РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Смолян, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500363 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение №60442/14.07.2020г. по гр.д. №25/2020г. Смолянският
районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.Смолян ,
бул.България 67 да заплати на Р.А. К. ЕГН********** от с.Буйново на
основание чл. 178ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД следните суми :--
2 435,89 лева- допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г.,ведно със законната лихва
върху тази сума , считано от 08.01.2020г. до окончателното плащане, -
336,04 лева-дължима законна лихва върху неизплатеното възнаграждение за
положения нощен труд до депозиране на исковата молба-08.01.2020г.Със
същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.Смолян ,
бул.България 67 да заплати на Р.А. К. ЕГН********** от с.Буйново на
основание чл. 181ал.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД следните суми :-816,00
лева- левова равностойност на неосигурена безплатна храна за периода от
08.01.2017г. до 08.01.2020г.,ВЕДНО със законната лихва върху тази сума ,
считано от 08.01.2020г . до окончателното плащане, -133,05 лева-дължима
законна лихва върху равностойността на неосигурената безплатна храна и
ободряващи напитки до 08.01.2020г.,като е осъдил ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.Смолян , бул.България 67 да заплати на Р.А.
КАВЛАКОВ ЕГН********** от с.Буйново направените разноски в размер
на 350,00 лева-заплатено адв.възнаграждение, а в полза на районен съд –
1
Смолян сумата от 299,32 лева -дължима по делото ДТ и разноски за
вещо лице.
Постъпила въззивна жалба с вх.№6060170/21.07.2020г. от ст.
Комисар Николай Митков Димов-директор на ОД на МВР -Смолян против
решение №60442/14.07.2020г. по гр.д. №25/2020г. по описа на районен съд –
Смолян, с което е осъдил ОДМВР-Смолян да заплати на ищеца Р.А. К.
сумата от 2 435,89 лв. допълнително възнаграждение за положен и незаплатен
нощен труд за периода 08.01.2017г. -08.01.2020г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 08.01.2020г. до окончателното и плащане, сумата
от 336.04лв. - дължима законна лихва върху неизплатеното възнаграждение за
положен нощен труд до депозиране на исковата молба - 08.01.2020г., сумата
от 816.00лв. — равностойност на неосигурена безплатна храна за периода от
08.01.2017г. до 08.01.2020г. до окончателното й плащане, ведно със законна
лихва върху тази сума , считано от 08.01.2020г. до окончателно й заплащане,
сумата от 133.05лв. - дължима се законна лихва върху равностойността на
неосигурената безплатна храна до 08.01.2020г., както и за адвокатско
възнаграждение , ДТ и за разноски за вещото лице.Счита, че решението е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон.Счита ,че за да постанови неправилно решение съдът първо е смесил
недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, от
една страна, а от друга е приел, че за процесния период е била налице
празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му
като извънреден, поради което е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата за организация на работната заплата. Намира ,че не
е спорно по делото, че през процесния период ищецът е заемал длъжността ст.
полицай в Районно управление - Девин, при ОДМВР Смолян. През това
време е полагал труд на 12-часови смени по график. Счита ,че в процесния
случай приложение намират нормите на Закона за Министерство на
вътрешните работи. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (във всички редакции през
процесния период) твърди ,че изрично е регламентирано полагането на нощен
труд в размер на 8 часа, на 12-часов период (за разлика от чл. 136, ал. 3 и 140,
ал. 1 от КТ), а в случая ищецът е работил именно на 12- часови смени, от
които 8 часа нощен труд.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в
разпоредбата на чл.140 от Кодекса на труда е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“, като в ал.2 е предвидено, че това е трудът , който се
полага от 22.00 часа до 06.00часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.187,
ал.1 от ЗМВР.Счита ,че различно е уреден въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд, като в чл.140, ал.1 КТ е предвидено, че
последния не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа
нощен труд за всеки 24 часов период. В тази връзка предвид специфичните
обществени отношения, които урежда ЗМВР счита ,че се явява специален по
отношение на КТ, респективно - последния се прилага само за неуредени в
специалния закон въпроси.В ал.9 на чл.187 ЗМВР е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
2
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Счита ,че в случая по делото за периода от 20.11.2016г. - 21.11.2019г .
са действали Наредба №81213-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з -
592/25.05.2015г. и наредба № 8121з- 776/29.07.2016г., доколкото Наредба №
81213-592/25.05.2015г. е отменена с решение по адм.дело №5450/16г. на ВАС,
като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 81213-
776/29.07.2016г. приложима е била Наредба №8121з . 11.08.2014г.
В съответствие с чл.187, ал.З от ЗМВР и в трите наредби в чл.З, ал.З е
предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00часа и 06.00часа , като работните часове не следва да
надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2 от наредба
№8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 – 06.00ч.
за отчетния период се умножават по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба
№ 8121 з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., но счита ,че това само по себе си е законодателно решение, с
което е уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на
преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че
отработеното време между 22.00 – 06.00часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начина на отчитане
на броя на отработените часове. Освен това и в трите наредби е уреден редът
за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за
отчитане и заплащане на положения извънреден труд.„своеобразен
извънреден труд“, който се образува чрез превръщане на положените часове
нощен труд в дневен труд, чрез коефициент 1,143, в съответствие с чл.9, ал.2
от НСОРЗ. Легалното определение на понятието „извънреден труд“ се
съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ, съгласно която извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и
приетите в съответствие с чл.187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно
въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на полагания
от държавните служители в системата на МВР както нощен / по 0.25лв. на
час/, така и извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2 /извънреден труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/.
В тази връзка счита, че липсва празнота в закона която да налага прилагането
по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ. Разликата идва именно от
специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР,
респективно от спецификата на работа. Твърди ,че в този смисъл в ЗМВР са
предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг,
различен начин и работещите получават редица други привилегии.Счита ,че в
ЗМВР –/чл.178,ал.1т.3 и чл.179,ал.1/законодателят е направил разграничение
между полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането
3
на нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред
с това е делегирал на министъра на вътрешните работи да определи условията
и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези
случаи.Неприложимостта на КТ в НСОРЗ спрямо изчисляване на правото
на допълнителен годишен отпуск по ЗМВР, поради надхвърляне на
нормалната продължителност на работното време в рамките на тримесечен
период на сумирано изчисляване на работното време счита ,че е приета и в
Решение № 197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г. на IV г.о. ВКС, в което
изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове. Намира ,че това решение е изцяло
приложимо за настоящия случай поради идентична уредба на нормалната
продължителност на работното време и компенсирането на превишаването му
над тази нормална продължителност с допълнителен платен годишен отпуск.
Счита ,че положения труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по
правилата на действалите към процесния период: Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните
работи.Счита ,че нормативния акт е непълен ,когато липсват правила за
определени обществени отношения, в случаят с оглед доводите на съда е
необходимо да липсва правна норма относно начина на отчитане на нощния
труд и определяне на размера на възнаграждението съобразно този начин при
сумирано отчитане на работното време. Счита, че неправилно РС - Смолян е
приел отчитането да е по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с приложение на
коефициент, с който часовете положен нощен труд да се приравняват на
дневен труд. Приел е че по аналогия на закона следва да се приложи
нормативно уредената за работещи по трудово правоотношение по КТ
трансформация за положен нощен труд към дневен, поради липса на
аналогично правило в действащата през процесния период Наредба . Счита
,че районния съд не е съобразил, че в ЗМВР е определен начина на отчитане
на нощния труд и начина на определяне на размера на възнаграждението,
компенсирането на нощния труд, ако той се явява извънреден, а той се явява
извънреден само ако е извън установената нормална продължителност на
работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР. Счита ,че районния съд не е
съобразил при постановяване на решението си, че ищеца като държавен
служител полагащ труд по служебно правоотношение по ЗМВР, не може да
се ползва от уредбата на КТ и издадените за приложението му от МС
подзаконови нормативни актове, защото те регулират други правоотношения,
4
по които при сумирано изчисляване на работното време нощния труд също се
отчита почасово, но при нормативно допустими 7 часа нормална
продължителност, за разлика от нощния труд по ЗМВР, който нормативно е
определен да е с продължителност средно до 8 часа за всеки 24 часов период.,
при различна нормална продължителност на седмичното работно време при
полагане на дневен и нощен труд по КТ - 40часа дневен труд и 35 часа при
нощен труд и 40 часа по ЗМВР при еднаква продължителност на дневното и
нощното работно време. Именно поради разликата в часовата
продължителност на дневния и нощен труд и съответно при нормалната
продължителност работната седмица при дневен и нощен труд по КТ /40 към
35 часа/ е въведено правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , с което да се изравни
тази разлика с посочения коефициент /8:7=1,143 или 40:35=1,143/ и това е
изрично записано в разпоредбата - „ с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време“,
и което отнесено към тази продължителност на дневното и нощното работно
време и седмично такова по ЗМВР представлява отношение 8:8 и 40:40, при
което прилагането на правилото не дава сочения от съда коефициент, а
коефициент 1, тъй като юридическите факти посочени в чл.9, ал.2 от НСОРЗ
са различни по своята същност от тези по ЗМВР при определяне на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, защото е различно.Намира ,че от специалната уредба в ЗМВР
следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в
МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ., тъй като има специална уредба , която не
предвижда преобразуване. Поради това счита ,че не е налице поставяне на
държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите , чиито правоотношения се регулират от КТ и не
е налице нееднакво третиране на служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение с държавните служители в МВР, тъй като еднаквото
третиране се отнася до сходни случаи, каквото е правото на допълнително
възнаграждение за нощен труд въобще и не се отнася до различните случаи,
каквито са условията и реда за неговото отчитане и заплащане, щом
правоотношенията са различни по характера си, регулирани с различни
нормативни актове, съотнасящи се като специален към общ.Счита ,че дори да
се приеме, че е налице законодателна празнота, доколкото в Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016г. не е предвидено
броят на часовете нощен труд да се умножава по 0.143, която да бъде
преодоляна, чрез прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, намира , че е неоснователно приетото от съда за преобразуване на
нощните часове в дневни. При прилагането на наредбата чрез превръщане на
нощните часове в дневни се получава коефициент 1 - 8 часа дневен труд към
допустимия по ЗМВР 8 часов нощен труд.Счита ,че ал.2 изрично препраща
към ал.1 и следва да бъде тълкувана във връзка с нея при което в същата
изрично е посочено, че се отнася за случаите, при които нощната
продължителност на работното време е по - малка от тази на дневната , а
настоящия случай счита ,че не е такъв. Моли въззивния съд да обърне
5
внимание ,че в самата правна норма на чл.9, ал.2 от Наредбата изрично е
посочено, че касае установеното работно време за „съответното работно
място“ - респективно - за приложимостта на ЗМВР относно допустимия брой
часове нощен труд Счита ,че ЗМВР е специален по отношение на КТ и
именно по тази причина намира приложение по спорния въпрос. Счита ,че по
делото, доколкото нормалната продължителност на нощния труд за
служители в системата на МВР е 8 часа, дневната също е 8 часа , то няма
какво да се преобразува, съответно по този начин не може да се стигне до
полагане на извънреден труд.Счита ,че законодателя изрично е регламентирал
полагането на извънреден труд и полагането на нощен труд от служителите
по чл. 142, ал. 1 т. 1 ЗМВР (какъвто статут безспорно има и ищеца през
исковия период) по специален ред, който изключва прилагането на общите
разпоредби, каквито в случая се явяват разпоредбите на КТ и НСОРЗ, като в
случая намира ,че не е налице празнота в специалната уредба, която да налага
прилагането по аналогия на общи разпоредби.Счита ,че превръщането на
нощните часове в дневни, съгласно структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ,), е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а
не на заплащане на извънреден труд.“
Жалбоподателят е останал недоволен в частта, с която е осъден да
заплати на К. левовата равностойност на неосигурена храна за периода
08.01.2017г. до 08.01.2020г., както и мораторни лихви и лихви за забава.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.З , изр. първо ЗМВР за
извършване на дейности свързани със специфичен характер на труда на
служителите се осигурява безплатна храна. Счита ,че тази безплатна храна е с
целево предназначение и самия закон не предвижда заплащането и в натура.
Счита ,че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал.1 на
чл.181 ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба. Първата
представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато
предпазната храна по ал.3 е с целево предназначение и ако не е предоставена
към момента счита ,че същата губи своя смисъл. Поради това намира ,че не
следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно и ЗМВР не
предвижда такава възможност.Моли въззивния съд да се произнесе в този
смисъл.Претендира да бъдат присъдени разноски по списък по чл. 80 ГПК.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№
606462/03.08.2020г. от Р. Ас.К. чрез адв В. П.,която счита жалбата за
процесуално допустима, но неоснователна по същество, тъй като изложените
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение намира ,че са необосновани и неоснователни. Като основно
възражение в жалбата по отношение на първия иск по чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР
се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал и приложил
материалния закон, като бил смесил понятията нощен труд и извънреден труд
и е приел, че е налице празнота в уредбата на ЗМВР.Твърди ,че е безспорно
по делото че доверителят и е държавен служител с месторабота РУ Девин
при ОД на МВР Смолян. Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
6
съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и други счита ,че се определя на основание чл. 187
ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР: "Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица".Счита ,че няма спор по делото, че при изпълнение
на трудовите си функции въззиваемият е полагал 12-часови дежурства,
определени по график, одобряван за всеки календарен месец, като отчитането
е ставало сумирано за всяко отработено тримесечие.Спорен по делото е
въпроса, въведен и като предмет на въззивното обжалване, следва ли да се
прилага коефициент за преобразуване на нощните часове труд в дневни
такива при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния
отчетен период, както и дали получените след преизчислението часове
положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма на ищеца
представляват извънреден труд, който следва да се заплати по
регламентирания в ЗМВР начин.Съгласно чл.140, ал.1 КТ: "Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". От така
цитирания законов текст счита ,че следва заключение, че 7 часа, отработени
пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през
деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от
1.143, съответстващ на съотношението 8/7.
Според жалбоподателя, горните правила не следва да бъдат прилагани за
служители в системата на МВР и съответно нощният труд да бъде
приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се
касае за държавен служител от структурите на МВР като приема, че в ЗМВР е
изрично заложен 8 часа нощен труд. За него, според работодателя, следва да
се прилагат само специалните правила, конкретизирани в Наредба № 81213-
776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в които
счита ,че не се съдържа изрична регламентация за приравняване на нощния
труд в дневен, а освен това тази Наредба предвижда полагане на нощен труд
не повече от 8 часа, което, според работодателя означава, че коефициентът за
положения нощен труд в спорния период не е 1.143,а 1.Счита, че доводите на
жалбоподателя по никакъв начин не биха могли да обосноват позицията, че
посочените в ЗМВР текстове дерогират общите правила на КТ относно
полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на
извънреден труд, при условие, че е бил положен такъв.Счита ,че въззиваемия
е лице със статут на държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По
отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните
7
служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Счита ,че Кодекса на труда е нормативен акт от по-висок
ранг в сравнение с цитираните Закона за държавния служител и ЗМВР.
Последните два закона, както и цитираната по-горе наредба, счита че
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Намира ,че както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда. По-нисшите по степен нормативни актове могат да уреждат
правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-
благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.
Счита ,че жалбоподателят се позовава на разпоредба на горецитираната
Наредба, съгласно която: "За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Този
текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 06.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде
приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.Счита подобно тълкуване,че е неправилно. Това, че липсва
изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на
приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд
следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По- скоро
счита ,че нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен. Счита ,че при наличието на
празнота в съответния нормативен акт ще следва да се приложат правилата
на ЗДС, ЗМВР, съответно - на КТ. Още повече в чл.31, ал.2 от предходно
действалата Наредба № 8121 з- 11.08.2014г. изрично е било предвидено
преобразуването на положените часове нощен труд чрез умножаването им по
коефициент 0,143, но при прилагане на различен алгоритъм.Намира за
неоснователни доводите, че положения от ищеца часове нощен труд не
следва да се трансформира в дневен такъв, а единствено да бъде заплатени
само с по 0, 25 лева на час, съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи. Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото
правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв.Съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ , която предвижда при
8
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Счита
,че се касае за две различни и едновременно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд /Решение №
14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/. Поради това
счита ,че приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че работодателя е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.Предвид гореизложеното , счита че правилно
първоинстанционният съд е възприел, че липсата на изрична разпоредба в
действалата през процесния период Наредба № 81213-776/29.07.2016г.,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з- 11.08.2014г, представлява
празното в уредбата, която води до ограничаване правата на държавните
служители и ги поставя в неравностойно положение спрямо служителите,
чийто трудови правоотношения са уредени по КТ. Преодоляването на тази
празнота, съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове счита ,че
следва да стане чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата / НСОРЗ/
По отношение на иска по чл. 181, ал.З ЗМВР във възивната жалба
се сочи като основание за неправилност на решението, че тази храна е с
целево предназначение и законът не бил предвиждал изплащане на нейната
левова равностойност.Това твърдение счита за необосновано и неправилно.
Действително целта на престацията- предпазна храна, е същата да бъде
предоставена в точно определен момент- по време на нощно дежурство, но
тъй като тя не е своевременно предоставена, то към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че
правото на ищеца е погасено. Намира ,че когато едно задължение не е
изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от
интерес това води до трансформация на задължението от натурално в
задължение за парично обезщетяване.. Липсата на възможност както за
реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, вместо
изпълнение в полза на кредитора, в каквато насока е възражението на
ответника, би довело до абсурдния резултат длъжникът да се освобождава от
това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.Съгласно чл. 7 от
Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
9
полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., действаща и към
настоящия момент, ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чийто
служители имат право на безплатна храна в натура, организират доставката и
съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и в случаите
когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то съгл. §3 от ПЗР
от Наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна
следва да бъде осигурена от работодателя.Поради това моли въззивния съд да
се произнесе в този смисъл като потвърди изцяло обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено .
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят ОД на МВР .-
гр.Смолян се представлява от юриск. Н. Ш., който поддържа депозираната
въззивна жалба,Представя подробна писмена защита Претендира разноски за
двете съдебни инстанции по представен списък по чл.80 ГПК .Прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на
другата страна в процеса.
Въззиваемият Р. Ас. К. редовно призован , не се явява Вместо
него пълномощникът му адв.В. П. поддържа становище ,че въззивната жалба
е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано постановено Представя
подробни писмени бележки. Счита ,че по отношение на постановеното
решение по преюдициално запитване на районен съд –Луковит с отговора
на поставените въпроси не се променя крайният извод на
първоинстанционния съд относно необходимостта от субсидиарно
приложение на разпоредбите на Кодекса на труда като изрично е посочено
,че националното законодателство следва да намери компенсаторния
механизъм който да компенсира полаганият от служителите на МВР нощен
труд и счита че такъв механизъм е разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗМВР,която
препраща към 140 от Кодекса на труда и приложението на чл.9,ал.2 от
Наредбата за организация на структурата и организирането на работната
заплата Претендира разноски по реда на чл.38,ал.2 ЗА
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Няма спор по делото ,че Р.А. К., от гр. Девин, е служител в
Областна дирекция на МВР гр. Смолян, Районно управление гр. Девин, на
длъжност „Старши полицай“ в момента, работи на смени от 12 часа по
графици при сумарно отчитане на работното време.
По делото в първата инстанция е назначена , изслушана и неоспорена ССчЕ
,като в.л. В. И. установява ,че за периода от 08.01.2017 г. до 08.01.2020 г. Р.
К.. е положил 2 216 часа нощен труд, като са изключени часовете по време на
официалните празници, които са му изплатени с положения дневен труд по
10
ведомост. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен.
Разликата от преизчислението е 317 часа за 2368,81 лева. Върху тази сума
вещото лице е изчислило законни лихви в размер на 329,54 лева.Вещото лице
е установило ,че за същия период от време му се полагала храна в натура на
стойност 816,00 лева, чиято равностойност в левове Р. Ас. К. не е получил.
Законните лихви върху тази стойност по тримесечия са общо за 133,05 лева.
Вещото лице е изчислило ,че общата дължима сума от страна на ОД МВР гр.
Смолян, на ищеца Р.А. К. възлиза на 3 720,98 лева. Самото вещо лице не е
намерило документи за компенсиране на положения извънреден труд в
рамките на всяко едно тримесечие.
С протоколно определение от 15.06.-2020г. по гр.д. №25/2020г.
Смолянският районен съд е допуснал изменение на предявените искове
съобразно искането на пълномощника на Р. К., адв.П.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд направи
следните правни изводи:
Предявените и разгледани обективно съединени облигационни
главни искове от Р. К. пред районен съд Смолян по реда на чл.178,ал.1т.3
,чл.181,ал.3 ЗМВР и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд в дневен за периода 08.01.2017г.
,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна
лихва от подаване на исковата молба и иск за безплатна храна за същия
период и акцесорен иск за законна лихва .
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Спорен по делото е въпроса, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните
часове труд в дневни такива при сумирано изчисляване на отработените
часове за съответния отчетен период, както и дали получените след
преизчислението часове положен труд, надвишаващи индивидуалната
работна норма на ищеца представляват извънреден труд, който следва да се
заплати по регламентирания в ЗМВР начин и доколко в случая е приложима
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото
прилагане.
Не е спорно обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през
нощта (от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
11
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи според чл.187,ал.9/ сега ал.10/ ЗМВР.
В разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08. 2014 г.
действаща от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. , е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. , която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.. С § 4 от ЗР на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Последната
наредба е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия
нормативен акт, който е била отменен от съда. Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. е била отменена с параграф 4 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. ( в сила от 2.08.2016 г.).
Въззивният съд констатира ,че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на
това по отменения чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143 .Доколкото в
действащите за процесния период наредби е посочено, че отново се касае за
сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на нощния труд в дневен , правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице нормативна празнота. Липсата на такава норма обаче
не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа
изрична разпоредба-чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22. 00 и 06. 00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. При наличие на
12
посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и
предвид препращането на чл.188,ал.2 ЗМВР към КТ следва субсидиарно да
се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място,т.е. приложим е
коефициентът 1,143.Поради това положеният от ищеца Р. К. нощен труд
подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за
целия претендиран период , след като с разпоредбата на чл.188,ал.2 оЗМВР за
държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22.00 и
06.00 ч., е налице изрично препращане към специалната закрила по КТ, а
такава се съдържа именно в чл.140,ал.1 КТ. Възприемането на обратното
разрешение, каквото се твърди във въззивната жалба, би довело до лишаване
на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива
допълнителни възнаграждения по чл.67,ал.2 ЗДС. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от Конституцията на Република България
и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По спорния въпрос с оглед формираната противоречива съдебна
практика с Разпореждане от 26.02.2020г. е образувано тълкувателно дело №
1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:
"При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на Министерството на вътрешните работи, приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва
да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?". Една част от съдебните състави, както и настоящият,
приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с
изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014г., липсва правна
регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 1, 143 (такъв коефициент е бил регламентиран в
отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(чл.9,ал.2), а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време, което
според тези съдебни състави е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация. В този смисъл е и Решение №
311/08.01.2019 г. по гр. дело № 1144/2018 по описа на ВКС, ІV г.о. по чл. 290
13
ГПК./ При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува
закона, като търси целта на закона съобразно чл. 46 ЗНА. Тези изводи
настоящият състав на въззивния съд намира ,че не противоречат и на
постановеното решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020,
образувано по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по дело със
същия предмет на спора. Не може да има спор, че с това решение не се
отговаря конкретно на основния спорен по настоящето дело въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на трудовите правоотношения и в
правоотношенията с държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и
вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не
националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните
правни норми. Съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа
на които по-голяма част от българските съдилища,в това число и настоящият,
до този момент са постановили решенията си, а именно, че чл.8 и чл.12,б.“а“
от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива
2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично
да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд,
задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците,като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий , всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика в
ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
14
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ, Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден и на основание чл.272 ГПК въззивния съд препраща към
мотивите на районен съд -Смолян
По отношение иска за безплатна храна с правно основание
чл.181,ал.3 ЗМВР,въззивния съд намира ,че е неоснователно възражението
във въззивната жалба ,че тази храна била с целево предназначение и
законът не предвиждал изплащане на нейната равностойност. След като тази
храна не е била предоставена от работодателя в точно определеното време ,то
към този момент се дължи нейната равностойност. Иначе се получава така
,че работодателя черпи права от собственото си виновно поведение и
ощетява служителя. Видно от заключението на в.л.И. стойността на тази
неосигурена безплатна храна и напитки е 816 .00 лева, ведно със законна
лихва върху тази сума в размер на 133,05 лева и законна лихва от завеждане
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Съгласно чл. 7 от
Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за
предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на
вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., действаща и към
настоящия момент, ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чийто
служители имат право на безплатна храна в натура, организират доставката и
съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки и в случаите
когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то съгл. §3 от ПЗР
от Наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна
следва да бъде осигурена от работодателя.В този смисъл и в тази част
обжалваното решение следвада бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
пълномощника на въззиваемия .Р. К., адв.В. П., на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата и чл.7,ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, сума в размер на 490 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №60442/14.07.2020г. по гр.д.
№25/2020г. по описа на районен съд Смолян като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Булстат -
*********,гр.Смолян ,бул.България 67 да заплати в полза на адв.В. П. на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2 т.2 от Наредба
15
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
,сума в размер на 490/четиристотин и деветдесет / лева за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16