Р Е Ш Е Н И Е
№ 212 28.05.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осемнадесети май 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №81 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК, образувано по жалбата на А.Д.Т.
против Решение № 18/26.01.2021 г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, в частта му за потвърждаване на
Разпореждане с изх. № С200024-137-0009870/18.12.2020
г. издадено от Е. В. на длъжност главен публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране", с което не е уважено искане и е отказано прекратяване
събирането на публично вземане в размер на 400 лв., представляващо глоба по ЕФ
серия К №1815859/03.10.2017 г. издаден от ОД на МВР Варна.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е постановено без да бъде
съобразено с Решение № 481/07.12.2020 г. по адм. 504/20 г. по описа на
Административен съд Стара Загора, с което са дадени указания да се извърши
преценка за изтичане на краткия давностен период от две години, в който по
смисъла на чл.82 ал.1 буква „а“ от ЗАНН
може да се образува производство за принудително събиране на наложените по
административен ред глоби и имуществени санкции. От съда се иска да бъде
установено, че правото на изпълнително
производство за събиране на публичното вземане е погасено с изтичане на дву годишен срок от влизане в сила на изпълнителното
основание. Претендира направените по делото разноски, съгласно приложения към
жалбата списък. В открито съдебно заседание излага съображения, че е налице
нищожност на потвърденото с обжалваното Решение разпореждане в съответната му
част, с оглед на обстоятелството, че е
постановено в изпълнение и след влязло в сила съдебно решение, на което
то противоречи. Разпореждането се основава на известие за доставяне на стр. 47
по делото, което не е било представено в хода на адм.д.№540/20г по описа на АС
Стара Загора, въпреки указанията на съда за тежестта на ответника да докаже
спазване на срока за образуване на изпълнителното производство. Ако се приеме,
че за ответника известието за доставяне на ЕФ, издаден от ОД МВР Варна е
новооткрито доказателство то редът за ползването му е след отмяна на влязло в
сила съдебно решение на основание. чл. 239, т. 1 от АПК.
Ответника Директор ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с
доводи, че решението в обжалваната му част за потвърждаване на разпореждане №
С200024-137-0009870/18.12.2020г издадено от публичен изпълнител при ТД НАП
Пловдив за отказ да бъде прекратено събирането на публично вземане в размер на
400лв, представляващо глоба наложена с ЕФ серия К №1815859/03.10.2017г издаден
от ОД МВР Варна, е постановено при стриктно изпълнение на указанията дадени с
Решение № 481/07.12.2020г постановено по адм.д.№504/20г по описа на АС Стара
Загора. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на
01.02.2021г в рамките на 14-дневния срок за обжалване на Решение
№18/26.01.2021г и от лице с пряк и непосредствено засегнат личен интерес,
поради което е допустима – изпълнени са и условията на чл. 267 т.5 от ДОПК.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С решение №481/07.12.0202г
по адм.д.№504/20г са дадени указания да се разгледа отново по същество, но след
като се съберат изпълнителните основания и доказателства за тяхното влизане в
сила, възражението на жалбоподателя
–длъжник по изпълнителното дело, основано на довода, че са изтекли сроковете по
чл.82 ал.1 от ЗАНН, а именно - наложеното наказание глоба не се изпълнява ако
са изтекли две години от налагането му, съответно ако са изтекли три години от
този момент, настъпва преклудиране на материалното
право на вземане. Следователно възражението за нищожност, поради противоречие с
влязло в сила съдебно решение не може да бъде прието за основателно. Съдът не е
указал на административния орган да прекрати принудителното изпълнение, а да се
произнесе след като събере нужните доказателства, за да провери дали
изпълнението на наказанията е в рамките на давностен срок, съответно при неизтекъл преклузивен. Съдът е
установил допуснато съществено процесуално нарушение при първото разглеждане на
възражението за изтекла изпълнителна давност, поради което е и върнал
преписката за ново разглеждане при спазване на указанията тоест да се произнесе
отново по основателността на заявеното искане. Въпроса не е преклудиран след
като съдът не е приел, че е изтекла погасителната давност, съответно преклузивния срок за изпълнение на глобата, с което да
приложи последиците от несправяне със задължението да се докаже противното.
Въпроса всъщност за давността е материално правен, доколкото е факт, погасяващ правомощие да се наложи принудително
изпълнение на наказанието. Съдът не може да приеме, че той е осъществен ако не
се представят доказателства от страна на ответния административен орган, но не
защото тежестта да установи, че давността е изтекла е негова. Този факт е в
доказателствена тежест на онзи, който ще се ползва от нейните последици. В
случая това е длъжника, по чието възражение се прилага давността, но тъй като
обективно не разполага с обратната разписка за датата, на която му е връчен
електронния фиш правилно органите по приходите е следвало да се снабдят с
доказателства след наведеното възражение за изтекла давност. При допуснати
съществени процесуални нарушения по установяване на фактите от значение за
приложение на заявеното от длъжника материално право, в негова полза е даденото
от законодателя разрешение за връщане на преписката за ново разглеждане с оглед
изясняване на обективната истина. Тъкмо това е сторено при новото разглеждане
на заявлението, като видно от представената обратна разписка в оригинал по
делото, електронния фиш е връчен на 24.11.2020г. тоест подлежи на принудително
изпълнение наложеното с него административно наказание. Възражението, че
документа има поправки не може да бъде прието за основателено.
Над квадратите, в които е попълнена дата е начертана стрелка, но тя не е върху
нито един текст, не засяга нито датата, нито вида на документа, който се връчва
тоест не се отразява на съдържанието на удостоверителния частен документ.
Претенцията за разноски на
ответника е основателна и нему се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 80лв.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Т. против Решение
№18/26.01.2021г на Директор ТД НАП Пловдив в частта му за потвърждаване на
Разпореждане № С200024-137-0009870/18.12.2020г., издадено от главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране", с което е отказано прекратяване
събирането на публично вземане в размер на 400 лв., представляващо глоба по ЕФ
серия К №1815859/03.10.2017 г. издаден от ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА А.Д.Т. да заплати
на НАП гр. София сумата от 80лв /осемдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: