Решение по дело №29/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 299
Дата: 11 март 2010 г. (в сила от 9 април 2010 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20102120100029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 412                                                          11.03.2010 година                              град Бургас

 

      В     И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

Бургаски районен съд                                                      деветнадесети граждански състав

На деседи март                                                                   през  две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:                 

 

                                                       Председател: Чавдар Димитров

При секретаря Ж.С.

като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 29 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на ЕТ „К.”,  ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „Г.” № .., ет...  законен представител: К.С.М. с ЕГН **********, против “Н. ” ООД  ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. Б., ул. „Т.” № .., законен представител: Н.М.К. с ЕГН **********, с която се иска на осн. чл.422, вр. чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД да бъде установено по отношение на страните вземането на ищеца против ответното дружество в размер на 900,00лева, представляващо неизпълнени задължения за заплащане на цената на осъществена от ищеца в полза на дружеството ответник текуща счетоводна дейност по неформален договор, сключен между двете страни през м. септември 2008г., за месеците май, юни и юли 2009г., за което са били издадени следните фактури: № .../ 15.06.2009г. на стойност 300 лв.; № .../ 15.07.2009г. на стойност 300 лв.и ; № .../ 15.08.2009г. – за 300 лв.; и сумата от 30,52 лв. – мораторни лихви върху главниците по фактурите както следва: 13,28 лв. върху главницата от 300 лв. за периода от 16.06.2009г. до 22.10.2009г.; 10,20лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.07.2009г до 22.10.2009г. и 7,04лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.08.2009г. до 22.10.2009г. Уточнява се, че определения във фактурите падеж е датата на издаването им, което обосновава претенциите за мораторна лихва за забава по всяка от спорните фактури именно от деня следващ този на издаването им. Претендират се и направените по делото разноски за такси по делото и адв. възнаграждение.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество и последното не е взело становище по така предявения иск.

            В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи.

            При така изложеното, Съдът приема за установена от фактическа страна следната обстановка.

Ищецът обяснява, че с ответното дружество са партньори от м. септември през 2008г., когато е бил сключен и процесния договор за осъществяване от негова страна счетоводната отчетност на ответното дружество, като в подкрепа на това свое твърдение представя Протокол № .........../16.12.2009г. на НАП, неоспорен по делото, в който същото обстоятелство бива констатирано от държавния орган. В изпълнение на така сключения договор видно от същия протокол ищецът е подавал като упълномощено лице по електронен път Справки Декларации по ДДС на „Н.” ООД с ЕИК ********* за периода от месец септември през 2008г. до месец юли през 2009г. За така извършваните счетоводни услуги съгласно уговореното между страните по делото ищецът издавал в средата на месеца, следващ този на извършване на съответната услуга ежемесечни фактури по които начислявал предварителноуговорената и дължимата от ответното дружество абонаментна цена в размер на 300,00 лева. Не се спори, а и същото БРС установява от представения по делото Протокол № ........./16.12.2009г. на НАП, че ищецът изпълнил вменените му със спорния договор задължения за счетоводно обслужване и депозиране на справки декларации по ДДС от името на ответника по елекронен път и за месеците май, юни и юли през 2009г., за което обстоятелство изготвил и издал фактури на 15-то число на месеците следващи тези на полагане на услугите. Безспорно така представените фактури в електронен вариант не носят подпис на „съставител” и „получател”, но съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството, същите не са задължителни реквизити на самите данъчни фактури, а предвид липсата на оспорване презумпцията за редовност на водене на търговските книги на ищеца, уредена в чл.55 ТЗ, Съдът приема така отразените обстоятелства за верни. Така установените обстоятелства водят Съдът до следните правни изводи.

            Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.286, ал.1 ТЗ и е за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца да получи цената по общо три броя фактури, издадени след осъществени от ищеца в полза на ответника счетоводни услуги, по сключена между тях през месец септември 2008г. неформална търговска сделка, всяка от извършените абонаментни услуги на цена от 300,00лева.

            Наличието на правен интерес от предявяване на иск на основание чл.124 от ГПК по реда на чл.422 от ГПК за установяване наличието на парично задължение се обосновава от издадената заповед за изпълнение на парично задължение № ..... от 04.11.2009 година, постановено по частно гражданско дело № 7213/2009г. по описа на Бургаски районен съд за 2009 година, с която ответникът по настоящия иск е осъден да плати  сумата 900,00 лева главници и лихви в размер на 30,52 лева върху същите главници за посочени в заповедта периоди на забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.10.2009 година до окончателното й плащане, както и от упражненото право на длъжника да възрази относно дължимостта на сумата в законоустановения срок.

            Ищецът следва да докаже основанието на което твърди, че е възникнало задължението, както и, че е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил изцяло икачествено своите задължения. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил всяко едно от поетите със спорните договори задължения към продавача-ищец, включително и това, че е заплатил цената на получената на основание всеки един от процесните договори за продажба стока.

Наличието на сключен между страните договори за абонаментно обслужване на счетоводството на ответника от страна на ищеца не се оспорва от ответника, а то се установява и от представените по делото данъчни фактури. Наред с това не бива оспорено от ответника и получаването на договореното обслужване, т.е. престирането на услугите чиято цена се дължи.

            Фактическите основания за плащане на претендираните суми е неоспореното и прието за установено изпълнение на зъдълженията за счетоводно обслужване на ответника от страна на ищеца за периода от 01.05.2009г. до 31.07.2009г. В издадените от ищеца данъчни фактури като начин на плащане е уговорено това да бъде извършено „по сметка”, ***.е. по банков път. В тежест на ответника е да докаже, че на падежа или на дата различна от него, но с конклудентното или изрично съгласие на продавача е платил дължимата цена по престираната за всеки един от процесните месеци счетоводна услуга по банков път или по друг договорен след издаване на самата фактура способ. Това обстоятелство ответното дружество не се домогва да докаже по никакъв начин.

Що се отнася до претендираните по делото мораторни лихви, същите Съдът е в

Воден от горното Съдът намира ищцовата претенция за основателна в пълния й претендиран размер.

            Основателността на главния иск налага извод за основателност и на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че ответникът е в забава за плащане на посочените суми, считано от датата на падежа, т.е. денят следващ издаването им, до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Същите Съдът е способен да изчисли лично чрез системата за изчисление на законно лихва на „Апис Финанси”, възлизат както следва:

1.по фактура .../ 15.06.2009г. на стойност 300 лв. - 13,28 лв. върху главницата от 300 лв. за периода от 16.06.2009г. до 22.10.2009г.;

2.по фактура .../ 15.07.2009г. на стойност 300 лв. - 10,20лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.07.2009г до 22.10.2009г.

3.по фактура № .../ 15.08.2009г. – за 300 лв. - 7,04лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.08.2009г. до 22.10.2009г. Общият размер на изчислената мораторна лихва възлиза на 30,52 лв. и следва да бъде уважена до този размер.

При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК е основателна и претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото, които, видно от представените доказателства, са в размер на 75,00 лв. Дължима държавна такса, от която ищецът е заплатил едва 25,00 лева и 100 лв., платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.

 

            Мотивиран от горното и на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК и чл. 78 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на “Н.” ООД  ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. Б., ул. „Т.” № ..., законен представител: Н.М.К. с ЕГН ********** че дължи на ЕТ „К.”,  ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „Г.” № ..., ет....  законен представител: К.С.М. с ЕГН ********** сумата от 900,00 /деветстотин лева/ лева, представляваща неизпълнени задължения за заплащане на цената на осъществена от ищеца в полза на дружеството ответник текуща счетоводна дейност по неформален договор, сключен между двете страни през месец септември 2008г., за месеците май, юни и юли 2009г., за което са били издадени следните фактури: № ../ 15.06.2009г. на стойност 300 лв.; № .../ 15.07.2009г. на стойност 300 лв.и ; № .../ 15.08.2009г. – за 300 лв.; и сумата от 30,52 лева /тридесет лева и петдесет и две стотинки/ – мораторни лихви върху главниците по фактурите както следва: 13,28 лв. върху главницата от 300 лв. за периода от 16.06.2009г. до 22.10.2009г.; 10,20лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.07.2009г до 22.10.2009г. и 7,04лв. върху главницата от 300 лв. начиная от 16.08.2009г. до 22.10.2009г., т.е. че горните вземания съществуват.

ОСЪЖДА “Н.” ООД  ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. Б., ул. „Т.” № ...., законен представител: Н.М.К. с ЕГН ********** да заплати на ЕТ „К.”,  ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: град Б., ул. „Г.” № ..., ет....  законен представител: К.С.М. с ЕГН ********** сума в размер на 125,00 /сто двадесет и пет лева / лева, от които 25,00 лева платена от ищеца част от държавна такса, 100 лв. платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА “Н.” ООД  ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. Б., ул. „Т.” № ...., законен представител: Н.М.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на Съдебната власт по сметка ***мер на 50,00 /петдесет лева/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Чавдар Димитров

 

Вярно с оригинала

Ж. С.