РЕШЕНИЕ
Номер 3553 30.11.2010
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На шестнадесети ноември, две
хиляди и десета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12358 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от С.И.Х., в качеството й на майка и законен представител на малолетния И.Х.М., с която е предявен иск по чл.143, вр. чл.149 от СК против бащата на детето, Х.М.Х., за осъждане на последния да заплати издръжка за минало време- една година назад спрямо датата на завеждане на делото- в размер от 120 лева месечно, както и да заплаща на сина си издръжка в същия размер, считано от датата на завеждане на делото.
Ответникът не изразява конкретно становище по иска, но твърди, че е с влошено здравословно състояние.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че родителите на малолетния И. са се разделили преди две години. Той останал да живее при своята майка. След раздялата баща му не полагал никакви грижи за него и в частност- не предоставял никакви средства за издръжката му. Майката на детето била инвалидизирана с 91 % нетрудоспособност. Нямала възможност да реализира никакви доходи, като получавала пенсия в размер от 203,43 лева. сочи се също така, че ищцата и сина й живеят под наем. Ответникът твърди, че е с влошено здравословно състояние.
На база на приетите по делото решения на ТЕЛК се установява, че и двамата родители на малолетния И. са инвалидизирани, като майка му е с 91% неработоспособност, а баща му- със 75%. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Г./ дъщеря на ищцата/ става ясно, че майка й няма никакви други доходи освен от пенсията за инвалидност. Живеели заедно с нея и с И. ***. От м.юли 2009г. ответникът не бил предоставял никакви средства за издръжката на сина си. Преди той работел като таксиметров шофьор и като инструктор, но понастоящем бил пенсионер по болест.
Фактът, че през периода от една година, предхождащ завеждане на делото, ответникът не е предоставял издръжка на сина си, е безспорен, а и се потвърждава от показанията на разпитаната свидетелка. Ето защо, съдът приема иска за издръжка за минало време за основателен по същество. Досежно неговия размер, както и досежно размера на дължимата издръжка за в бъдеще, следва да се отбележи, че несъмнено нуждите на малолетния И. значително надхвърлят материалните възможности и на двамата му родители. Последните са в крайно затруднено материално състояние, като от представените от ответника епикризи и рецептурна книжка е видно, че същият нееднократно е постъпвал в болница през 2008г. и 2009г., като и понастоящем се нуждае от медикаментозно лечение. Ето защо съдът намира, че искът за издръжката за минало време и за в бъдеще следва да бъде уважен до минималния размер по чл.142, ал.2 от СК / ¼ от минималната работна заплата/, а именно до размер от 60 лева месечно, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 120 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.6, вр. чл.83 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата в производството държавна такса в размер от 86,40 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Х.М. ***, ЕГН: ********** да заплати на малолетния си син И.Х.М., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител С.И.Х. ***, ЕГН: **********, издръжка за минало време, а именно за периода 18.08.2009г.- 18.08.2010г., в размер от 60 лева месечно, ведно със законните лихви върху всяко просрочено месечно плащане, считано от датата на падежа му до окончателното издължаване, както и да му заплаща издръжка в същия размер, считано от 18.08.2010г. до настъпване на законоустановена причина за прекратяване или изменяне на издръжката, ведно със законните лихви върху всяко просрочено месечно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време и за в бъдеще за разликата между пълния претендиран размер от 120 лева месечно и присъдените 60 лева месечно.
ОСЪЖДА Х.М. ***, ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 86,40 лева- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