№ 10
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Ст. Т. З.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213100601022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба на подсъдимия М.А.
чрез неговия процесуален представител адв.Ж.Г. срещу присъда № 260111/17.05.2021 г.,
постановена по НОХД № 2716/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 45-ти състав.
С обжалвания съдебен акт подс. М. Г. АЛ., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че
на 30.12.2017 г., в град Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Тойота Ярис" с peг. № ******, нарушил правилата за движение както следва: чл.20, ал.2 от Закона
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Р. АС. М. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване на петата
предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно затруднение в
движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца, като деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на осн чл.343, ал.З предл, трето, б.„а", предл. първо, алт.
втора вр. ал,1, б.„б" предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е
отложено с три години изпитателен срок. На осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е
лишен от правото да управлява МПС за срок от една година.
Съдът е разпоредил по отношение на веществените доказателства по делото - 2 бр. дискове
на л.73 от ДП и л.137 от досъдебното производство да останат по делото, а разноските по делото
са възложени на подсъдимия.
ВРС е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.343, ал.З предл. трето, б.„а", предл.
първо, алт. втора вр. ал.1, б.„б" предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.31 ал.7 т.1 от Правилника
за прилагане на ЗДвП.
1
В жалбата по същество се твърди, че присъдата на ВРС е незаконсъобразна, постановена
при допуснати съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е явно
несправедливо, както и че следва да се постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият бъде
оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора, вр. чл. 342,
ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание по реда на чл.78а от НК, като в тази връзка се излагат съображения, че в случая не е
налице квалифициращият състав на лице избягало от местопроизшествието и с оглед на това
твърдение се сочат доказателства, събрани по време на ДП и пред първата инстанция, които не са
били взети предвид при постановяване на съдебния акт. Моли се изменение на
първоинстанционната присъда и приложението на чл.78а от НК.
Частният обвинител е депозирал множество молби, в които излага различни свои виждания
за постановения съдебен акт. Не прави конкретни искания. С възражение, подадено от
процесуалния му представител адв. Вихър Найденов срещу въззивна жалба, се излага становище
за правилност и обоснованост на обжалваната присъда, а наложените наказания са определени
като „необосновано снизходителни“. Моли въззивната жалба, подадена от подсъдимия, да се
остави без уважение.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба
отхвърлена като неоснователна.
Частният тъжител поддържа подадените от него и доверителя му молби и възражения.
Прави искане да му се плаща.
Подсъдимият М.А. се явява и чрез процесуалния си представител - адв. Ж. Г. поддържа
жалбата и изложените в нея доводи и мотиви. Моли присъдата да се отмени и да бъде оправдан по
обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора от НК. Изтъкват се доводи в
следния смисъл: на първо място при постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд не
било установено и взето предвид поведението на пострадалото лице – доколко то е било
законосъобразно и съответно, дали е налице съпричиняване, на второ място се изразява подробно
и мотивирано несъгласие с констатациите на ВРС относно квалифициращия признак на деянието –
„деецът е избягал от местопроизшествието“ и на последно място се обосновава неправилност на
присъдата, тъй като според прочита на защитника правната квалификация, по която подсъдимият е
бил признат за виновен, а именно алтернатива 3-та на ал. 3 от чл. 343 от НК, визира причинена
телесна повреда или смърт на повече от едно лице, за каквито факти данни по делото не се
съдържат.
В последната си дума подс. А. моли да бъде оправдан за напускане на
местопроизшествието.
Жалбата е допустима - подадена от легитимирано лице, съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в
срока по чл.319 ал.1 от НПК, по същество е частично основателна.
Съдът, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Производството пред ВРС е образувано по внесен обвинителен акт от РП Варна по
2
досъдебно производство № 39/2018 год. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна срещу подс. М. Г.
АЛ. с ЕГН **********, за престъпление по чл.343, ал.З предложение трето, буква „а",
предложение първо, алтернатива втора, връзка ал.1, буква „б", предложение второ, връзка чл.342,
ал.1 от НК.
На 30.12.2017г., преди полунощ, подсъдимият М. Г. АЛ. управлявал лек автомобил
„Тойота Ярис" с рег.№ ******* и се движел в град Варна по ул. „Димитър Полянов" в посока от
МОЛ-Варна към кръстовището с ул. „Под Игото". След кръстовището с ул. „Под игото", ул.
„Димитър Полянов" преминавала в ул. „Георги Пеячевич" и продължавала към ул. „Девня". А. се
движел в дясната пътна лента по ул. „Димитър Полянов". Преди кръстовището с ул. „Под игото"
имало разположена пешеходна пътека и светофарна уредба, която по това време на денонощието
светела в обичайния си режим на работа в червен, жълт и зелен светлинен сигнал. След
кръстовището, в долната му част, също имало разположена светофарна уредба и пешеходна
пътека. В долната част на кръстовището до десния му долен ъгъл, гледано в посоката на движение
на А., се намирала заложна къща до чиято фасада бил разположен металния стълб на
разположения в тази част на кръстовището светофарен стълб. Вдясно от стълба, гледано в
посоката на движение на А., се намирало началото на ул. „Витко Христов". Едновременно с
движението на А., в района на кръстовището се движел и свидетелят Р. АС. М., който вървял
пеша, бутайки с ръце велосипед. Той се намирал в долната част на кръстовището, на ул. „Георги
Пеячевич" с ул. „Под игото". М. предприел пресичане на кръстовището в посока от ул. „Под
игото" към ул. „Витко Христов", като се движел напречно на посоката на движение на автомобила,
управляван от А. през кръстовището, от ляво на дясно спрямо посоката му на движение.
Подстъпът към ул. „Витко Христов" бил снабден с метално заграждение - парапет, и за да се
навлезе по нея от ул." Под игото" трябвало да се премине през намираща се до парапета пролука.
М. почти бил пресякъл пътното платно на кръстовището в указаната посока, когато А. го
застигнал и го ударил с автомобила си в областта на петата на лявото стъпало. От ударът свид. М.
отхвръкнал напред и паднал на пътното платно на ул. „Георги Пеячевич" в близост до десния
бордюр. А., възприемайки удара между автомобила си и св.М., и падането на последния на земята,
продължил още около 100-тина метра движението си направо по ул. „Георги Пеячевич" и отбил в
дясно. Шумът от настъпилия пътен инцидент бил чут от свидетелите В. В. В. и Фр. М. Йос., които
живеели на ул. „Под игото". Св.В. в 23:55 часа на 30.12.2017г. позвънил за помощ на телефон 112.
За помощ на телефон 112 се обадила и св. Фр. М. Йос.. На място пристигнал екип на спешна
помощ и полиция за изясняване на случая, като св.М. бил транспортиран до МБАЛ „Света Анна-
Варна" АД за оказване на лекарска помощ.
Подс. А. след настъпване на произшествието, продължил движението си с автомобила и
го спрял след около 100-тина метра в дясно на пътя откъдето имал пряка видимост към
местопроизшествието. Възприел хора, притекли се на помощ на пострадалия и чул разговорите
помежду им говорещи на ромски език. Предвид събралите се множество роми на мястото на
инцидента и времето по което е станал същия, а имено в тъмната част на денонощието и мястото
на произшествието- в близост до ромската ,,махла,, на гр.Варна подсъдимия изчакал в автомобила
си идването на медицинския екип и съответно на полицейския екип и веднага след тяхното
пристигане отишъл до мястото на инцидента. Представил се на полицейските служители като
водача на автомобила, причинил произшествието.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, в района на
3
кръстовището на ул. „Димитър Полянов" преминаваща в ул. „Георги Пеячевич" с ул. „Под игото".
По делото е назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза, като видно от
заключението на същата в резултат на възникналото пътно произшествие на 30.12.2017г. св. Р.
АС. М. е получил открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване на петата
предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно затруднение в
движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца.
Назначена и изготвена е в ДП авто-техническа експертиза, от която се установява, че
мястото на удара между управлявания от А. лек автомобил и пострадалия М. се намира на пътното
платно в зоната на кръстовището, на около 5,0 м. преди описания по-горе метален стълб, приет за
ОР1, гледано в посоката на движение на А. и на около 1,50 м. в ляво от десния бордюр на ул.
„Георги Пеячевич“. Прието е, че А. се е движел с около 50,49 км/ч., а непосредствено преди
момента на удара се е движел с около 46,99 км/ч.; опасната зона за спиране на управлявания от А.
автомобил със скоростта му на движение от 50,49 км/ч. била 31,27 м.; А. се е намирал на 105,51 м.
отстояние от мястото на удара, когато е настъпила опасността, възникваща от момента, в който
свид. М. за първи път е стъпил на пътното платно в зоната на кръстовището с цел да го пресече; А.
е имал пряка зона на видимост от 38 м. преди мястото на удара и се е намирал на 18,16 м. преди
мястото на удара, когато е възприел опасността и е реагирал. Според експерта от техническа
гледна точка А. е имал възможност да възприеме и да реагира на пешеходеца, движещ се пред него
от ляво на дясно от разстояние 38 м., тъй като дължината на опасната зона на спиране е била около
31,27 м., т.е пешеходецът не е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на лекия автомобил;
посочено е, че водачът на превозното средство е имал зона на пряка видимост, която му е
позволявала да види и възприеме приближаващия пешеходец навреме.
Назначена е била и Допълнителна ATE, като вещото лице е трябвало да отговори на
въпроси свързани със сигналите на светофарната уредба - какъв е бил сигналът на светофарната
уредба в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно, респ. какъв е бил сигнала на
светофара за водача на лекия автомобил и на какъв сигнал е преминал водачът на автомобила.
Вещото лице е дало вариативни отговори на поставените му въпроси с уговорката, че показанията
и обясненията на подсъдимия са „коректни“.
За допълнително изясняване на обстоятелствата относно механизма на процесното пътно-
транспортно произшествие и причините за неговото настъпване, в хода на съдебното следствие е
назначена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.
Според съдебно-медицинската част на заключението пострадалият е получил описаните
травми при конкретното ПТП, като в момента на удара лявото ходило на пешеходеца Р. М. се е
намирало м/у предната дясна част на автомобила и велосипеда и е било ударено почти
едновременно от автомобила и от зъбния венец на велосипеда. Лявото му ходило е било между
предните детайли на л.а. и тези на велосипеда. Левият му крак е бил опорен, като иначе не биха
могли да се получат описаните травми. От удара пострадалия е паднал на платното, откъдето са се
получили раната и охлузванията по лицето му вляво. Откритото счупване на костите на лявото
ходило - петна и V-та предноходилна кост, която се намира външно (латерално) на крака, са в
резултат на травмата от венеца на колелото. Според експерта нараняванията по главата на
пострадалия са от падането върху асфалта, тъй като пострадалият не се е качвал върху предния
капак и не е достигал до предното стъкло. Заключението сочи, че откритата фрактура на лявото
стъпало не може да се получи от падане върху асфалта и е обусловила трайно затруднение в
4
движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца. Правният израз на така описаната травма
е „средна телесна повреда“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
В автотехническата част от експертизата, вещото лице приема, че непосредствено преди
момента на удара пешеходецът се е движил от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, стъпил върху левия си крак. В момента на удара лявото ходило на пешеходеца се е
намирало м/у предната дясна част на автомобила и велосипеда, като е било ударено почти
едновременно от автомобила и от зъбния венец на велосипеда. В тази експертиза вещото лице
определя мястото на удара на 19-20 метра преди ОР1 (метален стълб на светофарната уредба,
разположен в долния десен ъгъл по посока на движението на водача, образуван от пресичането на
ул. „Г.Пеячевич“ и ул. „Витко Христов“) и на около 2,55 - 2,60 метра в ляво от десен бордюр на
ул." Георги Пеячевич"; скоростта на движение на лекия автомобил преди контакта с пострадалия -
46,50 км/час и 50.00 км/час непосредствено преди да реагира; определя три варианта на дължина
на опасната зона /33,60м., 36.38м., 39,16м./ с оглед приетите от него три варианта на навлизане на
автомобила в кръстовището, с изричното условие, че пострадалият се е движил извън пешеходната
пътека на около 19,50 метра преди нея, мерено по посока на огледа и по посока движението на
автомобила; определена е зона на пряка видимост на водача на автомобила към пешеходеца преди
навлизане в кръстовището и преди мястото на удара на 29 метра, както и че отстоянието на
автомобила от мястото на удара е равно на зоната на пряка видимост на водача, създавана от
фронта на левия фар - 29 метра. Експертът приема, че водачът е възприел и реагирал на появата на
пешеходеца, като опасност от разстояние не по-малко от 26,32 метра, с оглед на което приема, че
от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да
възприеме своевременно появата на пешеходеца и да реагира адекватно с цел спиране преди
мястото на удара, тъй като възможните варианти на дължините на опасните зони на спиране са
били по-големи от зоната му на пряка видимост и от разстоянието, от което той реално е реагирал,
т.е. пешеходецът е попадал в обхвата на „опасната зона на спиране" на процесния автомобил.
В заключението по тази експертиза вещото лице определя механизма на произшествието
по следния начин: Подс.Алексанров се е движил от МОЛ Варна към кръстовището с ул. "Под
Игото" със скорост около 50,00 км/ч. Светофарната уредба в този час на денонощието е работела
на стандартен, трицветен режим (червено/жълто/зелено). Едновременно с него от ляво на дясно се
е придвижвал пешеходецът Р. А. М., бутащ велосипед със скорост около 4,4 км/ч. и алкохолно
повлияване около 1,95‰, като пешеходецът е навлязъл по траектория, представляваща мислено
продължение на левия тротоар на лявата част на ул. "Под Игото", идваща от Колхозния пазар. В
момента, в който пешеходецът вече се е движил в зоната на кръстовището и е пресякъл мислената
линия на левия ръб на пътното платно на ул. "Д. Полянов" / „Г. Пеячевич", л.а. "Тойота Ярис" се е
намирал на разстояние от обозначената за него стоп-линия и светофарна уредба от около 80,75 м.
