Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2656 22.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 223/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба
от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявано от М.С. и Д.К.К. против Д.А.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 850.19 лева, представляваща предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски по договор за лизинг, както и законната лихва върху
сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения по договор за
мобилни услуги от 24.03.2016г., договор за мобилни услуги от 04.06.2016г. и
договор за лизинг от 04.06.2016г. Въз основа на договора за лизинг ответницата
е следвало да заплаща една първоначална лизингова вноска от 35 лева и 23
месечни лизингови вноски в размер на по 5.59 лева, като те се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните мобилни услуги. Въз основа на посочените
договори абонатът е ползвал мобилни услуги. Издадени са фактура №
**********/01.12.2016г. за 713.18 лева, с която са фактурирани суми за такса,
лизингова вноска и ползвани услуги, фактура № **********/01.01.2017г. за 47.57
лева, с която са фактурирани суми за такса и лизингова вноска и фактура №
**********/01.03.2017г. за 1133.59 лева, с която са фактурирани суми за
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски. Сумата за неустойки не е предмет на делото, поради
което по последната фактура се претендират 89.44 лева, представляващи
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство. Моли
се искът да се уважи.
Исковете са по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът
чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
счита иска за недопустим и неоснователен. По делото не е приложена покана за
доброволно изпълнение., т.е. ответникът не е уведомен надлежно за търсените
суми. Ищецът не е доказал основанието на вземанията си, дали са ликвидни и
изискуеми, както и получаването на фактурите от длъжника. Липсва
приемо-предавателен протокол за предаване на телефонния апарат. Моли да се
отхвърли иска.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично
основателни.
Доказва се
облигационното правоотношение между страните. Представен е договор за мобилни
услуги, сключен между Теленор и Д.А.Г. на 24.03.2016г. Наличен е и договор за
мобилни услуги, сключен между същите страни на 04.06.2016г. И двата договора са
надлежно подписани от ответницата, поради което обвързват съдоговорителите и се
налага извод, че между тях е възникнала правна връзка по повод предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Г. е подписала и договор за лизинг от 04.06.2016г. за
временно и възмездно ползване на мобилен телефон, според който
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
164.57 лева, на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер на 5.59 лева. И
този договор е двустранно подписан и обвързва страните по него. Според чл.4, с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
комплектован с цялата документация. Следователно е налице признание на
ответницата, че е получила държането на лизинговата вещ и може да я ползва в
срока на договора.
Мобилният оператор е
издал общо три процесни фактури, представени по делото, от чието съдържание се
установява какви точно суми и на какви основания са начислени за плащане. Това
са фактура № **********/01.12.2016г. за сумата от 719.18 лева, фактура № **********/01.01.2017г.
за сумата от 767.35 лева и фактура № **********/01.03.2017г. за сумата от 1894.34
лева.
Изготвената
икономическа експертиза е дала заключение, че първите две фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца. И по двете няма плащания, извършени от
ответницата. По фактура № **********/01.12.2016г. на стойност 719.78 лева са
начислени услуги за абонаментен план, вноска лизинг, услуги с добавена стойност
и кратки текстови съобщения. Съдът намира, че доколкото ответницата е възразила
по иска, включително с мотив, че не е ясно какви услуги са начислени, то
фактурите следва да се считат за оспорени по съдържание, като оспорването е
своевременно, с подаване на отговора на исковата молба. След като съдържанието
на фактурите е спорно, БРС намира, че се доказват само вземанията за такси и
лизингови вноски. Това е така, понеже размерите на таксите и вноските са
установени отнапред в договорите и тези вземания се дължат по силата на изтекъл
период от време. Що се отнася до услуги с добавена стойност, които за единия
мобилен номер са 190.12 лева, а за другия мобилен номер са 370.06 лева,
потреблението на тези услуги не се доказва по делото, тъй като няма ангажирана
техническа експертиза, а фактурите, като частен документ, оспорен от насрещната
страна, не доказват реалното използване на услугите. Ето защо БРС намира, че за
тези суми искът не се доказва по основание и размер. Налага се извод, че по
посочената фактура се дължи сумата от 39.64 лева без ДДС или 47.59 лева с ДДС,
сбор от такси и лизингови вноски.
С фактура № **********/01.01.2017г.,
на стойност 47.57 лева, са начислени услуги за абонаментен план, т.е. за такси
и лизингови вноски. Както беше посочено, тези вземания са установени по
основание и размер в договорите, поради което се дължат и стават изискуеми с
настъпване на съответния падеж. Налага се извод, че всички суми по тази
фактура, в общ размер на 39.64 лева без ДДС или 47.57 лева с ДДС, се дължат от
ответницата.
Що се отнася до
фактура № **********/01.03.2017г., с нея са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договора /те не са предмет на делото/ и вноски за лизинг в
размер на 89.44 лева. Тези вноски са предсрочно изискуем остатък от вноските по
лизинговия договор. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок на предходни
вноски, договорът за мобилни услуги е прекратен и неплатените лизингови вноски,
чийто падеж не е настъпил, са станали предсрочно изискуеми. Позовава се на
чл.12 от ОУ, който дава правото лизингодателят да се откаже от изпълнение на
договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и на
чл.12, ал.2 ОУ, според която разпоредба месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги. Ищецът
твърди, че договорите за мобилни услуги са прекратени и поради това претендира
предсрочно заплащане на всички лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил. БРС
намира, че такава клауза в ОУ е неравноправна и противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ЗЗД, тъй като независимо, че лизингът занапред повече няма да
действа, лизингодателят може да претендира всички лизингови вноски, оставащи до
края на срока на договора. При положение, че договорите за мобилни услуги са
прекратени и клиентът не може да осъществява разговори, явно е, че договорът за
лизинг става за в бъдеще безпредметен, доколкото предмет на лизинга е мобилен
телефон. Ето защо ищецът не може да иска въпреки това да му се заплатят
вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като ако ответникът ги заплати, той
фактически няма да ползва мобилния апарат /поради прекратен договор за мобилни
услуги/, но от друга страна ще плати лизинговите вноски за в бъдеще и така
ищецът би се обогатил неоснователно. С тези мотиви БРС намира, че уговорката в
ОУ за предсрочната изискуемост на лизинговите вноски е неравноправна и в
нарушение на морала, поради което се явява и нищожна. По тази причина
ответницата не дължи заплащане на предсрочно изискуеми лизингови вноски.
По изложените
съображения исковете са частично основателни. По фактура № **********/01.12.2016г.
се дължат 47.59 лева, по фактура № **********/01.01.2017г. се дължат 47.57
лева, а по фактура № **********/01.03.2017г. не се дължат суми. Следователно се
дължат общо 95.16 лева, сбор от сумите по двете фактури, като за толкова е основателен
и предявеният иск по чл.422 ГПК. Следва решение, с което се приеме за
установено, че ответницата дължи 95.16 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. В останалата си част
искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от
104.65 лева в исковото производство и 43.10 лева в заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.А.Г., ЕГН ********** ***,
че дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от М.С. и Д.К.К. сумата от 95.16 лева /деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ главница
с ДДС, дължима за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски по договор за
мобилни услуги № *********/24.03.2016г., договор за мобилни услуги №
*********/04.06.2016г. и договор за лизинг от 04.06.2016г., сбор от 47.59 лева
по фактура № **********/01.12.2016г. и 47.57 лева по фактура №
**********/01.01.2017г., ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до
окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение №
3098/16.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6029/2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 95.16 лева до целия претендиран
размер от 850.19 лева.
ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от М.С. и Д.К.К.
сумата от 104.65 лева /сто и четири лева и
шестдесет и пет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 43.10 лева /четиридесет и три лева и
десет стотинки/ разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.