Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 19.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд в публично
заседание на 19.09.2016година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Биляна Видолова
при
секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1112 по описа за 2016год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ.
Гр.д. 1112/16г. на ПлРС е образувано
след изпращане по подсъдност на искова молба и отговор по гр.д. 874/2015г. на
Районен съд-Ч.Б.
Ищецът В.П.В. твърди, че с ответника ****, са
сключили едногодишен договор за доставка на сурово мляко от 01.04.2015г.,
съгласно който ищецът доставял, а ответника изкупувал прясно мляко. Твърди, че
на 18.06.2015г. получил писмено уведомление от ответника, че считано от
18.06.2015г., едностранно прекратява договора на осн. чл. 11 от него – поради
съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил сключен договора.
Отговорил писмено, че договорът може да бъде прекратен само едностранно с
писмено предизвестие от един месец, което определяло като първа такава дата
18.07.2015г. Твърди, че от 26.06.2015г. ответника спрял да изкупува неговото
мляко, а ищецът изпратил покана да заплати незаплатените доставки на мляко и
нанесените вреди. Твърди, че за периода 26.06.2015г. -18.07.2015г. е претърпял
загуби – бракувал е мляко на стойност 9 545.80лв. Твърди също, че ответника не
му е заплатил доставено мляко на стойност 5 049.00лв., за което е издадена
фактура от 30.06.2015г. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати
сумите 5 049.00лв. – сума за изкупено и незаплатено мляко като
сумата се отнася за периода 01.04.2015 г. – 30.06.2015 г.; 9 545.80лв. – сума
за причинена вреда, представляваща неизкупено и бракувано мляко за периода
26.06.2015г. -18.07.2015г. и 666.20лв. – обезщетение за забава върху посочените
суми, считано от 06.07.2015г. до 16.12.2015г., законната лихва върху главниците
от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите. Претендира
разноски.
След неизправяне на нередовности по
претенцията за лихви на стойност 666.20лв. – за периода 06.07.2015г. до
16.12.2015г., производството по делото по тази претенция е прекратено с
определение от с.з. на 13.05.2016г. В с.з. от 19.09.2016г. е допуснато и
изменение на исковата претенция по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, като същата е намалена
и се счита за предявена за сумата от 4766.57лв. за периода 01.04.2015 г. – 30.06.2015
г.
Ответникът ****, оспорва исковете.
Твърди, че ищецът желае да се обогати неоснователно и да не върне дадени
авансово суми от 7 000лв. Твърди, че договорът е прекратен при условията на чл.
11, а не чл. 8, че изменението на съществени обстоятелства са общоизвестни
факти – рязко ограничаване на пазара на мляко и млечни продукти, поради
наложени от ЕС и РФ взаимни санкции, и че тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване. Твърди, че протоколите за бракувано мляко са неотносими към спора,
представляват частен документ, който ищецът е съставил в собствена изгода и са
съставени в нарушение на разпоредбите на ЕС за бракуване на мляко. Твърди също,
че с РКО от 26.07.2014 г. е дал авансово на ищеца сумата от 7000 лв. РКО е за
по-висока сума - от 10000 лв., но 3000 лв. са върнати от ищеца на
ответника.Твърди, че с тази сума от 7000 лв. е погасено задължението му към
ищеца от 5049.00 лв. по представената фактура № 10000050 от 30.06.2015 г.
Твърди също така, че е налице извършено повторно плащане по фактура № 10000047
от 15.05.2015 г. за сумата от 7614,42 лв. по банков път, и че тази сума също е
задържана от ищеца. Не оспорва, че сумата от 5049.00 лв. е била дължима за
предадено от ищеца на ответника мляко, но че тя е била прихваната от ищеца от сумата
7000 лв. по РКО от 26.07.2014 г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: Страните по
делото са се намирали в търговски отношения, видно от договор за доставка на
сурово краве мляко от 01.04.2015г., съгласно който ищецът, като доставчик се е
задължил да произвежда и доставя качествено сурово мляко с максимален годишен
обем 119 906 кг. на ответника, в качеството му на изкупвач. Ответника се е
задължил да изкупи предаденото му сурово краве мляко. В чл.6 от договора е
уговорено, че цената на литър сурово мляко ще се определя от конюктурата на
пазара, така че да е взаимно изгодна за двете страни, като средно годишната
цена за литър сурово краве мляко е не по-малка от 0,40 лв. без включено ДДС.
Уговорено е, че плащането ще се извършва в брой или по банков път в средата и
края на месеца, в който е предавано млякото. В чл.8 е уговорено, че договорът
може да бъде прекратен по взаимно съгласие на двете страни с предизвестие от
един месец, в чл.10 е предвидено прекратяване при форсмажорни обстоятелства, а
в чл.11 е уговорено следното: Всяка от страните има право да поиска изменение
или да прекрати договора във връзка със съществени изменения на
обстоятелствата, при които е сключен договора. След сключването на този договор
са започнали доставки на мляко от ищеца на ответника, за които доставки
съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и представените
фактури, между страните са издавани фактури номера от 40 до 50, за периода от
20.03.2015 г. до 30.06.2015 г. Последната фактура - № 50 от 30.06.2015г. е
издадена от ищеца, но не е осчетоводена от ответника. Тази фактура съгласно
уведомително писмо, датирано от подателя с дата 08.06.2015г., е била получена
от ответника, но е била върната на ищеца с искане тя да бъде коригирана като
ищеца е уведомен, че ответника определя изкупна цена за литър сурово краве
мляко в размер на 0.40 лв. Със същото писмо е поискано и връщането на сумата от
7 614.42 лв. - повторно изплатена по фактура № 47 от 15.05.2015 г. С
писмено уведомление от 16.06.2015 г. ответника **** е заявила на ищеца, че на
основание чл.11, предложение 2 от сключения между тях договор от 01.04.2015 г.,
поради съществено изменение на обстоятелствата, считано от 24.06.2015 г.,
прекратява договора и го кани да уредят взаимоотношенията си съгласно
договаряното и съгласно добрите търговски практики в 7-дневен срок от
получаване на уведомлението. На това писмо ищецът е отговорил с уведомително
писмо от 22.06.2015 г., в което е заявил, че в уведомлението си ответника желае
да прекрати сключения договор без да посочи нито една конкретна причина за
това. Твърди, че това прекратяване е в противоречие с чл.8 от договора, тъй
като ответника е посочил, че договора се прекратява от 24.06.2015г., което ще
доведе до значителни вреди за него и заявява, че уведомлението за прекратяване
е получено от него на 18.06.2015 г. и до 18.07.2015г., ще смята сключения
договор за валиден и действащ. Приканва ответника да изпълнява задълженията си
по договора. С уведомително писмо – покана от 06.07.2015 г., ищецът е поканил
ответника да му заплати дължима сума за доставено, но незаплатено мляко в
размер на 20 000 лв., от която сума е прихванал извъндоговорно задължение
от 7 000 лв. Посочил е, че при неполучаване на сумата ще претендира вреди
за несъбраното мляко, бракувано от него, и още веднъж му заявява, че е получил
уведомление за прекратяване на договора на 18.06.2015 г. и до 18.07.2015 г. ще
смята сключения договор от 01.04.2015 г. за валиден и действащ. Допълнено е, че
с тази покана изпраща и фактура № 50 от 30.06.2015г. за полученото до
24.06.2015г. сурово прясно мляко за
сумата от 5 049.00 лв. Налице е още една покана от ищеца до ответника от
14.07.2015 г., в която ищецът е посочил, че е получил писмо с дата 08.06.2015
г., с което обаче се иска коригиране на издадена от него фактура на 30.06.2015
г. Счита, че ответника иска да заблуди с тази дата някого. Счита, че искането в
това писмо за коригиране на цената е неоснователно и отказва тази корекция като
заявява, че досегашната договорна изкупна цена е била 0.55 лв. на литър,
достигаща и до 0.60 лв. на литър. Заявява, че всяка промяна на цената е
следвало да бъде предложена от ответника в началото на отчетния период, за да
бъде обсъдена и приета своевременно, съгласно необходимостта от стриктно
спазване на нормите, уреждащи осчетоводяване на предоставената стока. С
уведомлението също е посочено, че е налице продължаващо неизпълнение от страна
на ответника на договора за доставка, от което ищеца търпи вреди и унищожава
произведено от него и несъбрано от ответника мляко. Отново е поканен ответника
да заплати сума в размер на 14 000 лв., и в послепис е посочено, че се
връща фактура № 50 от 30.06.2015 г. По делото е приложена и самата фактура № 50
от 30.06.2015 г. за доставка на 7 650 литра сурово краве мляко на цена
0.55 лв. с крайна сума за плащане 5 049 лв. В съдебно заседание от
ответника е представена и друга фактура между страните, а именно фактура № 47
от 15.05.2015г. за предаване на 11 537 литра сурово краве мляко с цена
0.55 лв., с крайна сума за плащане 7 614.42 лв. Безспорно е между
страните, а и това се установява от представените вносна бележка на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ и декларация от ищеца, както и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че по последната посочена фактура - № 47 от
15.05.2015 г., е платена повторно с разлика, че при банковия превод в единия
случай са приспаднати такси от 15.23 лв. Също така, и съгласно твърденията на
ответника по делото за наличие на други плащания между страните, по делото е
приет разходен касов ордер от 26.07.2014 г., съгласно който ответника е наредил
да се предаде на ищеца сумата от 10 000 лв. и в документа са налице
подписи на двете страни. Този РКО обаче, съобразно заключението на вещото лице,
изследвало счетоводствата и на двете страни, не е осчетоводен при нито една от
страните и основание на този първичен документ не е изписвано. Изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, отговаряйки на поставените от страните
въпроси, е изследвала счетоводствата и на двете страни, констатирайки допуснати
грешки и при двете счетоводства. Въпреки това, констатирайки двойното заплащане
на фактура № 47 от 15.05.2015 г., вещото лице е посочило, че незаплатената
последваща фактура № 49 от 15.06.2015 г. на стойност 7 316.76 лв. е била
закрита изцяло с надплатеното до момента, като по нея е налице остатък в размер
на 282.43 лв., с който не е покрито нито едно друго осчетоводено задължение.
Посочено е, че ако ответника осчетоводи фактура № 50 от 30.06.2015г., която до
момента не е осчетоводил, то задължението му по нея ще възлиза на 4 766.57
лв. На въпросите на ответника за складовите наличности на сирене и кашкавал и броя на доставчиците на мляко за периода
април – юни 2015г., вещото лице е констатирало, че наличността на сирене в
тонове е нараснала от месец април 2015 г. – 27.1т. до месец юни 2015 г. на
36.5т., на кашкавал за този период е нараснала от 20.9 тона до 31.4 тона, а
броя доставчици за периода е бил следния: месец април – 35, месец май – 31,
месец юни – 32. В подкрепа на твърденията си, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника, ищецът е бракувал произведеното от него сурово краве
мляко са представени 12 бр. протоколи за бракуване на сурово краве мляко за
периода от 26.06. до 18.07.2015г., съгласно които пред комисия, определена със
заповед от ищеца за всеки един от протоколите, в присъствието на ветеринарен
лекар, на кмета на село Ч. и материално-отговорното лице В.П.В., е бракувано и
унищожавано конкретно количество сурово краве мляко, което събрано от всичките
12 протокола, възлиза на 17 356 литра. Към всеки протокол за бракуване е
приложена и съответната заповед за
назначаване на комисия и е съставян акт за бракуване на материални запаси от
същата дата, които 12 актове са заведени в счетоводството на ищеца.
При тези
данни от фактическа страна, съдът намира ищцовата претенция с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ за основателна
и доказана. В случая е предявен иск, с който се иска изпълнение на поето от
ответника задължение, произтичащо от търговска продажба между страните /с оглед
качеството на страните/. Основателността на иска следва да се изведе от
разпределението на доказателствената
тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. Въз основа на договора за покупко-продажба от 01.04.2015г.,
който отговаря на всички изисквания по НАРЕДБА № 1 от 28.01.2015 г. за
договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на
организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в
сектора на млякото и млечните продукти, изд. от министъра на земеделието и
храните, обн., ДВ, бр. 10 от 6.02.2015 г., в сила от 6.02.2015 г., и изготвената фактура № 50 от 30.06.2015 г.
за доставка на мляко преди тази дата, съдът намира, че се доказва изпълнението
на задълженията на ищеца за доставка на посоченото във фактурата мляко и
неговата цена. Доколкото в договора между страните е посочено, че цената на
млякото е минимум 0.40 лв., но се определя от конюктурата на пазара така, че да
е взаимно изгодна и за двете страни, съдът намира, че следва да изходи за
цената, която се явява взаимно изгодна за двете страни от безспорната фактура №
47 от 15.05.2015г., която не е оспорена от страните, а е осчетоводена и от
двете страни и заплатена дори и два пъти от ответника. След тази дата, видно от
разменените между страните писма, е имало желание от страна на ответника за
намаляване на цената на литър сурово мляко, но за това между страните не е
постигнато съгласие, поради което не може да се приеме, че цената за литър
сурово мляко във фактурата е следвало да бъде 0.40 лв., тъй като същата не
отговаря на условията в договора - да е взаимно изгодна за двете страни.
Същевременно съдът приема и че условието на ответника – цената на млякото да се
счита за 0.40 лв./л. се е поставило след получаването на фактурата и при
нейното връщане от ответника, т.е. – след произвеждането на млякото и неговата
доставка, поради което не може да бъде взето предвид при изготвянето на
фактурата – на 30.06.2016г., и дори и ищецът да беше се съгласил изрично с
намаляването на цената, то това би се отразило в последващите фактури, но не и
във върнатата, вече изготвена и осчетоводена фактура от 30.06.2016г.
Поради
горното, съдът намира, че цялата начислена сума по фактура № 50 следва да бъде
приета като задължение на ответника спрямо ищеца, тъй като тя е начислявана на
базата на единствената доказана по делото взаимно изгодна и за двете страни
цена на литър мляко - от 0.55 лв. Тъй като видно от разменената кореспонденция
между страните, тази фактура е била изпратена своевременно от ищеца на
ответника, след което той я е върнал, съдът намира, че тя е достигнала до него,
независимо от липсата на осчетоводяване, и същата е следвало да бъде изплатена
и отразена в неговото счетоводство. Доколкото съобразно и устните изявления на
вещото лице, счетоводствата на страните е следвало да бъдат изследвани от
началото на сключване на договора, за да се установят погасявания на плащания,
включително и чрез повторното заплащане по една и съща фактура, съдът намира,
че възражението на ответника, че фактура № 50 е погасена чрез повторното
заплащане на фактура № 47, е отчасти неоснователно. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява,че преди фактура № 50 е била
издадена фактура № 49, осчетоводена и от двете страни, при която е липсвало
плащане от страна на ответника и предходното двойно плащане на фактура № 47 е
погасило изцяло фактура № 49, като е останал остатък от 282.43 лв. Единствено с
тази сума се е погасила част от сумата, дължима по фактура № 50 в размер общо
на 5 049.00 лв., като между страните е останал дължим остатък по нея в
размер на 4 766.57лв., каквато е и
исковата претенция. Съдът не приема, че тази сума е прихваната между страните
със сумата от 7 000 лв., която е част от представения РКО от 26.07.2014 г.
за 10 000 лв., предадени от ответника на ищеца. За да е налице такова
прихващане, освен изявление на една от страните, което действително е направено
с писмото на ищеца от 06.07.2016г., е необходимо да се докаже, че са били
ликвидни и изискуеми две насрещни вземания. Действително, по делото се доказа
ликвидност и изискуемост на сумата от 4 766.57лв. по фактура № 50 от 30.06.2015
г., но не се доказаха тези обстоятелства за вземане от 7000лв. от ответника
срещу ищеца. Сумата от 10 000лв. по РКО е без посочено основание за
предаване и е предадена на 26.07.2014 г. - преди сключването на настоящия
процесен договор от 01.04.2015г. Съгласно заключението на вещото лице,
отношенията на страните преди сключване на договора от месец април 2015 г. са
били изчистени и са се равнявали като салда, т.е. задължение на ищеца спрямо
ответника за 10 000 лв. не е имало осчетоводено нито при него, нито при
ответника. РКО би могъл да бъде за авансово дадена сума, както твърди
ответника, но също и за разплащане на предходни задължения между страните и във
връзка с други договори, и след като основание за предаване на тази сума в него
не е посочено, съдът не може да направи извод, че част от тази сума, а именно
сочените 7 000 лв., са били дължими от ищеца на ответника, и с тях се е
погасило задължението за 4 766.57 лв. по фактура № 50 от 30.06.2015 г.
Поради всичко дотук изложено, претенцията с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде уважена изцяло в претендирания
размер от 4 766.57 лв., като основателна
и доказана.
По другия
спорен между страните въпрос – прекратен ли е договора за доставка на сурово
краве мляко от 01.04.2015 г., с уведомлението
от ответника до ищеца, изпратено на 16.06.2015г., и получено, съобразно
признанията на ищеца, на 18.06.2015 г., съдът прави следните изводи: това
уведомление безспорно изразява желанието на ответника да прекрати търговските
отношения между страните по договора за доставка на сурово мляко. Въпреки че в
него ответника се е позовал на чл.11 от
договора, а именно - правото си да прекрати договора във връзка със съществени
изменения на обстоятелствата, при които той е бил сключен, то той не е изпълнил
със съдържание това свое изявление. По никакъв начин в уведомлението не е
посочено това съществено изменение на обстоятелствата, както и момента на
неговото настъпване, за да може ответника да се позовава на прекратяване по
реда на посочената разпоредба на договора между страните. Това е направено
много по-късно, едва в отговора на исковата молба на вече заведения иск от
ищеца срещу ответника, като са посочени основания, които по никакъв начин и
повод не са били споменавани във водената между двете страни кореспонденция.
Въпреки това, съдът намира, че освен и много по-късно посочено от ответника,
което е проява на недобросъвестност в търговските отношения, наличието на
съществено изменение на обстоятелствата, при които е сключен договора, по
делото не се и доказа. Твърденията на ответника, че е налице рязко ограничаване
на пазара на мляко и млечни продукти, поради наложени взаимни санкции от
Европейския съюз и Руската федерация, и че това е същественото изменение на
обстоятелствата, не се подкрепиха с никакви доказателства. Съдът изрично е
указал, че освен това обстоятелство, ответника е следвало да докаже и че това
ограничаване е настъпило след сключване на договора с ищеца и е било налично
към 16.06.2015г. /датата на изпращане на уведомлението за прекратяване на
договора от ответника/, а също и че то има връзка конкретно с дейността на
ответника и се е отразило по някакъв начин на производството му, като такова
доказване по делото също не бе проведено. Наличието на такива санкции, и то
именно в областта на пазара на мляко и млечни продукти, въпреки че ответника
счита, че е общо известно, не бе доказано по надлежния ред. По направеното
искане за разпит на свидетели, съдът се е произнесъл положително, тъй като
действително посочените свидетели от ответника – Ж.К.Ю., Б.Б. и В.П., биха
могли да дадат показания по този въпрос, т.е. искането на ответника за разпит
на тези свидетели беше уважено. Въпреки това, ответника не внесе определения
депозит от съда и едва в становището си по съществото на делото заяви, че с
определяне на висок депозит, съдът го е възпрепятствал да разпита тези
свидетели, тъй като е следвало да определи по-ниска цена за призоваването им, и
едва след тяхното явяване - да го задължи да внесе суми за явяването им. Това
становище на ответника е в разрез с изискванията на чл.76 от ГПК, съобразно
който всяка страна предварително следва да внесе в съда разноските по
действията, които е поискала. Поради горното, и чрез невнасяне на определения
депозит за поисканите свидетели, ответника е възпрепятствал възможността да
докаже по начина, по който е пожелал, наличието на твърдяните от него санкции.
Дори и да се приеме, че такива санкции са били налице и са наложени в периода
между 01.04.2015г. и 16.06.2015г., то ответника не посочи, дори и не твърдя как
тези санкции се отразяват на неговата дейност и на производството му. Не бяха
налице нито твърдения, че ответника е изнасял от Република България, като член
на Европейския съюз, мляко и млечни продукти в Руската федерация, нито
твърдения, че тези санкции са се отразили косвено на неговите продажби, дали
чрез пренасищане на българския пазар, дали чрез отказ за доставки от него към
други страни от Европейския съюз поради свръхпроизводство в тях. Единствено
доказано по делото е обстоятелството, че складовите наличности на сирене и
кашкавал при ответника са се увеличили за трите месеца, през които е действал
процесния договор. Броя на доставчиците през месец май е намалял спрямо месец
април, но през месец юни, когато е направено изявлението за прекратяване на
договора, се е увеличил в сравнение с броя през месец май. Поради горното,
съдът намира, че единствено доказаното, но не и твърдяно от ответника като
основание за прекратяване на договора, изменение при ответника е увеличаването
на складовите му наличности от сирене и кашкавал. Това обаче дори и да беше
твърдяно от ответника като основание за прекратяването, не би могло да бъде
прието като съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил сключен
договора, за да се приеме, че е имало основание за прекратяване към
16.06.2015г. едностранно от ответника на договора от 01.04.2015г. Ответника
също така и не доказа, че при твърдяното от него прекратяване с изявление на
16.06.2015г. е изпълнил задължението си по чл. 7 ал. 1 т. 3 от НАРЕДБА № 1 от
28.01.2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото, в сила от
6.02.2015 г. – да подаде заявление по образец, одобрен от изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", до съответната областна
дирекция на ДФЗ в случай на прекратяване на сключения договор, и че това негово
изявление е регистрирано по надлежния ред.
Съобразявайки
обаче насрещните твърдения на страните, волята на ответника да прекрати
договора, макар и на друго основание, както и волята на ищеца също да бъде
прекратен договора, но при едномесечно предизвестие, уговорено в чл.8, съдът намира,
че тълкувайки техните изявления договора следва да се счита прекратен, но само
и единствено на основание чл.8 – с едномесечно предизвестие, и тъй като от
ищеца е признато, че е получил изявлението на ответника на 18.06.2015г., то
прекратяването следва да се счита за осъществено на 18.07.2015г. С оглед този
извод на съда, договорът е действал до 18.07.2015 г., и до тази дата ответника
е следвало да изпълнява задълженията си, уговорени в т.1 от него, а именно - да
изкупи добитото от ищеца сурово краве мляко. Съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че за този период е произвел краве мляко, което е на
стойност 9 545.80 лв. На такава стойност възлизат унищожените от ищеца 17
356 литра мляко, които са удостоверени с 12 бр. протоколи за бракуване на
сурово краве мляко. По отношение на тези писмени доказателства, които са
оспорени от ответника, тъй като не отговарят на изискванията за бракуване на
мляко, съдът намира следното: всеки един от протоколите представлява частен
свидетелстващ документ за обстоятелствата, които са изложени в него, които
обаче не са - посочените причини, които са наложили бракуването, а са - самия
факт на унищожаване на количество, конкретно описано във всеки протокол, както
и за кой период е било добито унищоженото мляко. Доколкото тези частни
свидетелстващи документи не бяха оспорени своевременно от ответника по реда на
чл.193 от ГПК, съдът намира, че за целите на настоящето гражданско, а не
административно производство /което касае цитираната от ответника Наредба № 4/19.02.2008г./,
представените протоколи от № 1 до № 12 и съответстващите им актове за бракуване
на материални запаси доказват, че в съответствие с договора и в периода на
неговото действие, ищецът е произвел 17 356 литра сурово краве мляко, но
ответника не го е изкупил. Фактът, че това мляко е било унищожено, а не е
реализирано за целите, за които е
произведено – договор от 01.04.2015 г. сочи, че ищецът е претърпял загуби, като
не е получил цената на произведеното в съответствие със сключения договор.
Относно пазарната стойност на добитото и унищожено количество мляко съдът
намира, че същата се доказа по делото чрез представянето на платената между
страните фактура № 47 от 15.05.2015 г., в която, както беше посочено по-горе, е
отразена цената от 0.55 лв.-последната приета от двете страни за взаимно
изгодна цена за литър сурово краве мляко, съобразно чл.6 от договора. От
изложеното се налага извода, че ищецът е
доказал пред съда, че за него са налице вреди от неизпълнението на ответника, представляваща
претърпени загуби - намаляване на имущественото състояние на кредитора, като се
засягат налични блага, и претенцията по чл. 82 от ЗЗД, също следва да бъде
уважена в пълния претендиран от ищеца размер.
При този
изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00лв., ДТ върху разгледаните и
непрекратени искове в размер на 572.49лв., депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 120.00лв. или общо - в размер на 1692.49 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.К.Л., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., с ЕГН **********
***, сумата от 4 766.57лв.,
представляваща част от сумата по фактура № 50/30.06.2015г., издадена въз основа
на договор за доставка на сурово краве мляко от 01.04.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 16.12.2015г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 82 от ЗЗД, ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.К.Л., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., с ЕГН **********
***, сумата от 9 545.80 лв., представляваща претърпяни загуби - неизкупено и
бракувано мляко за периода 26.06.2015г. -18.07.2015г., вследствие от
неизпълнение на задължения по договор за доставка на сурово краве мляко от
01.04.2015г. ., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска – 16.12.2015г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.К.Л., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., с ЕГН **********
***, сумата от 1692.49 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: