РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104963 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД,
ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, с която са предявени срещу М. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.
„***“ № **, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79,
ал.1, чл.86, ал.1 и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът М. П. Л. дължи на ищеца сумата от 157,26 лв., представляваща
главница по Договор № *** за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане със системен партиден номер ***, за периода от 27.01.2020 г. до 12.08.2020
г., сумата от 226,91 лв. – неплатени суми за устройство по договора за продажба на
изплащане, сумата от 233,43 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 05.01.2021 г., до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
Ищецът твърди, че с ответника са сключил Договор № *** за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер*** и
приложенията към него. Твърди се, че за процесния период от 27.01.2020 г. до
12.08.2020 г. ответникът е натрупал и не е заплатил в съответните срокове, съгласно
договора и Общите условия, описаните по-горе и претендирани с настоящия иск суми
за главница за предоставени услуги и устройство на изплащане и неустойка за
прекратяване на договора. Сочи, че за процесните вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
ответника, което обосновавало правния интерес от предявяване на иска. Моли за
уважаване на заявената претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и
1
заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от М. П. Л.. За
насроченото първо по делото открито съдебно заседание е постъпило писмено
становище от ответника, с което същият заявява, че не отрича задължението си към
ищцовото дружество и заявява готовност да го изплати при първа възможност,
предвид влошеното си финансово състояние в момента. Излага и съображения във
връзка с предходни отношения между страните и некоректно поведение на ищеца при
предоставяне на мобилно устройство на ответника и начисляване на суми за SMS
услуги, както и относно наложени санкции на ищеца от регулаторни органи.
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело. Срещу заповедта е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането
си. Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
Наличието на процесното правоотношение между страните по предоставяне на
електронни съобщителни услуги не е спорно между страните, а и се установява от
приложените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства. В тази
насока ищецът е представил заверени копия на Договор №*** от *** г. за електронни
съобщителни услуги, сключен между „А1 България“ АД и М.Л., ведно с Приложение
№ * и Допълнително приложение № * към договора и списъци на предоставени
телевизионни канали. Видно от посочените писмени доказателства на ответника са
предоставени мобилни услуги, телевизия и домашен интернет, срещу стандартна
месечна абонаментна такса от общо 33,98 лв., със срок на действие на договора от 24
месеца. Съгласно протокол за инсталиране на услугите и на оборудване за ползването
им, на дата ***. ответникът е получил достъп до всички услуги. С Анекс от ***г. към
Договор № ***, Изменение и допълнение към Приложение № * към Договор № ***
вече от *** г., е удължен срокът на процесния договор с още две години – до *** г., а с
Приложение № * е актуализиран ценоразписа на ищцовото дружество за
предоставянето от него услуги. В чл. 9 от Договор № *** и чл. 3.5 от Анекса от *** г. е
уредена отговорността на абоната при прекратяване на договора по негова вина, в
частност незаплащане на дължими суми за месечни абонаментни такси, а именно
начисляване на неустойка в предвидения в договора размер.
С Договор за продажба на изплащане № ***от *** г. на ответника е продадено
устройство срещу задължение да изплати, след първоначална вноска от 12,50 лв.,
сумата от общо 287,50 лв. на 23 месечни вноски. Предметът на договора е определен в
приемо-предавателен протокол от дата *** г., подписн от ответника, видно от който
последният е получи от ищцовото дружество устройство IMEI Campaig A1 Alfa
Black+PH case black, срещу първоначална платена сума от 12,50 лв. Следователно
установяване се наличието и на правоотношение, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника устройство на изплащане срещу сумата от общо 300 лв., от
които 287,50 лв. платими на 23 месечни анюитетни вноски, т.е. с краен падеж
02.09.2021 г.
Ответникът не оспорва наличието на описаните по-горе правоотношения между
страните, нито възразява срещу тяхната валидност. Напротив същият, със становището
си преди проведеното първо по делото открито съдебно заседание, фактически
2
признава съществуване на процесното вземане в неговата цялост, като единствено
изтъква като аргумент невъзможността си понастоящем да го изплати. Следва да се
изтъкне обаче, че съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност.
Касателно установяване на исковата претенция по размер, ищецът е представил
препис от издадените фактури, въз основа на които са нечислени процесните суми. С
фактури №№ *** г., *** г., *** г., *** г. и *** г. са начислени суми в общ размер от
157,26 лв. – цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 27.01.2020 г. до 12.08.2020 г. С фактури №№ *** г., *** г., *** г.
*** г., *** г. и ***г. са начислени суми в общ размер от 226,91 лв. – цена на вноските
на изплащане ***, ***, ***и ***, всичките от *** г., е начислената сумата от общо
233,43 лв. за неустойка. Съответната сума по всяка фактура е платима до средата на
месеца, следващ месеца на издаване на фактурата. Цитираните фактури не са оспорени
и установяват процесната претенция по размер. Видно от фактурите е още и
обстоятелството, че изискуемостта на тази вземания е настъпила.
За пълнота следва да се посочи, че съображения на ответника във връзка с
предходни отношения между страните, некоректно поведение на ищеца при
предоставяне на мобилно устройство на ответника и начисляване на суми за SMS
услуги, както и относно наложени санкции на ищеца от регулаторни органи, като
неотносими към настоящия правен спор – досежно конкретния период и суми, не са
взети предвид от съда.
С оглед на гореизложеното искът като основателен и доказан по размер ще се
уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на исковата претенция ще се
присъди и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане..
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. В полза на ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ще се присъди сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 125 лв. за държавна такса. Следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лв., като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. Сумите са съобразени с представения от
ищцовото дружество списък по чл. 80 ГПК и ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. П. Л.,
ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „***“ № **, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД,
ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, сумата от 157,26 лева, представляваща главница по Договор № *** за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане със системен партиден
номер ***, за периода от 27.01.2020 г. до 12.08.2020 г., сумата от 226,91 лева –
неплатени суми за устройство по договора за продажба на изплащане, сумата от 233,43
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 05.01.2021 г., до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
3
№ *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на
Районен съд Пловдив, *** гр.с.
ОСЪЖДА М. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „***“ № **, да заплати на
„А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-
н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сторените разноски в исковото производство, а именно
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение и сумата от 125 лева за държавна
такса, както и сумата от общо 75 лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4