Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 07.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 547
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове както следва: иск с правно основание
чл. 440, ал. 1 от ГПК и иск с правно основание чл. 167,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът – Т.М.М.
твърди, че на 23.06.2004г. е закупила следния недвижим имот: поземлен имот, находящ
се в гр. София, район Слатина, ул. „********, с планоснимачен
номер 786 от квартал 43 по плана на гр. София, местност „Слатина – Христо
Смирненски”, с площ от 688 кв. м., при съседи: изток – ул. „Слатинска”,
запад – УПИ IV – 785, север – зелени площи, юг – поземлен имот с планоснимачен номер №787 съгласно акта за собственост, а
съгласно скица издадена от СГКК - гр.
София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.705.786 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Слатина с площ
от 667 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, със съседи: 68134.705.785,
68134.705.1395, 68134.705.787, 68134.705.316, 68134.705.389 и 68134.705.315.
Посочва, че е придобила същия имот с нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот №24, том I, рег. №1092 н.
д. №23 от 2004г. на нотариус Р.Я., рег.
№383 на НК, вписан под №65, том LXXVIII,
вх. рег. №24560, дело №19018 от 2004г. на Службата по вписванията - гр. София.
Твърди, че на 22.12.2006г. Т.М., без нейното знание и съгласие, е дарила на Ч.С.Н.гореописания
имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №123, том XII, рег. №27070 н. д. №2053 от 2006г. на нотариус Р.Д.,
с рег. №234 на НК, вписан под №63, том IIIIIIX,
вх. рег. №97251, дело №66915 от 2006г. на Службата по вписванията - гр. София.
На 14.11.2007г. Ч.Н.продава имота на втория ответник „Е.и.м.” ООД съгласно
нотариален акт за покупко – продажба №20, том И, рег.
№6223, н. д. №162 от 2007г. на нотариус В.К., с рег. №269, вписан под №40, том CCXIX, вх. рег. №86273, дело №59574 от 2007г. на Службата
по вписванията - гр. София. На 11.12.2007г. търговското дружество учредява в
полза на „Т.б.Д” АД договорна ипотека върху имота, съгласно нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №22, том II, рег. №5999, н. д. №199 от 2007г. на нотариус Б.Б., с рег. №515 на
НК, вписан под №164, том LXXХVI, вх. рег. №97235, дело №66815 от 2007г. на Службата
по вписванията - гр. София. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение от
16.03.2009г., постановено по гр. д. №877/2008г. по описа на СРС, 51 състав е
признато за установено по отношение на „Е.и.м.” ООД, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот и дружеството е осъдено да й
предаде владението. На 01.03.2011г. е постановено решение по гр. д.
№7086/2010г. по описа на СГС, Г. О., 1 състав, влязло в сила на 15.04.2011г., с
което е прогласена нищожността на нотариалния акт за дарение на имота. Посочва,
че е образувано изпълнително дело №20138470400069 по описа на ЧСИ НП.П., с рег.
№847 за парично вземане на „Т.б.Д” АД, по което е наложена възбрана и е
насрочен опис на имота за 23.07.2018г. Заявява, че на 07.12.2017г. „Т.б.Д” АД е
вписала молба за подновяване на договорната ипотека. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което:
- да бъде признато за установено
спрямо всички ответници, че процесния
имот, спрямо който е насочено изпълнението по изп. д.
№20138470400069 не е собственост на „Е.и.м.” ООД и
- да бъде прогласена нищожност на
договора за ипотека от 11.12.2007г., сключен с описания по-горе нотариален акт,
в частта, с която ответникът „Е.и.м.” ООД е учредила в полза на „Т.б.Д” АД
собствения на ищеца Т.М.М. недвижим имот, както и да
се прегласи нищожността на нотариалното действие по вписването на гореописания
нотариален акт и се постанови заличаване на същия в посочената част. Претендира
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответникът – „Т.б.Д” АД в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен отговор
по делото. В него се посочва, че между „Т.б.Д” АД и „Е.И.М.” ЕООД е сключен
договор за кредит №609/06.12.2007г., по силата на който на кредитополучателя „Е.и.м.”
ЕООД е отпуснат кредит в размер на 1 000 000 евро, разпределен на два
транша. За обезпечаване на отпуснатия кредит кредитополучателят учредил в полза
на банката ипотека върху няколко собствени недвижими имоти, сред които е
описания в исковата молба. Ответникът не оспорва настъпването на следните
факти:
- сключване на описания договор
за учредяване на договорна ипотека върху имота,
- актът, с който
кредитополучателят се е легитимирал като собственик на описания имот,
- завеждане на посочените в
исковата молба съдебни производства от ищеца и приключване по начина, описан
също там.
Ответникът посочва, че
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека в негова полза е вписан в
имотния регистър към Агенцията по вписванията по партидата на имота на
11.12.2007г., поради което поддържа, че извършените след това вписвания относно
съдебните спорове и постановените по тях решения са му непротивопоставими.
Поддържа, че и описаните в исковата молба съдебни решения са непротивопоставими на него и защото не е участвал в
производствата по тези дела и съответно не е обвързан от силата на присъдено
нещо. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е претендирал присъждане на
минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата. В
определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал
писмена защита по делото.
Ответникът – „Е.И.М.” ООД
уведомен при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК не е изразил становище относно
предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото на страница 7 е представен нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот акт №24, том I,
рег. №1092, дело №23 от 2004г. по описа на нотариус Р.Я., рег. №383 на НК, вписан
под №65, том LXXVIII, вх. рег. №24560, дело №19018 от 2004г.
на Службата по вписванията - гр. София. С този документ е оформен сключения
договор за покупко – продажба на процесния
имот, с продавач – И.Б.А.и купувач - ищеца.
По
делото на страница 8 е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
№123, том XII, рег. №27690, дело №2053 от 2006г. по описа на
нотариус Р.Д., с рег. №274 на НК, вписан под №63, том LLLLLVIII,
вх. рег. №97251, дело №66985 от 2006г. на
Службата по вписванията - гр. София. Съгласно този документ ищецът е дарил процесния имот на Ч.С.Н..
По
делото на страница 9 е представен нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот №20, том II, рег. №6223,
дело №162 от 2007г. по описа на нотариус В.К., с рег. №269 на НК, вписан под
№40, том CCXIX, вх. рег. №86273 от 14.11.2007г., дело №59574107 от
2007г. на Службата по вписванията - гр. София. Съгласно описания документ Ч.С.Н.е
продал на втория ответник процесния имот.
На
страници 10 – 11 от делото е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти №22, том II,
рег. №5999, дело №199 от 2007г. по описа на нотариус Б.Б.,
с рег. №515 на НК, вписан под №164, том LXXХVI, вх. рег.
№97235, дело №66815 от 2007г. на Службата по вписванията - гр. София. С този
документ е оформен сключен договор на 11.12.2007г. между първия и втория
ответник, с който последния учредява в полза на първия ипотека върху три имота,
един от които е процесния, за обезпечаване на
отпускан кредит от страна на първия ответник.
От
представения препис на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д.
№877/2008г. по описа на СРС, 51 състав се установява, че същата е подадена на
14.01.2008г. в СРС и е вписана в Службата по вписванията на 22.02.2008г.
На
страници 18 – 20 от делото е представено решение постановено на 16.03.2009г. по
гр. д. №877/2008г. по описа на СРС, 51 състав, което е влязло в сила на 31.01.2011г.
С това съдебно решение е признато за установено по отношение на страните: ищец
– ищецът в настоящото производство и ответник – „Е.и.м.” ООД, че ищецът е собственик
на процесния имот на основание описания по-горе
нотариален акт от 2004г.
На
страници 21 – 22 от делото е представено решение постановено на 01.03.2011г. по
гр. д. №7086/2010г. по описа на СГС, Г. О., 1 състав, което е влязло в сила на
15.04.2011г. С това съдебно решение е прогласена нищожността на основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД на описания по-горе
договор за дарение от 2006г. по отношение на ищеца и Ч.С.Н., както и на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК описания по-горе нотариален акт, съдържащ
посоченото дарение, е отменен.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл.
440, ал. 1 от ГПК
В направения по делото доклад по чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на
следните факти:
- образуване на изпълнително дело,
- по това изпълнително дело да има
насочено изпълнение по отношение на процесния имот,
- нищожност на придобивното
основание на втория ответник по отношение на процесния
имот – липса на съгласие на продавача,
- правото на собственост на ищеца по
отношение на процесния имот и
- сключване на договорна ипотека между
двамата ответници по отношение на процесния
имот.
В доказателствена
тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:
- вторият ответник е придобил правото на
собственост върху процесния имот и
- на коя дата е вписана в Агенцията по
вписванията сключената между ответниците договорна
ипотека за процесния имот.
От представените към исковата молба и
неоспорени от ответниците документи: постановление за
налагане на възбрана върху недвижим имот по изп. д.
№20138470400069 /страница 23 от делото/ и съобщение до трето лице /Т.М.М./ по същото изпълнително дело /страница 42 от делото/, с
което това лице е уведомено, че се пристъпва към принудително изпълнение към процесния имот се установява първия и втория посочени
по-горе факти, които са в доказателствена тежест на
ищеца, а именно – образувано е изпълнително дело №20138470400069, по което взискател е първия ответник, а длъжник – втория ответник,
като има изпълнението по него е насочено към процесния
имот.
Относно третия факт – нищожност на придобивното основание на втория ответник по отношение на
договора, с който същият се легитимира като собственик на този имот ищецът е
представил описаните по-горе две съдебни решения. От първите три нотариални
акта представени към исковата молба и описани по-горе в мотивите на решението
се установява, че Т.М.М. е придобила правото на собственост на процесния имот деривативно
основание – покупка от И.Б.А.на 23.06.2004г., след което е дарила това право на
Ч.С.Н.на 22.12.2006г., а последния е продал правото на собственост върху процесния имот на 14.11.2007г. на втория ответник. Т.М.М. е предявила последователно два иска – първия към втория
ответник в настоящото производство по чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и
втори – по отношение на Ч.С.Н.с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД относно договора, сключен между тях и
оформен с описания по-горе нотариален акт. И двата предявени иска от посоченото
лице са уважени. Със съдебното решение по първия описан иск е признато за
установено по отношение на страните, че собственик на процесния
имот е Т.М. и съответно е осъден втория ответник да й предаде владението на
имота. С второто съдебно решение е прогласена нищожността на договора, с който Т.М.
е дарила на Ч.С.процесния имот. И в двете съдебни
производства взискателя по изпълнителното дело и
първи ответник в настоящото производство – „Т.б.Д” АД не е участвал като
страна. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението на съда влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание. В разглеждания
случай спорно между страните в процеса е така описаните съдебни решения противопоставими ли са на първия ответник. От посочената
прана норма следва, че доколкото първия ответник не е участвал в развилите се
съдебни производства, то той не е субект на силата на присъдено нещо. Този факт
се потвърждава и от следните обстоятелства. Договорът за учредяване на ипотека
е сключен между двамата ответници през 2007г.,
исковите молби по двете съдебни производства са подадени през 2008г. и
съответно 2010г. Съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК силата на присъдено нещо
действа и по отношение на наследниците на страните, както и на техните
правоприемници. Посочената правна норма има предвид правоприемство,
което е настъпило след приключване на съдебното дирене в съдебното
производство, по което е постановено съдебното решение. От описаната по-горе хронология
на фактите, следва, че първият ответник е придобил ипотечното право върху процесния имот преди провеждане на двете съдебни
производства, порази което същият няма качеството на частен правоприемник и не
може и на основание посочената правна норма постановените съдебни решения да му
се противопоставят. От изложените мотиви следва, че третият факт, който е в доказателствена тежест на ищеца, не е установен от
представените две съдебни решения. Други доказателства във връзка с
установяването му не са ангажирани от тази страна, поради което настоящият
съдебен състав приема, че същият е недоказан в настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че третият
факт, относно който носи доказателствена тежест
ищецът не е установен, съдът приема, че е ненужно да се изследва други факти, а
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно
вторият предявен иск с
правно основание чл. 167, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
Съгласно
чл. 167, ал. 3 от ЗЗД „ипотеката може да се сключи само върху имоти, които при
сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява”.
В
разглеждания случай ищецът твърди, че ипотеката е нищожна на посочената по-горе
правна норма, тъй като вторият ответник към момента на сключване на този
договор с първия ответник не е бил собственик на имота, тъй като договорът, въз
основа на който същият черпи правото си на собственост върху имота не е
осъществил транслативното си действие и правото на
собственост не е преминало в неговия патримониум.
Този извод ищецът обосновава с твърдението си, че договорът, с който праводателят на втория ответник се легитимира като
собственик на имота, е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие от
страна на ищеца. Във връзка в твърдението си за нищожност на договора, който е
сключен между него и праводателя на втория ответник,
ищецът относно е представил и се позовава на представените две съдебни решения,
които са описани по-горе в мотивите на решението.
Настоящият
съдебен състав е приел при разглеждане на първия предявен иск, че представените
съдебни решения от ищеца са непротивопоставими на
първия ответник и няма силата на присъдено нещо по отношение на него. Ищецът не
е ангажирал други доказателства за установяване на описаните в предходния абзац
твърдения от него. С оглед на това съдът приема, че в настоящото производство
не е доказан от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, наличието на порок – нищожност поради липса на съгласие, в сключения
между тази страна и праводателя на втория ответник
договор. При така приетото следва, че от представените от страните
доказателства не се установява втория ответник да не е бил собственик на имота
към момента на сключване на договор за ипотека с първия ответник, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно
направените по делото разноски
Ищецът е направил претенция в тежест на ответника да
бъдат присъдени направените от него в настоящото производство разноски. Предвид
изхода на делото следва да бъде оставена без уважение тази негова претенция.
Първият ответник също е направил претенция в тежест на
ищеца да бъдат присъдени направените от него разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
определен съгласно Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите.
Страната в процеса може да претендира или юрисконсултско
възнаграждение, ако е представлявана от юрисконсулт в процеса или адвокатско
възнаграждение, ако е представлявана от адвокат в процеса. В разглеждания
случай доколкото страната е представлявана и от юрисконсулт /който е подал
писмения отговор/ и от адвокат /който е представляван страната в откритото
съдено заседание и е депозирал писмена защита в определения от съда срок/ съдът
приема, че този ответник има право на избор кое от двама вида възнаграждение да
претендира – юрисконултско или адвокатско. С оглед на
хронологията на исканията на тази страна и доколкото не е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК, съдът
приема, че първият ответник е избрал да претендира адвокатско възнаграждение.
По делото не е представен договор за правна помощ и съдействие сключен между
тази страна и представляващия адвокат, от който да се установи размера на
уговореното адвокатско възнаграждение, нито е представен документ, от който да
се установи неговото заплащане, поради което съдът приема, че тази страна не е
установила извършване на разноски за адвокат и искането й за присъждане на
такива следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.М., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат Т.М. срещу „Т.б.Д”
АД, ЕИК – ******** с адрес на управление:*** и „Е.и.м.” ООД, ЕИК – ******** със
седалище и адрес на управление:*** искове:
- иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК – да
бъде признато за установено по отношение на взискателя
/първия ответник/ - „Т.б.Д” АД и длъжника /втория ответник/ -„Е.и.м.” ООД по изп. д.
№20138470400069, че длъжникът - „Е.и.м.” ООД не е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. София, район Слатина, ул. „********, с планоснимачен номер 786 от квартал 43 по плана на гр.
София, местност „Слатина – Христо Смирненски”, с площ от 688 кв. м., при
съседи: изток – ул. „Слатинска”, запад – УПИ IV – 785, север – зелени площи, юг – поземлен имот с планоснимачен номер №787 съгласно акта за собственост, а
съгласно скица издадена от СГКК - гр.
София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.705.786 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Слатина, с площ
от 667 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, със съседи: 68134.705.785,
68134.705.1395, 68134.705.787, 68134.705.316, 68134.705.389 и 68134.705.315 и
- иск с
правно основание чл. 167, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – с петитум да бъде прогласена нищожност на договора за ипотека
от 11.12.2007г., оформен в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти №22, том II, рег. №5999, дело №199 от 2007г. по описа на нотариус Б.Б.,
с рег. №515 на НК, вписан под №164, том LXXХVI, вх. рег.
№97235, дело №66815 от 2007г. на Службата по вписванията - гр. София, в частта,
с която вторият ответник „Е.и.м.” ООД е учредил в полза на първия ответник - „Т.б.Д”
АД ипотека върху следния недвижим имот: поземлен
имот, находящ се в гр. София, район Слатина, ул.
„********, с планоснимачен номер 786 от квартал 43 по
плана на гр. София, местност „Слатина – Христо Смирненски”, с площ от 688 кв.
м., при съседи: изток – ул. „Слатинска”, запад – УПИ IV – 785, север – зелени площи, юг – поземлен имот с планоснимачен номер №787 съгласно акта за собственост, а
съгласно скица издадена от СГКК - гр.
София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.705.786 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Слатина, с площ
от 667 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, със съседи: 68134.705.785,
68134.705.1395, 68134.705.787, 68134.705.316, 68134.705.389 и 68134.705.315.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от
същото от страните по делото.
СЪДИЯ: