№ 239
гр. Бургас, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20232100502102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Я. И. И. чрез адв.
Валя Монева, СтАК срещу Решение №88/04.09.2023г. постановено по гр.д.
№228/2023г. по описа на РС Средец, с което съдът е изменил на основание чл.
150 от СК размера на определената с Решение №149/15.04.2019г.,
постановено по гр.д. №1143/2018г. по описа на БОС издръжка, която
жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Д.Я. И. чрез
нейната майка и законен представител Ж. И. С. като е увеличил същата от
140лв. на 400лв. месечно, считано от 30.05.2023г., ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за
изменение или прекратяване. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за
разликата от уважения размер на иска от 400лв. до предявените 500лв.
Жалбоподателят е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
- адв. Йорданка Желева сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.2 от ЗАдв, както и е осъдил същия да заплати по сметка на РС Средец
държавна такса върху увеличения размер на издръжката за бъдеще време в
размер на 374,40лв. и 5,00лв. за издаване на изпълнителен лист. В частта
относно присъдената издръжка е допуснато предварително изпълнение. С
Определение №237/20.09.2023г. по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил
решението в частта за разноските като е осъдил ищеца да заплати на
ответника сумата от 168.06лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
1
Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с практиката на ВКС и Постановление №5/1970г.
на Пленума на ВС като моли същото да бъде отменено в частта, с която искът
е уважен за сумата над 220лв., евентуално 250лв. Сочи, че така постановената
от съда издръжка в размер на 400 лв. ще постави родителя в особено
затруднение при изплащането й. Излага се, че основният решаващ мотив на
съда за увеличаване на издръжката до този размер било здравословното
състояние на детето, но представените по делото доказателства не
установявали какво било действително то към момента, като излага подробни
съображения в тази насока. Не се установявали по безспорен начин
лекарствата, които ищцата твърдяла, че детето следва да приема, тяхното
закупуване и съответно размера на средствата, необходими за лечението на
детето, а част от лекарствата и провежданите рехабилитационни процедури
били безплатни. По делото били налице данни за значително подобрение на
здравословно състояние на детето, които не били отчетени от съда.
Аргументира, че минималният размер на издръжката за детето бил в размер
на 504лв., които следвало да се разпределят между майката и бащата, като
предвид доходите на майката и тези на бащата, последният следвало да
заплаща такава в размер на 220 или 250лв. Твърди, че доходите на бащата
били в размер на 487,77лв. месечно като същите получавал като управител на
фирма „Техногарден 15“ ЕООД, а фирмата работила сезонно. Освен детето
Далия въззивникът имал още две деца, съответно на 5г. и 2г., за които също
поемал издръжка, живеел в дома на родителите си, които го подпомагали
финансово, нямал собствен дом. От публикуваните в търговския регистър
годишни финансови отчети на собствената му фирма се установявало, че от
2017г. до 2020г. същата не е извършвала търговска дейност. През 2021г. и
2022г. е извършвана сезонна дейност за три месеца – юни, юли и август.
Неразпределената печалба на фирмата за 2021г. била 1000лв. , съответно и за
2022г., но тя оставала за фирмата, не за ответника. Следователно ответникът
нямал доходи от тази фирма, освен посочените от него в представената на
съда декларация в размер на 487,77лв. Същият не притежавал фирма за
машини „Хусгварна“, както е приел съдът. Оспорва декларираните от майката
доходи да съответстват на действителните такива, тъй като съобразно чл.62
от ЗДБ на РБ за 2022 г. и чл.68 от ЗДБ на РБ за 2023 г.(ДВ бр.66 от
01.08.2023г.) месечните помощи за деца с увреждания 90% и над 90% по
чл.8д от ЗСПД са 930,00 лева, а ищцата в декларацията си записала,че
помощта, която получава по чл. 8д от ЗСПД е 550,00 лева месечно. Св. С.
сочила, че личен асистент на детето Д. към момента е нейната майка -Ж. С.,
която като такава би следвало да получава една MP3 за страната от Община -
Средец,за отглеждане на дете с трайни увреждания, но такива доходи не били
декларирани от ищцата в декларацията, предвид което съдът бил подведен
относно средствата, с които тя разполагала за отглеждането на детето.
Обосновава, че дължимата за детето издръжка следва да бъде разпределена по
250лв. за всеки от двамата родители, предвид по-високите доходи на майката,
2
при отчитане на полаганите от нея непосредствени грижи. Представят се
писмени доказателства – 9бр. амбулаторни листове, 11бр. разписки за
заплащане на електроенергия и вода. Заявяват се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от Ж. И. С., в качеството й на майка и законен
представител на детето Д.Я. И. чрез адв. Йорданка Желева, БАК, с който се
взема становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че присъдената
от РС Средец издръжка в размер на 400лв. е реална и обоснована с оглед
заболяването на детето, икономическото положение в страната, размера на
издръжката за 2024г. Сочи се, че с оглед заболяването на детето, същото има
нужда от личен асистент, като първоначално това била бабата на детето /по
майчина линия/, а след влошаване на здравословното й състояние такъв била
самата майка за период от два месеца до изтичане на телковото решение от
22.12.2020г. като нов договор нямало подписан с общината. Представя се
ново телково решение от 11.12.2023г., съобразно което детето е оценено с
70% степен на увреждане. Не се оспорва, че състоянието на детето се е
подобрило, но това било именно заради полаганите във времето грижи от
страна на майката и в резултат на провежданото лечение. Оспорват се
твърденията на въззивника, че била отказвана помощ и издръжка за детето,
доколкото това твърдение не кореспондирало и с факта на търсената такава.
Взема се становище по представените от въззивника писмени доказателства.
По същество се моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено
в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ от адв. Ж. за въззивното производство.
Ангажирани са доказателства.
В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от въззивника Я. И.,
чрез процесуалния му представител адв. Монева, която заявява, че с оглед
изменението на минималната работна заплата за страната за 2024г., желаят
решението на Районен съд Средец да бъде изменено като бъде присъдена
издръжка в размер на 280лв., вместо първоначално посочения във въззивната
жалба размер от 220-250лв.
Въззиваемата Ж. С., чрез процесуалния си представител адв. Йорданка
Желева пледира за потвърждаване на решението на районния съд.
Бургаският окръжен съд при извършената проверка по реда на чл. 267
от ГПК констатира, че въззивната жалба е редовна и допустима – същата е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което
може да се разгледа по същество.
След като извърши преценка на събраните пред първата и настоящата
инстанция доказателства, взе предвид и изявленията на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд Средец е образувано по искова
молба, подадена от Ж. И. С., в качеството й на майка и законен представител
3
на детето Д.Я. И., с която е поискано изменение на определената с Решение
№149/15.04.2019г. по гр.д. №1143/2018г. по описа на БОС издръжка, която
бащата Я. И. И. е осъден да заплаща в размер на 140лв. месечно. Изложени са
обстоятелства, обуславящи изменение на първоначално определения размер –
изминалия период от време, поскъпването на цените на всички храни,
лекарства, дрехи, здравословното състояние на детето, което след
първоначално определената издръжка било диагностицирано с детска
церебрална парализа и получавало чести пристъпи на епилепсия. Детето било
освидетелствано с 90% увреждане с чужда помощ, за което имало издадено
телково решение. Във връзка със заболяването майката закупувала
скъпоструващи лекарства, не ходила на работа, тъй като обгрижвала детето
целодневно, дори ходила с него на училище. Бащата на детето бил здрав и в
трудоспособна възраст. Поискано е първоначално определения размер на
издръжката, който същият бил задължен да заплаща за детето, да бъде
увеличен от 140лв. на 500лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Я. И. И. чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който искът е оспорен
по размер. Изложено е, че така претендираният размер на издръжката е
прекомерен. Ответникът имал още две деца – на три и на пет години,
започнал работа във фирма, в която се осигурявал на МРЗ от 710лв.,
съпругата му също имала нисък доход от 780лв., семейството живеело в дома
на родителите му, които ги подпомагали финансово.
Не се спори по делото, а и видно от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане №0594 от 10.09.2016г., детето Д.Я. И.
е родено на 09.09.2019г. в гр.Бургас, като нейна майка е Ж. И. С., а бащата е
Я. И. И.. С Решение № 149/15.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2018г.,
по описа на Окръжен съд – Бургас бащата Я. И. е осъден да заплаща на
дъщеря си Д., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. С., месечна
издръжка в размер на 140 лева.
Видно от Експертно решение № 4154/22.12.2020г. на ТЕЛК към
УМБАЛ – Бургас, детето Д. е освидетелствано с 90% вид и степен на
увреждане с чужда помощ, с диагноза детска церебрална парализа –
десностранна хемипареза, симптоматична епилепсия със средно чести
пристъпи. Посочено е, че детето се нуждае от придружител със срок на
чуждата помощ 3г.
Представен е картон на стока за лекарство Бривикат орал сол. 10мг/мл.
300мл. за период от 01.05.2021г. до 29.05.2023г., от който е видно, че клиент
Ж. С. е закупувала лекарството на различни дати – 09.03.2022г., 19.05.2022г.,
28.07.2022г., 05.10.2022г., 07.12. 2022г.
По делото е представен социален доклад, в който е отразено, че от
момента на раждането му, детето е отглеждано от майката и живее с нея в
дома на баба си и дядо си по майчина линия. За учебната 2023/2024г. Д. е
записана в 1ви клас в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Средец /установява
4
се и от Удостоверение с изх. №813/22.06.2023г., издадено от директора на
училището/. Майката Ж. С. не работи, подпомагана е от страна на ДСП
Бургас като получава помощи в размер на 550лв. месечно по чл. 8д от ЗСПД.
По данни на майката детето приема следните лекарства: Eslibon сироп,
Briviakt сироп, Serena Mente капки за успокоение Regulatiys.
От справка от НЗОК се установяват ползваните медицински услуги и
изписаните лекарства на Д. – детето редовно е водено на прегледи и
консултации и му е изписвано лекарството Eslibon. Представени са два броя
амбулаторни листи от 02.03.2023г. и 01.06.2021г., в които е отразено
обективното състояние на детето-конвергиращ страбизъм на ляво око,
астигматизъм десностранна химипариза, както и че движи десните крайници
в намален обем, походката е нестабилна, криви очите, изписани са лекарства
и терапия – Депакин хроно, Левебон таблетки и Бриварацетам, издадена е
рецепта за очила, представена е касова бележка за закупуването на такива на
стойност 408,00 лева.
В представената декларация за семейно и материално положение
майката С. е декларирала, че същата не получава доходи от трудова дейност,
получава помощи от АСП в размер на 550лв. месечно, както и издръжка от
бащата в размер на 140лв., не притежава собствени недвижими имоти,
притежава МПС – Фолксваген пасат. От представеното удостоверение от
ДСП от 07.07.2023г. се потвърждава обстоятелството, че на майката се
изплащат помощи/добавки на осн. чл. 8д, т. 1 от ЗСПД в посочения в
декларацията размер.
За ответника бащата И. е установено, че същият е женен и има още две
деца – З.Я. И., родено на 10.01.2018г. и И.Я. И., родено на 23.10.2020г.,
съгласно представените удостоверение за граждански брак и 2 бр.
удостоверения за раждане. Ответникът е представил декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, видно от която е декларирал, че
получаваното от него месечно трудово възнаграждение е в размер на
487,77лв., а това на съпругата му е от 780лв., като семейството няма други
доходи, не притежава недвижими имоти, притежават закупен след брака
автомобил – ***. От социалния доклад, изготвен на база проведения с бащата
разговор се потвърждава, че детето Д. живее при майка си и основните грижи
за него се полагат от майката. Бащата живее с настоящата си съпруга и
общите им две деца в двуетажна къща- собственост на неговите родители,
като семейството ползва първия жилищен етаж. Видно от представените
справки от търговския регистър ответникът е собственик на фирма
„Техногарден 2015“ ЕООД.
Разпитаната по делото св. С. /баба на детето по майчина линия/ сочи, че
след диагностициране на детето тя е полагала грижите за него като майката е
била принудена да работи, заради необходимостта от закупуване на
лекарства. През това време свидетелката била назначена като личен асистент
на детето. След като се разболяла тежко през януари 2023г. се наложило
5
майката да остане вкъщи и да гледа Д.. Според свидетелката детето и към
настоящия момент получава епилептични припадъци и е необходимо
постоянно да има човек при нея. Детето приема „Бравиксетан“ сироп – сутрин
и вечер по 3мл., за който сумата била 268лв. месечно и хапчета „Еслибон“
сутрин и вечер, които стрували около 100лв. месечно, като лекарите не
можели да кажат до кога детето ще трябва да ги приема. Детето се води на
рехабилитация в общинския център, както и периодично на прегледи за
проследяване на болестта, също когато получавало пристъпи. Майката също
правила рехабилитация вкъщи, тъй като имала такова образование. Според
свидетелката ответникът имал фирма за машини „Хускварна“, а също така
фирма за атракциони – блъскащи колички и бънджита, като активно
извършвал трудова дейност.
Разпитани по делото са и св. И. и св. И. –дядо и баба на детето по
бащина линия. И двамата признават, че към настоящия момент не поддържат
отношения с внучето си, поради изложени от тях съображения. Св. И.
споделя, че от баща си /прадядото на Д./ разбрал, че с нея се засекли на
басейн като детето било в много добро здраве. Няма информация дали бащата
Я. е помагал с допълнителни средства извън размера на издръжката майката.
Св. И. сочи, че сумата от 500лв. е непосилна за сина й, като тя, заедно със
своя съпруг подпомагали финансово сина им в издръжката за другите му две
деца.
В производството пред първата инстанция е изслушана майката С..
Според същата от здравната каса се поемат само хапчетата на детето Еслибон,
а сиропът, който е на стойност 260лв. го закупува тя. Преди Д. приемала и
други лекарства, но към момента приемът им е преустановен, тъй като спрели
да действат. Детето ежедневно ходи на рехабилитация, която се поема от
държавата и общината. Многократно е пролежавало в болница.
При тези фактически данни, с обжалваното решение Районен съд
Средец е уважил частично предявения иск, увеличавайки дължимия размер от
140 лв. на 400лв. месечно, като за разликата до сумата от 500лв. отхвърлил
иска. Съдът е приел, че здравословното състояние на детето предполага
нуждата от допълнителни средства за лекарства, майката е трудоспособна, но
не работи, тъй като се грижи за болното си дете, а същевременно бащата
получава доходи, от развиваната от него трудова дейност, с които би могъл да
покрие издръжка от такъв размер. Бащата има други две деца, за които също
трябва да осигурява издръжка. Необходимата издръжка за детето Д. съдът е
приел, че възлиза в размер поне на 600лв. като отчитайки, че
непосредствените грижи за нея се полагат от майката е разпределил същата,
както следва - 400лв. на бащата и 200лв. на майката.
Пред въззивната инстанция страните са ангажирали нови писмени
доказателства - от въззивника - амбулаторни листове относно другите му две
деца и отчети на фирма „Техногарден 2015“ ЕООД от 2015 до 2022г., от
въззиваемата страна - експертно решение на ТЕЛК от 11.12.2023г., от което
6
се установява, че детето е преосвидетелствано с 70% вид и степен на
увреждане с чужда помощ за нов срок от две години, при първоначално
поставената диагноза детска церебрална парализа и придружаващо
заболяване епилепсия. Посочено е, че детето е на лечение с Бривиакт и
Еслибон като състоянието се следи от невролог. Последният контролен
преглед е бил на 01.11.2023г. Представени са още етапна епикриза от
20.10.2023г., протокол от изследване от 05.01.2023г., протокол от изследване
от 15.08.2023г., два бр. амбулаторни листове от дата 20.10.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 вр. чл. 143 от СК.
Съгласно тази норма и разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като нейният
размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК правило
е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете
е безусловно, като чл.142, ал.2 СК установява минимален размер на
издръжката - той е равен на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Същата с Постановление № 193/12.10.2023г. на Министерския съвет,
считано от 01.01.2024г. е актуализирана в размер на 999лв. или минималният
законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете, който
единият родител следва да заплаща е в размер на 233,25лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено
изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Според задължителната
съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
В конкретния случай, безспорно по делото са настъпили обстоятелства,
обуславящи изменение на така определения първоначален размер на
издръжката. Налице е съществено изменение на нуждите на детето Д.. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след
постановяване на първоначалния размер на присъдената издръжка до момента
на предявяване на исковата молба е изминал период от около четири години,
като детето Д. понастоящем е на 7 години. Установи се, че след първоначално
определения размер на издръжката, детето е било диагностицирано с водеща
диагноза детска церебрална парализа и придружаващо заболяване епилепсия,
като видно от представеното към отговора на въззивната жалба решение от
11.12.2023г. на ТЕЛК същото е преосвидетелствано със 70% степен на
увреждане и необходимост от чужда помощ. В тази връзка за обезпечаване
7
здравословното състояние на детето, видно от решението на ТЕЛК, е
необходимо закупуването на лекарства – Бривиакт и Еслибон, които следва да
бъдат давани ежедневно. От представената справка от НЗОК се установи, /а
това обстоятелство се заявява и от ищцата при изслушването й пред първата
инстанция/, че единствено лекарството Еслибон се осигурява от здравната
каса. За преценката относно стойността на продукта Бривиакт съдът взе
предвид представения по делото Картон на стока, издаден от аптека „Лили 6“
гр. Средец в частта му, представляваща извлечение в табличен вид от
продажбите на аптеката, като от същия се установява, че на 09.03.2022г.,
19.05.2022г., 28.07.2022г., 05.10.2022г., 07.12.2022г. майката Ж. С. е
закупувала това лекарство на стойност 258,65лв., т.е. съдът в случая не се
позовава на направеното от служителя на аптеката саморъчно отбелязване,
доколкото именно в тази му част и по доказателството бе оспорено от
въззивната страна. Разхода за това лекарство, който е насочен единствено към
поддържане здравето на детето, се отчита от съда при определяне на
конкретните му нужди.
При горните факти, неоснователно е изложеното във въззивната жалба
твърдение, че по делото не било установено какво било здравословното
състояние на детето към момента. Налице са редица писмени доказателства,
включително и последното телково решение, които недвусмислено дават
сведения както за актуалността на заболяванията на детето, така и за
подлежащите на прием медикаменти.
Същевременно, от обяснението на майката се установява, че детето
посещава и различни рехабилитационни процедури, които обаче са безплатни
и се поемат от държавата и общината. Освен приема на лекарството Бривиакт
и Еслибон /покривано от НЗОК/, ищцата не е навела твърдения и съответно
не е ангажирала доказателства, сочещи на други ежемесечни разходи,
свързани със здравословно състояние на детето. От друга страна, установява
се, че майката е подпомагана финансово от ДСП Бургас в размер на 550лв.
месечно на основание чл. 8д от ЗСПД. Според чл.8д, ал.5 от ЗСПД месечните
помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за
задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности
на децата с трайни увреждания. Предвид това и доколкото тези суми се
отпускат и получават от майката именно за задоволяване нужди на детето Д.
във връзка със специфичното му здравословно състояние, то същите следва да
бъдат съобразявани при решаване на въпроса за издръжката му.
Същевременно при отчитане нуждите на детето се вземат предвид и
обичайните за дете на тази възраст потребности – касае се за момиче на 7
години, което расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи.
Детето посещава училище, за което също е необходимо снабдяване с учебни
материали и пособия.
От друга страна, не се установи обстоятелството, че бащата разполага с
по-високи доходи от посочените от него в декларацията. Изложените в тази
8
насока показания на майката на ищцата – св. С. /да притежава фирма за
машини „Хусгварна“/ не се подкрепят от други доказателства по делото,
поради което и няма как същите да бъдат кредитирани. От представените във
въззивното производство годишни финансови отчети на притежаваното от
бащата дружество също не може да се направи категоричен извод за
получаване на странични доходи извън заявените от него. Същевременно
обаче се установи, че ответникът има задължения и към други две деца – на 3
и на 5 години, за издръжката на които той също трябва да осигурява средства.
Наличието на алиментни задължения към други деца на дължащия издръжка
безспорно е обстоятелство, с което съдът трябва да се съобрази и няма как да
не бъде отчетено, още повече че в случая децата, към които той има
задължение са общо три. Поради това и настоящият състав намира, че така
определяната издръжка за детето Д. следва да бъде в такъв размер, който да
балансира и държи сметка както за интересите на самата Д., така и за
интересите и на другите две деца на ответника и не трябва никое дете да бъде
поставяно в по-неблагоприятно положение спрямо другите. Действително в
грижите за другите деца бащата е подпомаган и от доходите на своята
съпруга, а майката на Д. по данните към настоящия момент е сама и същата
не работи, тъй като твърди, че се налага да бъде непрекъснато с детето, дори
и да ходи на училище с него. Въпреки това обаче същата, доколко по делото
бе установено, че първо бабата на детето, а след това и самата майка за
кратко са били личен асистент на детето, то съществува принципната
възможност за майката да бъде включена отново в механизма лична помощ,
което би й осигурило допълнителен доход според утвърдения брой часове за
помощ като личен асистент. Нещо повече, съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за
личната помощ ползвател на лична помощ може да е дете с трайно
увреждане, за което се получава месечна помощ по чл. 8д от Закона за
семейни помощи за деца. Следователно дори и при заявяване на сочената
услуга, получаваната по реда на ЗСПД помощ би се запазила. Поради това,
майката също следва да поеме част от издръжката.
