Р Е
Ш Е Н
И Е № 269
02.07.2020г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Р. Чиркалева
разгледа докладваното от съдия Чиркалева адм.дело № 516 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от Е.Д.А., собственик на ПИ 77195.722.160,
IV, кв.512 в гр.Хасково, Н.Л.Л., собственик на ПИ 77195.722.161, IV,
кв.512 в гр.Хасково, Р.А.Г., собственик
на ПИ 77195.722.170, Етажната
собственост на бл.****, вх.** и ** на ул.„Д.“ в гр.Х., построена в ПИ
77195.722.166, и А.Н.С., собственик
на СОС 77195.722.166.1.33 и носител на ограничено вещно право на строеж ПИ
77195.722.166, находящ се в Ж.С.К „XI-ти конгрес, на
ул.„Г. Д.“ **** в гр.Х., кв.512 в гр.Х., всички действащи чрез пълномощника си
адв. М.Г. ***, против Заповед №367 от 22.03.2019г., издадена от кмета
на община Хасково, с която се разрешава да се изработи проект за изменение
на ПУП – план за регулация и застрояване на ПИ № 77195.722.192, част от УПИ IV, кв.512 в гр.Хасково.
В жалбата се сочи, че изменението на плана за регулация се
изразява в обособяване на самостоятелен УПИ за имот 77195.722.192, с
предназначение „жилищни нужди“, като останалите имоти остават в общ УПИ. Изменението на плана за застрояване
предвиждало свободно средно жилищно застрояване на новообразувания УПИ за имот
77195.722.192, като се предвидят и характеристики на строежа съгласно
допустимите параметри за зона Център. Счита се, че заповедта е издадена в
нарушение на закона и необоснована.
Оспорва се наличието на основанията в
чл.135, ал.3 и чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, за издаване на оспорения акт.
Претендира се, че посочените в чл.208 от ЗУТ срокове се отнасят за отчуждаване
на имоти, собственост на физически или юридически лица, които въз основа на
влезлите в сила устройствени планове са
предвидени за обекти публична собственост на държавата и общините, изрично посочени
в т.1 до т.5 на чл.205 от ЗУТ, какъвто не бил настоящият случай. От представеното
становище на главния архитект не можело да се направи извода, че предвиждането
по плана от 1981г. – „за жилищно
строителство“, представлява обект публична, общинска или държавна собственост,
за да са приложими разпоредбите на чл.208 във вр. с чл.204 от ЗУТ.
Предвид така изложеното, се твърди, че разрешеното изработване изменение на
ПУП – ПРЗ относно ПИ 77195.722.192, не
може да бъде извършено на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, което водило до
незаконосъобразност на заповедта на кмета.
На
следващо място, се смята, че с посочените в заповедта параметри на решението за изменение на ПУП – ПРЗ са
нарушени разпоредбите на закона по отношение на сградата, разположена на
границата между ПИ 77195.722.192 и ПИ 77195.722.170, в ПИ 77195.722.170, която
била сграда на основно застрояване. Тази сграда, при изработването на ПУП – ПР
за ПИ 77195.722.192, щяла да остане на регулационната граница на имота, което
съгласно Наредба №8/2001г. било недопустимо, тъй като за нея бил предвиден
траен градоустройствен статут.
Акцентира се върху становището на
главния архитект, съобразно което УПИ IV кв.512 бил
предвиден за комплексно жилищно строителство, а в случай че предмет на изработването
на ПУП е само един от всички имоти, попадащи в общия ПУП, би се възпрепятствало
изпълнението на предвиденото с плана от 1981г. комплексно застрояване върху
имотите, оставащи в УПИ IV кв.512. Предвид
последното се счита, че допуснатото изработване на ПУП – ПРЗ само за един от
имотите, попадащи в УПИ IV кв.512 е в
нарушение на закона.
На последно място в жалбата се твърди,
че посочените в заданието за изработване на ПУП – ПРЗ изисквания към ПУП – ПР и
ПУП – ПЗ не са съобразени с разпоредбите на ЗУТ и Наредба №7 за правилата и
нормативите за устройство за отделните видове и устройствени зони. Посочените
устройствени параметри били извън допустимите по ЗУТ и Наредбата и не били
съобразени със зоната, в която се намирал имота. По изложените съображения се
иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – кмет на община Хасково, не
изразява становище по подадената жалба.
В производството като заинтересованите страни са
конституирани Д.Д.А., А.Д.А., М.С.М., С.С.М.
и З.М.М. и „НОВ ДОМ АРДА“ ООД, гр. Х.
Заинтересованите страни - Д.Д.А., А.Д.А.,
М.С.М., С.С.М. и З.М.М., чрез подаден от пълномощник писмен отговор (л.108 и
сл.) и в съдебно заседание, оспорват жалбата. На първо място с аргумента за
недопустимост на същата и на второ за неоснователност. Излагат подробни доводи
в тази насока както в писмения отговор, така и в съдебно заседание, като считат,
че заинтересована страна на реда на ЗУТ е само лицето Р.А.Г.. Претендират
разноски по делото.
Заинтересованата страна – „НОВ ДОМ АРДА“
ООД, гр.Х., качеството на лице с учредено право на строеж върху ПИ
77195.722.192, чрез пълномощника си, в писмен отговор, вх.№4743/22.07.2019г. и в
съдебно заседание излага становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата, като се иска същата да бъде отхвърлена, а оспореният акт потвърден.
Моли да бъдат присъдени разноски по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.02.2019г. Д.Д.А., М.С.М. и С.С.М. ***
Заявление за издаване на заповед за
одобряване на задание и разрешение за
изработване на проект за ПУП на основание чл. 124а от ЗУТ, рег.индекс:94
М-443-3 в имоти (ПИ) 11795.722.192, УПИ HL VII
– 945, кв. 512, находящ се в гр. Х. на ул.“А.“ №*** /л.26 и сл./.
На 05.03.2019г. с рег. индекс: 94
М-443-3#1 в Община Хасково е заведено Заявление за внасяне
на допълнителни документи /л.19 и л.220/, подадено от М.С.М.. Към заявлението
последният е приложил Заявление за издаване на заповед за одобряване на задание
и разрешение за изработване на проект за
ПУП от всички собственици.
Към така подадените заявления са
приложени: Предложение за изготвяне на ПУП, М 1:500 (схема); Задание за
изготвяне на ПУП – ПРЗ (план за регулация и застрояване) на ПИ № 77195.722.192,
кв. 512, гр. Хасково от Д.Д.А., З.М.М., М.С.М. и С.С.М.; Нотариален акт за
продажба на недвижим имот със запазване право на строеж №1909, рег.№13958, том X, нотариално дело №1569/2008г., вписан в Служба по
вписванията с вх.рег.№9176 от 30.12.2008г., Акт №13, том XXVII, дело №6287; Декларации по чл.100 от Закона за
собствеността за отказ от учредено право на строеж върху недвижим имот от Д.Д.А.,
М.С.М. и Васил Иванов Захариев (последният представител на „СИТИ СТРОЙ“ ООД),
вписани в Служба по вписванията при РС – Хасково през 2012г.; Становище на
РИОСВ – Хасково изх.№ПД-182/21.02.2019г. /л.39/, относно изграждане на многофамилна
жилищна сграда в имот с идентификатор 77195.722.192 по КК на гр.Хасково, във
връзка с оценка за въздействието на проекта върху защитена зона BG 000131 „Родопи Средни“; Комбинирана скица за
проектиране №102/30.01.2019г. на ПИ №77195.722.192 /л.41/.
С Нотариален акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот №94, том I, рег.№1574,
дело №85/2019г. от 28.02.2019г. на нотариус К. В., с район на действие РС –
Хасково, Д.Д.А., А.Д.А., М.С.М., С.С.М., З.М.М., Н. Й. Н.и Ц. Д. Ц., взаимно учредяват помежду си, както и всички на
„НОВ ДОМ АРДА“ ООД, представлявано от управителите Н. Й. Н.и Ц. Д. Ц. право на строеж за построяване на
подробно описани в акта обекти, който попадат в предвидената за изграждане в ПИ
с идентификатор № 77195.722.192 многофамилна
жилищна сграда.
На 22.03.2019г. кметът на община Хасково
издава оспорената Заповед
№367/22.03.2019г., с която на основание чл.44, ал.1, т.13 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл.135, ал.3 и
чл.134, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено да се изработи проект за изменение подробен утройствен
план – план за регулация и застрояване на ПИ № 77195.722.192, част от УПИ IV, кв.512 в гр.Хасково. В заповедта се посочва, че територията на имота
попада в общ УПИ IV „за жилищно
строителство“, одобрен със Заповед №205/1981г. Предвидено било комплексно
жилищно строителство, което било реализирано. Посочва се, че територията на
имота била предвидена за благоустрояване към това застрояване, но имотът на бил
отчужден и мероприятието не било изпълнено. Налице били предпоставките по
чл.208 от ЗУТ, изтекли били законоустановените срокове и собствениците имали правата по чл.134,
ал.2, т.1 от ЗУТ да поискат изменение на ПУП. Пояснено е, че новото
инвестиционно намерение на собствениците е имотът им да се урегулира
самостоятелно и да се изработи план за застрояване за средно етажно жилищно
строителство. В заповедта е изразено становището на главния архитект на
общината, дадено на осн. чл.135, ал.4 от ЗУТ, според което изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ е
допустимо и законосъобразно.
Заповед №367/22.03.2019г. е обявена по
реда на § 4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщение рег.индекс:94М-443-3#2 /л.13 и л.15/.
Видно от Комбинирана скица за
проектиране №102/30.01.2019г. на поземлен имот №77195.722.192 /л.41/, същият се
намира в гр.Х. на ул.“А.“, с площ по кадастрална карта 856 кв.м., с трайно
предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско
застрояване – до 10 м., със стар
идентификатор кв.497, 512, пл.№945, 1442 и собственици: Д.Д.А. ***, с документ
за собственост: Нотариален акт №13 от 30.12.2008г., издаден от Служба по
вписванията гр.Хасково, том 27, регистър 9176, дело 6281 за 419/856 идеални
части; З. М.М. ***, с документ
за собственост: Нотариален акт №13 от 30.12.2008г., издаден от Служба по
вписванията гр.Хасково, том 27, регистър 9176, дело 6281 за 109/856 идеални
части; М.С.М. ***, с документ за собственост: Нотариален акт №13 от
30.12.2008г., издаден от Служба по вписванията гр.Хасково, том 27, регистър
9176, дело 6281 за 219/856 идеални части; С.С.М. ***, с документ за
собственост: Нотариален акт №13 от 30.12.2008г., издаден от Служба по
вписванията гр.Хасково, том 27, регистър 9176, дело 6281 за 109/856 идеални
части.
Съгласно Комбинираната скица за
проектиране на поземлен имот №77195.722.192, съседи на последния са: ПИ 722.165, ПИ 722.166, ПИ 722.159, ПИ
722.160, ПИ 722.161, ПИ 722.171, ПИ 722.170, ПИ 722.169. В скицата е посочено,
че в имота /№77195.722.192/ има пет сгради, както следва: №722.192.1 – 1 етаж,
еднофамилна жилищна сграда с площ 76 кв.м.; № 722.192.2 – 1 етаж, селскостопанска
сграда с площ 5 кв.м.; № 722.192.3 – 2
етажа, многофамилна жилищна сграда с площ 77 кв.м.; № 722.192.4 – 1 етаж, селскостопанска сграда с площ
40 кв.м. и № 722.192.5 – 1 етаж, хангар, депо, гараж, с обща площ 28 кв.м.
Видно от Задание за изготвяне на ПУП – ПРЗ на ПИ № 77195.722.192, кв.512,
гр.Хасково /л.22 и сл./, ПИ 77195.722.192 се намира в близост до централната
част на гр.Х., под „М.х.“ („Я.“), с граници – на север – ПИ № 77195.722.166, на
изток – ул.“А.“, на юг – ПИ № 77195.722.160 и ПИ № 77195.722.161, на запад – ПИ
№ 77195.722.171, ПИ
№ 77195.722.170 и ПИ № 77195.722.169. В т.I от
заданието – „Изисквания към ПУП - ПР“,
се предвижда да се обособи УПИ под № IV –
77195.722.192, да се запази уличната регулационна линия по ул.“А.“, а
вътрешните регулационни линии да минат по имотните граници на имота. Според т.II - „Изисквания към ПУП - ПЗ“, проектът за ПУП – ПЗ следва да се съобрази с плана за
регулация, ПЗ да предвиди средноетажно застрояване, на 5 етажа, с височина 15
м. от средноприлежащия терен. Начинът на застрояване да е „свободно“,
засройките да се покажат с плътни линии за застрояване, отстоянията на
границите на имота със съседните имоти да са съобразени с изискванията на
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони – на минимум Н/3 м. от границите със съседните имоти, на
минимум 6.00 м. от дъното на имота и на минимум 5.00 м. от уличната
регулационна линия.
От представените по делото документи се
установява собствеността на ПИ 722.166.1.33,
ПИ 722.160, ПИ 722.161, ПИ 722.170, съседи
на №77195.722.192, както следва:
1. С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №78, том I, рег.№1388,
дело 77/2006г. на нотариус П. Г.с район на действие – РС - Хасково, вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№9176 от 30.12.2008г., Акт №13, том XXVII, дело
№6287 /л.9/, Р. В. А. и Д. Т. А. даряват на жалбоподателя
Е.Д.А. ***0, с адрес
административен адрес на имота: гр.Х., ул.“А.“ №***, с площ от 324 кв.м., с
предназначение – урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, със стар
идентификатор: квартал 497, №1440, при граници на имота №77195.722.161,
№77195.722.162, №77195.722.159 и №77195.722.187, ведно с построена в имота еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 150 кв.м. с идентификатор №77195.722.160.1. Според
Справка по Кадастралната карта на гр.Хасково, издадена от Служба по ГККК –
Хасково на 04.06.2019г. /л.66/, даряващата на Е.Д.А. с описания нотариален акт Р.
В. А. е собственик на ПИ №77195.722.160.
2. Видно от Справка по Кадастралната
карта на гр.Хасково, издадена от Служба по ГККК – Хасково на 04.06.2019г. /л.70/,
жалбоподателят Н.Л.Л. е собственик на ПИ №77195.722.161.
3. По силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство №88, том VI, дело №2446/1995г. от 25.07.1995г. на нотариус при
Районен съд – Хасково Х. К./л.48/, жалбоподателката Р.А.Г. и К. А. Г.са
собственици на ½ идеална част от дворно място – имот с планоснимачен
номер 1435, в кв. 497 по плана на гр.Хасково, утвърден със Заповед №205 от
1971г. заедно с цялата едноетажна жилищна сграда, построена в частта от
недвижимия имот. Съгласно Справка по Кадастралната карта на гр.Хасково,
издадена от Служба по ГККК – Хасково на 04.06.2019г. /л.67/, Р.А.Г. е
собственик на 3/8 идеални части от ПИ
№77195.722.170 от правото на собственост, съгласно Нотариален акт №88, том
VI, дело №2446/1995г. от 25.06.1995г., издаден от Районен съд – Хасково,
Договор за разпределение №…. от 24.11.2003г., издаден от нотариус Капка Войнска
и Нотариален акт за поправка №112, том I,
дело №140 от 22.01.1998г., издаден от Районен съд – Хасково.
4. От данните, обективирани в Справка по
Кадастралната карта на гр.Хасково, издадена от Служба по ГККК – Хасково на
04.06.2019г. /л.68/, става ясно, че жалбоподателят А.Н.С. е собственик на
самостоятелен обект в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.722.166, съгласно Нотариален акт №59 от 14.04.1983г.,
издаден от РС – Хасково.
За изясняване на делото от фактическа
страна е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза /л.
189- 232/. Видно от същото ПИ 77195.722.192 е съставен от предходни два имота с
кадастрални номера 1442 и 1441. По ПУП/ЗРП, одобрен със Заповед №205/1981г.,
върху терена на процесния имот и върху съседни такива се предвиждало изграждане
на хотел. ПИ 77195.722.192 попадал в кв. 497. С плана за регулация, одобрен със
Заповед 1101/1999г. била изменена уличната и дворищна регулация. Така от
кв.497 били образувани нови квартали с №№512 и 513. С плана от 1999г., одобрен със Заповед №1274/1994г. настъпило още
едно изменение на ПУП.
Вещото лице заключва, че вследствие
проведените и одобрени изменения за кв.497, проценият ПИ 77195.722.192 останал
без конкретно регулационно отреждане, като това състояние се отнасяло както за
ПИ №1442, 1441 (обединени в нов 192)- т.е
процесния имот, така и за 1439 (сегашен номер 161) и 1440 (сегашен номер 160) от
кв.512 /обр. от кв.497/. За тези имоти нямало регулационно отреждане, нито
поставена номерация.
За другите имоти от кв.512 отреждането оставало. УПИ IV
било с отреждане за жилищно строителство. Още по първоначалния план /по
заповедта от 1981г./ регулационната линия между УПИ IV- за жилищно строителство и УПИ V- за хотел, се пресичала и
не съвпадала с имотните граници на поземлените имоти /със стари номера по
кадастралния план 1442, 1441, 1439 и 1440/. Това състояние на несъвпадане на
регулационната с имотната граница било и към настоящия момент.
