Номер 291729.09.2020 г.Град Бл.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бл.Трети въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Гюлфие Яхова
Секретар:Мая С. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500774 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна
жалба на С. Я. Т. ,подадена чрез пълномощника му адв.Б. против решение
№36/03.01.2020г. на РСР по гр.д.№946/2017г.
В жалбата са релевирани доводи за недопустимост ,необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение на РСР.Поддържа се,че е
постановено при недоказана активна легитимация на ищеца за предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост.Неправилно РС е приел,че
въззивникът като ответник по предявения отрицателен установителен иск за
собственост е оспорвал правата на наследодателя на праводателя на ищеца
М. към момента на образуване на ТКЗС , а такова оспорване е недопустимо
.Посочва се,че оспорването на ответника не касае правата към минал
момент-образуване на ТКЗС, а се отнася за неустановената идентичност
между притежавания от наследодателя на праводателя на ищеца имот и
процесния имот,за който страните спорят.Поддържа се,че доказателства за
идентичност не са събрани .Нито една техническа експертиза от извършените
по делото не установявала идентичност между спорния имот и имотите,за
които се отнася решението по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ на РРС или по
1
първоначалното заявление.Поддържа се,че в полза на праводателя на ищеца и
неговите сънаследници е извършена незаконосъбразна реституция по ЗСПЗЗ
за имот,съвпадащ с процесния.Спорният имот попадал в горска територия
отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ.Поради това се поддържа,че не подлежи на
реституция по ЗСПЗЗ , а по ЗВСВГЗГФ .Поддържа се ,че възстановяването на
имота по реда на ЗСПЗЗ при отсъствие на надлежно подадено заявление по
приложимия закон ,издадените решения на ОСЗ за възстановяване на имота
на праводателя на ищеца и неговите сънаследници се явяват постановени
извън компетентността на органа на възстановяване на поземлената
собственост ,поради което са нищожни.Изтъкват се процесуални нарушения
на първоинстанционния съд предвид необсъждане на всички доказателства в
съвкупност.Доказателствата са обсъдени изолирано едно от друго,поради
което решението е и необосновано.Твърди се също,че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон-§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Иска
се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново по
съществото на спора,с което предявения иск да се отхвърли като
неоснователен.Претендират се деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.269 ал.1 ГПК от надлежна
страна в производството при наличие на правен интерес,поради което е
допустима.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,определени в чл.269
ГПК, БлОС при проведената служебна проверка намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.Неоснователно се твърди в жалбата ,че
ищецът не е доказал активната си легитимация по предявения отрицателен
установителен иск ,поради което обжалваното решение е
недопустимо.Активната легитимация ищецът извежда от представените
доказателства –нотариални актове за сделки покупко-продажба ,по
последната от които,сключена с нотариален акт №110 т.II рег.№2700 д.
№252/2016г. на нотариус М.К. с район на действие РСР е купил поземлен
имот с №310007 с площ о 1дка в м.“Д.“,землището на с.Б.,Община Р. при
наведени твърдения и обстоятелства в исковата молба,че ответникът оспорва
правото му на собственост,тъй като въз основа на депозирано заявление в
2
Община Р. е издадена в негова полза заповед на Кмета за възстановяване на
собственост върху новообразуван имот №310002 в м.“Св.В..“,землището на
с.Б. с площ от 769 кв.м на основание §4к ал.7 във вр. с §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ,който имот попада в закупения от него по посочения по-горе
нотариален акт.При така въведените в исковата молба твърдения за факти и
обстоятелства,на които ищецът основава предявения отрицателен
установителен иск,активната му легитимация е несъмнена.Дали твърденията
са доказани и дали са установени фактите и обстоятелствата за оспорване
придобивното основание на ответника ,е въпрос на доказване и касае
съществото на спора,а не легитимацията на ищеца.
По повдигнатите във въззивната жалба въпроси за неправилност на
обжалваното решение на РРС поради незаконосъобразност и
необоснованост,въззивният съд след съвкупна преценка на събраните
доказателства,приема следното:
С нотариален акт №110 т.II рег.№2700 д.№252/2016г. на нотариус М.К. с
район на действие РСР по договор за покупко-продажба ,сключен със
съпрузите Т.Ц.М. и Л.Г.М.а ищецът Дж.Д. е закупил поземлен имот с
№310007 с площ от 1дка в м.“Д.“,землището на с.Б.,Община Р. ,при съседи :
имот №310006 –овощна градина на праводателя Т. М.,имот №000963-залесена
горска територия на ДГС-Р.,имот №310003-дървопроизводствена площ на
праводателя Т. М.,собствен имот №310005 и имот №000356-полски път на
Община Р..В нотариалния акт за посочената прехвърлителна сделка е
посочено,че закупеният от ищеца имот №310007 е образуван от имот
№310004 по картата на землището на с.Б.,Община Р.,м.“Д.“.При изповядване
на сделката в нотариална форма праводателите Т.Ц.М. и Л.Г.М.а са се
легитимирали като собственици на продадения на ищеца имот с нотариален
акт за покупко-продажба №25 т.1 рег.№408 д.№22/2014г. на нотариус Н.М. с
район на действие РСР ,с който Я.Цв.П. и Р.Цв.Н. са продали на
съсобственика си Т.Ц.М. собствените си общо 2/3 ид.ч. от възстановени по
реда на ЗСПЗЗ поземлени имоти, представляващи : Горска Л. ,с площ от
4,990дка в м.“Д.“ ,заснета като ПИ с №000355 по плана за земеразделяне на
землището на с.Б. ,при граници:имот №000356-полски път на Община Р.,имот
№310002-Л. на н-ци на Цв.Б.М.,имот №000292-горскостоп.територия на МЗГ-
Държавно лесничейство; Дървопроизводителна площ ,представляваща ПИ с
3
№310003,с площ 4,458 дка в м.“Д.“ по плана за земеразделяне на землището
на с.Б. и „Л. „ с площ 4,363 дка в същата местност ,заснета като ПИ с
№310002 по плана за земеразделяне на землището на с.Б..
При продажбата по нот.акт №25 т.1 рег.№408 д.№22/2014г. на нотариус Н.М.
с район на действие РСР продавачите са се легитимирали като съсобственици
с купувача Т. М. с решение №03928А/05.02.2008г. на ОСЗ-гр.Р. ;решение
№П03618/25.05.2009г. и решение №П03618/12.02.2008г. на ОСЗ-Р. за
възстановяване на имотите на наследници на Цв.Б.М. ,всички вписани в СВ-
Р., и удостоверение за наследници на Цв.Б.М.,поч.на 13.08.1982г./на л.242 от
първоинстанционното досие на делото/.Установява се от представената
преписка пред ОСЗ /л.204 и сл./,че със заявление вх.№618/01.06.1992г.
праводателят на ищеца – Т. М. е заявил за наследници на Цв.Б.М. искане за
възстановяване само на един земеделски имот- нива с площ от 6 дка в м.“Д.“-
землището на с.Б..За този имот е постановено позитивно решение на ОСЗ-
№03928/08.05.2000г. / на л.191/ за възстановяване на на собствеността, което
не е окончателно поради липсата на идентификация на имота по картата на
землището .След успешно проведено производство по иск по чл.11 ал.2
ЗСПЗЗ /решение №248/05.06.2001г. на РСР по гр.д.№274/2001г./ ,Т. М. е
заявил за наследници на Цв. М. искане за възстановяване на правото на
собственост върху три земеделски имоти ,всички в м.“Д.“-землището на с.Б. –
две ниви от по 10 дка всяка от тях и една нива с площ от 30дка.С решение
№31027/05.09.2001г. /на л.189/ ПК-Р. е постановила възстановяване на
собствеността на н-ци на Цв. М. върху 4 имота- заявената по първоначалното
заявление от 01.06.1992г. нива с площ 6 дка и заявените след производството
по чл.11 ал.2 ЗСППЗЗ две ниви от по 10 дка всяка от тях и една нива с площ
от 30дка.С окончателни решения ,придружени със скици,на н-ци на Цв. М. са
възстановени : горска Л. с площ от 4,990дка,представляваща имот №000355 -
решение №03928А/05.02.2008г. на ОСЗ-Р. /на л.213/;дървопроизводителна
площ –имот №310003 с площ от 4,458дка –решение №П03618/25.05.2009г.-
л.221 ;Л. ,заснета като имот №31002 с площ от 4,363 дка –решение
№П03618/12.02.2008г. –на л.219
Имот с №310007 с площ от 1 дка в м.“Д.“,землището на с.Б., който ищецът
е закупил по нотариален акт №110 т.II рег.№2700 д.№252/2016г. на нотариус
М.К. се идентифицира като част от възстановения на н-ци на Цв. М. имот
4
№310002 с площ от 4,363 дка ,възстановен с решение №П03618/12.02.2008г.С
издадената от ОСЗ-Р. справка за разделянето на имотите / на л.239 от делото/
и първоначалното заключение на инж.В.Ю. за извършената от него СТЕ се
установява идентичността на продадения на ищеца имот №310007 с площ от
1 дка с възстановения на н-ци на Цв. М. имот №310002- „Л.“ с площ от
4,363 дка по решение №П03618/12.02.2008г. Тази констатация в
заключението на вещото лице, прието в с.з. на 05.09.2019г.дава отговор на
повдигнатия във въззивната жалба въпрос за отсъствие на идентичност на
продадения на ищеца имот с някой от възстановените на наследници на Цв.
М. имоти.Макар и оспорено в тази част от пълномощника на ответника в
съд.заседание на 05.09.2019г. ,заключението на вещото лице Ю. не е
опровергано ,а тежестта за оспорването му се носи от ответника,който не е
ангажирал доказателства за това.
От изложеното по-горе се налага извод,че на деривативно придобивно
основание-продажбена сделка ищецът се легитимира като собственик на
имот №310007 с площ от 1 дка при описаните граници /съседи / в
нотариален акт по нотариален акт №110 т.II рег.№2700 д.№252/2016г. на
нотариус М.К. ,представляващ част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ на
наследници на Цв. М. поземлен поземлен имот с №310002 с площ 4,363
дка по решение №П03618/12.02.2008г. на ОСЗ-Р..
От заключението на в.л.Ю. от 01.10.2018г. се установява,че към
10.07.2003г. при поддръжка и осъвременяване на КВС на землището на с.Б.,е
обособен имот с №310003 с площ от 0,749 кв.м –естествена Л. м.“Св.В.“
,който е записан на въззивника Ст.Т..С удостоверение изх.№РД-12-02-01-
428/1/ от 22.10.2019г. изд. от ОСЗ-Р. / на л.411/ се установява,че няма ясна
граница между местностите „Д.“ и „Св.В..“ в землището на с.Б. .Местността
„Св.В..“ е в землището на с.Ел. и там се пресичат землищните граници на
гр.Б. ,с.Б. и с.Ел..С отговора на въпрос 1 по основното заключение за
извършената от инж.Ю. СТЕ се установява идентичност до размер на 749
кв.м между новообразувания имот с №310003,м.“Св.В..“,записан по КВС на
въззивника Ст.Т. и закупения от ищеца имот №310007,м.“Д.“,землището на
с.Б. с площ от 1 дка / скица приложение 11 към заключението .
Установява се и не е спорно,че в закупения от ищеца имот
5
№310007,м.“Д.“ по картата на землището на с.Б. ,в който попада записания
на ответника Ст.Т. новообразуван имот с № №310003 с площ от 0,749 кв.м –
естествена Л. в м.“Св.В.“,е изградена двуетажна масивна сграда със
стоманобетонови основи ,носещи стени от тухлена зидария ,междуетажни
конструкции от стоманобетонови плочи и покрив с покритие от профилирана
ламарина /констатация от заключението от СТЕ,изпълнена от в.л. инж.Г./. Не
е спорно и се установява от свидетелите Й.Ч. и А.П. ,че сградата е построена
от ответника .Спори се по въпроса кога е построена до етап с поставен
покрив.Установява се от представения акт №36/07.12.1987г., съставен от
служител на Община Р.,че ответникът Т. е започнал строеж на сграда за
сезонно ползване в район на Горското стопанство без документ за
собственост на земята и строително разрешение.Към деня на съставяне на
този акт-07.12.1987г. сградата е построена на ниво втора плоча и строежът е
спрян. На 29.08.1990г. с удостоверение №806 от същата дата на ОбНС-Р. на
основание ПМС №4/1988г. и ПМС №26/1987г. на ответника Ст.Т. е
предоставено право на ползване върху земя за земеделско ползване с площ от
500 кв.м ,представляваща мера в землището на с.Б. ,м.“Св.В.“ при граници на
ползването : имоти на К.Д.,Кр.А. и мера.В имота е забранено застрояване на
всякакъв вид сграда без съответно разрешение.Към момента на предоставяне
на правото на ползване с посоченото удостоверение, строежът на сградата е
започнал и спрян на ниво втора плоча ,видно от обсъдения по-горе акт
№36/07.12.1987г. на Община Р.. Предвид данните в този акт,представляващ
официален свидетелстващ документ, съдът не кредитира показанията на
свидетелите П. и Ч. за завършването на сградата с поставен покрив към 1986-
87г. Не са ангажирани други доказателства,установяващи кога е поставен
покрива на сградата след спирането на строежа с акт №36/07.12.1987г. на
Община Р..Към 1996г. сградата е била завършена ,тъй като е издаден акт за
узаконяване №6/23.02.1996г. ,изд. от Община Р..С оценителен протокол
№8/22.02.1996г. е извършена оценка на земята до размер на предоставената
за ползване по удостоверението от 1990г.-500кв.м за сумата от 4000лв.С
вн.бележка от 23.02.1996г. въззивникът Ст.Т. е заплатил 4000лв съобразно
оценката на земята по сметка на Община –Р..,а с приходна квитанция
№352563 /23.02.1996г. е заплатил 2700лв на ДС-Р. -такса за узаконяване на
вила.Със заключението на в.л. инж.Г. от 14.10.2019г. се установява
идентичност между имота,описан в удостоверението за предоставено право
6
на ползване №806/1990г. с площ от 500 кв.м ,описания в оценителния
протокол и новообразувания имот с №310003 в м.“Д.“ ,землището на с.Б.,
който е с по-голяма площ -749 кв.м .Застроената площ на сградата според
констатациите в това заключение е 34,88кв.м .След извършено по възлагане
от въззивника геодезическо заснемане на построената сграда и
новообразувания имот №310003 в м.“Д.“,землището на с.Б. е издадена
заверена от ОСЗ-Р. скица №К00470/19.01.2018г. –приложение №7 към
първоначалното заключение на инж.Ю..На скица-приложение №9 и
комбинираната скица –приложение №11 към същото заключение е
онагледено местоположението на спорния имот спрямо съседните в
обхванатия от експертизата терен.
Със заповед №РД-16-0980/31.08.2015г. на Кмета на Община –Р. на
основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.26 ал.1 ППЗСПЗЗ на въззивника Т.
е признато право на собственост върху новообразуван имот с
№310003,м.“Св.В..“,землището на с.Б. с площ от 749 кв.м при описаните в
заповедта граници.Очевидно е от съдържанието на заповедта,че не е
направено съвместяване с КВС на землището на с.Б., тъй като посочените в
този адм.акт съседни имоти №310002-Л. и №310004-Л. са записани на
Община Бл., а датата на издаване на заповедта са били отдавна възстановени
на н-ци на Цв. М.. Този извод се обосновава и с констатациите на в.л.по
доклада от 01.10.2018г.,че към момента на издаване на горепосочената
заповед на Кмета на Община-Р. в землището на с.Б. не са изработвани и не са
обявявани/съответно одобрявани/ помощен план и план на новообразуваните
имоти съгласно изискванията на §4к ал.1 ,ал.2 и ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При така установените във фактическо отношение данни съдът приема от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост,който е
допустим,тъй като е предявен при наличие на правен интерес .С т.1 на ТР
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено,че правен интеес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и др.вещни права е
налице,когато ищецът притежава самостоятелно право ,което се оспорва,или
се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права,ако
отрече правата на ответника.По този иск ищецът трябва да докаже фактите,от
7
които извежда правния си интерес ,а ответникът трябва да докаже фактите,на
които основава правата,които противопоставя на ищеца.В случая правния
интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост е
несъмнен,тъй като ищецът доказа твърденията си за фактите ,на които се
позовава за притежавано право на собственост върху имот №310007 с площ
от 1 дка ,м.“Д.“ по картата на землището на с.Б.,Община Р. ,както и че
новообразувания имот с №310003 с площ от 749 кв.м,върху който на
ответника е признато право на собственост при трансформиране на право на
ползване по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ,попада изцяло в собствения му.
Ответникът /въззивник в настоящата инстанция/ не проведе успешно пълно
главно доказване на предпоставките за трансформиране на право на
ползване,предоставено по някои от актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ,в право
на собственост върху ползвания имот.
На първо място : недоказано е релевантното обстоятелство,че сградата в
имота е била построена към 01.03.1991г. Разяснено е в ТР №2/13.09.2011г. на
ОСГК на ВКС,че ползвателят на земеделски имот придобива собствеността
по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ,когато сградата отговаря на изискването за
постройка съобразно тълкувателната норма на §1в,ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ –
да е завършена с покрив,трайно прикрепена към терена,без да е необходимо
да е законен строеж и да отговаря на изискванията на строителните правила и
норми ,действащи към момента на построяването й. В посочената норма и
тълкуването ,дадено в ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС се приема ,че не
са сгради по смисъла на §4а ЗСПЗЗ незавършените строежи до покрива
включително. Предвид посоченото ТР незаконният статут на сградата до
узаконяването й през 1996г. е ирелевантно обстоятелство за разрешаване на
спора.Относимото за случая е отсъствието на доказателства ,че съм
01.03.1991г. сградата е представлявала завършен строеж с поставен покрив
по смисъла на визираната тълкувателна норма. Както е посочено по-горе,
съдът не кредитира показанията на св.П. и Ч. в частта ,в която сочат,че
сградата е била напълно завършена към 1986-87г. Свидетелските показания
относно състоянието на сградата към 1987г. се опровергават от официалния
свидетелстващ документ- акт №36/07.12.1987г. ,изд. от Община Р. ,в който е
вписано,че строежът се спира и е запечатан на втора плоча.Няма
доказателства за това кога е възобновено строителството и кога е поставен
8
покрив на сградата,за да може въззивникът да се ползва от разпоредбата на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В първоначалната редакция на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ –ДВ
бр.17/01.03.1991г. е предвидено гражданите, които към 17.08.1990г.
притежават право на ползване върху земеделски земи,предоставени им по
силата на актове на Президиума на НС ,на ДС и МС ,да запазят правата си
,както и възвожността да придобият собствеността върху тези земи,като ги
заплатят на ОбНС по цени,определени от МС.Следва да се отбележи,че към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ въззивникът не е имал право да запази
ползването, съответно да се ползва от възможността за трансформирането му
в право на собственост,тъй като ползването върху имота му е предоставено
след 17.08.1990г. Удостоверение №806 на ОбНС, на което се позовава в
отговора на исковата молба,е издадено на 29.08.1990г.
На второ място съдът изтъква,че въззивникът не е представил и няма данни
да е било постановено в негова полза решение на органа на поземлената
собственост за възстановяване правото на собственост върху земеделски
имот при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.Изискването за решение на
ПК е въведено с изменението и допълнението на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ –ДВ
бр.98/1997г.,в който е създадена нова т.3 : Поземлената комисия се произнася
с решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот
при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ в срок до 31.01.1998г. С
последващото изменение на ЗСПЗЗ –ДВ бр.68/30.07.1999г. правомощията на
поземлената комисия са ограничени само до признаване на правото на
собственост чрез постановяване на решение ,в което се описват имота,площта
и местността ,в която се намира,а собствеността се придобива на основание
заповед на кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Приложима е нормативната
уредба съм момента на издаване на заповедта на кмета / решение
№61/17.07.2017г. на ВКС-ГК-Първо г.о. по гр.д.№3273/2016г. За твърдяното
от въззивника трансформиране на правото му на ползване в право на
собственост по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се съобрази действащата
нормативна уредба към момента на издаване на заповедта на кмета ,т.е. към
31.08.2015г. Към този момент според действащата редакция на чл.14 ал.1 т.3
от ЗСПЗЗ /изм.ДВ бр.61/11.08.2015г./ Общинска служба по земеделие се
произнася с решение за признаване правото на собственост при условията на
§4-4л;в решението се описват размерът и местността,в която са се намирали
9
земеделските земи.В случая няма решение на ОСЗ за признаване правото на
собственост на въззивника.
Освен това заповедта на кмета на Община Р. за възстановяване правото на
собственост на въззивника върху спорния имот е издадена в отсъствие на
помощен план и план на новообразуваните имоти. Съгласно действащата към
датата на издаване на заповедта на кмета редакция на §4к ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ
за земите ,предоставени на граждани въз основа на актове по §4 се изработват
помощен план и план на новообразуваните имоти.От заключенията по
извършената от инж.Ю. СТЕ се установява,че за терена ,в който попада
процесния имот не е изработван помощен план и план на новообразуваните
имоти.
В полза на въззивника не е възникнало право на собственост върху
предоставения му за ползване имот и в по-раншен момент- към датата на
заплащане на земята според оценителния протокол 23.02.1996г. Освен
недоказаността на състоянието на сградата като завършен строеж с покрив
към 01.03.1991г., в случая не е била изпълнена и предпоставката по §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ в действащата редакция към плащането на цената на земята
/съобразена с решение №8 на КС на РБ-ДВ бр.59/1995г./-заплащане на земята
на собственика чрез ОбНС в срок до 30.09.1994г. Съгласно §4а ал.4 ПЗР на
ЗСПЗЗ / ДВ бр.59/1995г./ когато стойността на земята и сградата не бъдат
заплатени в посочения срок ,ползвателят,построил сградата придобива
правото на собственост само върху нея ,отделно от мястото като заплати
таксата по ал.2.В случая плащането на земята е извършено на Общината и
след срока посочен в цитираната норма.
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира,че правото на
ползване на въззивника върху спорния имот не е трансформирано в право на
собственост поради нарушения на ,§4а ,ал.1 и §4к ,ал.1,6 и 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ /изм.ДВ бр.61/11.08.2015г./ .
Поради недоказване на правоотблъскващото възражение на ответника,че е
собственик на имота при трансформирано право на ползване в право на
собственост по реда на §4а и 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ ,е безпредметно да се
обсъждат доводите в жалбата за незаконосъобразно възстановяване на
праводателя на ищеца и сънаследниците му на имота в който попада
10
новообразувания имот с №310003 с площ от 749 кв.м. Съгласно приетото в
ТР№9/2012г.на ОСГК на ВКС ответникът по иск за собственост за
реституиран по ЗСПЗЗ земеделски имот ,който противопоставя права по §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на ОСЗ,от което черпи права ищецът/в
случая-за праводателите си/ ,но само във връзка с действителни
противопоставими права,т.е. ако докаже законосъобразно упражнено право на
изкупуване по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ./в този смисъл и определение
№200/30.03.2016г. на ВКС-ГК-Първо г.о. по гр.д.№801/2016г./.Следва да се
отбележи ,че възражението за незаконосъобразна реституция по ЗСПЗЗ в
полза на праводателите на ищеца не е въведено своевременно-с отговора на
исковата молба ,поради което е преклудирано.За пълнота въззивният съд
отбелязва и обстоятелството,че възражението за незаконосъобразна
реституция по ЗСПЗЗ ,тъй като е приложим ЗВСГЗГФ не ползва въззивника
дори да беше въведено своевременно в процеса.Това е така,тъй като той също
основава правото си на собственост на разпоредби от ЗСПЗЗ относно
трансформиране на предоставеното му право на ползване върху земеделски
имот в право на собственост.Ако имотът не е бил земеделски ,а земя от
ДГФ,не е могло да се предоставя за ползване по силата на визираните в
удостоверение №806/29.08.1990г. актове –ПМС №4/1988г. и ПМС №26/1987г.
отнасящи се за пустеещи земеделски земи.
По горните съображения въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските: Въззиваемият е претендирал присъждане на деловодните
разноски своевременно като е представен и списък по чл.80 ГПК.Претендират
се разноски за 1000лв,колкото е заплатил за адвокатско възнаграждение.съдът
намира ,че следва да се присъдят на въззиваемия 500лв- половината от
отразеното като платено адв.възнаграждение в договора за правна защита ,тъй
като договорът е сключен с двама адвокати и процесуалното
представителство е осъществено от двамата.Съгласно чл. 78 ал.1 ГПК за
разноски по делото се дължи възнаграждение само за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1
ГПК,БлОС
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №36/03.01.2020г. на Районен съд-гр.Р. по гр.д.
№946/2017г.
ОСЪЖДА С. Я. Т. ,ЕГН ********** с адрес:с.Ел.,Бл.ска обл.,ул.“9-ти май“
№23 да заплати на Дж. Ю.Д. ,ЕГН ********** с адрес:гр.Б.,ул.“Д.В.“ №5
сумата от 500лв /петстотин лева/ за направените разноски за въззивното
производство-възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12