Решение по дело №204/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260000
Дата: 6 януари 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20204150200204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                 № 260000

                                  гр.Свищов, 6.01.2021 год.

                                     

          Свищовският районен съд в публично заседание на 10.12.2020 година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря  Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД 204 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

         

Жалба срещу Наказателно постановление  № 26/25.03.2020 г. на Председателя н.К.з.р.н.с.

 

          С Наказателно постановление № 26/25.03.2020 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на „С.Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.43 ал.1, вр. чл.43 ал.2 изр.2 от Общите изисквания е наложена  имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за това, че на 1.10.2019г. в гр. Свищов, ул.“Патриарх Евтимий“97, „С.Н.“ ЕООД  е сключило с Г.П.И. индивидуален договор №TZSV1219310/1.10.2019г. за предоставяне на телевизионна услуга. В т.5 ( условия за ползване на услугите) от договора е уговорен срок на действие на същия 9 месеца. Не се съдържа точна дата (ден, месец,година) на която срокът на индивидуалния договор изтича. Във връзка с горното, като не е посочена в договора крайна дата, на която изтича, дружеството жалбоподател е нарушило чл. 43, ал.2 изр.2 от Общите изисквания, което съставлява нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 43, ал.1 от Общите изисквания. В НП е посочено, че извършеното нарушение е от категорията на формалните и не представлява маловажен случай. Посочено е, че законодателят е предвидил за този вид нарушения да се налагат високи санкции.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „С.Н.“ ЕООД, представлявано от Д.И., който го обжалва в срок, и моли НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. Навежда няколко довода – не са представени доказателства за връчване на поканата до дружеството-жалбоподател за съставяне на АУАН; липсва валидно сключен договор, или същият е нищожен поради невъзможен предмет, поради което не следва да се обсъждат нарушения в неговите реквизити. Счита, че в случая са налице обстоятелства определящи случая като маловажен, като следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят – „С.Н.“ ЕООД , редовно призовани се представляват от адв.П.Д..*** - редовно призовани се представляват от гл.юрисконсулт Химук, който заявява, че обжалваното НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.Й., Г.И. , П.К. и И.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 1.10.2019 г. бил извършена проверка в офис на „С.Н.“ ЕООД *** по повод на постъпил сигнал № 12-01-1730/5.07.2019г. в КРС.

 При посещението в офиса, първоначално инспекторите от КРС не се легитимирали, като св.Г.П.И.  се представил за клиент, който желае да сключи договор за предоставяне на телевизонна услуга ,като посочил фиктивен адрес в гр.Свищов. Служителят в офиса - св.П.К. изготвила посредством софтуерна програма Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г., който бил подписан от двете страни. Договорът е приет като доказателство по делото. След това служителите от КРС се легитимирали и пристъпили към съставяне на  Констативен протокол ВТ- ЙЙ-029/1.10.2019г., в който описали нарушения на разпоредбите на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, базирайки се на сключения Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г. За нарушение - в т.5 ( условия за ползване на услугите) от договора е уговорен срок на действие на същия 9 месеца. Не се съдържа точна дата (ден, месец,година) на която срокът на индивидуалния договор изтича,  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ВТ - 171/20.12.2019 г. от св.Й.Й.. На 12.02.2020г. АУАН е връчен на упълномощен представител на дружеството. В акта е вписано възражение "Имам възражения, които ще представя в законоустановения срок". В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При тези факти от правна страна се налага извод за неоснователност на жалбата.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и наказателното постановление, са съставени и издадени от компетентни органи при спазване на материалния закон.

Както в акта, така и в наказателното постановление, изрично е посочена законовата разпоредба, на която се основава санкцията на ЕООД, както и нормите, създаващи задължения в подзаконов нормативен акт, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано.

В тази връзка, възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че АУАН е бил съставен  в отсъствие на нарушителя, като не са представени доказателства , че същият е канен за съставяне на акт са неоснователни. По делото е представен Констативен протокол №ВТ-ЙЙ-034/20.12.2019г., в който е отбелязано, че на известния на КРС адрес на дружеството не е намерен управителя, или друго упълномощено лице , което да получи поканата, при което ще се състави АУАН при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Приложена е разписка от Български пощи ЕАД за връщане на пратка , обратно на подателя. На нея липсва дата , но съдът кредитира констатираното в протокол №ВТ-ЙЙ-034/20.12.2019г., че адресатът не може да се намери. В конкретния случай от дружеството жалбоподател не се е изисквало представянето на допълнителни документи , при което е съставен  АУАН  № 171/20.12.2019г. в отсъствие на нарушителя.Процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН е била спазена и няма допуснато процесуално нарушение. Впоследствие , съгласно чл.337а от ЗЕС на 28.01.2020г. е публикувано съобщение на интернет страницата на КРС за невръчен АУАН  № 171/20.12.2019г. , съставен на  „С.Н.“ ЕООД. В резултат на това, на  12.02.2020г. АУАН е връчен на П.Георгиева, упълномощен представител на дружеството. В акта е вписано възражение "Имам възражения, които ще представя в законоустановения срок". В законоустановения срок е депозирано писмено възражение,с което съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

 

Правилен е изводът на председателя на КРС, че „С.Н.“ ЕООД  са извършили нарушение на чл. 326 от ЗЕС, вр. чл.43, ал.1, вр. с чл.43, ал. 2, изр. 2 от Общите изисквания.

 Съгласно Чл. 43. (Нов - ДВ, бр. 4 от 2014 г., в сила от 15.03.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2018 г., в сила от 30.10.2018 г.) Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 -8 и ал. 12 на този член.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 11.02.2018 г.) Индивидуалният договор съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила. В случай че индивидуалният договор е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича.

Между страните не съществува спор, че в процесният Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г.  липсва точната дата (ден, месец и година), на която предвиденият  срок-9 месеца изтича. Договорът е приложен и е безпредметно да се поставя под съмнение въпросът, че в текста на договора не е посочена крайна дата на срока на действие на договора. Очевидно е от представеното заверено копие на същия, че в него като дата на сключване фигурира 1.10.2019г., а изобщо не е посочена дата, на която  9-месечния срок изтича. Действително срокът е определяем и средният потребител би могъл да си го изчисли, но в Общите изисквания са въведени конкретни параметри , които да защитят всички потребители. Индивидуалният договор е основно средство, гарантиращо възможността потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, при които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Непосочването на крайна дата на действие на договора би довело до засягане на имуществената сфера на потребителя- продължаване действието на договора след крайния срок, неустойки при предсрочно прекратяване и т.н.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя,че няма валиден договор, тъй като св.Г.И., като служител на административно-наказващият орган  е пристъпил към сключване на договора без да има действителна воля за това и е въвел в заблуждение служителката на дружеството-жалбоподател, представяйки се за клиент и посочвайки фиктивен адрес. Дали договорът е сключен , и дали св.И. е имал намерение да го изпълнява няма никакво отношение към състава на нарушението. Чл.43 от  от Общите изисквания (Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по ал. 2 -8 и ал. 12 на този член) говори за съставен договор, какъвто в случая безспорно имаме. Същият дори е подписан от страните, като непосредствено след това св.Г.И. се е представил като служител на КРС, въз основа на този договор е съставил констативен протокол, в който са описани установени нарушения по Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г., и този констативен протокол е подписан от същата служителка- св.П.К., изготвила и подписала договора. Ирелевантно за случая е , че фирмата –жалбоподател, видно от показанията на св.И.К. е предприела действия по изпъление на Договор за предоставяне на услуга №TZSV1219310/1.10.2019г. , като изначално е ясно , че същият е съставен за целите на проверката. Ирелевантно е за случая, че договорите се изготвят бланково по предварително заложена софтуерна програма, при положение че е задължение на предприятието, което доставя електронни съобщителни услуги, съгласно сключени с потребителите договори, да приведе в съответствие с актуалните законови изисквания, регулиращи съответната сфера ползваните програмни продукти.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от Общите изисквания индивидуалният договор, който предприятията сключват с потребителите на електронни съобщителни услуги следва да съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила, а в случай, че той е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича. Това задължение жалбоподателят не е изпълнил и така е създал несъмнена неяснота за контрагента си относно срока, в който той се счита обвързан със „С.Н.“ ЕООД . Бездействието правилно е било оценено като съставомерно по смисъла на чл. 326 от ЗЕС и дружеството правилно е санкционирано с налагане на имуществена санкция от 3 000,00 лева, която е минималната допустима по закон.

По делото безспорно е установено авторството. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно наказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Разпоредбата на чл. 326 ЗЕС предвижда санкция в размер от 3000,00 лева до 15 000,00 лева Административно наказващият орган е определил санкция в размер на 3000,00лева, т.е. минимума на предвидения от закона размер, като в самото НП са изложени  мотиви, касаещи значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения.

 

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т.е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, съдът счита, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на посочената разпоредба.

Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

И двете страни са претендирали разноски.При този изход на делото, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН  жалбоподателят следва да заплати на АНО направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лева.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26/25.03.2020 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , с което на „С.Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Р.И. на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.43 ал.1, вр. чл.43 ал.2 изр.2 от Общите изисквания е наложена  имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, за това, че на 1.10.2019г. в гр. Свищов, ул.“Патриарх Евтимий“97, „С.Н.“ ЕООД  е сключило с Г.П.И. индивидуален договор №TZSV1219310/1.10.2019г. за предоставяне на телевизионна услуга. В т.5 ( условия за ползване на услугите) от договора е уговорен срок на действие на същия 9 месеца. Не се съдържа точна дата (ден, месец,година) на която срокът на индивидуалния договор изтича, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „С.Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Р.И. да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, ****направените по делото разноски в размер на 100,00лева.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Административен съд Велико Търново  в 14 дневен срок от съобщаването.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: