№ 157
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900703 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от ВЛ.
СТ. СТ., ЕГН ********** от *** против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане сумата от 120000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на баща му С.Г. С., починал в резултат на ПТП от 18.12.2017г.,
причинено от И.К.Р. като водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел ****
с peг. * **** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.12.2017 г. около 12.00 часа баща му С. С. е
управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с per. № ** **** **, като се е движил
по републикански път III-2902 в посока към село Кичево, общ. Аксаково, обл.
Варна. На кръстовището за село Долище, общ. Аксаково, обл. Варна,
насрещно движещия се лек автомобил марка „Нисан“, модел **** с per. *
**** **, управляван от И.К.Р., предприел маневра завой на ляво, като отнел
предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Хонда
ЦРВ“ в следствие на което автомобилите се сблъскали. В резултат на удара по
двата автомобила са причинени материални щети, С.Г. С. получил различни
телесни увреждания, за които е настанен в МБАЛ Света Анна гр. Варна,
1
където по-късно е починал.
Излага, че с присъда № 59/04.03.2020 г. постановена по НОХД №
4422/2019 г. по описа на PC - Варна, И.К.Р. е признат за виновен в това, че на
18.12.2017 г. по път 2902 - с. Кичево - гр. Суворово, на кръстовището с пътя
гр. Варна - с. Долище, обл. Варна, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Нисан Микра“ с per. * **** **, нарушил правилата
за движение по Закона за движение по пътищата - чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“, като по непредпазливост причинил на С.Г. С. тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 5-11 леви ребра, обуславящи трайно затруднение
на движението на снагата. Относно обстоятелствата за настъпилата смърт на
С.Г. С. в хода на досъдебната фаза на наказателното производство се
установило, че причината за смъртта на С.Г. С. е инфаркт на миокарда, развил
се в причинна връзка с тежка коронаросклероза с разязване и пълно
запушване на дясната венечна артерия, както и хроничните в напреднала
степен на развитие болестни промени в сърдечно съдовата система. За
настъпване на смъртния изход облагоприятстващи значение са имали
травматичните увреждания в областта на гръдната стена - кръвонасядания,
счупване на 5 - 11 леви ребра, както и разкъсването на слезката. На въпроса
дали би настъпила смъртта на С.Г. С. ако получените при ПТП увреждания не
са му били причинени, вещото лице е отговорило, че на този въпрос не може
да даде категоричен отговор, като е посочило: „Прогнозите в медицината са
хипотетични и несигурни, особено при такъв сложен казус“.
Ищецът поддържа, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП
и смъртта на баща му. Вследствие на горепосоченото ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, като син на починалия С.Г. С.. Между тях е
съществувала силна емоционална връзка, като взаимоотношенията им са били
основани на взаимна обич. С. С. е осъществявал не само финансова подкрепа,
но и морална подкрепа на сина си. Прекарвал е редовно време с него, между
тях е била създадена стабилна емоционална връзка. Смъртта на С. е повлияла
изключително негативно върху неговия син Владимир, като неговата скръб е
огромна, а загубата непрежалима. За това си психично съС.ие той е потърсил
и помощта на психиатър - д-р Ж.И.Н., който след преглед му е провел
2
необходимото лечение и е издал амбулаторен лист № 120/07.02.2018 г.
Въпреки възрастта на ищеца, той все още не е възстановен от понесения шок
и към настоящия момент изживява огромна болка и страдание от загубата на
баща си, тъй като е лишен завинаги от неговата обич и морална подкрепа.
Ищецът предявил писмена претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, но е получила отказ, поради
което предявява претенцията си пред съда.
С допълнителна искова молба оспорва твърденията на ответника, че
смъртта на пострадалия е настъпила не поради ПТП, а в резултат на
заболявания.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с който оспорва
иска. Излага, че смъртта на пострадалия не е настъпила в резултат от
претърпените травматични увреждания при ПТП, а в резултат на заболявания,
от които е страдал към датата на инцидента. Застрахователят твърди, че
пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, както и че ако е бил с
поставен колан е нямало да претърпи същите увреждания и в същата тежест и
степен на засягане на здравето му.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените
оспорвания и доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.Д., който
поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на адв.
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. В оредставените писмени
бележки вх. №10023/27.04.2022г. по същество се излагат доводи за
основателност на иска.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Е.С., която
оспорва исковата молба. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С присъда № 59/04.03.2020 г. постановена по НОХД № 4422/2019 г. по
описа на PC - Варна, И.К.Р. е признат за виновен в това, че на 18.12.2017 г. по
3
път 2902 - с. Кичево - гр. Суворово, на кръстовището с пътя гр. Варна - с.
Долище, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Нисан Микра“ с per. * **** **, нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата - чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства“, като по непредпазливост причинил на С.Г. С. тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на слезката и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на 5-11 леви ребра, обуславящи трайно затруднение
на движението на снагата.
Настоящият състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че към дата 18.12.2017 г. лек автомобил лекият автомобил
„Нисан Микра“ е бил застрахован в ответното дружество по риска
„гражданска отговорност на автомобилистите“.
От представенто удостоверение за наследници е видно, че ищецът е син
на починалия на 19.12.2017г. С.Г. С.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че в резултат на ПТП на 19.12.2017год. С. С. е получил следните травматични
увреждания: счупване на 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 леви ребра по предна мишнична
линия, разкъсване на слезката, задперитонеален хематом, кръвонасядания в
областта на гръдния кош, мускулатурата на гръдния кош около описаните
счупвания. От аутопсионен протокол №232/2017г. на С. С. е установено, че
причината за смъртта е инфаркт на миокарда, развил се на базата на тежка
коронарна атеросклероза, с пълно запушване на дясна коронарна артерия и
почти пълно запушване на двата клона на лява коронарна артерия. При
аутопсията е установено, че трите коронарни байпаса са проходими. Най-
вероятната причина за смърт е ритъмно-проводно нарушение, в следствие на
миокардна исхемия и множество стари инфаркти и цикатрикси на миокарда.
Според вещите лица получените наранявания при ПТП не са в причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт на 19.12.2017г. Болният е бил с много
висок риск за сърдечно-съдови инциденти и смърт преди настъпването на
ПТП. Всяко съС.ие при което би изпаднал пациента в исхемия на миокарда
би довело до подобен вид ритъмно-проводно нарушение. Установява се също
4
така, че процесният автомобил, с дясна колона за управление, е разполагал с
триточков предпазен колан, ведно с пиротехническа част. Процесният тип
колан е имал възможност да задържи тялото при политането му към точката
на съприкосновение, а именно предна лява част на автомобила. От техническа
гледна точка, коланите са били използвани към момента на настъпване на
ПТП, тъй като при изготвяне на снимковия албум коланите са заснети в
разпънато блокирано съС.ие. От медицинска гледна, точка установените
кръвонасядания в областта на гръдния кош, счупванията на левите ребра,
разкъсването на слезка, отговарят да са получени при въздействието на
предпазен колан в тези анатомични области. Според медицинската
документация по делото става ясно, че С. С. е страдал от исхемична болест на
сърцето, хипертонична болест и генерализирана атеросклероза. Проведена
хирургична реваскуларизация на коронарни артерии преди 13г., поставени 3
байпаса.
За установяване болките и страданията на ищеца, резултат от смъртта
на баща му, както и връзката с починалия му баща, по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж. С.а (майка на ищеца) и
Д.К., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
5
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек
автомобил марка „Нисан“, модел **** с peг. * **** ** и ответното дружество
е беззспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда № 59/04.03.2020 г., постановена по НОХД №
4422/2019 г. по описа на PC - Варна, е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С присъдата
И.К.Р. е признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил на С.Г.
С. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката и средна телесна
6
повреда, изразяваща се в счупване на 5-11 леви ребра, обуславящи трайно
затруднение на движението на снагата. Доколкото И.Р. не е признат за
виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на С. С., то в
тежест на ищеца е да установи причинно-следствената връзка между ПТП на
18.12.2017г. и смъртта на баща му на 19.12.2017г. Доказателства за
установяване на причинната връзка между деянието и вредоносния резултат
не са представени. Точно обратното, от заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се установи,
че получените наранявания при ПТП не са в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт на 19.12.2017г.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно, че вследствие на ПТП е настъпила смъртта на бащата на
ищеца. Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на
ответника се следват разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК. На обсъждане
подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 4800 с ДДС. Изчисленият минимален
размер въз основа на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 3930
лева без ДДС или 4716 лева с ДДС, поради което и претендирания размер от
4800 лева с ДДС, не се явява прекомерен. При това положение сумата
подлежаща на присъждане възлиза на 5600 лева (800 лева депозити за вещи
лица и 4800 лева заплатен адв. хонорар).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ВЛ. СТ. СТ., ЕГН ********** от ***
против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с
правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане сумата от
120000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на баща му С.Г. С., починал в
резултат на ПТП от 18.12.2017г., причинено от И.К.Р. като водач на лек
автомобил марка „Нисан“, модел **** с peг. * **** **, застрахован в
ответното дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“,
7
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба 11.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. СТ., ЕГН ********** от ***, ********** да заплати
на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от
5600 лева (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8