РЕШЕНИЕ
№ 3428
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110200234 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К. Б.”ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № ...................г., издадено от изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ.
С жалбата се иска отмяната на НП, като се посочва, че в НП е
неправилно изписано името на нарушителя, като вместо „К.”ЕООД е
изписано „К. Б.”ЕООД, като към датата на издаване на НП е било „К.”ЕООД,
тъй като е било сменено на 12.10.2022г. Твърди се, че не са изложени
обстоятелствата около извършването на нарушението. Излагат се доводи и за
неяснота при описанието и правната квалификация по смисъла на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Твърди се, че не е налице извършването на
нарушението, тъй като действителния собственик не се е променил, той е
отново ФЛ Х. П.. Иска се прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
присъждането и на направените разноски.
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят, редовно
1
призован, се представлява от адв. Докова, която пледира за отмяна на НП по
изложените в жалбата доводи. В съдебно заседание повереникът заявява, че
не желае присъждането на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Иванов, който желае
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2022г. в Агенцията по вписванията постъпило заявление по
партидата на „Коаственчър България”ЕООД, представлявано от управителя
си Христо Палазов за вписване на следните обстоятелства: прехвърляне на
дружествени дялове. Заявлението било вписано на 12.10.2022г.
Св. Съева констатирала, че в 7-дневен срок след подаването на това
заявление за дружеството жалбоподател възникнало задължение да заяви
действителния си собственик съгл. изискванията на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП,
като преценила, че нарушението е било извършено на 20.10.2022г., денят,
следващ крайния срок за подаване на заявление по образец Б7, за деклариране
на действителен собственик по чл. 63, ал. 5 от ЗМИП.
В тази връзка св. Съева издала АУАН 92-02-357/10.10.22г.
Впоследствие било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св. Съева и писмените доказателства по делото, приобщени
към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост и прие, че доказателствената съвкупност по несъмнен
начин установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
2
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Това се установява от приложените по преписката
заповеди за компетентност..
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в НП
неправилно е изписано името на нарушителя, като вместо
„Коаственчър”ЕООД е изписано „К. Б.”ЕООД, като към датата на издаване на
НП е било „Коаственчър”ЕООД, тъй като е било сменено на 12.10.2022г.
Както правилно е посочил АНО, заявлението за вписване на нови
обстоятелства е било подадено по партидата на „К. Б.”ЕООД, където и
същото е било заведено. Действително, на 22.10.2022г. името е било
променено на „К.”ЕООД и това не е било отразено в НП, но това по никакъв
начин не затруднява идентифицирането на нарушителя, нито засяга
процесуалните права на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението, че не са изложени обстоятелствата
около извършването на нарушението в акта и в НП. Изложените
обстоятелства, макар и лаконични, са напълно достатъчни в своя обем за да
сформират общата картина на извършеното нарушение, по начин който да е
ясен за самия нарушител, както и за съда, без да засягат неговите права.
Съдебният състав не споделя и изложеното от жалбоподателя за неяснота
при описанието и правната квалификация на нарушението по смисъла на чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Както описанието, така и правната
квалификация на нарушението са идентични и ясни, както в АУАН, така и в
НП.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република
България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно, ал. 1
действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако
3
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1/Ако
действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са
вписани в регистрите по, ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици
на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост
юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на
Република България, или 2/Ако тези юридически лица или други правни
образувания не са учредени на територията на Република България.
По делото е безспорно установено, че новият собственик на капитала на
дружеството „К. Б.”ЕООД е „К. ГМБХ”, регистриран в Г., който факт
определя задължението по чл. 63, ал. 5 от ЗМИП. В тази връзка е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е налице извършването
на нарушението, тъй като действителния собственик не се е променил, той е
отново ФЛ Христо Палазов.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗМИП за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което е задължено да заяви вписване
на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да
извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно
от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.
Поради тази причина съдът приема за безспорно установено, че
дружеството жалбоподател е извършило нарушение чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр.
чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира следното:
Санкционната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП предвижда налагане на
имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000лв. до 10 000 лв.
На дружеството е било наложено минималното предвидено накзание, като с
оглед на обстоятелството, че същото е извършено за първи път, съдът намира,
че административнонаказващият орган е приложил правилно закона като е
наложил минималния размер на предвиденото административно наказание - в
4
размер на 1 000 лв. Съдебният състав счита, че АНО е отчел тежестта на
извършеното нарушение, важността на защитаваните обществени отношения,
факта, че то е първо за нарушителя и при съобразявяне и с имотното
състояние на нарушителя, е определил наказанието в размер в минималния
предвиден.
Поради тези причини съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е
правилно и законосъобразно и съответно следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са исканията на жалбоподателя в случая да се приложи
чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН урежда хипотезата на
освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни
случаи, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи
наказание /по арг. на чл. 83, ал. 2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на
административния орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява
израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на
съдебен контрол за законосъобразност.
Със ЗМИП се регулират специфичен кръг обществени отношения,
свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието
"изпиране на пари" като в най-общия случай това е преобразуването или
прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или активно
участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход
на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в извършването на
такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си. Т.е.
общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и
предмет на административните санкции по него, са с изключително тежки
последици за обществото. По този начин и деянията, обект на
административните санкции, не могат да бъдат окачествявани като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въпросът за вината не следва да бъде обсъждан, тъй като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, с оглед на
което и отговорността е обективна и безвиновна.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
5
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Агенция по вписванията следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „К.”ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № ..................г.,
издадено от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на
„Коаственчър България”ЕООД е наложена глоба в размер на 1000 лева за
нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
ОСЪЖДА „К.”ЕООД да заплати на Агенция по вписванията
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6