МОТИВИ към Присъда №114/17.09.2019г. по
НОХД №1780/2017г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – П.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – П. е
повдигнала обвинение срещу Е.Е.А. ЕГН: ********** –
за това, че „На 06.11.2012г. в гр.П.,
противозаконно присвоил чужди движими вещи- 1 брой Трактор ***, сериен № ***,
рег.№ *** на стойност 40 500 лева, 1 брой
Плуг ***, модел ***, сериен номер ***, на стойност 9 830 лева, 1 брой
Култиватор ***, Модел ***, сериен номер ***, на стойност 29550лв. - или всичко
вещи на обща стойност 79 880.00 лв. /седемдесет и девет хиляди осемстотин и
осемдесет лева /, които вещи владеел на основание Договор за финансов лизинг на
пътно превозно средство № ***/04.04.2011г., като
обсебването е в големи размери
- престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1
от НК.“
С Определение от открито съдебно
заседание на 15.07.2019г., при условията на чл.287 ал.1 НПК е допуснато
изменение на обвинението, като същото занапред се счита повдигнато срещу Е.Е.А. ЕГН: ********** за това, че на 13.11.2012г. в гр. П.,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 брой трактор ***, сериен № ***,
рег.№ ***на стойност 39 750 лева, 1 брой плуг ***, модел ***, сериен номер ***
на стойност 10 965 лева, 1 брой култиватор ***, Модел ***, сериен номер *** на
стойност 29 133,75 лв. - или всичко вещи на обща стойност 79 848,75 лв.
/седемдесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет и осем лева и седемдесет и
пет стотинки/, които вещи владеел на основание Договор за финансов лизинг на
пътно превозно средство №*** от 04.04.2011г., като
обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК.
Представителят на РП – П. поддържа
така измененото обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание в размер на
три години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за срок от пет години.
Подсъдимият Е.А. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да не
дава обяснения. Пледира да бъде оправдан. Защитникът счита, че обвинението е
недоказано. Изтъква, че са недоказани както фактическата власт от страна на
подсъдимия спрямо инкриминираните вещи, така и евентуалното разпореждане с
която и да било от тях по начина, предвиден в чл.206 НК. Пледира за
постановяване на изцяло оправдателна присъда.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Е.Е.А. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, висше образование, работи,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 04.04.2011г. подсъдимият Е.А.
бил едноличен собственик на капитала и управител на ***, със седалище и адрес
на управление ***.
На посочената дата, между
управляваното и представлявано от страна на подс.А.
дружество - като лизингополучател и ***, представлявано от свидетеля В.М. –
като лизингодател, бил сключен Договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № ***/04.04.2011г.
Със същия договор, лизингодателят се задължил да придобие пътни превозни
средства - 1 брой трактор ***, сериен № ***, рег.№ ***, 1 брой плуг ***, модел ***,
сериен номер ***, 1 брой култиватор ***, Модел ***, сериен номер ***, а след
като придобие посочените ППС – да ги предостави за ползване на
лизингополучателя, срещу съответно възнаграждение. С Анекс от 05.04.2011г. била
направена промяна в Договора, съобразно която вместо 1 брой трактор ***, сериен
№ ***, следва да се има предвид 1 брой трактор ***, сериен № ***.
С Договор от 07.04.2011г., ***закупило
описаните по-горе трактор, плуг и култиватор от ***. На 04.05.2011г. бил
подписан Приемо-предавателен протокол към Договор за финансов лизинг № ***/04.04.2011г. Съгласно същия Протокол, трите ППС, посочени
по-горе като лизингови обекти, били предадени от страна на ***– на ***. От
името на ***, Протоколът бил подписан от Управителя Е.Е.А.,
а от името на ***- от свидетеля В.М.М.. Като място на
съставяне на Протокола било посочено гр. В. обл. М.,
а като местонахождение на лизинговите активи – с. М., обл.
М..
На 24.10.2012г. между подс.А. и свидетеля Д.Б.Х. бил сключен Договор, съгласно
който всички притежавани от страна на подсъдимия, общо 100 дружествени дялове в
***, били прехвърлени на Д.Б.Х.. С Решения на новия едноличен собственик на
капитала от същата дата, Е.А. бил освободен от дружеството както като
съдружник, така и като управител, а управлението и представителството спрямо
дружеството били възложени върху Д.Б.Х.. Така изложените промени в
собствеността и управлението на дружеството били вписани в ***, като
едновременно с това бил вписан и нов учредителен акт на дружеството, седалище и
адрес на управление ***. Основна роля в комуникацията, съпровождаща
прехвърлянето на собствеността върху дружеството имал Т.А. – брат на подсъдимия
Е.А.. На свой ред, св.Д.Х. - по занятие, общ работник в строителството - бил
мотивиран да придобие дружеството, тъй като му било обещано да получи известна
сума пари – 350 лева; отделно от това, св.Х. останал с убеждението, че прехвърлянето
е временно - за срок от около 3 месеца. Наред с другото, от комуникацията по
прехвърлянето на собствеността и управлението върху дружеството, Х. останал с
убеждение и в това, че управител на *** се явява не друг, а именно Т.А.. Нарочни
документи в подкрепа на това, че 1 брой трактор ***, сериен № ***, рег.№ ***, 1
брой плуг ***, модел ***, сериен номер ***, 1 брой култиватор ***, Модел ***,
сериен номер *** се предават на новия собственик и управител на дружеството –
св.Д.Х. – не били съставени.
Следва да бъде отбелязано обаче,
че междувременно, по неустановени причини, *** било преустановило дължимите
лизинигови плащания по Договор за финансов лизинг № ***/04.04.2011г.
Първоначално, при така стеклата се ситуация, по случая продължавал да работи
свидетелят В.М.. Известно време след това, предвид продължаващото неизпълнение,
случаят бил предаден на „специалист проблемни вземания“ в ***- св.П.Г.П..
Същата отправила три броя уведомления за просрочването на плащанията по
лизинговия договор, с покана за подновяване на плащанията по същия. И трите
били връчени едновременно – на 24.07.2012г. на лице, посочено като Е. В. –
майка на подсъдимия Е.А.. Доколкото неизпълнението на коментирания договор
продължавало, на 17.10.2012г. била изпратена нотариална покана - чрез нотариус Е.Д.,
рег.№*** при Нотариалната камара. Връчването на същата покана било неуспешно и
на 18.10.2012г. по седалището и адреса на управление *** – било залепено
уведомление, че представител на дружеството следва да се яви при нотариус Д.,
за получаване на поканата. Такъв представител не се явил и на 02.11.2012г.
нотариус Д. направила отбелязване, с което приела че на същата дата, поканата
следва да се счита връчена - при условията на чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1, 2 и 5 ГПК.
С Възлагателно писмо от
23.05.2014г. ***възложило на *** да съдейства при получаване, вдигане и
транспортиране на трите ППС по Договора за финансов лизинг. Очерталият се като
проблемен лизингов договор бил препратен на централно ниво – в отделите на лизингодателя
в гр.С. – където по него работила свидетелката св.А.С. С.
- С.- също без резултат.
В крайна сметка, нито служители на
„У.Л.“ АД, нито – такива на *** съумяли да установят
местонахождението на трите вещи, обект на Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № ***/04.04.2011г. Общодържавното
издирване на трактор ***, сериен № *** също не дало резултат. На 21.10.2015г.
същият трактор бил отчислен поради „бракуване“ от страна на У.Л.“ АД, като в
съставените по случая документи било отразено, че превозното средство е
откраднато и следва да бъде прекратена неговата регистрация.
След подаден сигнал на
27.02.2014г. от страна на „У.Л.“ АД, било образувано досъдебно производство с Постановление
на прокурор при СРП от 21.07.2014г., впоследствие – изпратено на - и прието по
компетентност от страна на РП – П.. В хода на досъдебното производство, към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК
бил привлечен Е.Е.А. ЕГН: **********.
Така приетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите В.М.М. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, А.С. С. - С.–
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал.5, във
вр. с ал.1, т.2 НПК, П.Г.П. – дадени в хода на съдебното следствие. Тримата
свидетели са работили от името и за сметка на ***по Договора за финансов
лизинг, коментиран по-горе и способстват за изясняване на обстоятелствата по
сключване и неизпълнение на същия договор, респ. – предприетите от страна на
дружеството действия. Съдът не намира основание да прецени като недостоверни
показанията на тези свидетели, но същевременно държи сметка, че както
непосредствено дадените, така и прочетените на основание чл.281 НПК са да
голяма степен схематични и недотам информативни. Съдът счита, че естеството на
работа на свидетелите, както и отдалечеността във времето на изследваните
обстоятелства са причините за ниското качество на показанията на М., С. - С.и П..
Поради това, макар да им отдава вяра, държи сметка, че същите имат минимално
значение за разкриване на обективната истина; наред с това, прочетените по реда
на чл.281 НПК показания на М. и С. - С.са по-подробни, подредени и достоверни,
поради което им отдава известно предпочитание пред непосредствено дадените
показания на същите свидетели;
- показания на свидетеля Д.Б.Х. –
дадени непосредствено и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.1 т.2 НПК.
Способстват за изясняване на обстоятелствата по прехвърляне на собствеността и
управлението на ***. Показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното
следствие са изключително общи и ниско информативни. Съдът преценява, че това
качество на показанията се дължи преди всичко на изминалия значителен период от
време. Доколкото дадените в хода на досъдебното производство и прочетени по
реда на чл.281 НПК показания на Д.Х. са значително по-подробни и не оставят
съмнение за недобросъвестност при тяхното депозиране, Съдът им отдава
предпочитание пред дадените в хода на съдебното следствие, още повече, че
самият свидетел изразява пълно съгласие със заявеното в хода на досъдебното
производство;
- показания на свидетелката Н.Й.Й., дадени в хода на съдебното следствие - способстват за
изясняване коректния номер на рама на процесния Трактор ***;
- заверени преписи на Договор за
покупко-продажба от 07.04.2011г., фактура, приемо-предавателен протокол към
договор за доставка на ППС /л.57 – 61 от Т.І на ДП/;
- заверени преписи на Договор за
финансов лизинг от 04.04.2011г., ведно с приложения и нотариална покана от ***/л.62
– 72, л.161 - 175 от Т.І на ДП, л.250 – 260 от делото/;
- Документация по актуално състояние
на *** /л.189 – 194 от Т.І на ДП, л.22 – 39 от Т.ІІ на ДП/;
- Удостоверение за родствени връзки
на подсъдимия Е.А. /л.20 от Т.ІІ на ДП/;
- документи във връзка със
собствеността и регистрацията на трактор с № на рама № *** /л.188 – ***, л.220
- 229 от делото/;
- препис от три броя обратни
разписки за връчване на уведомления за просрочени вземания и покана за плащане
/л.133 от Т.І на ДП/;
- справка от ***– П. и заверен
препис на Договор за финансов лизинг на оборудване ***/31.03.2001г., ведно с
приложения /л.220 – 229 от делото/;
- справка от ***, заверени преписи
на Възлагателно писмо за изземване на актив /л.248 – 249 от делото/;
- справка за резултатите от
общодържавно издирване на ППС /л.266 от делото/;
- справка от „С.Г. Г./л.278 – 288 от
делото/;
- преписи на справка от МЗХГ, ведно
с документи за прекратяване рагистрацията на 1 брой трактор ***, сериен № ***
/л.299 – 305, л.309 - 315 от делото/;
- справка от ***, заверени преписи
на Фактура от 12.12.2011г. и Протокол за анулиране на фактура поради погрешно
изписани номера на шаси и двигател /л.329 – 334 от делото/;
- заключение по съдебно-почеркова експертиза
/л.153 - 158 от Т.І на ДП/, от което се установява, че ръкописният текст в
графи „Лизингополучател“, „Солидарен длъжник“, „Поръчител 1“ в Договор за
финансов лизинг ***/ 04.04.2011г. е изписани от
подсъдимия Е.Е.А.; подписите в графи „Лизингополучател“,
„Солидарен длъжник“, „Поръчител 1“ в същия договор, включително в Приложение
№1, погасителен план, Анекс №1, приемо-предавателен протокол – са положени от
подсъдимия Е.Е.А.. Съдът счита, че експертното
заключение е обосновано и не поражда съмнение в неговата правилност, поради
което приема същото за достоверно и му отдава вяра;
- заключение по повторна
автотехническа оценителна експертиза /л.238 – 244 от делото/, от което се
установява, че пазарната стойност на 1 бр. трактор ***, сериен № ***, рег***към 06.11.2012г. възлиза на 39 750 лева, стойността
на 1 брой плуг ***, модел ***, сериен номер *** възлиза на 10 965 лева, стойността
на 1 брой култиватор ***, Модел ***, сериен номер *** възлиза на 29 133,75 лв.,
а стойността на 1 бр. трактор ***, сериен № ***, рег.№ ***– възлиза на 39 750
лева. Съдът счита, че експертното
заключение е обосновано и не поражда съмнение в неговата правилност, поради
което приема същото за достоверно и му отдава вяра;
- характеристична справка /л.78 от
делото/;
- справка за съдимост /л.67 от
делото/.
Във връзка с доказателствената
съвкупност по делото, налага се да бъдат изтъкнати някои особености.
На първо място, в хода на
съдебното следствие подсъдимият А. се ползва от правото да не дава обяснения.
Въпреки че такива е дал в присъствието на защитник в хода на досъдебното
производство, в съответствие с разпоредбата на чл.287 ал.4 НПК, същите не бяха
прочетени.
На второ място, майката на
подсъдимия и неговия брат – съответно Е.Т.В. и Т.Е.А. – в хода на съдебното
производство се ползваха от правото по чл.119 НПК, а оттук – и съобразно
трайната практика на ВКС /Решение № 55 от 3.04.2018 г. на ВКС по к. н. д. №
1219/2017 г., Решение № 186 от 29.11.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 651/2018 г.,
Решение № 225 от 5.06.2015
г. на ВКС по н. д. № 557/2015 г., II н. о. и много други/ – техните показания
от досъдебното производство, също не бяха прочетени.
На следващо място, макар този
въпрос да е коментиран в Протокола от открито съдебно заседание, проведено на
13.03.2019г., следва отново да бъде подчертано, че Съдът намира изготвеното в
досъдебното производство заключение по автотехническа оценителна експертиза
/л.147 – 149 от Т.І на ДП/ за недостатъчно обосновано и пораждащо съмнение в
неговата правилност. Същото експертно заключение не съдържа никакви съображения
във връзка с приетите стойности на инкриминираните вещи, в това число - не са
посочени ползваните източници, от които може да се проверят изводите, посочени
в заключението; най-общо е посочено, че са взети предвид действащите пазарни
цени в специализираната преса и автокъщите към момента на извършване на
деянието. Наред с това, обвинението по делото е за деяние, извършено на
13.11.2012г. /първоначално – 06.11.2012г./, докато в експертното заключение,
процесните вещи са оценявани към дата 17.10.2012г. Ето защо, Съдът не отдаде
вяра на експертното заключение по автотехническа оценителна експертиза, допусна
повторна автотехническа експертиза, заключението по която намира за пълно и
обосновано – и което изцяло кредитира.
Следва да бъде напомнено, че
престъплението по чл.206 ал.1 НК, от обективна страна, изисква наличието на
чужда движима вещ, която е предоставена във фактическата власт на дееца на
определено правно основание. Същата вещ следва да е конкретно поверена на дееца
и с акта на поверяване да е уточнено какви действия той може да осъществява с
вещта. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 НК се осъществява
чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо
имущество, в свой или в чужд интерес; противозаконността на разпореждането се
определя от нарушаване от страна на дееца на допустимите съобразно правното
основание за държане на вещта, предели на разпореждане със същата.
При съобразяване на изложената
по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че в хода на наказателното
производство не се събраха доказателства, от които да се установява обективната
страна на престъплението по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК, за което на Е.Е.А. е повдигнато обвинение.
На първо място, не са налице
доказателства за поверяване на трите вещи, обект на лизинговия договор,
конкретно на подсъдимия Е.Е.А.; липсват и доказателствени
материали, от които да се направи извод, че към определен момент, на определено
основание, именно Е.А. е упражнявал фактическа власт върху някоя от тях. Обстоятелството,
че подсъдимият е солидарен длъжник по Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № ***/04.04.2011г. и че именно той
е подписал Приемо-предавателния протокол от 04.05.2011г., в обсъждания контекст,
са ирелевантни. От една страна, солидарната отговорност е институт на
гражданското, а не на наказателното право, а от друга – напълно понятно е, че
приемането на предавания материален актив е извършено между съответни
представители на двете дружества – лизингодател и лизингополучател. Последният,
към 04.05.2011г. се управлявал и представлявал от подсъдимия и именно в
качеството на управляващ и представляващ на ***, Е.А. е приел вещите, обект на
Договора за финансов лизинг. Коментираният приемо-предавателен протокол обаче
не създава правно основание за владеене или пазене на процесните трактор, култиватор
и плуг, нито определя лице, което да упражнява фактическа власт върху трите
лизингови вещи през периода на Договора. Напротив, Протоколът удостоверява получаването
на лизинговите обекти във фунционално и годно за използване състояние,
включително – съдържа данни за идентифициращите им признаци и за
местонахождението им – с.М.. Да се приеме обратното, а именно – че посредством Приемо-предавателния протокол, Е.А. е получил лизинговите
обекти в лично качество, т.е. като физическо лице, а не като Управител на
юридическото лице ***, не съответства нито на обсъжданите правни характеристики
на същия Протокол, нито – на житейските реалности, тъй като боравенето със
земеделската техника по нейното предназначение, по правило не е свързано с
дейността на Управителя, а на физически лица – работници, ангажирани с дейности
по обработка на земеделските площи. Впрочем, за действителната организация на
работа, фактическото съхранение и боравенето с лизинговите обекти, през периода
на Договора, по делото не се събраха доказателства - не на последно място, предвид въздържането
от страна на подсъдимия да даде обяснения и ползването на правото по чл.119 НПК
от страна на Е. В. и Т.А.. Това процесуално поведение на подсъдимия и
свидетелите обаче е гарантирано от Закона и не може да се интерпретира във
вреда на никой от тях. Също така, липсата на доказателства за действителната
организация на работа в „ТЕДИ-85“, фактическото съхранение и боравенето с
лизинговите обекти, в никакъв случай не може да обуслови извода, че именно Е.А.
е владеел или пазел лизинговите вещи, единствено защото в качеството на Управител
на юридическото лице, по силата на своите правомощия, е участвал в тяхното
приемо-предаване. Нещо повече, видно от показанията на свидетелите М., С. - С.и
П., организацията на работа в „У.Л.“ АД, при започнало и продължаващо
неизпълнение на лизингови договори – и Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № ***/04.04.2011г. – в частност, не
е била свързана с периодични проверки за местонахождението, начина на
съхранение, изправността и т.н. на лизинговите обекти, а се е свеждала в опити
за кореспонденция с неизправните длъжници, с оглед „насърчаването“ им да
започнат да изплащат дължимите по договорите, лизингови вноски. Показанията на
св.Д.Х., също не способстват за изясняване „съдбата“ на лизинговото имущество,
тъй като свидетелят твърди, че не му е предавана никаква част от същото. При
липсата на други доказателства в изследваната насока /в т.ч. – писмени, по
приемо-предаване на новия собственик и управител на *** на определени
материални активи на дружеството/, както и при липсата на основания да бъдат
лишени от вяра показанията на св.Д.Х., коментираната негова позиция, няма как
да не бъде споделена. При положение обаче, че процесните трактор, плуг и
култиватор не са предадени на новия собственик, това съвсем не обуславя извода,
че Е.А. е имал фактическа власт върху същите вещи, преди или след 24.10.2012г. В
тази връзка Съдът намира, че липсват както писмени доказателства, така и гласни
доказателствени средства, от които да се направят изводи какво се е случило
след приемо-предаването на 04.05.2011г. на лизинговото имущество, със същото
имущество и по-конкретно – от кого, в какъв период от време, при каква
обстановка, е било държано – както преди, така и след прехвърляне на
дружествените дялове от страна на Е.А., на св.Д.Х.. Ето защо Съдът приема, че
отговора на поставените в предходното изречение въпроси, които са от особено
значение за разкриване на обективаната истина, попадат изцяло в сферата на
предположенията - въпреки положените усилия за нейното разкриване.
На второ място - и неизбежно във
връзка с изложеното в предходния абзац – по делото не се събраха доказателства
не само, че Е.А. е владеел или пазел, по смисъла на чл.206 НК, трите
инкриминирани вещи, но не се събраха и каквито и да било преки или косвени
доказателства, че е извършил някакво - фактическо или юридическо, разпореждане
с някоя от тях. По отношение на коментираното лизингово имущество, с
категоричност може да бъде посочено само едно – че местонахождението му е
неустановено и до настоящия момент, т.е. същото липсва. В кой момент, при какви
обстоятелства, в резултат на чии действия или бездействия обаче се е стигнало до
тази липса – са въпроси, отговорите на които, независимо от положените за
разкриване на обективната истина усилия, остават изцяло в сферата на
предположенията.
На трето място – и във връзка с
предходния абзац – Съдът намира, че по делото не се събраха каквито и да било
доказателства, от които да се направи извод, че на 06.11.2012г. /по
първоначално обвинение/, на 13.11.2012г. /съобразно актуалното обвинение/ или
на която и да било друга дата, подсъдимият Е.А. е извършил нещо, имащо
отношение към трите инкриминирани вещи, след тяхното приемо-предаване на
04.05.2011г. По-конкретно, не са налице никакви преки или косвени
доказателства, че:
-
„На 06.11.2012г. в изпълнение на
своето престъпно решение, вместо да предостави вещите на Лизингодателят
в гр.П., обвиняемият А. се разпоредил с тях в свой личен интерес като ги продал
на трето неустановено лице, а получените средства употребил за лични нужди.“
– както се приема в обвинителния акт. Неясно е с кои факти и обстоятелства
Прокуратурата свързва датата 06.11.2012г., при положение, че се твърди
извършването на продажба на инкриминираните вещи на неустановено лице, но
подобни факти и обстоятелства, така или иначе не намират никаква опора в
доказателствената съвкупност и в този смисъл – се явяват единствено плод на
предположения;
-
„На 13.11.2012 г. в изпълнение на
своето престъпно решение, вместо да предостави вещите на лизингодателя в гр. П.,
обвиняемият се разпоредил с тях, в свой личен интерес, отказвайки да ги върне
на собственика“ – както отбелязва представителя на Прокуратурата в хода на
съдебните прения. Датата 13.11.2012г., на свой ред, се извежда от отправената
чрез нотариус Д., нотариална покана, по следния начин: след последователно
изтичане на седемдневен срок /за разваляне на Договора за финансов лизинг/ и
тридневен срок /за връщане на лизинговите обекти/, считано от 02.11.2012г. На
свой ред, датата 02.11.2012г. се приема за дата на връчване на нотариалната
покана, без обаче да се държи сметка, че се касае за връчване по реда на чл.50
ал.4 вр.чл.47 ал.1, 2 и 5 ГПК. Следва да бъде напомнено, че посоченото правно
основание създава фикция за връчване на книжа, която е предназначена изцяло за
нуждите на гражданския процес и е несъвместима с принципите на наказателния
процес. Фингирането на връчване на нотариална покана по реда на чл.50 ал.4 ГПК,
от наказателноправна гледна точка не е в състояние да докаже узнаването на
определени факти с правно значение. С други думи, датата 02.11.2012г. има
значение единствено в гражданскопроцесуален контекст, но за нуждите на
настоящия наказателен процес, определено не може да се приеме за доказано, че
на тази дата, Е.Е.А. е узнал съдържанието на
нотариалната покана или дори изобщо - самия факт на отправена нотариална
покана. Нещо повече, липсват доказателства изобщо към кой момент А. е узнал за
тази покана и нейното съдържание, преди привличането му като обвиняем по
досъдебното производство. Оттук, извеждането на датата 13.11.2012г - или която и да било друга дата, считано от
02.11.2012г. - е напълно неподкрепено от каквито и да било преки или косвени
доказателства и се явява произволно, битуващо в сферата на предположенията.
Следва отново да бъде подчертано,
че по настоящото дело, единственото доказано по категоричен начин обстоятелство,
е констатираната от страна на лизингодателя, липса на 1 брой трактор ***,
сериен № ***, рег.№ ***на стойност 39 750 лева, 1 брой плуг ***, модел ***,
сериен номер *** на стойност 10 965 лева, 1 брой култиватор ***, Модел ***,
сериен номер *** на стойност 29 133,75 лв. - или всичко вещи на обща стойност
79 848,75 лв. /седемдесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/. Както е добре известно, липсата, на свой ред, по
дефиниция представлява щета с неустановен произход. Житейски погледнато,
произходът на щетата може да бъде изключително разнообразен, например:
-
определен вид престъпно посегателство от лица, ангажирани трудово в ***,
включително – немарливо изпълнение на трудовите задължения на лицата,
ангажирани в аграрните дейности, водещо до повреда или унищожаване на
материални ценности;
-
престъпни посегателства от трети лица;
-
некомпетентно ръководство или некомпетентно изпълнение на работите в ***,
водещо до повреда или унищожаване на лизинговите обекти и т.н., и т.н.
В този смисъл, възниква въпроса по
какви причини – и въз основа на кои доказателствени материали – Прокуратурата
счита, че посочената по – горе предполагаема липса е в резултат на извършено
престъпно деяние по смисъла на чл.206 НК от страна на Е.Е.А.,
а не например – резултат от които и да било други възможни причини, посочени по
– горе. В контекста на тези съображения няма как да не бъде изтъкнато например,
че са налице доказателства, че майката на подсъдимия – Е. В. - е получавала
кореспонденция, адресирана до дружеството /три броя уведомления за просрочването
на плащанията по лизинговия договор, изпратени от страна на св.П./, а
свидетелят Д.Х., при извършване на прехвърлянето на собствеността и
управлението върху *** е останал с убеждението, че управляващ същото дружество
е Т.А. – брат на подсъдимия, предвид активното му участие в работата на същото.
Очевидно, в работите на *** са били дейно ангажирани трети лица, а това поставя
изобщо под въпрос степента на ангажираност на самия Е.А. в тези работи, в т.ч.
– и във въпросите, касаещи лизинговите обекти, собственост на „,У.Л.“ АД.
Въз основа на представените дотук
съображения, следва и окончателния извод, че повдигнатото спрямо подсъдимия Е.А.
обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК е
напълно неподкрепено от събраните по делото доказателства и установените по
делото факти. Не е установено подсъдимият да е владеел или пазил
инкриминираното имущество, собственост на
„,У.Л.“ АД; не е установено и да е извършил какъвто и да било акт на
противозаконно фактическо или юридическо разпореждане със същото имущество. В
тази връзка, следва да бъде подчертано, че при разглеждането на НОХД №1780/2017г.,
настоящият съдебен състав е взел предвид съображенията,
съдържащи се в Определение №***/25.04.2018г. по ВЧНД №***/18г. по описа на ОС –
П. и в частност – относно липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, респ. - наличието на предпоставки
за разглеждане на делото от първата инстанция.
Поради всичко това Съдът прие, че
повдигнатото спрямо Е.Е.А. ЕГН: ********** обвинение
за престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК не само не е доказано по
несъмнен начин, а напротив – почива единствено на предположения. Присъдата
обаче, не може да почива на предположения – чл.303 ал.1 НПК.
В съответствие с горните мотиви,
Съдът призна Е.Е.А. ЕГН: ********** за невиновен в
това, че на 13.11.2012г. в гр. П., противозаконно присвоил чужди движими вещи –
1 брой трактор ***, сериен № ***, рег.№ ***на стойност 39 750 лева, 1 брой плуг
***, модел ***, сериен номер *** на стойност 10 965 лева, 1 брой култиватор ***,
Модел ***, сериен номер *** на стойност 29 133,75 лв. - или всичко вещи на обща
стойност 79 848,75 лв. /седемдесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет и
осем лева и седемдесет и пет стотинки/, които вещи владеел на основание Договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство №*** от 04.04.2011г.,
като обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с
ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото
обвинение.
Съобразно изхода на наказателното
производство и на основание чл.*** ал.1 НПК, беше постановено всички направени по
делото разноски, да останат за сметка на Държавата.
По така изложените мотиви, Съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: