Р
Е Ш Е
Н И Е
№....................
Гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 2407 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са иск за реално изпълнение на задължението
на ответника в качеството му на лизингодател по сключен между страните договор
за финансов лизинг от 12.05.2008 г. да заплати на ищеца, в качеството му на
лизингополучател по същия договор, сумата от 40 000 лв., представляваща
част от вземане в общ размер на 127547, 47 лв. - платено на лизингодателя
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на действие на лизинговия
договор застрахователно събитие –„кражба“ на лизинговата вещ – лек автомобил по
договор за застраховка „автокаско“, което
обезщетение се дължи на ищеца по силата на закона – чл.199 а КЗ/отм./ и
чл.384, ал.3 КЗ, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавеното плащане на главното парично задължение в размер на 10888,88 лв. като
част от обезщетение в общ размер на 34721,24 лв. за периода на забава
10.03.2016 г. -15.11.2018 г. При условията на евентуално отхвърляне на главния
иск се претендира заплащане на сумата от 40000 лв., като част от вземане в общ
размер на 127547,47 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца със стойността на полученото
застрахователно обезщетение.
Твърденията на ищеца са, че с ответника сключили на
12.05.2008 г. договор за финансов лизинг на автомобил за срок от 5 години, като
ответникът предал вещта за временно възмездно ползване, а ищецът заплащал
дължимите лизингови вноски и стойността на застрахователните премии за
застраховка имущество. На 17.11.2010 г. лизинговият автомобил бил откраднат,
като ищецът упражнил правата на ответника и предявил иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „автокаско“, който иск
бил уважен и застрахователят изплатил на ответника на 01.03.2016 г.
застрахователно обезщетение в размер на 127547,47 лв. за настъпилото застрахователно
събитие – кражба.
Междувременно преди изплащане на обезщетението
ответникът развалил договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на
ищеца да заплаща лизинговите вноски, като твърденията на ищеца са договорът да
е развален, считано от 17.04.2012 г. Ищецът счита, че има право да получи
изцяло платеното застрахователно обезщетение за кражбата на лизинговия
автомобил, което право произтича пряко от закона, като се позовава на
разпоредбата на чл.384, ал.3 КЗ, а във връзка с възраженията на ответника и на
чл.199 а КЗ/отм./Счита, че ответникът няма право да задържи застрахователното
обезщетение, което е получил като страна по договора за застраховка, тъй като
към датата, на която е платено обезщетението, ищецът няма задължения към
ответника поради разваляне на договора и погасяване по давност на възникналите
преди развалянето задължения. По иска за неоснователно обогатяване ищецът
твърди, че е налице обедняване, тъй като заплатил по лизинговия договор
лизингови вноски в общ размер на 128384,27 лв., а ответникът се е обогатил за
негова сметка, тъй като при уговорена лизингова цена от 168381,02 лв. без ДДС
получил плащания в общ размер на 255931, 74 лв. – платените от ищеца лизингови
вноски и застрахователното обезщетение.
Ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор,
в който оспорва исковете, като счита, че ищецът няма право да получи
обезщетението, тъй като такова право не следва от приложимия към отношенията им
материален закон, като оспорва приложимостта по време на чл.384, ал.3 КЗ, както
и на чл.199 а КЗ/отм./, тъй като последната разпоредба изобщо не е приложима
към договорите за финансов лизинг. Такова право на ищеца е било уговорено в
договора за финансов лизинг между страните, но при условие, че
лизингополучателят изплаща редовно лизинговите вноски до края на срока на
договора, което задължение не е изпълнено, поради което и договорът е развален
от ответника, считано от 17.04.2012 г. Евентуално възразява за погасяване по
давност на всички произтичащи от договора и неговото разваляне права. Твърди,
че полученото застрахователно обезщетение е прихванато не едностранно от него,
а е приспаднато от дължимите от ищеца лизингови вноски, застрахователни премии
и неустойки по разваления договор при разглеждане на исковата претенция на
ответника по чл.535 ТЗ за изпълнение по запис на заповед, издаден от ищеца за
обезпечаване на задълженията му по лизинговия договор и които задължения са
съществували към датата на изплащане на застрахователното обезщетение, като с
тях няма пречка да се извършва прихващане, дори да са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът носи тежестта да докаже твърденията си относно
съществуване на правоотношението по договора за финансов лизинг, изпълнение на
задълженията си по същия договор, извършването на кражба на лизинговия обект,
получаване на застрахователно обезщетение от ответника във връзка със същата
кражба.
Ответникът следва да докаже, че е упражнил правото си
да развали договора, като е отправил изявление за разваляне до ищеца и
предоставил подходящ срок за изпълнение.
Безспорни между страните са фактите относно сключване
на лизинговия договор, кражбата на автомобила на 17.10.2011 г., развалянето на
договора на 17.04.2012 г., както и получаването от ответника на плащане от застрахователя за кражбата на
лизинговия автомобил на 01.03.2016 г. в размер на 127547,47 лв., от която сума
96700 лв. представлява застрахователно обезщетение, а остатъкът – обезщетение
за забавеното плащане на застрахователното обезщетение.
Договорът за лизинг между страните е сключен на
12.05.2008 г. за срок от три години и
уговорена лизингова цена от 86091,85 евро без ДДС, като лизингополучателят
заплаща встъпителна лизингова вноска от 15 000 евро, 600 евро
административна такса, 48 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план,
включващи главница и лихва, както и остатъчна вноска при упражняване на правото
на изкупуване на лизинговия обект с
изтичане на срока на договора.
Няма спор, че ищецът е получил фактическата власт
върху лизинговия автомобил, а от заключението на счетоводната експертиза, се установява, че последното извършено от него
плащане е от 26.10.2010 г., след която дата ищецът не е извършвал плащания по
договора с ответника. Към датата 17.11.2010 г., когато автомобилът е откраднат,
ищецът е платил по лизинговия договор суми в общ размер на 128384,28 лв., с които
плащания е погасена първоначалната вноска, главница в размер на 54611,43 лв.,
договорни лихви в размер на 16683,26 лв., данъци, такси и застраховки в общ
размер на 18730 лв. и неустойка в размер на 3154,39 лв. Към същата дата ищецът
е бил в забава
за плащането на задължения в общ размер на 25609,35 лв., от които 23065
лв. – главница, 345,22 лв. – договорни лихви, 1759,90 лв. – данъци, такси и
застраховки и 438,03 лв.
Съгласно договора за лизинга за срока на действието му
и до връщане на лизинговата вещ или придобиване на собствеността върху нея от
лизингополучателя по отношение на
лизинговия автомобил се сключват от името и в полза на лизингодателя, но за
сметка на лизингополучателя, договори за застраховка „гражданска отговорност“ и
„Каско“, като няма спор, че такава застраховка е била сключена и макар и да не
се установява кога точно, с оглед липсата на спор между страните относно датата
на настъпване на застрахователното събитие, а именно 17.10.2011 г., съдът
приема, че това е станало при всички случай преди тази дата
Страните не спорят относно развалянето на договора от
лизингодателя, считано от 17.04.2012 г., към която дата просрочените задължения
на лизингополучателя са в общ размер на 101968,88 лв., съответно към датата
01.03.2016 г., когато ответникът е получил плащане от застрахователя ЗАД Б.В.И.Г.АД
за настъпилото застрахователно събитие – кражба на автомобила, който е бил
обект на лизинговия договор между страните, тези задължения не са били
погасени, а са съответно увеличени до размера от 169269,53 лв., поради
натрупването на обезщетения за забавено плащане и неустойка за разваляне.С
полученото плащане от застрахователя ответникът е погасил счетоводно част от
задълженията на ищеца по лизинговия договор.
При тези факти, съдът приема, че предявеният иск за изпълнение
на реално задължение, основан на законова разпоредба, е неоснователен по
твърдения.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.384 КЗ, която
с оглед правилата за действие на нормативните актове по време, е неприложима в
отношенията между страните по повод лизинговия договор и сключената имуществена
застраховка на лизинговия автомобил.
Разпоредбата на чл.384 КЗ няма аналог в отменения Кодекс на
застраховането и предвижда специфични изисквания относно сключване на договор а
имуществено застраховане с вещи, които са предмет на договор за финансов
лизинг, респективно специални правила относно изплащане на застрахователното
обезщетение. Тя обаче е неприложима към договора за застраховка „каско“,
сключен преди влизането й в сила по който застрахователното събитие също е
настъпило през 2011 г., респективно от
тази разпоредба на ищеца не следват никакви права. Без правно значение е
момента на изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като се касае за
изпълнение на вече възникнало задължение, като не моментът на изпълнението
определя приложимия закон, а момента на възникването му – настъпването на
застрахователното събитие.
Никакво вземане не възниква за ищеца и от разпоредбата
на чл.199 а КЗ /отм./, на която той се позовава евентуално във връзка с възраженията
на ответника. Тази разпоредба касае застраховки върху имущество/благо в полза
на трето лице – кредитор на притежателя
на застрахованите права/блага и твърдените от ищеца факти изобщо не попадат в
приложното й поле, тъй като в случая застрахованото имущество(автомобил)принадлежи
на лизингодателя, застраховано е от самия него и в негова полза и респективно не се касае за застраховка в полза на трето
лице-кредитор, като този факт не се променя от обстоятелството, че
лизингополучателят е поел задължение да заплаща стойността на премията. На
следващо място разпоредбата на чл.199а КЗ урежда право на застрахования
–длъжник да получи застрахователното обезщетение, в случай, че е изпълнил
задълженият си към кредитора, т.е. не урежда отношенията между кредитора и
длъжника, а между тях и застрахователя, като предвижда право на длъжника да
получи частта от застрахователното обезщетение, която надвишава задълженията му
към кредитора, каквито твърдения ищеца
няма, тъй като не твърди да е изпълнил задълженията с по лизинговия договор,
като погасяването по давност касае възможността за принудително събиране на
задължения, но не и тяхното съществуване.
Следователно приложимият в отношенията на страните
закон не предвижда законово вземане на ищеца,
в качеството му на лизингополучател по договора за финансов лизинг с
ответника да получи цялото или част от застрахователното обезщетение за пълна
загуба на лизинговото имущество. Такива негови права могат да се породят
единствено от договора между страните, като отношенията между страните във
връзка с пълна загуба на лизинговата вещ са уредени от лизинговия договор по
аналогичен на разпоредбата на чл.384 КЗ начин, а именно, че застрахователното
обезщетение се получава от лизингодателя, като
лизингополучателят има право да го получи от последния при условие, че е
изпълнявал задълженията си по лизинговия договор да края на срока му или
изплащане на застрахователното обезщетение и след приспадане на разликата между
лизинговата цена на обекта и платените лизингови вноски и публични задължения по
повод настъпилата пълна загуба на имуществото./чл.15 от лизинговия договор./ В
случая тази разпоредба е неприложима поради развалянето на лизинговия договор
по вина на ищеца поради неизпълнение на задълженията му и преди изтичане на
срока на договора, респективно изплащането на застрахователно обезщетение, а и ищецът
не основава претенциите си на договорни задължения, за да се изследва въпроса
относно съществуването на негови вземания по договора, респективно да се
обсъждат възраженията на ответника за погасяването им по давност.
По тези съображения предявеният иск
за реално изпълнение на произтичащо от закон задължение е неоснователен и
следва да се отхвърли, като на отхвърляне подлежи и обусловения акцесорен иск.
Това налага разглеждане на иска за
неоснователно обогатяване, който съдът е задължен да приеме за допустим
с оглед указанията на Софийски апелативен съд да отговоря на изискванията за редовност, да се основава
на твърдения на ищеца за настъпило негово обедняване под формата на платените
лизингови вноски и обогатяване на ответника, който получил повече от уговорената
лизингова цена, а именно лизинговите вноски и застрахователното обезщетение и
да подлежи на разглеждане при неоснователност на иска, основан на законова
разпоредба.
Както вече беше посочено,
отношенията между страните се основават на договор, който е развален, като с
оглед характеристиките му на договор за периодично изпълнение, развалянето има
действие занапред и до 17.04.2012 г. всяка от страните е дължала изпълнение на
задълженията си, съответно ищецът дължи заплащането на уговорените лизингови
вноски и всички негови плащания по договора за лизинг до датата на развалянето
представляват изпълнение на собственото му договорно задължение, поето с негово
съгласие и следователно няма как да доведат до обедняването му, тъй като срещу
тях е получил насрещна престация – възможността да ползва лизинговата вещ. Що
се отнася до обогатяването на ответника, то получените от него плащания от
ищеца и от застрахователя не водят до такова, тъй като по делото се установява,
че извършеното от застрахователя плащане не е достатъчно, за да компенсира
неизпълнените задължения на ищеца по договора за лизинг и обезщетението за
забавеното им плащане.
По тези съображения искът за неоснователно обогатяване
следва също да се отхвърли.
Право на разноски при този изход от спора има
ответникът, който ги е претендирал и комуто следва да се присъди сумата от
3453,20 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.Е.А.И.Г.ООД, ЕИК *******5, със
седалище и адрес на управление:*** *******срещу
У.К.Л.ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** иск за реално
изпълнение на задължение на ответника в качеството му на лизингодател по
сключен между страните договор за финансов лизинг от 12.05.2008 г. да заплати
на ищеца, в качеството му на лизингополучател по същия договор, сумата от
40 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 127547, 47 лв.
- платено на лизингодателя застрахователно обезщетение за настъпило в срока на
действие на лизинговия договор застрахователно събитие –„кражба“ на лизинговата
вещ – лек автомобил по договор за застраховка „автокаско“, което обезщетение се дължи на ищеца по силата на
закона – чл.199 а КЗ/отм./ и чл.384, ал.3 КЗ, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение в
размер на 10888,88 лв. като част от обезщетение в общ размер на 34721,24 лв. за
периода на забава 10.03.2016 г. -15.11.2018 г., както и иск по чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 40000 лв., като част от вземане в общ размер на
127547,47 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца със стойността на полученото застрахователно
обезщетение.
ОСЪЖДА А.Е.А.И.Г.ООД, ЕИК *******5, със седалище и адрес на управление:***
*******да заплати на У.К.Л.ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3453,20 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: