№ 168
гр. Перник, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. С.А
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И.-СТОЙЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500186 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 236/13.12.2023 г. по гр. д. № 594/2023 г., Районен съд - гр. Радомир е
осъдил ****, със седалище и адрес на управление ****, да заплати в полза на Л. Д. И., ЕГН
**********, с адрес ****, сумата от 3155,68 лева, която представлява обезщетение за
причинените й имуществени вреди, които се изразяват в стойността за възстановяването на
повредените таван, задно стъкло, заден капак и заден десен стоп на лек автомобил „Нисан
Примера" с ДК. № **** в резултат на паднало на 29.05.2023 г. дърво, намиращо се в
озеленена площ, деляща безименната вътрешна улица до **** с главния път **** – **** -
****, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 29.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като така предявеният иск е отхвърлен за сумата над
3155,68 лева до пълния му размер от 4637,00 лева, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е осъдил **** да заплати в полза на Л. Д. И. и сумата от 600 лева,
която представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се
изразяват в уплаха и притеснение в продължение на около месец след инцидента и
принудителна промяна, нарушила установения ритъм на живот и утвърдени ежедневни
навици в резултат на инцидента, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата като така предявения иск е
отхвърлен за сумата над 600 лева до пълния размер от 5156,00 лева като неоснователен и
недоказан. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Л. Д. И., чрез адв. С. И., е обжалвала решението в
отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материално
правните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със съдебната практика.
Жалбоподателката сочи, че решаващият съд е признал за безспорни факти, по които
страните по делото не са спорили, а и за същите били представени безспорни писмени
1
доказателства. Излагат се съображения, че първата инстанция неправилно и
незаконосъобразно, в противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е присъдила размера на обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди. Счита, че при определяне размера на обезщетението съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не е преценил правилно и законосъобразно съгласно ППВС
№ 4/1968 г. размера на същото. Допълва, че обезщетението не е справедливо и не отразява
икономическото състояние в страната. Намира същото за прекомерно занижено и
несправедливо съгласно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Навеждат се твърдения, че присъденото
обезщетение не би компенсирало напълно болките и страданията, които ищцата е
претърпяла в следствие на инцидента. В жалбата се цитира съдебна практика, с която
въззивният жалбоподател счита, че първата инстанция не се е съобразила при постановяване
на решението респективно при определяне размера на присъденото обезщетение. По
отношение на обезщетението за имуществени вреди се изразява становище, че по делото са
събрани писмени доказателства, доказващи плащане на претендираните суми, с оглед на
което съдът е следвало да присъди пълния претендиран размер, което не е сторено.
Въз основа на изложеното моли съда за отмяна на постановеното решение в
атакуваните му части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло, както и да бъде отменено решението в частта за разноските, които Л. И. е
осъдена да заплати на ****. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – ****, чрез
адв. П. Д., с който оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана.
Намира, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Счита, че решаващият съд правилно при определяне размера на
присъденото обезщетение е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и се е съобразил със
заключението на изготвената по делото експертиза. Излагат се съображения и се цитира
богата съдебна практика въз основа на което се твърди, че при постановяване на
атакуваното решение не е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Не представя и не сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
Окръжен съд Перник, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК. За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 29.05.2023 г.,
около 19.09 ч. върху паркиран лек автомобил „Нисан Примера" с ДК. № **** в **** е
паднало дърво. Страните не спорят, че ищцата Л. Д. И. е собственик на лек автомобил марка
„Нисан Примера“ с ДК. № ****, цвят бордо металик. Това е видно и от представеното по
делото свидетелство за регистрация част I за лекия автомобил.
Съгласно справка от Националния институт по метереология и хидрология филиал
**** метереологичната обстановката на процесната дата около 19:09 ч. в **** е била
следната: температура на въздуха 18°C, с относителна влажност на въздуха 74%, облачност
6/10, няма валежи. Има атмосферно явление – силен вятър през деня, с пулсации, достигащи
над 15 м/сек.
По делото са приети фактура № **** от 20.06.2023 г., фактура № **** от 07.07.2023
г. и фактура № ****, от които е видно, че от ищцата са заплатени следните суми: за
стока/услуга стоп десен за Нисан Примера рег. № **** - 247 лв. с ДДС, за авторепаратурна
услуга на ППС NISSAN PRIMERA с рег. № **** – 3840 лв., за таван на Нисан Примера рег.
2
№ **** – 550 лв.
Представено е Експертно решение на ТЕЛК Втори състав към МБАЛ „****“ гр. ****
с № **** от 18.01.2023 г., от което е видно, че спрямо Л. Д. И. е извършено
преосвидетелстване и е определена 50 % трудова нерабопоспособност, поставена е диагноза
други видове стенокардия, общо заболяване – предсърдно мъждене и трептене,
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и стар инфаркт на миокарда. В
представен протокол с резултати от изследвания, извършени от СМДЛ Рамус ООД, са
показани данни, че гликираният хемоглобин на Л. Д. И. е завишен.
Видно от амбулаторен лист № **** от 30.05.2023 г. пациентката Л. Д. И. е била с
оплаквания от вариращи стойности на кръвното налягане, лесна умора, виене на свят,
измерена е кръвна захар 14.3, за контрол на артериално налягане и ЕКГ. Поставена е
основна диагноза неинсулинозависим захарен диабет без указание за усложнения с
придружаващи заболявания хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност и
други видове стенокардия.
Приета е представена от ответника скица на поземлен имот № **** за поземлен имот
с идентификатор ****. Прието е писмо, с рег. № **** при РдРС от 26.10.2023 година от
****, с приложено към него заверено копие от акт за частна общинска собственост № ****,
съставен на 08.02.2018 г. за поземлен имот с идентификатор **** - имота, върху който се
намира жилищен блок № ****.
Приложени са към доказателствения материал снимки, от които е видно, че върху лек
автомобил с рег. № **** е паднало голямо дърво.
По делото са разпитани двама свидетели - К. С. Б. – съсед на ищцата, и М. Л. И. - син
на ищцата. Б. е един от първите, които са се озовали на мястото на инцидента и са
придобили непосредствени впечатления за фактическата обстановка, която описва
подробно.
Свидетелят М. Л. И. излага своите възприятия за състоянието на майка си
непосредствено след установяване на настъпването на инцидента и щетите по лекия й
автомобил. Излага, че е открил майка си в лошо състояние, в което човек не може да
проведе разговор с нея. Преценил, че стресът и шокът са й дошли доста в повече и че са й
минали мисли какво е можело да стане, ако е била в внучка си в колата по време на
инцидента.
Посочва, че автомобилът е отремонтиран към днешна дата, като ремонтът на
автомобила е отнел над 1 месец.
По делото е изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза. От
заключението на САТЕ, което следва да бъде кредитирано като обективно, компетентно и
подробно, се установява, че увредените детайли по Нисан Примера рег. № **** са таван,
задно стъкло, заден капак и заден десен стоп. Установена е средната пазарна стойност на
уврежданията на МПС (части за подмяна, боя и консуматив) в размер на 1175,68 лв., а
трудът за пълното възстановяване на автомобила съгласно методика към Наредба
3
24/08.03.2006 г. - в общ размер на 1980 лв., от които, демонтаж/монтаж - в размер на 1375
лв., тенекиджийство - в размер на 110 лв., бояджийските операции – в размер на 495 лв. или
общата стойност на вредата по МПС възлиза на стойност в размер на 3155,68 лв. Дадено е
заключение, че от техническа гледна точка е напълно достоверно да се определи, че
описаните деформации по процесното МПС, изразяващи се в увреждания на задната му част
и неговия таван, са настъпили в резултат от падане на дърво, така както се съобщава в
исковата молба. Страните не са оспорили заключението на вещото лице.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, подадена от Л. Д. И., се явява редовна и е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор
между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която
отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД
изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на тази работа
лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод изпълнението на възложената
работа. Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и изпълнението
й чрез друго лице. Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез
фактически действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на
възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато причинителят на
увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за извършване на
възложената работа. Възложителят може да се освободи от отговорност само и единствено
ако докаже, че вредите не са причинени при или по повод на изпълнение на възложена
работа или ако не са причинени виновно. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички
преки и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от
4
увреждането.
След безспорното установяване на мястото, на което се е намирал лек автомобил
„Нисан Примера“ с ДК. № **** по време на инцидента и дървото, за което се твърди да е
нанесло щетите по автомобила, а именно лекият автомобил се е намирал на безименна
вътрешна улица, която е до блок **** и е успоредна на главния път **** - **** - ****,
деляща ги единствено зелена площ, а дървото се е намирало именно в озеленена площ,
деляща безименната вътрешна улица с главния път **** – **** – ****, между страните е
бил спорен въпросът дали поддръжката на зелената площ, включително на процесното
дърво е задължение на ****. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 –
собственост на държавата и общините, са публична собственост. В ал. 2 са изброени
паркове, градини и улично озеленяване, като част от озеленените площи за широко
обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, общинска собственост са имотите и
вещите, определени със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА, зелените площи
за обществено ползване са собственост на Общината. Задължението на общината да
поддържа зелените площи в рамките на общината произтича и от Наредба за изграждане и
опазване на зелената система на територията на **** /приета с Решение № 162 от 26.07.2022
година на ОбС-****/. Ответната Община, в изпълнение на задълженията си по чл. 61 - 63
ЗУТ, както и на посочената Наредба, следва да е назначила свои служители, които са имали
задължението да поддържат и опазват зелената система на Общината, в която система се
включва и дървото, причинило щетите на автомобила. Не се е установило по делото
процесното дърво да попада в прилежаща площ на ****. По делото не се е установило и
наличието на външна причина, свързана с метеорологични условия или действия на трети
лица, които да са предизвикали или допринесли за падане на дървото върху процесния
автомобил.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки,
които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника –
деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД - неизпълнение на
задължението във връзка с вещи, които са общинска собственост – каквото в случая е
процесното дърво. Налице е причиняване на имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
увреждания по таван, задно стъкло, заден капак и заден десен стоп на лек автомобил „Нисан
Примера“ с ДК. № ****, собственост на ищцата. Вредите стоят в причинно – следствена
връзка с противоправното поведение на общинските служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията произтичащи от цитираните по – горе текстове за поддръжка
на зелената растителност, собственост на общината.
С оглед гореизложеното съдът приема че отговорността на ответника за претърпени
от ищеца вреди от падналото на 29.05.2023 г. върху лекия автомобил дърво следва да се
ангажира.
**** не е обжалвала решението на РС Перник и същото е влязло в сила в останалата
необжалвана част за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 155,68
лв. и за неимуществени вреди в размер на 600,00 лв.
5
Спорно в отношенията между страните е размера на претърпените имуществени
вреди и обема на претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата.
При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението следва да
репарира претърпените имуществени вреди, вкл. направените разходи за лечение,
пропуснатите ползи, претърпените болки, страдания, накърнените личните права и
интереси, към момента на възникването на правото.
Районният съд е определил размера на нанесените вреди върху лекия автомобил
съобразно заключението на вещото лице. От приложените към исковата молба фактури и по-
точно фактура № **** от 07.07.2023 г. за авторепаратурна услуга на ППС NISSAN
PRIMERA с рег. № **** – 3840,00 лв., не става ясно как точно е формирана посочената сума
и какви дейности във връзка с ремонта на автомобила са калкулирани в цената. По тази
причина правилно е приета стойността на ремонта по изготвеното заключение по
допуснатата съдебно – техническа експертиза за цена на извършения ремонт по
отстраняване на нанесените щети. Процесуалният представител на ищеца дори е заявил, че
заключението е пълно, обективно и безпристрастно и следва да бъде прието по делото.
Затова и окръжният съд следва да възприеме този размер на ремонта за действителния
рязмер на причинените имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните
права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени икономическата конюнктура, за да
съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира
(В този смисъл Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр.д.
№ 1265/99 г. на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999 г. ІІ НО).
В конкретния случай съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото се установява, че ищцата е претърпяла стрес и шок от случилото се,
които са довели до моментно увреждане на здравето, изразяващо се в поддържане на висока
кръвна захар и изпитване на страх за живота и здравето – своите и на внучка й. Изложените
от свидетеля факти по отношение на работата и придвижването на ищцата не следва да
бъдат обсъждани, доколкото факти в тази връзка не са навеждани в исковата молба и не е
налице позоване на тях по отношение претенцията за неимуществени вреди.
При така установеното и като съобрази спецификата на механизма на инцидента и
травмата, вследствие от него, както и обстоятелството, че ищцата не е пряко пострадала от
инцидента и дори не е присъствала на същия, то съдът приема, че справедливото
6
обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размера, определен от
районния съд, а именно 600,00 лв. Обезщетението за неимуществени вреди е строго
индивидуално, като се определя от съда по справедливост – с оглед на установеното по
делото отражение на преживяното от конкретното лице. Едно и също събитие може да
рефлектира по различен начин на състояние на отделни правни субекти. Субективните
преживявания са различни, като интензитет на негативните преживявания, както и на
продължителността на същите, са от решаващо значение при определяне на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди. В конкретния случай при определяне размера на
обезщетението съдът съобрази събраните по делото доказателства.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на сторени разноски в настоящото производство, съдът
за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ****, но пред настоящата
инстанция не са претендирани такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236 от 13.12.2023 г., постановено по гр. дело №
594/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал. 3,т. 1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7