Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 130/19.2.2021г.
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият административен
съд, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
и секретар
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.д.№859 /20
г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на
А.И.С.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/112/08039/3/01/22/02 от 20.01.2020 г. с изх. № 01-163-6500/14 от същата
дата, издаден от директора на ОД – Пловдив при ДФ „Земеделие“ с
който е определена финансова корекция в размер на 48 892.00 лв.,
представляваща първо и второ плащане по договор за отпускане на финансова помощ
№ 13/112/08039/ от 01.11.2012 г. сключен между ДФ"Земеделие" и А.И.С..
В жалбата са изложени съображения, че
административният акт е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на административно
производствените правила. Твърди се, че вземането следвало да възникне въз
основа на друг акт относно произхода на държавното вземане, установяващ го по
основание и по размер, ако изобщо е допуснато нарушение. Според жалбоподателя
възприетото в АУПДВ относно фактите и правните им последици било неправилно –
необективно невярно. Твърди, че не била извършена проверка когато всъщност е
периода през който се развива мицела на гъбите „кладница“ в региона на
гр.Сърница.Твърди, че никога не е уведомяван за предстояща и извършена проверка
през месец август. Твърди,че е лишен от правото на възражение, тъй като никога
не е получавал писмо с изх.№01-163-6500/527 от 22.08.2019г. с което е открито
производство по издаване на процесния акт.По тези съображения се моли съда да
отмени АУПДВ като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и представя
писмено становище. Претендира разноски.
Ответникът, Директор на Областна
дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание моли жалбата да се остави без уважение като
неоснователна. Оспорва адвокатското възнаграждение. Претендира направените по
делото разноски.
Административен съд – Пазарджик, след
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С писмо с изх № 01-163-6500/527
от 22.08.2019г., което е връчено от административния орган на основание чл. 61,
ал.3 от АПК на дата 09.12.2019г., ДФ„Земеделие" е открил производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с
направени констатации по Договор № 13/112/08039 от 01.11.2012 г. и НАРЕДБА № 9
от 3 април 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по
програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г./ наричана
по долу НАРЕДБА № 9 от 3 април 2008 г. /. В дадения 14 дневен срок от страна на
ползвателя не са постъпили възражения и писмени документи.
Производството било открито във
връзка със следните факти и обстоятелства:
Във връзка със сключения Договор
№ 13/112/08039 от 01.11.2012 г. от страна на ДФ „Земеделие" са извършени
първо и второ плащане.
На дата с вх. № 02-160-6500/2107
от 28.03.2019 г. А.С. е подал в ДФ „Земеделие, Областна дирекция гр.Пловдив
Уведомително писмо- Приложение 8, във връзка с чл. 30а от Наредба № 9 от
03.04.2009 г. по сключения договор с ДФ „Земеделие".
На 12.04.2019г от страна на експерти на
ДФ „Земеделие", отдел РРА Пловдив – св.Х. и Р.С. е
извършено посещение на стопанството на А.С.. Констатациите на
експертите по отношение на гъбите-кладница, които следва се отглеждат в
стопанството на площ от 1220 кв.м. са следните: налични в стопанството са три
помещения, две от помещенията са изчистени и в тях няма торби от гъби. В последното помещение
са налични торби, но при посещението не са установени гъби в
процеснаплододаване. По време на посещението ползвателят е присъствал лично и е
представил два броя фактури за продадена продукция от гъби кладница през 2018г.
Във връзка с
посещението е написал в изготвения контролен лист в графа „Забележки"
възражение твърдението, че благоприятния период за отглеждане на гъби-кладница
са месеците юли и август, поради което и по време на посещението не са открити гъби-кладница и
се е подписал в контролния лист. Същевременно не е установено да има климатична
инсталация в тези помещения. Установено е наличието на система
за поливане.
С оглед твърденията на
жалбоподателя за периода на отглеждане на гъбите-кладница и установяване
състоянието на стопанството на А.С., на 07.08.2019г. се твърди , че е направен
опит за посещение на място. На 29.07.2019г. е изготвен контролен лист за
посещение на място от отдел РРА Пловдив и също се твърди, че бил направен опит за извършване на посещение в
стопанството, като А.С. не бил открит, поради което било изготвено уведомление
с разписка за връчване, с което бил уведомен, че следва да се яви в офиса на
РРА на ОД на ДФ „Земеделие" Пловдив и били посочени телефони за връзка.
Уведомлението било оставено в община Сърница за връчване. На дати 09.08.2019г.
17.08.2019г. и 20.08.2019г. се твърди, че бил посетен от органи на администрацията
на Община Сърница на посочения от С. адрес, но лицето не било намерено.
Уведомлението било върнато от община Сърница на 22.08.2019г.
Вследствие на извършеното
посещение на място на 12.04.2019г от експерти на отдел РРА на ДФ
„Земеделие" Пловдив е изчислен икономическия размер на стопанството на С.,
който е в размер на 0 ИЕ. Икономическият размер на стопанството при второто
плащане по договора е 13,52 ИЕ, тоест административния орган е приел, че
ползвателят не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил второ плащане. Прието е, че се установява неизпълнение на т. 4.8, буква
„е" от Договор № 13/1 12/08039 от 01.11.2012 г. във връзка с чл. 8а, ал.
1, т. 2 във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване
на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007 - 2013 г., тъй като не е
налице поддържане икономическия размер на стопанството, за който е получена
помощ, представляваща второ плащане.
Съгласно чл. 8а, ал.1, т.2 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на
получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато: бъде
установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил плащането по чл. 6, т. 2. Същото условие е заложено в т. 4.8 буква,
„е" от Договор № 13/112/08039 от 01.11.2012г.
С оглед направените по-горе
констатации от служителите на ДФ“Земеделие“ и т. 4.8 буква „б" от Договор
№ 13/112/08039 от 01.11.2012г. във връзка с чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007- 2013 г., с
оглед приетото , че не е налице поддържане икономическия размер на
стопанството, за който е получена помощ, представляваща второ плащане.
Прието е, че
жалбоподателя-ползвател на помощта няма право да получи второто плащане по
сключения с ДФ „Земеделие" договор и дължи връщане на полученото първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, поради което е издаден акт за установяване на публично държавно
вземане.
С писмо с изх. №01-163-6500/527
от 22/08/2019г., е открито производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане , видно обаче от приетите по делото писмени
доказателства ползвателят не е бил уведомен по съответният ред за откритото
производство , с оглед на което не е била предоставена възможност за
представяне в 14-дневен срок от получаване му на писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане. Писмото е връчено по реда на
чл. 61, ал.3 от АПК със закачване на таблото за съобщения на ОД на ДФ „Земеделие“
Пловдив на дата 25/11/2019 г. поради ненамиране на адреса след извършени
посещения на адреса на ползвателя на 27/08/2019 г. и 06/09/2019г. и последващи
на 29/10/2019 и 07/11/2019 г. при които посещения не е намерен на адреса –
каквото твърдение не е подкрепено от годни доказателства – известията за
доставяне са с отбелязване“непотърсен“, като не е посочено какво се изпраща със
съответната пратка. Уведомлението е свалено е на 09.12.2019г.
След сваляне на уведомлението е
издаден и процесният акт.
Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/112/08039/3/01/22/02 от 20.01.2020г. е издаден на
основание на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото са приети като
доказателства документите, приобщени към административната преписка по
издаването на оспорения акт, както и допълнително представени такива от страна
на жалбоподателя. Разпитана е допуснатата свидетелка, прието е заключението на
съдебно-агрономическата експертиза.
Въз основа на изложеното съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ
на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт
за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директор на областна
дирекция Пловдив – ОРРА към Държавен фонд "Земеделие" , от лице с
правен интерес, адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него.Няма данни за връчване на Административният акт предвид на което съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена след изрично
поискване за връчване на акта от страна на жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК
установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 3 и ал.
7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.)
- съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 20.01.2020 г.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК, който в чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно
чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на
административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
От цитираните разпоредби следва,
че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г., законът
изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони се установяват с решение
за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По
силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са
налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция. При действието на тези норми, допуснатото от административния орган
нарушение на вида на акта и процедурата по неговото издаване, представлява
съществено нарушение на изискванията за форма на акта и
административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните
основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП.
В конкретния случай оспореният
АУПДВ е издаден на 20.01.2020 г. и административното производство е проведено
при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП
(бр.2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния
договор за безвъзмездна финансова помощ от 01.11.2012 г., е изтекъл на 29.11.2019г.
Фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на
икономическия размер на стопанството, като административния орган е приел, че е
налице 0 ИЕ, при заложени 13.52 ИЕ. Става въпрос за неизпълнение, ако изобщо
има такова, на икономически индикатори, с оглед на което е налице
материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която
представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019, в
сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП
изрично препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение на материалноправните основания за
налагане на финансова корекция - по чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, по
отношение вида на административния акт – решение и реда за неговото издаване -
по чл. 73 от същия закон. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на
икономически показател, представляващо основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава.
От изложеното се налага извод, че
допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за
неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните основания
за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП.
Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005
година относно финансирането на Общата селскостопанска политика, приложим на
основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета от 20
септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от
ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече изплатени на
бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на
нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това
законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на
административните актове за установяване на задължения за подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за
изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по чл. 27,
ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. След промяната в
закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, административният
орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че констатираното
неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал.
6 ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения. Само на това основание
следва да бъде отменен процесният акт.
Настоящият съдебен състав счита,
че е налице и друго основание за отмяна на процесния АУПДВ.
От приетите по делото
доказателства не може да се установи кога и по какъв начин е връчено писмо
изх.№01 -163-6500/527 от 22.08.2019г. с което е открито производство по
издаване на оспорвания АУПДВ. От приетите по делото копия от известия за
доставяне до А.И.С., не може да се установи нито какъв документ е изпращан,
нито как е уведомен жалбоподателя за наличието на пратка за получаване от
съответния пощенски оператор /не може да се установи кой е/. Не става ясно дали
е търсен по телефона, дали е извършено залепване на входната му врата и т.н.
Освен това се установи, че настоящият адрес на лицето не е № 5 , а №6 –
ул.“Тодор Каблешков“№6- ул.“Тодор Каблешков „№5 е постоянният адрес и адреса на
обекта.С оглед не връчването на писмо изх.№01 -163-6500/527 от 22.08.2019г. с
което е открито производство по издаване на оспорвания АУПДВ води до
невъзможност жалбоподателя да предостави в 14 дневен срок от получаването му
писмени възражения по основателността и размера на наложената санкция. От
приетите по делото доказателства не може да се установи, че административния
орган е изчерпал възможностите предвидени в АПК, преди да пристъпи към
уведомяване на жалбоподателя на основание чл.61,ал.3 АПК. От съдържанието
цитираната алинея може да бъде направен извод, че уведомяването по правилата на
същата става единствено и само когато жалбоподателят не разполага с постоянен и
настоящ адрес на територията на РБьлгария, не е открит на същия, не е открита
пощенска кутия или врата, на която да бъде залепено съобщението. Очевидно това
не е направено –не събраха доказателства да има извършени такива действия от
страна на административния орган.
Писмо изх.№01 -163-6500/527 от
22.08.2019г е връчено при съществени нарушения на
административнонроизводствените правила за съобщаване по чл. 61. ал. 2 от АПК.
По този начин на жалбоподателя е отнета възможността да се защити и евентуално
да санира откритото производство по налагане на оспорваната санкция.
Разпоредбата на чл.26 АПК ясно и недвусмислено сочи, че преди да издаде акт, с
който да определени по основание и по размер финансовата корекция, органът
трябва да осигури възможност на бенефициера да представи своите писмени
възражения.Разпоредбата на чл.35 АПК задължава органа да обсъди доказателствата
и възраженията на бенефициера в издадения акт. В конкретния случай цялата
законоворегламентирана процедура не е спазена от ДФ „Земеделие", което е
самостоятелно основание за отмяна на процесния АУПДВ.
Дори и да е налице спазване на
процедурата, то е налице още едно основание за отмяна на оспорения акт - От
приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-аграрната експертиза
безспорно се установи периода, през който следва да се отглеждат гъбите „кладница“.
В заключението си вещото лице е изложило ,че „Подходящата температура за
посявка на мицела на гъба – „кладница“ е 20-26градуса. От тук следва, че в
планинския регион, в който е разположен гр.Сърница и средните температури за
местостта, то най -благоприятния период за отглеждане на гъба „кладница“ е от
м.юни до месец септември. При по ниски температури мицелът на гъбата „кладница“
няма да се развие.Целият цикъл от посева до плододаването за една година при
описаните температурни стойности продължава 100дни. От всичко изложено може да
се достигне до извод, че към 12,04,2019г. /първата извършена проверка на
място/, в стопанството на жалбоподателя не се отглеждат гъби – „кладница“ което
е безспорно, но това е така предвид периода на проверката, който е несъвместими
с отглеждането на гъби – „кладница“ в този район.Установи се, че гъбите се
отглеждат в помещения на закрито, но за да може да се отглеждат целогодишно
трябва да бъде изградена климатична инсталация, а такава не е изградена. Освен
това жалбоподателя не е поел ангажимент за целогодишно отглеждане на гъби, нито
пък е посочил какъв щам гъби ще се отглеждат.Освен това от разпита на
свидетелката Х. има индиции да са били отглеждани гъби именно в тези помещения,
а и са представени фактури за продадени гъби през 2018г.
От представените по делото
документи и от разпита на експерта извършил проверката – св.Х. не може да се
установи, по какъв начин и кога са уведомили жалбоподателя за проверката на
място.Освен това не се установи по безспорен начин такава проверка да е
правена.Св.Х. сподели , че били погледнали през оградата и видели, че било
същото положение като през месец април, но от друга страна се установи, че
става въпрос за закрити помещения. От една страна хем знаели къде е обекта, хем
трябвало да ги води служител от общината. От друга страна свидетелката твърди,
че извършили посещение но жалбоподателя го нямало, пък след това твърди,
че „второ посещение нямаше как да бъде
извършено в периода, деклариран от бенефициента, че ще бъде благоприятен за
отглеждане на гъби." От заявеното от свидетелката не става ясно отказана
ли е втора проверка или не е направен опит да бъде извършена такава.Освен това
не се събраха никакви доказателства жалбоподателя да е търсен на настоящ адрес,
а само на постоянен такъв. Твърденията, че на 07.08.2019г. жалбоподателя не
отглеждал гъби не са отразени в надлежен контролен лист, нито е представен
снимков материал, който да потвърди заявеното от свидетелката.
От гореизложеното не може да се
достигне до обоснован извод, че административния орган надлежно е уведомил
жалбоподателя за предстоящата проверка на място, както и , че не са отгледани
гъби“кладница“.АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при съществени
процесуални нарушения при издаването му.
С оглед на гореизложеното се
стига до правния извод, че така издаденият АУПДВ № 13/112/08039/3/01/22/02 от
20.01.2020г. е незоконосъобразно постановен и следва да бъде отменен като
такъв.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски. Предвид така направеното искане, като
съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата
от 2360лв. – 10лв. ДТ, 150 лв. – депозит за в.л. и 2200лв.адвокатски хонорар,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и доказателства за
изплатената сума в брой .Настоящият съдебен състав счита, че не е налице
прекомерност на адвокатския хонорар с оглед правната и фактическа сложност на
делото, както и значителния материален интерес.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.С.,*** ,
Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/112/08039/3/01/22/02 от
20.01.2020 г. с изх. № 01-163-6500/14 от същата дата, издаден от директора на
ОД – Пловдив при ДФ „Земеделие“ с който е определена финансова корекция в
размер на 48 892.00 лв., представляваща първо и второ плащане по договор за
отпускане на финансова помощ № 13/112/08039/ от 01.11.2012 г. сключен между
ДФ"Земеделие" и А.И.С..
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", гр. София да заплати на А.И.С.,*** сумата от 2 360
/ две хиляди триста и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ:/П/
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130/19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 859/2020
г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София да заплати на А. С., с ЕГН: [ЕГН], сумата от 2 200,00 (две хиляди и двеста)
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.