средства относно факта на плащане на незаплатения остатък от
цената по договора след приспадане на извършените частични плащания в общ размер
от 27640 лв. без ДДС, възлизащ на 8292 лв. Следователно налице е неизпълнение
на това договорно задължение, поради което искът за реалното му изпълнение като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
Недоказани останаха твърденията на ответника, че за
доставените количества ......, реколта 2015 г. страните са постигнали
договореност плащането на цената да се извършва на части, при реализация на
продукцията от страна на ответника – тези обстоятелства не се установяват от
показанията на св. Р., комуто не са
известни каквито и да било уговорки между страните относно сроковете за плащане
на двете доставени количества ......, реколта 2015 г., както и не е имал
никакво отношение към плащането на доставките през 2015 г., с оглед на което и
предвид неустановяването на друго настоящият състав в
съответствие с чл. 327, ал. 1 ТЗ приема, че плащането на цената на стоката е
следвало да бъде направено от ответника при получаването й – съответно на
10.08.2015 г. и на 12.08.2015 г.
И тъй като се касае за парично задължение, денят за
изпълнение на което е определен, то с изтичането му съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 288 във връзка с
чл. 294, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата – съответно 11.08.2015 г. за доставените 13740 кг. ......
и 13.08.2015 г. за доставените 13900 кг. ......, като няма пречка претендираното обезщетение да бъде присъдено от 13.08.2015
г. – така, както е поискано от ищеца, от който момент до деня, предхождащ този
на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2017 г., като се отчетат и
извършените частични плащания както следва : на 12.08.2015 г. - 10000 лв. с
включен ДДС; на 01.04.2016 г. 6000 лв. с
включен ДДС; на 09.06.2016 г. – 5000 лв. с включен ДДС; на 13.07.2016 г. – 5000
лв. с включен ДДС; на 23.07.2016 г. – 3000 лв. с включен ДДС и на 05.08.2016 г.
– 4168 лв. с включен ДДС, размерът на претендираното обезщетение съобразно
Продължение на решение по
гр. д. № 187/18 г. на РСПд – стр. 6/6
представената
с исковата молба и неоспорена сметка за дълга възлиза на 3507.57 лв. Ето защо
като доказан и по размер искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен и за заплащането на сумата от 3507.57 лв. на ищцата ответникът
следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1552 лв. разноски по производството,
в това число 472 лв. държавна такса и 1080 лв. адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИТАНЕА”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Д-р
Г. М. Димитров”, представлявано от ..... Х.Г.К., да заплати на едноличен
търговец К.Г.В. с фирма „.........”, ЕИК ........, със седалище в гр. ..... и
адрес на управление – ул. ......... : сумата
от 8292 лв., представляваща незаплатен остатък от цена без включен ДДС,
възлизаща в пълен размер на 35932 лв. без включен ДДС, по договор за търговска
продажба на 27640 кг. ......, реколта 2015 г., част от която стока – 13740 кг.,
е предадена на 10.08.2015 г., а остатъкът от 13900 кг. – на 12.08.2015 г., а
също и сумата от 3507.57 лв. – сбор
от обезщетения за забавено изпълнение на задължението за плащане на цената на
стоката, като се отчетат извършените частични плащания както следва : на
12.08.2015 г. – 10000 лв. с включен ДДС; на 01.04.2016 г. – 6000 лв. с включен
ДДС; на 09.06.2016 г. – 5000 лв. с включен ДДС; на 13.07.2016 г. – 5000 лв. с
включен ДДС; на 23.07.2016 г. – 3000 лв. с включен ДДС и на 05.08.2016 г. –
4168 лв. с включен ДДС; сумата от 1552
лв. разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