Р Е Ш Е Н И Е
№ 261107
28.09.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХХ граждански
състав
На
тринадесети септември две хиляди двадесет
и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Светлана Тонева
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 7475 по описа за 2020 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Теленор България“
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. С.и
Д. К. К.против И.К.Ц., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 611.64 лева, представляваща такси за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, лизингови вноски, неустойки
за предсрочно прекратяване на договори и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
страните са свързани с облигационни правоотношения по договори за мобилни
услуги от 10.02.2017г., от 04.04.2018г. и договор за лизинг от 04.04.2018г.
Ответницата не е заплатила сумите по 4 издадени фактури за периода от август
2018г. до януари 2019г., като дължи месечни такси, суми за проведени разговори
и лизингови вноски. След предсрочно прекратяване на договорите по вина на
ответницата поради изпадането й в забава, тя дължи и неустойки за
прекратяването на договорите, които са равни на три месечни абонаментни такси и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски. Моли се исковете са се
уважат.
Исковете са по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез
особения си представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Заявява, че не е канена да плати сумите по фактурите. Няма
данни договорите да са прекрати с изпратено писмо от страна на ищеца, което да
е достигнало до клиента. За да се прекрати договора, следва да е налице писмено
предупреждение с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се
прекрати. В случая такова писмено предупреждение липсва. Не става ясно как е
формирана част от сумата по фактура № ***. в размер на 195.94 лева и какви
задължения включва. Ищецът не е упражнил валидно правото си да прекрати
едностранно договорите за мобилни услуги. Фактурите не са подписани от
ответницата и не удостоверяват поради това, че тя дължи посочените в тях суми.
Няма данни далекосъобщителните услуги действително да са доставени в полза на
ответницата. Няма уведомление от страна на ищеца до клиента, че обявява
лизинговите вноски за предсрочно изискуеми. Клаузата за неустойката за
предсрочното прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Моли се за отхвърляне на исковете.
За процесните вземания е била
издадена заповед за изпълнение № ***. на БРС ч.гр.дело № ***.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за
вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка
между страните, възникнала със сключване на договорите за мобилни услуги между
тях. Впрочем ответницата в отговора си не е оспорила възникването на
правоотношенията с “Теленор“, оспорила е само, че ищецът е изправна страна по
тези правоотношения. Към исковата молба са приложени договор за мобилни услуги №
***г., договор за мобилни услуги № ***. и договор за лизинг от същата дата.
Договорите са надлежно подписани от ответницата, ето защо е налице облигационно
правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца
няколко фактури – № ***., № *** и № ***. В тях са начислени месечните такси за
далекосъобщителни услуги по двата договора, както и дължимите лизингови вноски.
Издадена е и крайна фактура ***., в която са начислени вземанията за такси от
195.94 лева /за целия предходен период/, вземанията за вноските за лизинг за
целия договор от 139.35 лева и вземанията за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите от 276.35 лева, като сборът на тези суми възлиза на
611.94 лева. Според изготвената икономическа експертиза фактурите са
осчетоводени при ищеца и неизплатените суми са 611.94 лева, след приспадане на
заплатените частично 50 лева. Възражението на ответницата, че липсвали данни за
реалното предоставяне на мобилни услуги, се преценява за неоснователно.
Фактурите касаят периоди от август до ноември 2018г., за които се претендират
неплатени месечни такси. Същевременно договорите са от 2017г. и от април 2018г.
Следователно за периодите преди август 2018г., за които не се търсят месечни
такси, следва да се приеме, че ответницата ги е заплащала и съответно
извънсъдебно е признала, че получава мобилни услуги и има достъп до мрежата на
оператора. Косвено доказателство за това е и пратената до ответницата последна
покана за доброволно плащане, в която й е заявено, че ако не плати задълженията
си договорът ще бъде прекратен, след което ползването на съответния мобилен
номер няма да бъде възможно. Следователно, по аргумент на противното, следва да
се приеме, че ищецът е предоставял в полза на ответницата достъп до мрежата си.
С исковата молба се търсят на първо място месечни такси. Понеже месечните такси
са уговорени с договора като размер, те се дължат с настъпването на падежа им и
издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното установяване. Ето
защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите вземания за
такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също трябва да бъдат
приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и ответницата е
имала достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвала от тези
услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и
сумите за ползвани услуги в размер на 195.94 лева е доказана и основателна.
По отношение на установителния иск
за неустойките, дължими за предсрочното прекратяване на договорите, съдът
намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорите са
сключени за по 24 месеца, видно от съдържанието им. Следователно техните
срокове са изтекли на 10.02.2019г., респ. на 04.04.2020г. Заповедното дело е
образувано на 21.08.2020г., т.е. след изтичане на сроковете по договорите. В
договорите е предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на този срок. В договора от 04.04.2018г. е предвидено, че
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Неустоечните клаузи от договорите уреждат
последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответницата, че прекратява
договорите, за да й манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане
достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на
задълженията по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а
следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за
прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната
страна. Твърди се, че преди завеждане на заповедното дело ищецът е упражнил
надлежно потестативното си право да развали /прекрати/ договора чрез отправяне
на писмено уведомление, получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани
доказателства. С последна покана за доброволно плащане до ответницата от 16.12.2018г.,
последната се уведомява, че общата стойност на задълженията й за предоставени
услуги по сключените договори възлиза на 195.94 лева с ДДС, като е
предупредена, че договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат
прекратени, ползването на мобилния номер няма да бъде възможно, ще бъде
начислена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми. Цитираното предупредително писмо е доставено до пощенска кутия от
куриер на 27.12.2018г. на посочения в договорите адрес на ответницата. Липсват
клаузи в договорите, които да предвиждат т.нар. „фингирано връчване“, в която
хипотеза опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на адресата.
В случая няма доказателства за каквито и да е действия и трудности при връчването
на съобщението на адреса, посочен от ответницата в индивидуалния договор, а
видно от удостоверението, издадено от куриера обявения начин на доставка е до
пощенска кутия. При тези данни връчването не може да се приеме за редовно. В
съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може
да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид
настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от допълнителната
молба с приложенията е връчен на ответницата на 13.09.2021г., в съдебно
заседание, към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите
за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза
хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки. Искът в тази част е неоснователен.
Искът за дължимостта на
лизинговите вноски е основателен. Сключен е договор за лизинг от 04.04.2018г.,
с предмет мобилно устройство, за срок от 23 месеца. В договора има клауза, че
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта. В Общите условия на този
договор-чл.12, ал.2 е предвидено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно договора плащания. В конкретната
хипотеза основните договори са вече прекратени, но не предсрочно, а с
настъпване на нормалните им крайни срокове. С прекратяване на основните
договори, стават предсрочно изискуеми всички неплатени лизингови вноски. В
случая обаче договорът за лизинг е бил с изтекъл срок на действие още преди
завеждане на заповедното дело, поради което всъщност всички лизингови вноски се
дължат не заради предсрочната си изискуемост, а заради това, че нормалната им
изискуемост е настъпила. Дали
изискуемостта е предсрочна или нормална всъщност няма значение за делото, тъй
като и в двата случая неплатените лизингови вноски са с настъпил падеж и са
дължими от ответницата. Доколкото по делото няма данни устройството да е било
върнато или договорът за лизинг да е бил прекратен, то договорът е действал
през целия уговорен срок и затова ответницата дължи всички неплатени вноски по
лизинга. Те са в размер на общо 139.35 лева и представляват последните 15
вноски по договора. Те са считани от ищеца за предсрочно изискуеми, но всъщност
още към подаване на заявлението по чл.410 ГПК са имали нормална изискуемост,
като това обстоятелство не е пречка за уважаване на претенциите. Искът за
лизинговите вноски е основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По горните съображения искът по
чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 195.94 лева месечни такси и суми
за ползвани услуги по двата договора за мобилни услуги, както и за сумата от 139.35
лева лизингови вноски, за които са били издадени процесните фактури. Общо са
дължими 335.29 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в
останалата си част, за търсената неустойка за предсрочното прекратяване на
договорите в размер на 276.35 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в настоящото производство от 402.91 лева и
в заповедното дело от 123.34 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата
трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на БРС разноски за експертиза от 82
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.Ц., ЕГН **********,***,
че дължи на “Теленор България“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. С.и Д. К. К.сумата
от 335.29 лева
/триста тридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сбор
от 195.94 лева за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
суми за ползвани услуги и 139.35 лева лизингови вноски по фактури № ***., № ***,
№ ***. и № ***., ведно със законната лихва върху сумата от 335.29 лева, считано
от 21.08.2020г. до изплащане на вземането, които вземания са присъдени със
заповед за изпълнение № ***. на БРС по ч.гр.дело № ***., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 276.35 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги по фактура № ***.
ОСЪЖДА И.К.Ц., ЕГН **********,***
да заплати на “Теленор България“
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от М. С.и
Д. К. К.сумата от 402.91 лева
/четиристотин и два лева и деветдесет и една стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 123.34 лева /сто двадесет и три лева и тридесет и
четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
ОСЪЖДА И.К.Ц., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на БРС
сумата от 82 лева /осемдесет и два
лева/ разноски за експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала: СТ