Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../5.4.2011 г. по гр.д. № ..../2010 г. на ВТРС е прието за установено по отношение на „Е. Б.-П.” –гр.В., че А. Г. И. от гр.В.Т. не му дължи сумата 1096.75 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 9.10.2009 г.-6.4.2010 г. С решението е отхвърлен иска, предявен от А. Г. И. от гр.В.Т. против „Е. Б.-П.” –гр.В., да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 775.55 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 23.10.2009 г.-6.4.2010 г., като неоснователен. С решението дружеството е осъдено да заплати на И. 395.33 лв. разноски по делото., а И. е осъден да заплати на дружеството 153.26 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал А. Г. И., който чрез пълномощника си го обжалва в частта , в която искът е отхвърлен като неоснователен. Твърди се ,че е неправилен извода на съда, че корекцията е направена в съответствие с Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, че не са изпълнени изискванията на чл. 98а ал.3 от ЗЕ. Твърди се ,че е нарушена разпоредбата на 34 ал.6, че не установено доставянето на ел. енергия, че не е установено към коя дата е налице неотчитане на консумация на ел. енергия, че са нарушени всички правила при извършване на проверката и КП не е годно доказателство, което установява претенцията на дружеството. Твърди се, че разпоредбата на чл. 38 ал. 3 е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.14 от Закона за защита на потребителите и е нищожна поради противоречие със закона, че не е спазена разпоредбата на чл. 61 от ОУ. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се уважи изцяло предявения иск.Претендират се разноски по делото. По въззивната жалба е постъпил отговор от „Е. Б.-П.” –гр.В., в който се взема становище, че решението в частта, в която е отхвърлен иска за недължимост на сумата в размер на 775.55 лв. е неоснователна. Твърди се ,че съдията правилно е приел, че ищеца е потребител на ел. енергия и че е в договорни отношения с ответника, които се уреждат от ОУ на ДПЕЕ, че е доказан факта на неправомерно въздействие върху процесното СТИ поради което не е измервано доставеното и използвано количество ел. енергия, че ищеца е длъжен да плати процесната сума, че е спазено изискването на чл. 34 ал.2 от ОУ, както и че представения констативен протокол е годно доказателство за отразените в него факти. Позовава се на свидетелските показания по делото и на заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Твърди се ,че с разпоредбата на чл. 38 от ОУ не са нарушени правата на потребителя.Моли да се остави без уважение жалбата, да се потвърди решението в обжалваната част и да се присъдят разноски по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на А. Г. И. от гр.В.Търново против „Е. Б.-П.” –гр.В.. Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в гр.В.Т. ,ул.”К. П.” № 5/Е/20, като ползваната ел. енергия се заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен № *. Твърди се ,че на 16.4.2010 г. ищецът получил от ответника писмо с приложена справка за корекция на сметка при неизмерване или неправилно измерване/неточно измерване на ел. енергия на основание чл. 38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕ, вх.№ 8868/6.4.2010 г., от която е видно, че въз основа на Констативен протокол № 24482/6.4.2010 г., съставен от служители на „Е. Б.-М.” –гр.В. е начислена от ответника процесната сума от 1872.30 лв. Твърди се ,че клаузата на чл. 38 ал.3 от ОД на ЕРП е неравноправна по смисъла на чл. 143т.14 от ЗЗПотребителите и на основание чл. 146 ал.1 ал.1 ЗЗП,вр. с чл. 26 ал.4 от ЗЗД и като такава е нищожна. Позовава се на Директива 2006/32ЕО та ЕПС от 5.4.2006 г.,като се твърди, че претенидраната сума не е дължима Твърди се ,че ищецът не дължи тази сума и е я оспорил с изрични жалби, като се счита, че дружеството няма право да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период за време. Твърди се ,че ищецът не носи отговорност за неправилно отчитане на ползваната ел. енергия от „Е. Б.-М.” –гр.В., като последното е длъжно да следи да техническата неизправност на СТИ. Сочи се конкретна съдебна практика. Моли да се приеме за установено ,че ищецът не дължи на ответника сумата 1872.30 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 23.10.2009 г.-6.4.2010 г.,за недоставена ел. енергия. Претендирани са разноски. Ответното дружество е оспорило иска,кто твърди ,че сумите са начислени при спазване на всички предпоставки и правила, предвидени в ОУ. Моли да се отхвърли иска и се претендират разноски. За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Съдията подробно е изложил и обсъдил събраните по делото доказателства-писмени, гласни, както и изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. Правилно съдията е приел, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът е следвало да заплаща доставените от ответника количества електрическа енергия Правилно е прието ,че тези отношения между страните се уреждат от Общи условия,одобрени от ДКЕВР. Правилно е прието ,че ответникът има право да извършва корекция и това е уредено чл. 37 на ОУ на Е.-М., като последното е изпълнило задължението си по чл. 24 от ОУ, като е уведомило ответника да извърши корекция на сметките на потребителя за минал период. Правилно е прието ,че приложения по делото КП е съставен от компетентно лице, надлежно е подписан, като е спазена процедурата, предвидена в чл. 61 ал.2 от ОУ, което го прави годно доказателство за установяване на фактите, отразени в него. По делото безспорно е установено, че е налице промяна в схемата на СТИ, която е възстановена при извършване на проверката и не е демонтирано поради това, че е изправно. По делото безспорно е установено, че е налице промяна в схемата на СТИ, която е възстановена при извършване на проверката и не е демонтирано поради това, че е изправно. По делото безспорно е установено, че е налице промяна в схемата на СТИ, която е възстановена при извършване на проверката и не е демонтирано поради това, че е изправно. Установено е, че е налице отклоняване на ел. енергия чрез мост в СТИ, при което СТИ отчита ел. енергия, но само част от доставеното количество, като останалата част преминава през моста без да бъде отчетено за консумирано. По този начин ищецът е заплатил само отчетената от СТИ енергия, а останалата ползвана и отклонена по моста енергия не се заплаща от него. Процедурата и методиката за коригиране на задълженията на потребителя е посочена в чл. 38 от ОУ на Е.-М.. В тази връзка правилно съдията е преценил ,че утвърдената методика от ДКЕВР разпределя риска между страните по договора в случай на неправилно или неточно измерване на енергията,като по този начин се следи и за недопускане на неоснователно обогатяване на един правен субект спрямо друг. Правилно е прието от съдията, че са спазени изискванията на чл. 32 ал.2 от ОУ и че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.6 от ОУ. В мотивите си съдията е изложил съображения и по твърдението на ищеца за неравноправност на клаузата на чл.61 ал.2 от ОУ по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като го е намерил за неоснователно. Правилно е и становището относно приложимостта на Директива 2006/32ЕО та ЕПС. ВТОС напълно споделя това становище на районния съд и препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 от ГПК. Както се посочи правото да се извършва корекция е уредено в чл. 37 от ОУ, като са посочени отделните хипотези, а в чл. 38 от ОУ е посочена процедурата и методиката за коригиране задълженията на потребителите. Правилно съдията е приел съобразно заключенията на вещото лице, за размера на корекцията, която следва да се извърши и е приел, че искът е частично основателен като го е уважил в една част и го е отхвърлил за сумата 775.55 лв., тъй като манипулацията на СТИ е довела до промяна в характеристиките му и е довела до отчитане само на част от потребената ел. енергия, която не спори, че ищецът е заплащал. В тази връзка е неоснователно оплакването на жалбоподателя ,че дружеството не е изпълнявало задължението си да му доставя ел. енергия. Относно посочената съдебна практика ВТОС в настоящия състав счита ,че е неоснователно позоваването на същата, тъй като в едното решение се разглежда материално правният въпрос за приложение на чл. 49 ал.4 от НППРЕМПП, а в другото по въпроса за чл. 25 от ОУ на ЧЕЗ-Б., които не са страна по настоящите отношения. Освен това следва да се има предвид, че в ТР 1/2010 г. на ОСГК на ВКС не е постановено, че решенията по чл. 291 от ГПК имат задължителна сила за съдилищата и това е така, защото не може с тълкувателно решение да се изменя волята на законодателя/ чл.130 ал.2 ЗСВ/. От друга страна е предвидена възможността при противоречие с решения на ВКС, постановени по чл.291 ГПК, да се допуска касационно обжалване на съответните въззивни решения. ВТОС намира, че съдията е обсъдил всички съображенията на страните по спора и е постановил решението си като изложил подробни мотиви. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно частичната основателност на претенцията и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жабата, като искане за такива не е направено. В тази връзка е представена от дружеството фактура № 399/ 1.7.2011 г., в която е записана услуга- възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 2893/2010 г. на ВТРС, но във фактурата липсва записване за направени разноски за процесуално представителство по настоящото въззивно дело. Затова искането за заплащане на разноски пред ВТОС е недоказано и следва да бъде отхвърлено. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение№ № .../5.4.2011 г. по гр.д. № .../2010 г. на ВТРС в обжалваната част. ОТХВЪРЛЯ искането на „Е. Б.-П.” –гр.В., ул.”Оборище” № 13/А за заплащане на разноски пред ВТОС като неоснователно и недоказано. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |