№ 6335
гр. ..., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110160052 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят разделно /по
½ всеки от тях/ на ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи
незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за абонатен № ....
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците оспорват предявените искове с твърдения за недължимост на
сумите поради надлежно прекъсване на топлоснабдяването. Претендират
разноски
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ответниците през процесния период са били
собственици на имот с аб.№ ... в гр.....
1
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. По силата на закона – чл.153,
ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците са собственици на топлоснабдения имот, и като такива са длъжни да
заплащат цената на доставената ТЕ съобразно дело си в съсобствеността.
Притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, прави ответниците потребители на топлинна енергия
за битови нужди, независимо от това дали са живели в топлоснабдения имот или
не и на чие име е открита партидата, и същите са длъжни, съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ, да заплащат цената за доставената топлинна енергия, в т.ч. и сумите за дялово
разпределение. Обстоятелството, че имотът е отдаден под наем или се държи от
трето лице, не освобождава собственика на имота от задълженията му за плащане
на доставената топлинна енергия. Касае се за договорни отношения между
ответниците и трети лица, които не обвързват ищеца, тъй като задължено лице по
договора за доставка на топлинна енергия е собственика или лицето, на което е
учредено вещно право на ползване, в настоящия случай ответниците. Последните
имат право на обезщетение от лицето, което обитава собствения им имот и може
да искат от него възстановяване на сумите, дължими за доставена топлинна
енергия през процесния период. Ответниците обаче са тези, която са длъжни да
заплащат цената на доставената топлинна енергия, а доводите в противната
насока се явяват неоснователни.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
2
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от Наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Установено е по делото, от приетото заключение на вещо лице по ССчЕ,
разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334. През процесния период за
имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки. Вещото лице установява, че поради неосигурен достъп до
имота, сумите за ТЕ и БГВ са изготвяни на база, съгласно Наредбата, като
разходът за БГВ е изчисляван за 3 потребители при норма 140 литра на един
потребител за денонощие. Вещото лице установява освен това, че имота, собствен
на ответниците е необитаем и в него е прекъснато подаването на топла и студена
вода, а от представените по делото писмени доказателства се установява, че
надлежно е прекъснато и топлоподаването – отоплителните тела са надлежно
демонтирани.
При така установеното, съдът прие, че ответниците не дължат суми за
доставена ТЕ за отопление и БГВ за процесния период. Установено е по делото, че
в имота не е доставяна ТЕ за отопление /предвид надлежното демонтиране на
радиаторите/, нито за БГВ /предвид установеното прекъсване на подаването на
топла и студена вода. Вярно е, че последното не е надлежно извършено – не са
поставени пломби, но това нарушение не следва да бъде санкционирано със
заплащане на суми за доставена ТЕ при безспорно установената липса на
потребление.
Независимо от това обаче, част от претендираните по делото суми са
дължими. Съгласно чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради това и
независимо от прекратяването на топлоподаването към имота на ответниците,
последните дължат плащане на суми за сградна инсталация, чиито размер следва
да се определи с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК , доколкото основанието на
вземането е доказано, а съдът не може да отхвърля иска като недоказан по размер
3
/ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; ТР № 129 от 30.06.1986 г., на ОСГК на ВС/, какъвто е
настоящия случай.
Поради това, съдът прие, че ответниците дължат за исковия период суми за
доставена ТЕ за отопление на сградата /за сградна инсталация/, ведно с лихва за
забава за процесния период, в размери, както следва - 600 лева главница и 95,94
лева лихва за забава, определени с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, както и
сумите за извършено дялово разпределение – главница и лихви, в размерите по
ИМ /съгласно заключението по ССчЕ/.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период в
посочените размери, дължими от ответниците резделно по ½ всеки от тях с оглед
дела им в съсобствеността. Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху
главните вземания след подаването на исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, страните имат
право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1236.67 лева – заплатени ДТ,
депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се присъждат 71,16
лева.
Ответниците са извършили разходи в размер на 1900 лева – заплатени
адвокатски възнаграждения от всеки от ответниците в минимален размер по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
непозволяващ последващата му редукция, и депозит за ВЛ, от които се присъждат
1 790.66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, от ..., и Е. Г. И., ЕГН **********, от
..., да заплатат на ..., ЕИК ..., с адрес ..., разделно – по ½ всеки от тях, следните
суми 600 лв. - главница, за доставена ТЕ за аб.№ ... за периода м.05.2018 г. – м.
04.2020 г., 95.94 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., 20.00 лв. – главница за извършено дялово
разпределение за периода м.09.2018г. до м.04.2020г., 4.42 лв. - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение от 30.10.2018г. до 29.09.2021г, ведно
със законната лихва върху главниците от 20.10.2021г до окончателното плащане,
4
както и 71.16 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане
на суми за доставена ТЕ /главница и лихви/ за разликата до пълните им предявени
размери.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на К. И. И. , ЕГН **********,
от ..., и Е. Г. И., ЕГН **********, от ..., по 895,33 лева на всеки от тях – разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5