Съдът намира, че общият размер на издръжката, от която се нуждае
детето Д., с оглед специфичните му нужди, възлиза в размер около 1100лв.
месечно. От тази сума следва да се приспаднат получаваните от майката за
детето помощи в размер на 550 лв. месечно, а разликата от 550 лв. следва да
се разпредели между двамата родители. Бащата следва да поеме сумата от 350
лв., а майката – останалата част от 200 лв. при отчитане, че тя полага
всекидневни грижи за детето. Съдът намира, че така предложения от
въззивника в съдебно заседание размер от 280лв. не би могъл да покрива в
пълна степен нуждите на детето, затова и същият не може да бъде споделен и
присъден. При това положение, предявеният иск за изменение на издръжка с
правно основание в разпоредбата на чл. 150 от СК е основателен за сумата от
350 лв.
Поради частично несъвпадане на крайния резултат с постановеното от
Районен съд Средец решение, същото следва частично да се отмени за
9
разликата над 350 лв. до 400 лв. присъдена месечна издръжка и в тази част
искът да се отхвърли, а да се потвърди в останалата му част за сумата над 140
лв. до 350 лв.
По разноските пред настоящата инстанция:
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, разноски се
дължат и на двете страни по съразмерност.
Въззивникът е представил списък на разноските, включващ заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и заплатена държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 129,60лв., за направата на които са налице
доказателства по делото. Съразмерно с уважената част от жалбата на страната
следва да се присъдят разноски в размер на 202,60лв.
Въззиваемата страна е представила договор за правна защита и
съдействие, в който е вписано, че правната помощ се предоставя по реда на
чл. 38, ал. 1 от ЗА от адв. Йорданка Желева. Предвид изложеното, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя възнаграждение на ангажирания
адвокат в размер на 500лв.
По разноските пред първата инстанция:
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за разноски на
ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно е, че с
Определение №237/20.09.2023г. по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил
решението в частта за разноските като е осъдил ищцата да заплати на
ответника сумата от 168.06лв. разноски по делото.
Предвид това и с оглед направеното възражение от въззивника, следва
да се преизчислят дължимите от ищцата на ответника по съразмерност
разноски, като към вече присъдените 168,06лв. следва да се допълнят и нови
84,20лв.
Корекция следва да претърпят и дължимите от ответника разноски в
полза на бюджета на съдебната власт като същият вместо определената с
решението на районния съд държавна такса в размер на 374,40лв.
/представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката,
както и държавна такса за съдебно удостоверение/ следва да заплати такава в
размер на 302,40лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №88/04.09.2023г. постановено по гр.д. №228/2023г.
по описа на РС Средец, с което съдът е изменил на основание чл. 150 от СК
размера на определената с Решение №149/15.04.2019г., постановено по гр.д.
№1143/2018г. по описа на БОС издръжка, която Я. И. И., ЕГН ********** е
осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Д.Я. И., ЕГН ********** чрез
10
нейната майка и законен представител Ж. И. С., ЕГН ********** като е
увеличил същата от 140лв. на 400лв. месечно, считано от 30.05.2023г. В
ЧАСТТА, с която искът е уважен за разликата над 350лв. до 400лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж. И. С., ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на детето Д.Я. И., ЕГН ********** против
Я. И. И., ЕГН **** за разликата над 350лв. до 400лв., считано от
30.05.2023г. до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
ОТМЕНЯ Решение №88/04.09.2023г. постановено по гр.д. №228/2023г.
по описа на РС Средец в ЧАСТТА МУ, с която Я. И. И., ЕГН **** е осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Средец държавна такса върху
увеличения размер на издръжката за бъдеще време за разликата над
302,40лв. до 374,40лв. държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Я. И. И., ЕГН ********** да заплати на адв.Йорданка
Гроздева Митева - Желева, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ул.“Лиляна
Димитрова“, № 1, сумата от 500 лв., представляваща определено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на детето Д.Я. И., ЕГН ********** да заплати на Я. И.
И., ЕГН **** сумата от 202,60лв., представляваща сторени пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
въззивно обжалване по съразмерност, както и допълнително сумата от
84,20лв. – сторени пред районния съд разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11