Решение по дело №1159/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Б.Д.К., ЕГН **********, против Решение № 457/17.05.2023 г., постановено по АНД № 4747/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-002428 от 16.09.2022 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, като наложеното наказание счита за явно несправедливо. Оспорва установената от съда фактическа обстановка, както и правилната квалификация на извършеното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата, излага доводи в тази насока и моли за отмяна на решението и наказателното постановление.

Ответникът по касация – началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 22-0769-002428 от 16.09.2022 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас, с което на Б.Д.К. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

За да постанови решението съдът приел за безспорно установена фактическата обстановка, преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са мотиви, с които се обосновава извод за наказуемост на съпрокосновението между автомобила на жалбоподателя и пътния знак. Посочено е, че настъпването на ПТП, в следствие на съприкосновението се доказва безспорно, с оглед приложените по делото доказателства и показанията на актосъставителя. Направен е извод, че процесните нарушения са извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 27.06.2022 г. К. управлявал личното си МПС БМВ Х5, с рег. № СА 3605 ХТ, в гр. Бургас, по ул. „Гладстон“ до дом № 67, в посока ул. „Любен Каравелов“, като извършил неубедителна маневра на заден ход, блъснал пътен знак В27 и допуснал ПТП с материални щети по пътния знак и МПС. Водачът не останал на място, за да установи щетите.

Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Посочено е и нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

В настоящия случай при описанието на фактическата обстановка в наказателното постановление е посочено, че е допуснато ПТП, предвид настъпилите материални щети. Този извод съответства на определението в §6, т.30 от ЗДвП, според което „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В този смисъл настоящият състав не споделя направените в касационната жалба твърдения, че ПТП може да се реализира единствено с участник в движението.

Точка 27 от §6 от ЗДвП от своя страна определя, че участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Твърдението на касатора, че от настъпилото ПТП няма пострадали хора е неоснователно, тъй като са изпълнени условията на посочените по-горе разпоредби – с действията си водачът не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и е причинил материални щети.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в срок от надлежен орган, в предвидената от закона форма, подписани са съгласно изискванията на закона, дадена е възможност за възражения на нарушителя и съдържат реквизитите, посочени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правната квалификация на нарушението е определена правилно от административнонаказващия орган.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждането на разноски се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 457/17.05.2023 г., постановено по АНД № 4747/2022 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: