Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Тутракан, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 116 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Електронен фиш № ЕФ серия К 2438322
от 14.12.2018 г. ОД на МВР гр. Силистра е наложил на А.К., с ЛНЧ
**********, в качеството му на законен представител на ***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП административно наказание „глоба”
в размер на 100.00 лв.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал
жалбоподателят К.А., който го обжалва в срок чрез процесуален представител адв.
Ж.Н.Ж. *** и моли съдът да го отмени като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – Директор ОД на МВР – Силистра, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по
съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Свидетеля В.А.П. ***.2018г., той изпълнявал служебните
си задължения в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети март“, до ЗК „Атила
Зафиров“, с мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М 593”. В този участък
максимално допустимата скорост на движение на МПС е ограничена със знак Д 11 на
50 км/ч.
В 10.25ч. мобилната система заснела движещ се в посока
гр.Силистра – гр.Русе, лек автомобил „***” с рег. № *** със скорост 83 км/ч.
Била извършена
справка в АИС КАТ РЕГИСТРАЦИЯ,при която е установено,че ползвател на автомобила
е юридическото лице „*** със седалище ***.От извършената справка в търговския
регистър било установено,че управител и законен представител на фирмата е А.К..
Директора на ОД
на МВР гр. Силистра издал ЕФ серия К 2438322 на лицето А.К. за извършено
нарушение на 14.12.2018 г. на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания свидетел В.А.П. и приетите от съда писмени
доказателства,кредитирани от съда,като допустими,относими към предмета на
делото,логични и взаимно непротиворечащи си.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство
е започнало със съставянето на ЕФ серия
К, № 2438322, издаден от ОД на МВР гр. Силистра за
налагане на административно наказание „глоба” за допуснато нарушение.
Последното е установено с автоматизирано техническо средство.На жалбоподателя,
за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лв. ЕФ е
издаден за това, че на 14.12.2018 год., в 10:25 ч., в с. Зафирово, обл.
Силистра, по ул. „Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров“, в посока гр.
Силистра – гр. Русе, при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено
място, въведена с пътен знак Д11, жалбоподателя е управлявал лек автомобил „***“,
с рег. № ***, с което е извършил административно нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593. При разрешена максимална скорост на движение от 50 км/ч, е установена скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил от 83 км/ч. След приспадане
на допустима грешна на техническото средство, превишаването на разрешената
скорост е 30 км/ч.
ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, в
качеството му на управител на юридическото лице, собственик на автомобила, като
в административно наказателната преписка липсват данни на коя дата е сторено
това.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя,че към датата на извършване на
нарушението все още собственик на автомобила е „*** със законни представители А.
Х. Б. и Р. К. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал. 1 от ЗДвП собственикът или
този,на когото е предоставено моторното превозно средство,отговаря за
извършеното с него нарушение и собственикът се наказва с наказанието,предвидено
за извършеното нарушение,ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.В конкретния случай от справката в АИС
КАТ РЕГИСТРАЦИЯ е видно,че макар и *** да е
собственик на автомобила,то негов ползвател е юридическото лице ***.Ето
защо ЕФ не е било необходимо да се връчва на законен представител на ***,а на законен представител на ***.
Незаконосъобразно и е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя досежно наказанието,което е следвало да бъде
наложено с ЕФ.От една страна с ЕФ може да се налага единствено и само административно
наказание „глоба”.От друга страна разпоредбата на чл.188 ал. 2 от ЗДвП е
напълно ясна-„когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство,собственост на юридическо лице,предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето,посочено от него,на което
е предоставил управлението на моторното превозно средство”.На физически лица се
налага административно наказание „глоба”,а не имуществена санкция.
Неоснователни и незаконосъобразни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя относно незаконосъобразността на
ЕФ,поради неизпращане на копие от снимките на автомобила,направени със
системата за контрол,както и аналогията, която прави със съставянето на АУАН и
НП.Както чл.39 от ЗАНН,така и чл.189 от ЗДвП не задължават издалия ЕФ орган да
изпраща на нарушителя заснетия от мобилната система за контрол снимков материал
и/или каквито и да са други доказателства в подкрепа на изложеното в ЕФ. Чл.189
ал. 5 от ЗДвП задължава издателя на ЕФ единствено и само да връчи последния на
собственика или вписания в регистрите ползвател на автомобила. След получаване
на ЕФ,съответния адресат има три възможности:да заплати наложената с ЕФ
глоба,да обжалва ЕФ по реда на чл.189 ал. 8 от ЗДвП или да попълни и представи
в съответната структура на МВР декларация по чл. чл.189 ал. 5 от ЗДвП.
Аналогията между съставянето на АУАН и издаването на НП от една страна и
издаването на ЕФ от друга,е недопустима,още по-малко от нея да се правят изводи
за несъществуващи задължения на издаващия ЕФ орган . По никакъв начин не може
да се приравни съставянето на АУАН със заснемането от системата за контрол на автомобила,с
който е било извършено нарушение. Първото е процесуални действие,което се
извършва с участието на свидетели и обичайно и на нарушителя,а второто се
извършва от техническо средство.С АУАН се повдига обвинение и още на този етап
нарушителя има съответните процесуални права,като например правото да направи
възражения,да узнае в какво е обвинен и т.н..Заснемането на нарушението се
извършва от техническото средство,понякога в присъствието на контролен орган,но
без неговото пряко участие.Възможно е нарушителя да не разбере,че е било
заснето нарушението,а на контролния орган обикновено не му е известна самоличността
на нарушителя,до момента на електронната обработка на снимковия материал от
системата за контрол.Не може да се прави аналогия и на издаването на НП и
издаването на ЕФ.НП съдържа волеизявлението на АНО,а ЕФ се генерира от
електронна система.Реквизитите на двата акта са различни съгласно разпоредбите
на чл.57 ал. 1 от ЗАНН и чл.189 ал. 4 от ЗДвП.
Фриволно е съждението на жалбоподателя,че следва да се
приеме датата на получаването на декларацията по чл.189 ал. 5 от ЗДвП от
адресата на ЕФ,за дата на откриване на нарушителя и съответно да започне да
тече срокът по чл.34 от ЗАНН.От една страна издателя на ЕФ няма законово
задължение да изпраща непопълнена бланка на декларация по чл.189 ал. 5 от ЗДвП.От
друга страна не може една празна,непопълнена и неподписана бланка да слага
началото на срока по чл.34 от ЗАНН,още по-вече,че това не съответства на
действителността. Самоличността на адресата на ЕФ става известна на контролните
органи при изготвяне на справката от съответния регистър в сектор „Пътна
полиция”,а когато е необходимо и справка в търговския регистър.
Неоснователно е и следващото възражение,визирано в
жалбата /четвърто по ред/ за нарушено право на защита на нарушителя тъй като не
са му били представени доказателства за извършеното от него нарушение. Както
беше посочено и по-горе,издателя на ЕФ няма задължението да предявява на
адресата на ЕФ,каквито и да са доказателства при връчване на
ЕФ.Такива,доказващи извършването на вписаното в ЕФ административно нарушение и
неговия автор, той е длъжен да представи при евентуално обжалване на
ЕФ.Процедурата по санкциониране с ЕФ на допусналите административни нарушения
водачи,е съкратена и разтоварена от формалностите,съдържащи се в
административно-наказателното производство по издавена на НП.Ето защо непредставянето
на доказателства за извършеното административно нарушение при връчването на ЕФ
от неговия издател по никакъв начин не нарушава правото на защита на адресата
на ЕФ. След връчването на ЕФ,неговия адресат разполага с правото да го обжалва
пред съда или да попълни декларация,когато не е допуснал той нарушението.
Съдът намира за неоснователно и следващото възражение
на жалбоподателя за несъответствие на автоматизираната система за контрол на
движението на МПС с изискванията в тази насока на ТР № 1 от 2014г. на ВАС.
Вярно е,че тълкувателните решения на ВАС и ВКС са задължителни за съдилищата и
органите на управление,но е необходимо те да са актуални.Тълкувателно решение №
1 на ВАС е издадено във връзка със съществувалата в миналото противоречивата
практика на съдилищата относно приложимостта на издаването на ЕФ по отношение
на мобилните системи за контрол на скоростта на движението на МПС.След негово
издаване са извършени промени в ЗДвП, внасящи необходимата яснота в тази
насока. Достатъчно е да се прочетат разпоредбите на чл.189 ал. 4 от ЗДвП и § 6
т.65 от ДР на ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че атакувания ЕФ следва да бъде
потвърден, като законосъобразно издаден.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № серия К 2438322 от 14.12.2018 г., с който,за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,е било е наложено на А.К. , с ЛНЧ ********** от ***, административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 лева, като правилно и законосъобразно издаден.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне
на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: