№ 466
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000981 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД с
ЕИК ********* против Решение № 261161/22.07.2021г. по т.н.д. №
2183/2020г., СГС, TO, VI-23 с., с което е обявена неплатежоспособността на
дружеството с начална дата 30.06.2020г. и е открито производство по
несъстоятелност.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.За
да не кредитира заключението на изслушаните и приети заключения на СИЕ
относно коефициентите на ликвидност, финансова автономност, финансова
задлъжнялост, както и евентуално състояние на свръхзадълженост по делото,
първоинстанционният съд е приел, че не се установява съществуването на
парична наличност от 40 000 лева, заведена в счетоводството на
дружеството. Този извод на съда бил неправител.Подържа се,че произходът
на паричните средства, осчетоводени в с/ка 500 „Каса“ е установен по делото,
а именно помощ по Програма за финансова подкрепа по мерките за запазване
на заетостта 60/40. На съда по несъстоятелността са дадени обяснения за
причините поради, които длъжникът е бил заставен да държи посочената сума
в брой, а не като наличност по банкова сметка-това се наложило практически
1
поради недобросъвестното процесуалното поведение на молителя-кредитор
„Имокристал“ЕООД, довело до незаконосъобразен запор на банковите сметки
на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ в качеството му на поръчител по
споразумение от 30.11.2016 г. (наложен по изп.д, № 20208600401136 на ЧСИ с
рег. № *** на КЧСИ, изпълнението по което е спряно с Определение от
10.05.2021 г. за спиране на незабавното изпълнение по ч.гр.д. № 53807/ 2020г.
по описа на СРС, 65-ти състав, поради възражение за прекратяване на
поръчителството на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД/н./ на основание чл. 147, ал. 1
ЗЗД). Макар и наложени по очевидно неоснователна претенция на
„Имокристал“ЕООД, запорите върху банковите сметки на „КРИСТАЛ
ФУУД“ ЕООД /н./ ще бъдат запазени с характер на обезпечителни мерки до
приключване на иска по чл. 422 ГПК. Разполагаемостта с посочените парични
средства в броя е в резултат от риска от неправомерно ограничаване на
имуществената сфера, и блокирането на средствата по банкови сметки, което
би затруднило необходимите разплащания на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./.
Подържа се,че е недопустимо молителя-кредитор „Имокристал“ЕООД да се
възползва от собственото си недобросъвестно процесуално поведение и
обстоятелството, че чрез действията си е упражнил неправомерно
въздействие в имуществената сфера на въззивното дружество, да бъде
тълкувано в негова полза, съответно в ущърб на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД
/н./.Освен това съществуването на паричната наличност, част от активите на
дружеството жалбоподател , не е било спорно,нито е поставяно под съмнение
по делото.Дружеството не е имало възможност да опровергае чрез насрещно
доказване, включително чрез поставяне на въпрос за извършване на проверка
на място от вещото лице при изготвянето на СИЕ. По делото липсват каквито
и да било данни, че е налице разлика между размера на фактически наличните
в касата на дружеството средства и тези, отчетени по документи и
осчетоводени. Недопустимо е да се презюмира, че щом сумата е изтеглена и
депозирана в каса, тя е и разходвана без отчетно.По делото не било
установено счетоводството на дружеството да не е водено нередовно.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд направил извод, че са
налице ликвидни и изискуеми задължения на дружеството.От събраните по
делото доказателства не се установява „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ да е
имало изискуеми парични задължения към обявената дата на неговата
неплатежоспособност - 30.06.2020 г. ,както и да има публичноправни
2
задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност,
не е спирало плащанията към свои кредитори.В жалбата подробно е
представено развитието на споровете между страните по делото,както и е
направено възражение за прихващане с вземания на дружеството-
жалбоподател от ответника по жалбата.Иска се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение,с което молбата за
откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.
От страна на ответника по жалбата „Имокристал“ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Коста
Лулчев“№58А е постъпил отговор на жалбата,с който се оспорва
същата.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.От заключенията на вещото лице и посочените коефициенти
се установявало недоброто финансово състояние на дружеството.По
отношение направените в жалбата възражения за прихващане се подържа,че
дружество - длъжник може да се защитава с предявяване на възражение за
прихващане със спорно вземане /така напр. в реш.№ 277 по т.д.№ 1053/2006 г.
на II т.о. на ВКС /, но Т.а не е предявено в срока по чл.629 ал.4 ТЗ / т. 1 от ТР
№ 1/03.12.2018 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. В мотивите на т.
1 от Тълкувателно решение № 1/2017 от 03.12.2018г. по тьлк. дело № 1/2017г.
на ОСТК на ВКС е прието, че срещу подадената от кредитор молба по чл.
625 ТЗ длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да
поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото
съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от
приключването му. След приключването на първото съдебно заседание
правото за възражения и доказателства се преклудира, като преклузията
настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях
доказателства, касаещи активната легитимация по молбата /за
несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване
на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и
др./.Поради това се подържа,че възраженията за съдебно прихващане са
преклудирани.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
3
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба от
„Имокристал“ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност при
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на дружеството
жалбоподател.Подържа се в молбата,че ответното дружество има към
молителя неплатено задължение от 109 526. 48 лева по Споразумение от
30.11.2016г. като поръчител, във връзка с Договор за наем от 20.11.2015г.,
задължение за 241 348 евро неустойка по чл. 14.2 от Договор за наем от
15.05.2018г., сключен след прекратяването на предходен договор от
30.11.2016г., по който длъжникът е наемател, във връзка със Споразумение от
03.06.2019г., както и останали неплатени задължения за наем и консумативи
– неплатена електрическа енергия за месец май и юни 2020г. – 2 404. 32 лева
и 3 286. 97 лева, наем за месец юли 2020г. – 8 038. 46 лева, данък сгради и
такса битови отпадъци за месеците април - май 2020г. – 2 926. 32 лева, и 2
400 лева, дължими по предходно споразумение от 15.05.2018г. Подържа се,че
ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите и ликвидни парични
задължения, произтичащи от търговска сделка, които са със значителен
размер като невъзможността за изпълнение се дължи на трайно и обективно
състояние, като затрудненията на длъжника не са временни.
Освен неплатежоспособен, длъжникът е и свръхзадължен – притежаваното от
него имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения.Подържа се,че датата на неплатежоспособността е падежната –
24.08.2020г., като е възможно тя да е настъпила и по-рано - 01.05.2018г. Иска
се да бъде констатирана неплатежоспособността, евентуално
свръхзадължеността на длъжника, да се открие производство по
несъстоятелност срещу дружеството, да се назначи временен синдик и да се
определи дата на първо събрание на кредиторите.
От страна на ответника по молбата-настоящия жалбоподател се
оспорва същата.По отношение на претендираното задължение по
споразумение от 30.11.2016г. се подържа,че поръчителството е прекратено –
срещу главния длъжник „Кристал Грил Хаус“ ООД не е бил предявен иск в
4
срока по чл. 147, изр. 1 от ЗЗД. По отношение на неустоечната клауза, въз
основа, на която е било постигнато споразумението се подържа,че същата е
нищожна – уговорена в нарушение на добрите нрави. Не е имало договорно
неизпълнение от страна на „Кристал Грил Хаус“ ООД като наемател, а след
това е бил сключен договор за наем с „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД.Според
ответника в полза на молителя не е възникнало право на неустойка по
договора за наем от 15.05.2018г. между страните-предизвестието на молителя
от 21.07.2020г. не е произвело действие, тъй като не са били налице
основанията по договора за това. От страна на ответника се подържа,че
молителят не разполага с качеството кредитор, което води до липсата на една
от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност,както и
че не е в състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
Дружеството няма абсолютно никакви задължения към свои контрагенти или
към бюджета.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено
следното от фактическа страна:През 2016г. с молителя „Имокристал“ ЕООД
било постигнато съгласие „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД да поръчителства за
задължения за неустойка към молителя на трето по делото лице – „Кристал
Грил Хаус“ ООД по договор за наем от 20.11.2015г., сключен с молителя
като наемодател и с обекти, предмет на договора, търговско помещение № 1
и търговско помещение № 2, ползвани като ресторант, и търговски обект
кафе, всички на адрес гр. София, ул.“6-ти септември“.Договорът за
поръчителство бил част от тристранно подписано писмено Споразумение от
30.11.2016г. към договор за наем от 20.11.2015г.Обезпечените от ответника
длъжник задължения са били за сума от 120 000 евро, за която е било
уговорено разсрочено плащане на 30 вноски от по 4 000 евро за период от
05.12.2016г. до 05.11.2019г., включително.Със същото споразумение
договорът за наем с дружеството „Кристал Грил Хаус“ ООД бил
прекратен.На 30.11.2016г. между страните е бил сключен договор за наем
относно помещенията на адрес гр. София, ул.“6-ти септември“.По договора
бил уговорен и внесен депозит от 10 000 евро (чл. 5.7),която сума е следвало
да бъде върната в срок от 15 дни след края на срока на договора, като
молителят – наемодател имал право да я усвои за събиране на всякакви суми,
дължими от наемателя по или във връзка с договора. Също съгласно
договора от наемателя били дължими разходите за изразходваните
5
консумативи в сроковете, определени от съответните доставчици (чл. 6.1). От
наемателя е била дължима и такса смет до размер от 750 лева месечно (чл.
6.2). Данък сгради бил уговорен за сметка на наемодателя. Договорът
можело да бъде прекратен по взаимно писмено съгласие на страните; с
едномесечно писмено предизвестие от наемодателя при забава плащането на
наемната цена и каквото и да е друго парично задължение на наемателя в
продължение на повече от тридесет дни; а от наемателя – с едномесечно
писмено предизвестие в случай, че бъде възпрепятстван свободно да ползва
наетите помещения и това не бъде отстранено в тридневен срок от
уведомлението (чл. 14.1). Съгласно клаузата на чл. 14.2 в случай, че
наемодателят е прекратил предсрочно договора на основание неизпълнение
на договорни задължения от страна на наемателя, наемателят е дължал
неустойка в размер на всички месечни наеми, които биха били дължими, ако
договорът не е бил прекратен, от датата на прекратяване на договора до края
на срока на същия договор, ведно с дължимата лихва за забава. Идентична
неустойка (чл. 14.3) е била предвидена и в полза на наемателя.На 15.05.2018г.
между страните било подписано допълнително споразумение към договора
за наем, с което той е бил прекратен. Установено било, че от длъжника е
дължима сума от 12 000 лева, неплатена такса смет, която е трябвало да бъде
платена от 30.06.2018г. до 30.11.2020г. на 30 равни месечни вноски от по 400
лева. Съгласно споразумението страните се договорили, считано от датата на
подписване на допълнителното споразумение, да бъде прекратено
поръчителството, учредено с тристранното споразумение от 30.11.2016г., по
силата на което длъжникът се е задължил да поръчителства за задълженията
на трето лице към наемодателя за плащане на неустойка.На 15.05.2018г.
между страните бил сключен нов договор за наем относно наемните обекти,
идентичен в основните си клаузи с този от 30.11.2016г., освен уговорената
нова наемна цена.Било договорено,че такса смет е за сметка на наемодателя.
С допълнително споразумение от 03.06.2019г. срокът на договора за наем е
бил удължен до 31.07.2023г., при изключване като обект на наема
търговското помещение – кафе и уговаряне на нова наемна цена – базова от 6
850 евро без ДДС и допълнителна подоходна процент от нетните месечни
приходи. Във връзка с извънредното положение в страната и действащата
забрана за работа на ресторантите в пълния им възможен капацитет,
включително в открити площи и на закрито, на 21.05.2020г. между страните е
6
било сключено ново допълнително споразумение по договора за наем от
15.05.2018г., съгласно което за по-дългия от двата периода (извънредното
положение и забраната за работа) наемателят няма да заплаща наем, но
заплаща в пълен размер и в срок дължимите данък сгради и такса битови
отпадъци за имота вместо наемодателя. След отпадане на ограниченията, в
период от три месеца след отпадането, наемът е бил дължим в намален
размер – 50% през първия и втория месец и 65% за третия, на база базовия
месечен наем по договора. Пълният пълен размер на наема е трябвало да се
дължи за четвъртия месец. Също съгласно споразумението, страните са
приели, че ако ресторантите могат да работят на открито и до 21.06.2020г. не
бъде разрешено ресторантите да работят и на закрито, страните ще обсъдят
актуалното положение с оглед преценката на условията, при които да
продължи ползването на наетия обект, като ако ресторантът продължава да
работи само на открито, страните следва да уговорят дължим наем в тази
ситуация в кратки срокове.Работата на ресторантите на закрито е било
разрешено от 01.06.2020г.Длъжникът платил наема за месец юни 2020г., в
левова равностойност от 8 038. 46 лева с ДДС, съответно на уговореното по
споразумението от 21.05.2020г.Последният платен наем преди това е бил за
месец март 2020г.До месец май 2020г. вноските от по 400 лева по
споразумението от 15.05.2018г били изплащани редовно, след което от
падежната дата 30.06.2020г., когато са останали дължими 2 400 лева,
плащанията са били спрени.Не се спори по делото , че електрическа енергия
на наетия обект за месец май 2020г. била на стойност 2 404. 32 лева, а за
месец юни - 3 286. 97 лева; уговореният наем за месец юли 2020г., съгласно
споразумението от 21.05.2020г. е бил също 8 038. 46 лева, а данък сгради и
такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г. – общо 2 926. 32
лева.От молителя до длъжника било изпратено дебитно известие за сума от 2
926. 32 лева данък сгради и такса битови отпадъци за месеците май и юни
2020г. Претендирана била още електрическата енергия за месеците май и
юни 2020г., наемът за месец юли 2020г., както и сумата от 2 400 лева по
споразумението. С писмо длъжникът поискал документи за размера и
основанието за заплащане на тази сума.Поискано било връщане на 9 646. 15
лева платен наем за времето от 13.03.2020г. до края на този месец, за което,
според ответника, в споразумението от 21.05.2020г. е било уговорено, че наем
не се дължи.От страна на молителя било изразено несъгласие с тълкуването
7
на длъжника, че наемна цена следва да бъде връщана, тъй като, според него,
споразумението е имало действие занапред, и е поддържал дължимост на
наем и за месец юли 2020г. - 8 038. 46 лева с ДДС.Молителя направил
изявление за прекратяване на договора, поради забава в плащанията от
страна на длъжника.Между страните била разменена кореспонденция във
връзка с дължимите суми по договора за наем.На 28.07.2020г. молителят е
влязъл в имота си, който бил напуснат от длъжника. Входната врата била
отворена с помощта на ключар и при проверка с инвентаризационен опис
били установени липси на оборудване, както и следи от наводнение от
10.07.2020г. след проливен дъжд. За това е бил съставен констативен
протокол от нотариус, както и изготвен снимков материал.В резултат на
извършена инвентаризация бил съставен протокол за липси от 08.10.2020г.
от молителя като били установени липси на невърнати движими вещи на
стойност 32 648 лева.Молителя направил възражение за прихващане със
сумата по депозита от 10 000 евро с левова равностойност от 19 558. 30
лева.Останалата част от сумата била претендирана за плащане от длъжника.
Обстоятелствата се установяват от второто допълнително заключение на
вещото лице. По делото не е спорно, че след месец юли 2020г. ответника не е
извършвал търговска дейност.Съгласно заключението на назначената по
делото финансово-икономическа експертиза към 31.05.2021г. по баланса на
дружеството-длъжник са били отразени краткосрочни активи от 556 хил.
лева, от които краткосрочни вземания от 514 хил. лева (вземания от клиенти
и други вземания, включително претендираната неустойка към молителя по
чл. 14.3 от договора за наем от 248 883 евро и гаранцията по договора за наем
от 10 000 евро), 40 хил. лева парични средства и 2 лева разходи за бъдещи
периоди.По баланса краткосрочните задължения на дружеството били в
размер на 7 хил. лева, от които към доставчици – 1 хил. лева, към персонала –
2 хил. лева и към НАП – 1 хил. лева, а по други заеми и дългове – 3 хил. лева,
включително към молителя – 2 000 лева. Съобразно данните по баланса към
31.05.2021г. при длъжника, коефициентът на обща ликвидност като
показател за способността на ответното дружество да извършва своите
текущи плащания към кредиторите е бил много над норматива
1.0000.Съгласно баланса към 31.05.2021г. дружеството не е разполагало с
дълготрайни и краткотрайни материални активи.Съобразно заключението не
се установява отразените по баланса 40 хил. лева парични средства да са били
8
налични при дружеството – на каса или по банкова му сметка. Не се
установява още съществуване и ликвидност на краткосрочните вземания,
остойностени по баланса на длъжника на 514 хил. лева.Съгласно
заключението на вещото лице, работило и върху изготвен при длъжника
междинен отчет към 30.11.2020г., аналитични справки и други документи за
анализирания период с изготвени годишни финансови отчети , към
30.11.2020г. по баланса при длъжника били посочени краткосрочни активи
от 524 хил. лева, от които 514 хил. лева краткосрочни вземания, 7 хил. лева
парични средства и 3 хил. лева разходи за бъдещи периоди.Краткосрочните
задължения били описани в размер на 35 000 лева.
За да постанови обжалваното решение съдът приел за установено
следното от правна страна:Неплатежоспособността е обективно състояние, в
което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно
вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от
2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).В настоящия случай към датата на
приключване на устните състезания по делото дружеството има
публичноправни задължения към държавата, както и изискуеми парични
задължения по търговски сделки, включително към молителя, така както той
се легитимира по делото – неплатен наем за месец юли 2020г. – 8 038. 46
лева, дължим към 06.07.2020г., и данък сгради и такса битови отпадъци за
месеците април - май 2020г. в остатъчен размер от 1 207. 69 лева съгласно
уговорките по действалия договор за наем от 15.05.2018г. между страните,
във връзка със споразумението от 21.05.2020г. към договора след
настъпилото извънредно положение (извънредна епидемична обстановка),
както и 2 400 лева, дължими по предходно споразумение от 15.05.2018г., при
падеж на първата неплатена вноска поне от 30.06.2020г., съответно на всички
останали до 30.11.2020г.Задълженията не са изпълнени от длъжника, което
предполага неплатежоспособност.По делото не били ангажирани
доказателства , които да сочат на финансово-икономическото състояние на
длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните
активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му
9
задължения.Съдът е приел,че възраженията на длъжника, че дружеството не
е в състояние на неплатежоспособност и че няма никакви задължения към
свои контрагенти или към бюджета за неоснователни.Неоснователно е
позоваването на длъжника на заключението на съдебната финансово-
икономическа експертиза с посочени данните по баланса към 31.05.2021г.
относно коефициента за обща ликвидност на дружеството, което е в норма.
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви , е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички
елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Но
простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефициента за ликвидност, е недостатъчно за преценка на състоянието на
платежоспособност. От значение е реализацията на актива, неговата
ликвидност. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на
конкретните материални запаси, съответно е налице несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания.В случая, съгласно възприетото от
фактическа страна към 31.05.2021г., краткотрайните активи по баланса на
длъжника са били посочени в размер на 556 хил. лева и въз основа на тях е
изчислен коефициентът за ликвидност от вещото лице по делото, но не се
установява съществуването на парична наличност от 40 хил. лева.В случая
краткосрочните задължения на дружеството са повече от посочените в
баланса 7 хил. лева- дължими са още 400 лева по споразумението от
15.05.2018г., 8 038. 46 лева наем за месец юли 2020г. и 1 207. 69 лева данъкът
сгради и такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г., т.е. поне още
9 хил. лева, или коефициент на обща ликвидност на длъжника клонящ към 0.
0000.Съдът е приел,че е налице активна легитимация на молителя по делото
по чл. 625 от ТЗ да иска установяване неплатежоспособността на длъжника
със законоустановените последици от това.От страна на длъжника не се
оспорва дължимостта на 2 000 лева по споразумението от 15.05.2018г. към
молителя.Съдът е приел,че следва да се приеме и дължимост на сумата от
още 400 лева по същото споразумение, наема за месец юли 2020г. и
останалата част данъкът сгради и такса битови отпадъци за месеците април и
май 2020г. – до размера от 1 207. 69 лева. За последните три суми от
длъжника е направено единствено възражение за погасяване чрез
извънсъдебно прихващане с подлежаща на връщане наемна цена за месец
10
март 2020г. от 9 646. 15 лева съгласно клаузите на допълнителното
споразумение от 21.05.2020г., изявлението за което прихващане е било
направено от длъжника поне на 20.07.2020г.Съдът е приел,че Т.а възражение
в производството по несъстоятелност е принципно допустимо, щом е в срока
за отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ съгласно възприетото по ТР 1/2017 по
тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС.Съдът не е уважил направеното
възражение за прихващане ,поради това,че молителят по делото е отричал и
отрича дължимост на сумата за наема за времето на извънредното положение
през месец март 2020г. като подлежаща на връщане и така вземането на
длъжника за тази сума не е било ликвидно, поради което направеното от него
изявление за прихващане не е породило действие. Съдът е приел като
начална дата на неплатежоспособността 30.06.2020г.Посочената дата е
първият установен ден на изискуемост на задължение на длъжника по
делото – 400 лева по споразумението от 15.05.2018г. между страните. Поне
от 30.06.2020г. ответникът - длъжник не е могъл да покрива краткосрочните
си задължения с наличните краткотрайни активи и е настъпило влошаване
на икономическото му състояние.По делото не са ангажирани доказателства
затрудненията на длъжника да са временни, нито той да разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на
интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Съдът не се произнасъл по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а,
ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), поради това тъй като те са
въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от
молителя при условията на евентуалност. Съгласно възприетото по Решение
№ 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №
188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията,
с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното
начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от
ТЗ.
Съдът е обявил неплатежоспособността на молителя,определил е
началната й дата – 30.06.2020г.,открил е производство по несъстоятелност
със съответните послединици-назначаване на временен синдик и свикване на
първо събрание на кредиторите.
В производството пред САС е представен констативен протокол от
11
02.02.22г. с който Г. Т.-помощник на нотариус №*** е констатирал,че при
него се е явила Я. Т. Д.,в качеството й на служител,заместващ главния
счетоводите на „Кристал Холдинг“ЕООД.Дончева заявила,че „Кристал
Холдинг“ЕООД осъществява текущо счетоводно обслужване на „КРИСТАЛ
ФУУД“ ЕООД и че при нея се намира цялата касова наличност на
„КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД в размер на 36 000лв.Констативен протокол със
същото съдържание е представен и с дата 16.03.22г.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради това,че за да не кредитира заключението на
изслушаните и приети заключения на СИЕ относно коефициентите на
ликвидност, финансова автономност, финансова задлъжнялост, както и
евентуално състояние на свръхзадълженост по делото, първоинстанционният
съд е приел, че не се установява съществуването на парична наличност от 40
000 лева, заведена в счетоводството на дружеството. Този извод на съда бил
неправител.Подържа се,че произходът на паричните средства, осчетоводени в
с/ка 500 „Каса“ е установен по делото, а именно помощ по Програма за
финансова подкрепа по мерките за запазване на заетостта 60/40. На съда по
несъстоятелността са дадени обяснения за причините поради, които
длъжникът е бил заставен да държи посочената сума в брой, а не като
наличност по банкова сметка-това се наложило практически поради
недобросъвестното процесуалното поведение на молителя-кредитор
„Имокристал“ЕООД, довело до незаконосъобразен запор на банковите сметки
на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД Разполагаемостта с посочените парични
средства в брой е в резултат от риска от неправомерно ограничаване на
имуществената сфера, и блокирането на средствата по банкови сметки, което
би затруднило необходимите разплащания на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД.
Софийският апелативен съд счита,че това становище на жалбоподателя
е неоснователно.До настоящия етап на делото от страна на дружеството-
12
жалбоподател не е подържано в нито един момент съществуването на тази
сума, която без съмнение е от значение за определянето на показателите на
дружеството.Представените констативни протоколи посочени по-горе не
могат да бъдат приети като доказателство,че въпросната сума от 36 000лв. е
собственост на дружеството.По делото не са представени каквито и да било
доказателства,от които да се установи,че сумата 40 000лв.,част от която
следва да са въпросните 36 000лв., е преведена на дружеството
жалбоподателя по „Програмата за финансова подкрепа по мерките за
запазване на заетостта 60/40“ за да може евентуално да се направи извод,че
тази сума е изтеглена и предадена за пазене на обслужващата счетоводна
фирма. От друга страна ,дори и да са налице такива доказателства /за
получаването на сумата от дружеството и предаването й на счетоводната
фирма/,то не съществува никаква сигурност,че средствата са налични към
настоящия момент и дружеството-жалбоподател може да оперира с тях.
Позоваване за въпросната сума,оставена на съхранение в счетоводната фирма
не се прави и в отговора от страна на ответника-настоящ жалбоподател на
молбата,по която е образувано настоящето дело. За въпросната сума не се
споменава по делото и от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя хода на делото.В случай,че подобна сума съществуваше на
практика,независимо от местонахождението й,от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя щеше да бъде направено доказателствено
искане за установяването й,предвид на това,че същата е в размер,който в
определена степен може да промени финансовите показатели на дружеството.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно първоинстанционният съд
направил извод, че са налице ликвидни и изискуеми задължения на
дружеството.От събраните по делото доказателства не било установено
дружеството жалбоподател да има неплатени задължения спрямо молителя по
делото.
Софийският апелативен съд счита,че това становище на жалбоподателя
е неоснователно.В обжалваното решение съдът подробно е посочил
задълженията на жалбоподателя към дружеството молител,а доказателства в
обратната насока по делото не са ангажирани.
В жалбата е направено възражение за прихващане от страна на
жалбоподателя с непогасени изискуеми парични задължения в общ размер на
9 646,15 лева (която сума, включва коригирана месечна наемна цена за м.
13
юли 2020г. по Договор за наем от 15.05.2018г., ТБО и данък сгради, с падеж
30.07.2020г.), с свое вземане, представляваща част от месечния наем за м.
март 2020г., съответстващ на дните от 13.03.2020г.-31.03.2020г., в който
период наемодателят не е предоставил ползването на отдадения имот по
предназначението му и с вземане на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ за
връщане гаранция по чл. 5.7 от Договор за наем от 15.05.2018г. от
наемодателя „Имокристал“ЕООД .
Съдът счита,че направените възражения от страна на
жалбоподателя,които са допустими и в настоящия етап на процеса,поради
това,че имат отношение към предмета на делото-състоянието на
неплатежоспособност, са неоснователни.За да породи действие прихващането
по чл.103,ал.1 от ЗЗД следва е извършено между лица,които взаимно си
дължат пари и всеки от тях ,ако вземането му е изискуемо и ликвидно може
да го прихване срещу задълженията си.За да породи действието си
прихващането следва да е признато по основание и размер от страна на
насрещната страна и да не се нуждае от доказване.В настоящия случай от
страна на молителя по делото се оспорва наличието на посочените
задължения,поради което възражението за прихващане е не
основателно,както законосъобразно е прието от първоинстанционния съд.
С оглед на горното обжаваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
От страна на ответника по жалбата не са представени доказателства за
направени по делото разноски,поради което не следва да бъдат присъждани
такива.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261161/22.07.2021г. по т.н.д. № 2183/2020г.,
СГС, TO, VI-23 с.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15