до около 86,30 м. Експертизата приема, че траекторията, по която е пресичал пешеходецът, се е
намирала на около 19 м. преди ОР1 и преди пешеходната пътека, разположена в долния край на
кръстовището на ул. Т. Пеячевич" с ул. "Под Игото", мерено по посока на огледа към ул. "Девня".
Пътното платно е било мокро от валящия дъжд, a инцидентът се случва в тъмната част на
денонощието, като водачът е имал намалена видимост в следствие на описаните атмосферни
условия, степента на осветеност и надлъжния наклон на спускане около 25-30 м.
Констатациите на експерта са, че водачът на автомобила възприема пресичащия
пешеходец, бутащ велосипед от около 26,32 м., реагира с аварийно спиране и едновременно
отклоняване на автомобила в ляво, но не успява да спре, и блъска с предната дясна част на
5
автомобила си пешеходеца в долната част на левия крак, а велосипеда в задната част (задното
колело). Мястото на удара според експерта се е намирало на около 19 - 20 м. преди ОР1 и на около
2,55 - 2,60 м. в ляво от десен бордюр на ул. "Георги Пеячевич". От удара пешеходецът и
велосипедът отхвръкват напред и в дясно в следствие, на което пешеходецът получава травми на
лявото стъпало, а велосипедът е с деформации по задното колело. По автомобила са намерени
пукнато стъкло на десен фар и на десен ръб на предната броня.
Между заключението по първата назначена ATE и автотехническата част от
Комплексната СМЕ и ATE се установяват съществени разлики в основните изводи, както следва
по отношение на:
траекторията на движение на пострадалия;
мястото на удара – в първата АТЕ е точка от пътното платно, намираща се на около пет
метра преди ОР1 в ляво от десен бордюр на ул. "Г. Пеячевич", а според втората – на 19,00
метра преди ОР1;
дължината на опасната зона на спиране: според първата експертиза е 31,27м., а според
втората – между 33,60 м. и 39,16 м.;
дължината на осветеност и дължина на пряката зона на видимост - 38 метра (според първата
АТЕ) и 29 метра (според втората);
- разстоянието, от което водачът на МПС е възприел опасността и е реагирал преди да
удари пешеходеца - 18,16 м. съгласно първоначалната експертиза и 26,32 метра според второто
заключение.
В първото си заключение експертът приема за обективни обясненията на подсъдимия, че
се е намирал на около 20 метра от пешеходеца, когато го е възприел и преди да го удари. С оглед
събраните данни вещото лице прави извода, че от техническа гледна точка водачът на автомобила
е имал възможност да възприеме и реагира на пешеходеца, движещ се пред него от ляво на дясно
от разстояние 38 метра, каквато е била пряката зона на видимост, тъй като дължината на опасната
зона на спиране е била около 31,27 метра, т.е. пешеходецът не е попадал в опасната зона на
спиране на автомобила. В тази експертиза вещото лице приема, че пострадалият е навлязъл и се е
движил по пътното платно извън обособената пешеходна пътека.
Съгласно заключенията по втората експертиза водачът не е имал възможност да
възприеме своевременно появата на пешеходеца и да реагира адекватно с цел спиране преди
мястото на удара, тъй като възможните варианти на дължините на опасните зони на спиране (от
33,60м.-39,16м.) са били по-големи от зоната му на пряка видимост (29м.).
Разликите в изводите относно основните спорни въпроси по делото, направени в първата
ATE и в последващата такава, вещото лице обяснява с обясненията, дадени от подсъдимия в хода
на съдебното следствие. С оглед разкриване на обективната истина, се е наложило назначаване на
нова Комплексна съдебно техническа и автотехническа експертиза, с различен експертен състав.
Поставена е задача на експертите да изследват и снимковите файлове, направени към момента на
произшествието. Изискани са справки относно атмосферните условия и изправността на
светофарната уредба, които са ползвани при изготвянето на тази явяваща се трета експертиза.
При изследване на снимковите файлове експертът установява, че върху асфалтовата
настилка на пътното платно около 1,2 - 1,5 метра преди пешеходната пътека се вижда продълговат
предмет /сн.1, сн.2, л.114 от делото/; при изследване на снимков файл /сн.3, л.115 от делото/
6
установява, че върху асфалтовата настилка на тротоарната площ върху червеникавите петна се
намира прозрачен предмет наподобяващ стъкло с триъгълна форма; при изследване на снимковите
файлове /находящи се на л.116 от делото/ с помощта на софтуерен редактор за обработка е
извършено наслагване на стъклото върху липсващата част от десния фар на лек автомобил Тойота
Ярис с peг. № В 6942 ВН, като се получава приблизително съвпадение по форма и големина /сн.3,
л.117/. Установени са следи от удара и върху предния десен калник на автомобила.
Изготвена е скица, като експертът е извършил на място съответните технически
замервания и е нанесъл върху нея разположението на фотографираните на снимки с номера
SDC12092, SDC12093 и SDC12094 относими обекти. Въз основа на направените замервания и
установените обекти експертът приема, че пострадалият е пресичал платното за движение на ул.
"Георги Пеячевич" от ул. "Под игото" към ул." Витко Христов" и в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на процесния автомобил, като е бутал велосипеда, който е бил от лявата му
страна, като се е движел от и в посока на посочените в снимковия материал ориентири.
На базата на заключението по СМЕ се установява, че в момента на удара лявото ходило
на пешеходеца се е намирало между предната дясна част на автомобила и велосипеда, като е било
ударено почти едновременно от автомобила и зъбния венец на велосипеда и в момента на удара
левия крак на пешеходеца е бил опорен. На базата на установените повреди по автомобила се
установява, че след първоначалния удар на предната част на лекия автомобил със задна капла на
велосипеда и тялото на пешеходеца е настъпило „носене“ на велосипеда и пешеходеца, при което
тялото на велосипеда и пешеходеца са се преместили спрямо първоначалното място на удара в
посока, която съвпада с посоката на движение на автомобила, след което падат на пътната настилка
и се установяват в покой. Вещото лице приема, че видния на фотоснимка SDC12091 продълговат
предмет е част от педала на велосипеда, който технически може да се повреди и отдели парче от
него по време на първоначалния удар между велосипеда и предната част на автомобила,
отчитайки, че посоката на заснемане на тази снимка съвпада с посоката на движение на лекия
автомобил и това продълговато парче се намира преди пешеходната пътека, спрямо посоката на
движение на автомобила. Направен е изводът, че към момента на настъпване на произшествието
пострадалият пешеходец, който е бутал велосипеда се е намирал в район, който отстои на около и
над 1,5 метра вдясно от пешеходната пътека, спрямо посоката на движение на пешеходеца. Според
експерта след настъпване на произшествието тялото на пешеходеца се е установило в покой в
района на дясната граница на платното за движение на ул. "Георги Пеячевич", като горната част на
тялото и главата му са били на тротоара, а долната част на тялото е била на платното за движение.
Мястото на което е фотографирана снимка SDC12093, на която е видно наличието на тротоара на
петно от тъмночервена течност може да се приеме , че е мястото където е била горната част от
тялото на пострадалия при установяването му в покой. Според експерта пострадалият е пресичал
платното за движение на ул."Георги Пеячевич" в посока от ул. "Под игото" към ул."Витко
Христов", като траекторията му на движение е била на около и над 1,5 метра вдясно от
очертанията на пешеходната пътека на ул. "Г. Пеячевич" спрямо посоката на движение на
пешеходеца. Ако се приеме, че пешеходецът, бутайки велосипеда е стъпил на платното за
движение в района на кръстовището на ул. "Георги Пеячевич" с ул. "Под игото", където нивото на
пътната настилка на тротоара и платното за движение се изравняват и се е насочил към левия,
спрямо посоката му на движение тротоар на ул."Витко Христов", защото тази улица е била
преградена с метален парапет, то се прави извода, че пешеходецът е пресичал платното за
движение на ул." Георги Пеячевеч" косо спрямо оста на пътя и вдясно от пешеходната пътека,
7
спрямо неговата посока на движение, като бутаният от него велосипед се е намирал от лявата му
страна. Траекторията на движение на пешеходеца по тази експертиза съвпада с траекторията на
движение на пешеходеца дадена в първата ATE. Според тази експертиза към момента на удара,
предна дясна част на автомобила и левия крак на пешеходеца са се намирали в район, който отстои
на около 2,9 метра преди Ориентира и на около 2,7 метра вляво от него, както и на около 2,9 метра
преди очертанията на пешеходната пътека и на около 1,2 метра вляво от дясната граница на
платното за движение на ул. "Г. Пеячевич". Според експерта скоростта на движение на автомобила
към момента на удара е била в рамките на около 31,3 км/час, а преди настъпване на
произшествието около 55 км/час. Опасната зона на спиране на автомобила при скорост на
движение 55 км/час е определена на 53,24 метра и се приема, че водачът възприема пешеходеца
като опасност, когато е отстоял на около 45,7 метра от мястото на ПТП. След анализ на
осветеността и метеорологичните условия, оказващи влияние върху видимостта за подсъдимия
спрямо пешеходеца, към стандартното време за реакция на водача на лекия автомобил са добавени
0,6 секунди и за конкретния случай времето за реакция е определено на 1,6 секунди.
Според експертите, изготвили комплексната експертиза, механизмът на произшествието е
следният: На 30.12.2017г, около 23,50 часа, през тъмната част на денонощието, в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „Георги Пеячевич" и ул."Под игото", М. Г. АЛ., на 21 години,
управлявайки л.а „Тойота Ярис" с peг. № ******, навлиза в района на кръстовището, движейки се
със скорост в рамките на около 55 км/ч., като района на кръстовището е било осветено от уличното
осветление. Към момента на навлизане на лекия автомобил в района на кръстовището,
пешеходецът Р. АС. М. на 39 години, пресича платното за движение на ул. „Георги Пеячевич", в
посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като пешеходецът бута
велосипед, намиращ се от лявата му страна. Към момента на навлизането си в района на
кръстовището, водачът на л.а Тойота възприема намиращия се на платното за движение
пешеходец, който бута велосипед, като пречка за движението си и предприема спиране на
управлявано от него превозно средство, но скоростта на движение, която е имал управляваният от
него автомобил се е оказва технически несъобразена с пътните условия - намалена видимост
поради валеж на дъжд през тъмната част на денонощието и мокра настилка на платното за
движение, вследствие на което автомобилът не успява да спре и настъпва удара с предна дясна
част на лекия автомобил в ляв крак на пешеходеца и задна гума на бутания от него велосипед.
Вследствие настъпилото ПТП, е пешеходецът е получил телесни наранявания.
Според експертизата при движение на лекия автомобил Тойота Ярис с peг. № ******, със
скорост не повече от 48,6 км/час, при конкретната пътна ситуация, условия на видимост и
състояние на пътното платно, водачът на автомобила е имал техническа възможност да избегне
настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на управлявания от него
автомобил. Според експерта в конкретната пътна ситуация времето за подаване на зелен сигнал за
движението на пешеходците не превишава времето, което е било необходимо на пострадалия
пешеходец от момента на навлизането му на платното за движение на ул. "Г. Пеячевич" до
момента на настъпване на произшествието, като е отбелязано, че зелен сигнал за движение на
автомобилите в посоката, в която се е движил процесния автомобил се подава след време от 5
секунди след преустановяването на подаването на зелен сигнал за пешеходците.
Събраните писмени доказателства в съдебното следствие: справка относно състоянието
на уличното осветление и справка относно метеорологичните условия към момента и мястото на
инцидента допълват доказателствения материал и спомагат експертите при изготвянето на
8
Комплексната съдебнотехническа експертиза № 15-ВП/07.05.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство.
Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и тези,
дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Настоящата
инстанция намира показанията им за обективни, последователни и кореспондиращи с писмения
доказателствен материал по делото.
Единствената разлика от приетото от първоинстанционния съд се откроява в това, че
обясненията на подсъдимия, настоящата инстанция намира за достоверни, непротиворечиви и
напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото и в частност с показанията на
разпитаните по делото свидетели- полицейски служители. Неговите обяснения допринасят за
изясняване на механизма на настъпилото ПТП и поведението му след инцидента и следва да се
ценят като годен доказателствен материал, от който да се извлекат данни за извършеното от него
деяние и поведението му след това.
По отношение на изготвените експертизи – в досъдебното и съдебното производство
настоящият състав споделя изводите на ВРС относно кои от тях следва да бъдат кредитирани, в
кои части и правилно е обосновал изводите си за това. В действителност, и въззивната инстанция
намира, че Комплексната съдебномедицинка и автотехническа експертиза изяснява в най-голяма
степен механизма на настъпилото автопроизшествие и произтеклите от него телесни увреждания.
Визираната експертиза отговаря на поставените задачи след извършен задълбочен анализ на
находките на местопроизшествието, гласните доказателства в съчетание с наличните и познати за
експертите научни методи за изследване и техните експертни знания и опит. ВОС достига до
извода за неопороченост на достоверността на изведените в посочената експертиза изводи. В
някои части изводите се споделят и от първоначалната АТЕ, изготвена в ДП. Вещите лица
подробно са защитили достоверността на заключенията си в съдебно заседание, като са изложили
мотивирана обосновка на това как са стигнали до констатациите си, използваните анализи и
методики.
Въззивната инстанция приема така очертаната по-горе фактическа обстановка за
отговаряща на обективната истина. Тя се различава от приетата от ВРС фактология единствено и
само по отношение на прочита на първоинстанционната инстанция на факта на спирането на лекия
автомобил на известно разстояние от мястото на удара като „бягство от местопроизшествието“.
ВОС намира, че водачът на лекия автомобил /подсъдимия/ не е избягал от местопроизшествието и
продължаването на движението му няколко метра след удара не следва да се цени като
обстоятелство, което обуславя наличието на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, предл.
трето, б. „а“, предл. първо, алт. втора от НК. Както се установява в съдебното следствие от
свидетелските показания на полицейските служители, които са напълно обективни и
безпристрастни – подсъдимият при тяхното пристигане е бил там, представил се е като водач на
процесното МПС, разяснил е какво се е случило, съдействал е при проверката за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Представил е за оглед лекия автомобил. Съгласно цитираното
ППВС № 1/83 год. квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" е налице, когато
деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието
си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на
фактическата обстановка. В конкретния случай деецът нито е избягал, за да прикрие участието си
9
от местопроизшествието, нито е укрил автомобила, който е управлявал. Напротив – той сам се
явява пред органите на властта и заявява себе си като извършител на произшествието, както и
посочва лекия автомобил, по който са установени следи от сблъсъка с пешеходеца и велосипеда
му. Ако целта му е била осуетяване на наказателното преследване, като тази, визирана в
Постановлението на Пленума на ВС, подсъдимият е можел да опита или да предприеме множество
действия, които да прикрият съпричастността му към процесния случай, но това не е сторено.
Причината за отдалечаването на няколко метра от сблъска се е дължала на уплаха и стрес от
причинения инцидент и от евентуална саморазправа от страна на пострадалия или живущите в
околностите лица. Неправилно ВРС е приел, че е налице квалифициращият признак на
престъплението „избягал от местопроизшествието“. Както се установява в проведеното съдебно
следствие, водачът не е напуснал мястото на удара и не е целял осуетяване на разкриване на
авторството на деянието или затрудняване изясняването на механизма и причините за
настъпването на произшествието. Въззивната инстанция не споделя извода на първостепенния съд
и не намира основания за рамкиране на деянието в този състав. С оглед направените констатации
и изложените съображения следва единственото и законосъобразно разрешение, а именно от
правната квалификация на деянието, което деецът е извършил, да отпадне квалифициращият
състав на чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. 1, алт. 2 от НК.
Поради гореизложеното, ВОС приема, че извършеното деяние осъществява признаците
на по-леко наказуемо престъпление, а именно на това по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр.
чл.342 ал.1 от НК. Несъставомерността на деянието по ал. 3 на чл. 343 от НК налага на настоящия
съдебен състав да изменени правната квалификация на осъждането в тази насока, на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Въз основа на доказателствения материал по делото, който допринася максимално за
разкриване на обективната истина и направения извод за несъставомерност на деянието по ал. 3,
предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора на чл. 343 от НК, настоящият съдебен състав намира, че от
обективна страна са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, поради което се налага преквалифициране на извършеното
от подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление. Ето защо въззивната инстанция прие, че подс.
М. Г. АЛ. е осъществил от обективна и субективна страна именно този състав от НК, за това, че на
посочената дата и място подсъдимият, управлявайки моторно превозно средство нарушил чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Р. АС. М. средна
телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване
на петата предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно
затруднение в движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца, за което престъпление
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“.
Нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се
обосновава от констатираните факти и обстоятелства по делото, които сочат на несъобразено
поведение на водача на лекия автомобил с конкретните условия и обстановка, поради което и не е
възприел навременно препятствието, което е възникнало на пътя му, за да може да го избегне. От
заключенията на експертите се извежда изводът, че подсъдимият е можел да предотврати
настъпването на ПТП при управление на лекия автомобил със скорост 48,6 км/час, съобразявайки
се с конкретните законови ограничения, видимостта и пътните условия. С допускане на
посоченото нарушение, подсъдимият е станал причина за настъпилия противоправен резултат –
удар в пресичащия пешеходец М., който е получил травма, обусловила трайно затруднение в
10
движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца. Правната категория на този вид телесно
увреждане е средна телесна повреда.
Настоящият съдебен състав приема за правилно и законосъобразно решението на
първоинстанционния съд, с което е оправдал подсъдимият в извършване на процесното ПТП
поради нарушение на чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДВП – преминаване при светлинен сигнал на
светофарната уредба „червена светлина“. Не се установява по никакъв начин в кой момент и по
време на какъв сигнал са преминавали кръстовището участниците в ПТП. В своите свидетелски
показания пострадалият споделя, че е бил алкохолно повлиян и че няма спомен относно това
обстоятелство. Тъй като липсват доказателства, а и способи за разкриване на момента на навлизане
на водача на лекия автомобил в кръстовището, то твърдяното от обвинението нарушение остава
недоказано. Следователно при неустановеност на извършване на деянието, съчетано с нарушение
на основно правило за движение по пътищата - по чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДВП, изхождайки от чл.
304 от НПК, съдът законосъобразно е постановил оправдателния диспозитив за тази част от
обвинението.
От субективна страна подсъдимият е извършил инкриминираното деяние при дължимата
в квалификацията форма на вина несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Причината за настъпване на процесното пътно произшествие се дължи на неполагане на
дължимото внимание от страна на водача и несъобразяване на поведението си на пътя с
конкретните условия, обстановка и препятствия.
По възраженията във въззивната жалба:
На първо място, настоящият въззивен състав намира за основателно възражението за
несъставомерност на процесното деяние по квалификацията, по която е признат за виновен
подсъдимият, а именно по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора, вр. ал. 1, б. „б“,
предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което е изложил мотивите си в настоящия акт и в тази част
жалбата следва да бъде уважена.
На следващо място, по отношение на възражението за установяване на поведението на
пострадалия, неговите психо-физически възможности да възприема заобикалящата го
действителност и до каква степен са повлияли на неговата траектория и скорост на движение -
ВОС намира, че тези обстоятелства са изяснени в достатъчна степен и са взети предвид при
настоящия преглед и прочит на материалите по делото и определяне на наказателната отговорност
на дееца. Неговото поведение не може да оправдае и изключи напълно наказателната отговорност
на дееца, но е взето предвид ангажирането й.
За неоснователно се определя възражението, с което се твърди неправилност на
първоинстанционния акт поради неправилно изписване на правната квалификация на извършеното
деяние. ВРС правилно е изписал правната норма, за която е признал подсъдимия за виновен и
съответно изготвил мотивите си. Не е налице противоречие между мотиви и диспозитив на
първоинтанционния акт, които определят и квалифицират поведението на водача след настъпване
на ПТП. Правният израз на приетото за съставомерно от ВРС деяние е такова по чл. 343, ал. 3,
предл. 3, б. „а“, предл. 1, алт. 2, вр. ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Предложение 3 на
ал. 3 от чл. 343 от НК визира именно хипотезата, в която „деецът е избягал от
местопроизшествието“ и това се извлича от смисленото и граматично разделение и разграничение
на предложенията в конкретната алинея, поради което не е налице основание за ревизиране на
11
присъдата поради твърдяното нарушение.
По наказанието:
Съобразно преквалификацията на престъплението в такова по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл.
второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, ВОС следва да определи наказание в предвидените
законоустановени граници на тази правна норма. В случая съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78а от НК за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за престъплението се предвижда наказание до три години
„лишаване от свобода“ или пробация. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред. Предвид това спрямо него следва да бъде приложен
института на чл. 78а от НК, като счита, че следва да му се наложи административно наказание
Глоба в размер на 1500 лева. При определяне размера на административното наказание Глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската обществена опасност на дееца
– чистото съдебно минало, направеното съдействие в досъдебното производство. Налагането на
наказанието „глоба“ малко над минимума на предвиденото съдът съобрази с отегчаващите
отговорността обстоятелства - завишената обществена опасност на деянието, с оглед обществените
отношения, които засяга този вид престъпление, както и предходните нарушения, отразени в
справката за нарушител/водач.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да управлява
МПС" настоящата инстанция намира, че такова следва да бъде наложено, като прецени, че
размерът на това наказание следва да бъде в размер на шест месеца, т.е. така определения от
първоинстанционния съд размер следва да бъде намален до шест месеца, като счита, че в
конкретния случай този размер наказани би отговорило на обществената опасност на деянието и
на дееца.
Въззивната инстанция намира, че така определените наказания в най-голяма степен
съответстват на извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на
очертаните в чл. 36 от НК цели на наказанието, както с оглед генералната, така и с оглед
специалната превенция.
Разноските по делото правилно са възложени в съответствие със закона (чл. 189, ал. 3
НПК) върху осъдения подсъдим, а веществените доказателства оставени по делото, поради което
присъдата на районния съд в тази част следва да се потвърди.
При извършената цялостна проверка на съдебния акт по реда на чл. 313 от НПК,
въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи
неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
изменена в изложения по-горе смисъл, поради което и упражни правомощията си по чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2, предл.
трето и чл. 338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
12
ИЗМЕНЯВА присъда № 260111/17.05.2021 г., постановена по НОХД № 2716/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 45-ти състав, като преквалифицира извършеното от подс. М. Г.
АЛ., ЕГН ********** като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, а именно че на 30.12.2017 г., в град Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота Ярис" с peг. № ******, нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2
от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Р. АС. М. средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване на петата
предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно затруднение в
движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца, поради което и на основание чл. 78а
ал.1от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, както и на осн. чл.78а ал.4 от НК
вр. чл.343г от НК му налага административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл. трето, б.„а", предл. първо, алт. втора
вр. ал.1, б. „б", предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13