По плана ЗРП/ПУП одобрен със Заповед №205/1981г., процесния терен попадал в УПИ V- за хотел. Последващите изменения на ПУП
извършени със Заповеди №1274/1994г. и
№1101/1999г./ оставили терените на ПИ 77195.722.192, ПИ 77195.722.160 и ПИ
77195.722.161 без регулационно
отреждане.
От приетото по делото заключение на
съдебно – техническата експертиза се установява, че Заповед №205/1981г.,
Заповед 1101/1999г. и Заповед №1274/1994г. не
отреждат процесния терен за изграждане на обекти публична
собственост на държавата или общината, изрично посочени в т.1 – т.5 от
чл.205 от ЗУТ.
Вещото
лице, посочва че ако се изработи и процедира ПУП, съгласно посоченото в
графичното приложение към Заданието за изменение на ПУП – ПРЗ, съществуващата
жилищна сграда в ПИ №722.170 ще остане
разположена странично /за себе си/, а ПИ №722.192 на дънна регулационна
граница, което е в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗУТ.
Експертизата изяснява, че отреждане за комплексно застрояване /по
действащия ПУП/ въобще няма за квартал
512 – нов /планове от 1994г. и от
1999г./, а по отношение на ПИ с
номера 722.192, 722.161, 722.160 въобще липсва регулационно предвиждане. ПИ 722.192, 722.161, 722.160 не попадат в
отреждането за УПИ IV, за жилищно
строителство.
Вещото лице заключва, че Процесният ПИ №722.192 не е част от УПИ IV. Преминалите през
годините изменения оставили имота, както
и съседните на юг от него два имота, без
регулационно отреждане. Посоченото в оспорената заповед, че ПИ №722.192 е част от УПИ IV, за жилищно застрояване не било вярно, както не било вярно и че за това УПИ IV се предвижда „комплексно
жилищно строителство“. Не било вярно
и изложеното в оспорения акт, че територията на процесния ПИ №722.192 е предвидена за благоустрояване към застрояването.
От заключението се изяснява и
обстоятелството, че за гр. Хасково няма действащ към настоящият момент Общ
устройствен план, а оспорената заповед
не е съобразена с действителното регулационно състояние за ПИ №722.192 и
основавала допусканото изменение единствено на Заповед №205/1981г., като
пропускала да спомене и съобрази последващите заповеди №1274/1994г. и
1101/1999г. Приложеното към заявлението задание за изготвяне ПУП- ПРЗ било
съобразено единствено с Комбинирана скица №102/30.01.2019г. /л.42/, но не и с
останалата изискуема съгласно чл. 115 от ЗУТ изходна информация, в т.ч и
актуално геодезическо заснемане на терена.
Вещото лице заключва, че даденото с
процесния акт разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ не
може да бъде на посоченото правно основание,
а именно чл.134, ал.2, т.1 и чл.208 от ЗУТ, предвид наличните пропуски в
действащия регулационен план за процесния терен. Към настоящият момент за процесния имот не е предвидено регулационно
отреждане и застрояване, като такова следва да се установи с последващ ПУП.
В съдебно заседание, вещото лице
пояснява изготвеното заключение по съдебно-техническата експертиза, като отново
изтъква, че ПИ №161- собственост на жалбоподателя Н.Л. и ПИ №160- собственост
на жалбоподателката Е.А. се намират в една територия с ПИ №192- предмет на
оспорения акт, за която към настоящият момент липсва отреждане. Последното
обосновавало правния интерес на собствениците на тези имоти при допускане отреждане на който и да е друг имот
от тази територия, да се съобрази действителното фактическо положение по
отношение и на останалите.
Според
вещото лице оспореният акт и одобреното задание за изработване проект за ПУП,
не отразява какви сгради има в съседните поземлени имоти, от които се отделял
ПИ №192, както и фактическото
състояние на другите сгради. Посочва, че отделянето на една територия, която е
неурегулирана и обособяването на урегулиран имот, прави останалите имоти
включени в територията- ПИ №160 и ПИ №161, заинтересовани. Последното изхождало
от възможността при несъобразяване с тяхното положение, последните да останат
без транспортен достъп и без други възможности за техническо обслужване. Това
не било изследвано в случая. Оставянето на имотите без регулационно решение,
без застроително решение и оставянето на територията като неотредена, само за
себе си ги поставяло в положение на неизгодност и неправомерност към
по-нататъшното им развитие. Според експерта, оспорената заповед засяга и ПИ №166, тъй като в него имало изграден
трафопост, който оставал на страничната регулационна граница, без да било
коментирано/в заповедта/ какво отношение щяло да има по-нататък това
застрояване. ПИ №166, като съседен на процесния се засягал от оспорения акт,
доколкото с последният се дава предназначение на имота, каквото до сега не е
съществувало. Правния интерес на жалбоподателката Г. / собственик на ПИ №170/, произтичал от обстоятелството, че с допуснатото изменение, страничната
регулационна граница за УПИ-IV се измествала по сегашната имотна граница по
кадастрална карта между имоти №192 и №170. Измествайки ги със заповедта, не
само че били заинтересовани всички съсобственици на сгради и самостоятелни
обекти в УПИ-IV, но заповедта за допускане не била отразила и, че се променя
страничната регулационна граница на УПИ-IV, в частта на ПИ №170.
Заповедта е съобщена на заинтересованите лица на
01.04.2019г. видно от служебна бележка от 01.04.2019г. /л. 13/ за поставяне на
същата датата на съобщение по реда на §4 от ДР на ЗУТ за издаване на Заповед №
367/22.03. 2019г. на Кмет на Община Хасково, както на таблото на Община Хасково
в сградата на Архитектура, така и на оградата на имота. Жалбата с рег . индекс
94 Е-964-1 е подадена на 15.04.2019г. чрез Община Хасково, видно от поставения
входящ номер /л.54/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена в срока
по чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗУТ, срещу годен за оспорване административен
акт. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно – техническата
експертиза, съдът намира, конституираните по делото жалбоподатели за
заинтересовани по смисъла на ЗУТ лица, предвид което, намира че за същите е
налице и правен интерес от оспорване на процесния акт.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Оспорваната в
настоящото производство Заповед № 367/22.03. 2019г. на Кмет на Община Хасково,
с която се разрешава да се изработи проект за изменение на ПУП- ПРЗ на ПИ №
77195.722.192, част от УПИ IV,кв. 512, в гр. Хасково е издадена на
основание чл. 135, ал.3, вр. чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Последното
предопределя издателя на същата като компетентен
орган, доколкото нормата на чл. 135, ал.3, вр. ал.1 от ЗУТ дава правомощия
именно на кмета на съответната общината да се произнесе по издаване на акт с
посоченото правно основание, при наличие на някоя от предпоставките по чл. 134,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Заповедта е постановена в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК, като съдържа както
фактически, така и правни основания за нейното издаване, предвид което е
спазена формата за издаване на акта.
Независимо от горното, настоящият състав намира
оспореният акт за издаден при съществени нарушения на процесуалните правила,
които от своя страна са довели и до издаването му в нарушение с материалния
закон.
На първо място съдът намира, че административният
орган е постановил оспорения акт при напълно неизяснена фактическа обстановка.
Горният извод следва от приетата по делото и кредитирана от съда съдебно –
техническа експертиза, която установява действителното фактическо положение, а
последното не кореспондира с изложеното такова от органа. Този пропуск на
органа е довел до издаване на процесния акт в нарушение на общия принцип
заложен в нормата на чл. 35 от АПК за издаване на административните актове при
пълно изясняване на фактическата обстановка. Допускайки това процесуално
нарушение, органа е издал акта и в нарушение на материалния закон, при липса на
предвидените законови предпоставки за това.
Като относими за издаване на процесния акт органът
посочва следните факти „територията
на имота попада в общ УПИ IV „за жилищно
строителство“, одобрен със Заповед №205/1981г. Предвидено е комплексно жилищно
строителство, което е реализирано. Територията на имота била предвидена за
благоустрояване към това застрояване, но имотът не е отчужден и мероприятието
не е изпълнено. Налице са предпоставките по чл.208 от ЗУТ, изтекли са
законоустановените срокове и собствениците
имат правата по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ да поискат изменение на ПУП“
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ,
посочена като правно основание за издаване на процесния акт, влезлите в сила
устройствени планове се изменят и когато в съответния срок по чл. 208 от ЗУТ не
е започнала процедура по отчуждаване.
Видно от разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ „Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими
имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти -
публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в
сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени
планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и
общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане
в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти
имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1.“
Именно последните законови положения, с оглед
възприетото от органа от фактическа страна предвиждане на процесния имот за
отчуждаване, което не е реализирано в
съответните срокове, са мотивирали издаването на процесната заповед.
В хода на настоящото производство, безспорно се
установи, че за процесния имот не е налице действащ ПУП, отреждащ имота за изграждане на обекти - публична държавна или публична
общинска собственост, предвид което е неотносимо съобразяването на предвидените
в нормата на чл. 208 от ЗУТ срокове. Също така се установи, че по плана ЗРП/ПУП
одобрен със Заповед №205/1981г., процесния
терен попада в УПИ V- за хотел, а последващите изменения на ПУП
извършени със Заповеди №1274/1994г. и №1101/1999г. са оставили терена на ПИ
77195.722.192 без регулационно отреждане. Към настоящият момент за процесния имот не е предвидено
регулационно отреждане и застрояване,
като такова следва да се установи с последващ ПУП.
При така установената в хода на
настоящото производство фактическа обстановка, следва извод, за недоказаност на
фактическите положения изложени от органа, като предпоставка за издаване на
процесния акт на посоченото от същия правно основание, а именно чл. 134, ал.2,
т.1 от ЗУТ.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че органа е бил сезиран със заявление за изготвяне на ПУП за процесния
имот по реда на чл. 124а от ЗУТ, а не с такова за изменение на влязъл в сила
ПУП по реда на чл. 134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Последното води на извода за издаване
на акт, за който органа не е бил сезиран да издаде. Ако органа е считал, че не
са налице предпоставките за издаване на акт по чл. 124а от ЗУТ – така както е
бил сезиран, същият е следвало да постанови отказ за издаване на съответния
акт, но не и да издаде такъв на различно основание. Нормата на чл. 135, ал.5 от ЗУТ в действителност дава възможност на органа служебно да издаде акт по реда
на чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ при наличие на съответните законови предпоставки
за това, но в случая същите липсват, а и в оспорения акт не се сочи служебното
му издаване, а издаването му по Заявление
за издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП на
основание чл. 124а от ЗУТ, рег.индекс:94 М-443-3/22.02.2019г. и с рег.
индекс: 94 М-443-3#1/05.03.2019г.
на Д.Д.А., М.С.М. и С.С.М..
По изложените съображения съдът намира оспорената
заповед за издадена при наличие на посочените в нормата на чл.146, т.3 и т.4 от АПК основания за нейното оспорване, поради което подадената срещу нея жалба
следва да бъде уважена.
С оглед изхода
на производството на основание чл. 143
от АПК, в полза на жалбоподателите се следват разноски, съобразно претендирания
и доказан размер. Основателна се явява претенцията на жалбоподателката Е.А. за
присъждане на сторените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв.
ДТ и 300 лв. за възнаграждение на ВЛ, съобразно представените по делото
доказателства за тяхното заплащане. Видно от представения чрез процесуалния
представител списък за разноски /л. 270/, се претендира присъждане на заплатена
ДТ в размер на 50 лв. +1 лв, заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на
300 лв. +1 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Следва
да се посочи, че по делото не се представят доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., а направените разноски за
парични преводи не се считат за разноски по делото и не следва да бъдат
присъждани. Като неоснователна съдът намира претенцията на жалбоподателя
„Етажна собственост на бл. *****, вх.** и *** на ул. „Д. в гр. Х.“ за
присъждане на разноски в размер на 30 лв. заплатени като ДТ пред ВАС за
оспорване на определение на съда за оставяне жалбата на този жалбоподател без
разглеждане, доколкото с Определение № 12786/01.10.2019г. по АД 10811/2019г. на
ВАС такива са били присъдени в полза на този жалбоподател. Предвид изхода на
спора, на заинтересованите страни не се следва присъждане на разноски,
независимо че същите са понесли такива в хода на производството.
Водим от
горното и на основание чл.172 ал.1 от АПК вр. чл.215 ал.1 от ЗУТ, и чл.143 ал.1
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.Д.А., Н.Л.Л.,
Р.А.Г., Етажната собственост на бл.****, вх.** и ** на ул.„Д.“ в гр.Х. и А.Н.С.,***, Заповед №367 от 22.03.2019г., издадена от кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Е.Д.А., направените по делото разноски в размер 350 /триста
и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на оспорване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен
Административен Съд.
Съдия: