Решение по адм. дело №725/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Е. Д. Д. от гр.Пазарджик против приложена на 16.06.2024г. в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, до хотел Планета принудителна административна мярка по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП от служител на „Слънчев бряг“АД, с която е разпоредено принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя, [Марка], с рег. №[рег. номер] поради паркирането му след пътен знак В27.

С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат доводи за незаконосъобразност. Моли да бъде отменена, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата, излага съображения, сочи доказателства.

Административен съд Пазарджик след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е принудителна административна мярка - принудително преместване на лек автомобил [Марка], с рег. №[рег. номер] -, обективирана в протокол №0004684 от 16.06.2024г. и приложена от служител на „Слънчев бряг“АД.

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – на разпоредилият преместването на автомобила служител на „Слънчев бряг“АД Д. П. на длъжност шофьор на автокран е делегирано правомощие по силата на заповед №6 от 15.05.2017г. на изп. директор на „Слънчев бряг“АД – собственик на инфраструктурната мрежа на к.к. Слънчев бряг, община Несебър – да разпорежда налагане на мерки за административна принуда по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната ПАМ, обуславящи отмяната й на това основание.

Оспорената принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, обаче, е наложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

В чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП е предвидено преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач да се налага в случаи, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението

Въз основа на констатациите, обективирани в съставения от приложилия ПАМ орган протокол №0004684 от 16.06.2024г., се налага извода, че жалбоподателят е паркирал лекия си автомобил с рег. №[рег. номер] след пътен знак В27. Пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането" се използва за въвеждане на забрана за престой и паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение (чл. 80, ал. 1 от Наредба № 18/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци). Пътните знаци съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДвП служат за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специалните правила, за действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация. В съответствие с това им предназначение пътните знаци са квалифицирани в чл. 38 от ППЗДвП и са регламентирани правните последици от неизпълнението им. Пътният знак е правило за поведение, установено в правна норма, като неговото действие по отношение на конкретния участък от движението по пътищата е обусловено от поставянето му на платното за движение по начин, съответен на изискванията на чл. 9 и сл. от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. По аргумент от нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (задължаваща участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци), това действие на пътния знак започва от момента, когато той е поставен на съответното място, като участниците в движението са обвързани от неговото действие до момента, когато знакът бъде премахнат.

От показанията на разпитания свидетел Пиналска се установява, че с жалбоподателя били на почивка, но се наложило да потърсят аптека в к.к. Слънчев бряг. Паркирали колата в някакви дървета и храсти, като е категорична, че наоколо нямало знаци за забрана на спиране и паркиране. Изобщо нямало пътни знаци. Когато се върнали, колата я нямало, била вдигната.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като се подкрепят по безспорен начин от представените от ответника 15бр.снимки. На единадесет от снимките е онагледен паркиран лекият автомобил - в храсталаци, наоколо има пръст, изсъхнали треви и клони, боклук.

На нито една от всички представени снимки, на които е заснет и лекият автомобил, не се вижда какъвто и да е пътен знак, още по-малко знак В27.

На една от снимките е заснета улица, строеж отдясно и пред него три знака, вкл.В27 с указателна табела за принудително преместване на автомобилите. На две от снимките е заснето Y – образно кръстовище, с паркиран бус на улицата вдясно, а на улицата отляво - с поставени три знака, вкл.В27 с указателна табела за принудително преместване на автомобилите. На нито една от снимките със знак В27 не е заснет лекият автомобил на жалбоподателя. При тези данни ирелевантно е дали тези знаци са поставени в съответствие с утвърдената транспортна схема в община Несебър, защото на улиците, където те се намират, няма паркирани леки автомобили, вкл. и собствения на жалбоподателя.

Разпитаните свидетели П. и К. установяват, че автомобилът на жалбоподателя бил паркиран откъм входа на трафопост на ЕВН и пречел за обслужването му, но имало в началото на улицата и знак В27. Били направили снимки на трафопоста със спрелия автомобил. Съдът не дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като изцяло се опровергават от приложения снимков материал. Никъде лекият автомобил не е заснет да е спрял пред трафопост, напротив – вдясно от бяла сграда / вероятно трафопост/ на Y – образно кръстовище е заснет бял бус.

При тези данни съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява паркирането на МПС да е било извършено по начин и на място, попадащо в зоната на действие на поставен пътен знак В27 с указателна табела за принудително отстраняване на нарушителите.

В тежест на прилагащия принудителната мярка орган е да установи и докаже наличието на всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагането й. В случая въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, вкл. че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи съществуването на нормативно регламентирано основание за налагане на ПАМ, от страна на ответника не бяха ангажирани надлежни доказателства, установяващи по несъмнен начин наличието на неправомерно поведение, съставляващо материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Недоказаното наличие на елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва налагането на ПАМ "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", обуславя извод за нейната незаконосъобразност.

Затова жалбата като основателна следва да бъде уважена, като в тежест на ответника се възложат сторените съдебно-деловодни разноски от страна на жалбоподателя – в случая в размер на 1010лв, в т.ч. 10лв платена ДТ и 1000лв адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка - принудително преместване на лек автомобил [Марка], с рег. №[рег. номер] -, обективирана в протокол №0004684 от 16.06.2024г. и приложена от служител на „Слънчев бряг“АД.

ОСЪЖДА „Слънчев бряг“АД да заплати на Е. Д. Д. от гр.Пазарджик сумата от 1010лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.