Решение по дело №4481/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3058
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20241110204481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3058
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204481 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Ц., ЕГН: **********, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7912324 , с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на сумата от 200. 00 лв. /двеста/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалноправните норми,
поради което се иска неговата отмяна.
В подкрепа на заявените доводи се твърди, че АУАН е съставен след
изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Изразява се становище за
това, че в ЕФ не се съдържа посочване на техническото средство, с което е
извършено установяване на нарушението, вкл. не е посочено дали става
въпрос за стационарно или за мобилно теническо средство, както и не са
спазени изискванията на Наредба за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства. Твърди се, че в случая не е доказано
нарушението да е извършено при условията на повторност, както и че в ЕФ
1
липсват указания относно възможността и условията за обжалване.Според
жалбоподателя административнонаказващият орган (АНО) не е извършил
каквато и да е проверка относно достоверността на описаните в ЕФ
обстоятелства и ЕФ е издаден в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна не се представлява, но в писмени бележки с вх.
№ 169488 от 23.05.2024 г. изразява становище по съществото на спора, като
претендира неоснователност на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че на 07.08.2023 г., в
12.13 часа в гр. София, по бул. „Околовръстен път“, срещу номер 324, с посока
на движение от ул. „Стар лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, като
водач на собствения си товарен автомобил, марка „Ауди“, модел „Q 7“, с рег.
№ СВ*******МВ, жалбоподателят Н. С. Ц. е управлявал автомобила със
скорост 106 км/ч, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч, т. е. с
превишение на максимално допустимата скорост с 26 км/ч като
ограничението е било въведено с пътен знак В 26 извън населено място.
Нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство
(АТСС), след приспаднат толеранс 3 %, като същото е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К 4683531
на 09.03.2023 г. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш Серия К № 7912324, с който на жалбоподателя, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на
сумата от 200.00 /двеста/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7912324 /л. 7/; снимков материал /л.
8/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 10/; протокол от проверка № 022-
СГ-ИСИС от 14.03.2022 г. /л. 11/; справка за вписан тип средство за измерване;
2
решение за одобрение на уред за измерване /л. 12/; решение за одобрение на
типа уред за измерване /л. 13-14/; справка фишове /л. 15/; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система вид cordon с
№ MD1197 ведно с 2 броя снимки /л. 16-18/; ежедневна форма на отчет от
07.08.2023 г. на автопатрул със служебен автомобил с рег. № ******** /л. 19/;
справка за нарушител/водач /л. 20-22/; Електронен фиш серия К № 4683531 /л.
23/; списък с намерени фишове /л. 24/; сертификат за завършено обучение за
представител на ОД МВР Н. Йорданов /л. 25/.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се
прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в §
1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
3
електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Към датата на изготвяне на снимковия
материал е известен автомобилът и нарушителят - собственикът на
автомобила. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят цели да
санкционира нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в
отсъствие на контролен орган се ползва установеното и заснетото с
техническо средство, което е стационарно в разглеждания случай. В тази
посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т.
д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата
на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името
на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура
няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и
на нарушител“ по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
4
нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното
заплащане. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че
електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това
важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на
двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Макар и
нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е
своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им
/предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с
процедурата по съставянето им.
Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване
на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито
другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на
ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето
на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по
изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената
процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма. В този смисъл е константната съдебна практика на
касационната съдебна инстанция – виж. например Решение № 4744 от
13.07.2023 г. по КАНД № 3934/2023 г. на Административен съд София-град.
Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали същият може да
се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН във
вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП съдебното производство пред настоящата съдебна
инстанция е образувано законосъобразно, а правото на защита на
административнонаказаното лице не е ограничено, тъкмо обратно – то е
ефективно упражнено от неговия носител с подадената въззивна жалба,
станала повод за образуване на настоящото съдебно производство. Този извод
5
на настоящия съдебен състав е съобразен и с практиката на касационната
съдебна инстанция по сходни случаи – виж. например решение от 25.07.2023
г. по КАНД № 4575/2023 г. на Административен съд София-град.
Ето защо доводите на жалбоподателя, свързани с твърдяно
съществено процесуално нарушение, неспазване на чл. 34 от ЗАНН и липса на
указания относно обжалването на ЕФ са неоснователни.
Следва да се отбележи и това, че словесното описание на
нарушението в електронния фиш е достатъчно ясно, не съдържа противоречия
и съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не се
споделя като основателно твърдението на жалбоподателя, че в случая не е
посочено техническото средство, с което е установено нарушението, тъй като
задължение за описание на техническото средство е електронния фиш няма, а
от доказателствата по делото се установяват както видът на техническото
средство, а именно мобилно техническо средство Cordon M2, с № MD1197
което е надлежно въведено в експлоатация и преминало съответните
технически проверки. По делото са налице доказателства, от които се
установява кога, къде и от кого е поставено мобилното техническо средство за
установяване на нарушението, поради което доводът на жалбоподателя в
обратен смисъл не се възприема за основателен. Видно от съдържанието на
атакувания ЕФ е, че в същия недвусмислено е посочено, че собственик на
когото е регистрирано описаното МПС е жалбоподателят Н. С. Ц..
Ето защо и при липса на доказателства за това друго лице да е
управлявало автомобила, то в случая законосъобразно е ангажирана именно
отговорността на жалбоподателя Н. С. Ц., за когото от доказателствата по
делото става ясно, че е собственик на описания в ЕФ товарен автомобил.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин
описаната по-горе фактическа обстановка.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
6
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се
установяват участъка от пътя с описание на мястото, действащото
ограничение на скоростта, което съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, е
въведено с пътен знак В 26 и е 80 км/ч, посоката на движение на автомобила,
разположението на мобилното автоматизирано техническо средство, неговият
вид и данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до
мобилно техническо средство, като има пълна информация относно
ползването на техническото средство на 07.08.2023 г. за извършване на
видеоконтрол на скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул.
„Околовръстен път” срещу номер 324, с посока на движение от ул. „Стар
лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“. От наличната доказателствена
съвкупност става ясно, че посоченото мобилно техническо средство е
преминало съответните периодични проверки и към датата на установяване на
процесното нарушение средството за измерване на скоростта е било
технически изправно и годно да служи за установяване на скоростта на
движение на МПС.
Към датата на установеното нарушение жалбоподателят Н. С. Ц. е
санкциониран с ЕФ серия К № 4683531 за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и му е наложена глоба в размер на сумата от 50,00 лева, като този ЕФ е влязъл
в законна сила на 09.03.2023 г. Ето защо разглежданото понастоящем
нарушение се явява извършено при условията на повторност.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.“, а съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП наказанието за водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място е за превишаване
от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. С оглед на това в случая законосъобразно е
7
наложна глоба в двоен размер, равняваща се на сумата от 200.00 /двеста/ лева.
По изложените мотиви следва извод за неоснователност на жалбата,
при което атакуваният ЕФ следва да се потвърди. При извод за
неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма право на разноски и такива
не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна има право на разноски, за присъждане на каквито
е направено своевременно искане. Ето защо на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в
размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в
откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид
становището си по делото. За заплащането на тази сума следва да бъде осъден
жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата
страна да направи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7912324 , с
който на Н. С. Ц., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на сумата от 200. 00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Н. С. Ц., ЕГН: **********, на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
8
съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9