Решение по дело №8114/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110108114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18153
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110108114 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. Б. Й.
против М. Н. Б., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за
осъждане на ответника да преусТ.и нарушението на правото на собственост на ищцата
върху апартамент № 6, находящ се в **********3, като извърши ремонт на банята в
собствения си апартамент № 9, находящ се в **********4 и 2/ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 211,35 лева, представляваща обезщетение
за причинените имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент № 6, находящ
се в **********3, изразяващи се в стойността на необходимите разходи за извършване
на ремонт /труд и материали/, вследствие от теч в имота на ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в **********3, по силата на нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ № 46, том III, нот.дело № 446/1977 г. и нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 17, том XII, дело №
1831/09.05.1984 г. Поддържа, че ответницата М. Б. е собственик на недвижим имот,
находящ се над този на ищцата, представляващ апартамент № 9, находящ се в
**********4. Ищцата твърди, че в продължение на няколко години в банята на
1
жилището и в съседната на нея стая /спалня/, се наблюдават мокри петна и постоянна
влага, идващи от теч на вода в собствения на ответницата апартамент. Поддържа още,
че в резултат на теча се образували петна от мухъл и плесен, нарушила се целостта на
мазилката по тавана и стените в банята, като на места същата се изронила до
панелната конструкция, отлепили се цели участъци от фаянсовите плочки. Ищцата
поддържа, че проблемът с течовете бил обсъждан многократно с ответницата, както и
на проведени общи събрания на етажната собственост, но ответницата не предприела
действия по отстраняване на проблема. Предходното обусловило подаване на жалба от
ищцата до районната администрация през 2022 г., за което била уведомена, че е
започната административно-наказателна процедура по реда на ЗЕУС, но няма данни за
резултата от провеждането й. Ищцата поддържа още, че подала молба по реда на
чл.207 и сл ГПК за обезпечение на доказателства, въз основа на която в Софийски
районен съд било образувано ч.гр.д.№ 20508/2023 г. Поддържа, че в хода на
производството били изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-
техническа експертизи, в които вещото лице констатирало уврежданията в жилището
на ищцата, както и че същите са в резултат от проникване на вода от апартамента на
ответницата. Ищцата твърди, че съгласно заключението на вещото лице, ремонт в
банята в жилището на ответницата ще преусТ.и течовете и уврежданията в
собственото й жилище, като ремонта за отстраняване на последните възлиза на 2
211,35 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове, като моли за тяхното уважаване и
присъждане на сторените в настоящото производство и производството по
обезпечение на доказателства разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява сТ.ище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорват се твърденията на
ищцата за нарушено право на собственост, както и за претърпени вреди с доводи, че
претенциите се основават единствено на изготвената в производството по обезпечение
на доказателства съдебно техническа експертиза, без да се анализират причините в
пълен обем и без обследване състоянието на ВиК инсталацията в жилищната сграда.
Поддържа се още, че от страна на ответницата не е извършено нарушение на
задължителни предписани норми по отношение функционирането на ВиК
инсталацията в нейното жилище, същата не е осъществила действия или бездействия,
с които да е накърнила правото на собственост на ищцата, в частност – не е станала
причина за течове, довели до вреди в жилището на последната. Оспорва се
твърдението на ищцата, че вследствие теча в жилището на ответника, лошото
състояние на банята, както не предприетите действия от страна на последната, са
довели до нарушаване правото й на собственост и причинените имуществени вреди.
Оспорва се наличие на причинно-следствена връзка между действия на ответницата и
настъпилите увреждания в имота на ищцата. Сочи се, че подобни течове и свързаните
2
с тях увреждания има и в имота на ответницата, които са в резултат от неотстранени
през годините повреди и прекъсвания на вертикалната щрангова инсталация в блока.
Поддържа се още, че ответницата не следва да отговаря заради повреди на ВиК
инсталацията на блока, а изслушаната в производството по чл.207 ГПК експертиза е
едностранчива, непълна и необоснована, тъй като вещото лице не е обследвало
цялостното състояние на ВиК инсталацията в сградата. По изложените в отговора
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените разноски по производството.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид сТ.ището на страните, приема за усТ.ено
следното от фактическа страна:
По делото е изискано и приложено производството по ч.гр.д.№ 20508/2023 г. по
описа на СРС, 31-ви състав, образувано по молба за обезпечение на доказателства по
реда на чл.207 ГПК.
Видно от приложения по горепосоченото производство нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ № 46, том III, нот.дело № 446/1977 г. и нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 17, том XII, дело №
1831/1984 г. е, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.София, **********
В производството по чл.207 ГПК е допуснато и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, изготвено от инж.Павел Цолов, в което вещото лице след
извършен оглед на място в имотите на ищцата, ответника и трето за настоящия спор
лице е посочило, че конструкцията на сградата е панел, а апартаменти с №№ 6, 9 и 12
се намират един над друг. При огледа на ап.6 /собственост на ищцата в настоящото
производство/ вещото лице е констатирало, че тавана в баня с тоалетна е с
подкожушена и опадала мазилка, наличие на мухъл, следи от течове, включително
един активен към датата на огледа – в зоната на тавана, граничеща с фасадната стена.
При направена проверка в ревизионния отвор, експертът не е усТ.ил активен теч или
следи от стари течове. В спалнята в жилището на ищцата вещото лице е описало следи
от течове по таван и стени в един от ъглите на стаята, силно подкожушена шпакловка,
разлепени и увредени тапети и наличие на мухъл. Аналогични са констатациите на
вещото лице при оглед в баня с тоалетна в апартамента на ответницата в настоящото
производство, където освен теч в зоната на тавана е констатирано още, че плочките по
стените и пода са в много лошо състояние, а в зоната на душа и около вратата са
опадали. Вещото лице е посочило, че между плочките липсва фуга и има вода между
подовите плочки и старото покритие на банята под тях, което е било мозайка. Според
заключението, банята в жилището на ответницата е в много лошо състояние и се
нуждае от спешен ремонт. При направен оглед в ап.12 /собственост на трето за спора
3
лице/ вещото лице е констатирало следи от стар теч на тавана, но през ревизионен
отвор е констатирало „сериозен теч“ от сифона на вана в банята на жилището, както и
„слаб теч“ от коляно ф 50 на каналната тръба, влизащо в замазката. Вещото лице е
извършило оглед и на фасадата на жилищната сграда, където е констатирало следи от
теч от страната на баните и в трите апартамента. Според вещото лице уврежданията в
баните на по-ниските етажи са по-големи, тъй като при слизане надолу влагата се
натрупва. Съгласно заключението, за да се отстранят течовете е необходимо да се
направи цялостен ремонт на банята в жилището на ответника, частичен в банята на
ап.12 – на водоотвеждането на ваната и отпушване на тръбите. Представена и КСС за
отстраняване на уврежданията в ап.6, собственост на ищцата в настоящото
производство.
В производството по чл.207 ГПК е прието и допълнително заключение на
съдебно-техническа експертиза, при което вещото лице е извършило оглед на покрива
на жилищната сграда и апартаменти с №№ 15, 18 и 21. В резултат на направеното
обследване вещото лице е дало заключение, че уврежданията в банята и спалнята в
имота на ищцата, са причинени в най-голяма /максимална/ степен от банята на ап.9,
находящ се над процесния имот. В допълнителното заключение експертът е
остойностил ремонтните дейности по поставяне на нови плочки и на стена в банята на
ап.6.
В приетото в хода на настоящото производство заключение на съдебно-
техническа експертиза, изготвена на инж.М. В., вещото лице не е констатирало течове
във вертикалните канализацонни и водопроводни щрангове, разположени в тръбната
шахта. Според вещото лице, монтираната в ап.15 вана е в нарушение на проекта, по
който е изградена хоризонталната канализационна инсталация и предвидените в него
пропускателни способности на тръбната мрежа, което създава предпоставка за течове.
Експертът сочи още, че без демонтаж на ваната и подзиданата стена, не може да се
усТ.и изправност на тръбните връзки, нито състоянието на уплътнителите и фугите
между подовия и стенния панел. Изслушано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че уврежданията в банята на ищцата идват от горния етаж. В банята на
ответницата разрушенията са причинени от по-горните етажи, но те спомагат да
проникне влагата и на по-долните етажи. Според вещото лице самостоятелното
ползване на банята на ответницата неминуемо води до теч в банята на ищцата, но
проблемите в банята на ет.5, също допринасят за вредите.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така усТ.еното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
4
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Това
въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като
чрез предявяване на иска по чл.109 ЗС се цели преусТ.яването на същите, които пречат
на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и
търсената с иска по чл.109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните
ограничения на собствеността.
В решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г., II г.о. на ВКС е прието, че
не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по
чл.109 ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и
посредством което обективно се създават пречки за упражняване на усТ.ения правен
режим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика
и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да
бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/
създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение.
Следователно пасивно легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС
иск е този, който извършва неоснователно действие или поддържа вече създадено
противоправно състояние, с което създава пречки за упражняване на правото на
собственост на ищеца.
В случая негаторният иск е предявен срещу ответницата в качеството й на
собственик на съседен апартамент, за когото се излагат твърдения в исковата молба,
свеждащи се до това, че с бездействието си по неотстраняване на повреда в нейния
имот причинява теч в ищцовия апартамент и така засяга правото на ищцата да го
ползва изцяло по предназначение, защото е необходим ремонт. С предявения
негаторен иск се цели твърдяното от ищцата поддържане на противоправно състояние
от ответницата да бъде прекратено чрез задължаването й да извърши необходимите
строително-ремонтни дейности за отстраняване на повредите в нейния имот.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да усТ.и кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на
това действие, в какво се състои нарушението, както и наличието на връзката между
конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия.
Ето защо, по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС в тежест на ищцата е да
докаже следните обстоятелства: че е собственик на засегнатия имот – апартамент № 6,
5
находящ се в гр.София, ********** осъществено от ответницата неоснователно
въздействие върху ищцовия имот – непредприемане на действия по отстраняване на
теч, произхождащ от нейния имот и довел до наводнения и повреди в ищцовия имот;
че именно неоснователното въздействие от ответницата ограничава, смущава или
препятства възможността на ищцата да ползват пълноценно имота си по
предназначение. В тежест на ответницата съгласно чл.154 ГПК е да докаже
възражението си, че течът произхожда от други имоти.
Между страните не се спори, а и от представените по делото нотариални актове
безспорно се усТ.ява, че ищцата е собственик на апартамент № 6, находящ се в
гр.София, **********
Липсва спор по делото, че ответницата е собственик на апартамент № 9 в
същата сграда, намиращ се над имота на ищцата.
Страните не спорят и относно наличието на теч в имота на ищцата. Спорен е
въпросът дали течът в апартамента на последната произхожда от имота на
ответницата.
По въпроса относно причината за теча в собствения на ищците имот съдът
кредитира заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически
експертизи, приети в хода на производството по чл.207 ГПК, без възражения от
страните. Видно първоначалното заключение е, че банята в жилището на ответницата е
в изключително лошо състояние и се нуждае от спешен ремонт. Плочките по стените и
пода са в много лошо състояние, а в зоната на душа и около вратата са опадали.
Между плочките липсва фуга и има вода между подовите плочки и старото покритие
на банята под тях. Съгласно заключението, за да се отстранят течовете е необходимо
да се направи цялостен ремонт на банята в жилището на ответника и частичен в
банята на ап.12. Видно и от заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, самостоятелното ползване на банята на ответницата неминуемо води до
теч в банята на ищцата.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че е налице причинна връзка
между противоправното бездействие на ответницата и настъпилите вреди от наличния
теч в апартамента на ищцата. При това положение ответницата следва да бъде осъдена
да прекрати своето неоснователно бездействие и да извърши за своя сметка
необходимия ремонт в банята си за отстраняване на причините за усТ.ените следи от
течове в банята и спалнята в жилището на ищцата.
Предвид гореизложеното предявения негаторен иск е основател, поради което
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД – за обезщетение на имуществени
вреди:
Основателността на този иск се обуславя от кумулативното наличие на
елементите на следния фактически състав: поведение; противоправност на
6
поведението; вина; настъпили вреди; причинна връзка между вредите и
противоправното виновно поведение. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. В
случая това означава, че ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния
размер и причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в бездействие по повод теч в жилището на ищцата.
Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от
ответника за оборване на законовата презумпция.
Видно от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза,
прието в производството по обезпечение на доказателства е, че всички констатирани
увреждания в апартамента на ищцата са в следствие на проникваща вода от по-горните
етажи. При извършените огледи вещото лице е констатирало следи от течове и в трите
бани и спални /на ап.6, ап.9 и ап.12/, като уврежданията в баните на по-ниските етажи
са по-големи, тъй като се получава натрупване. Изслушано в съдебно заседание
вещото лице е заявило, че в спалните и на трите огледани апартаменти има еднотипни
следи от течове на стените, които граничат с банята, поради което не може да каже
категорично, че течовете идват от ап.9 или от ап.12. Възможно е да има някакво
натрупване от по-горните етажи. В допълнителното заключение, след направено
повторно обследване, вещото лице сочи, че уврежданията в спалнята и банята на
процесния имот са причинени в най-голяма степен от банята на ап.9.
При съобразяване с горното, както и с констатациите в заключението на СТЕ
прието в настоящото производство, съгласно което в банята на ответницата са паднали
облицовъчните плочки по стените, в резултат на което е започнало рушенето и на
стенните панели, отлепени са облицовъчни плочки по пода, повредени са
уплътненията и фугите между стенните и подовите панели и ВиК инсталацията трябва
да бъде ремонтирана, настоящият съд приема, че в резултат от бездействието на
ответницата, са били нанесени увреждания в банята и спалнята в жилището на
ищцата.
При преценката им по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира заключенията на
вещите лица, тъй като същите изготвят заключение на база на своите знания и опит,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая това изискване е спазено, като заключенията са
изготвени въз основа на обективни данни, а не върху предположения.
7
Липсата на предприети действия от ответницата за справяне с проявяващия се в
жилището на ищцата теч, дължащ се на неизправности в нейната баня, сочи на
реализирано от нея поведение, което е противоправно, защото е в разрез със
задължението й по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, а и нарушава генералната забрана да не се
вреди другиму. Видно от заявеното от вещото лице инж.В. при изслушването му в
открито съдебно заседание е, че в банята на ответницата не е правен ремонт повече от
5 години.
Въпреки предходното, настоящият съд намира, че ответницата не следва да носи
отговорност за пълния размер на претендираните имуществени вреди. Това е, тъй като
от заключенията на СТЕ безспорно се усТ.ява, че в случая е налице теч и от по-
горните етажи, който допринася за уврежданията в жилището на ищцата. Видно от
заявеното от вещото лице инж.В. при изслушването му е, че в случай, че ответницата
възсТ.и фугите и плочките в банята си, това в известна степен би предотвратило теча
на долния етаж. В тази насока е и първоначалното заключение на СТЕ, прието в
производството по чл.207 ГПК съгласно което за да се отстранят течовете е необходим
ремонт както в банята на ответницата, така и в апартамент № 12. С оглед предходното,
при съобразяване със заключението на допълнителната СТЕ в производството по
чл.207 ГПК, в което експертът сочи, че уврежданията в банята и спалнята на ап.6 са
причинени в най-голяма /максимална/ степен от банята на ап.9, при предпоставките на
чл.162 ГПК съдът приема, че отговорността на ответницата за причинените вреди е 90
% от стойността на същите.
От приетите в производството по чл.207 ГПК експертизи се усТ.ява, че общата
стойност на разходите за ремонт /труд и материали/ за отстраняване на следите от теч
в имота на ищцата са в размер на 2211,35 лева. При съобразяване с гореизложените
мотиви отговорността на ответницата е до сумата от 1990,22 лева. Върху главницата се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.02.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен
размер от 2211,35 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от
предявените искове. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК е, че ищцата
претендира и е направила разноски в исковото производство в общ размер на 1944,85
лева, както и сумата от общо 1870 лева в производството по чл.207 ГПК. Съразмерно
на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 3433,37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски съразмерно
на отхвърлените срещу нея искове. Видно от данните по делото е, че в исковата
производство ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение и
8
експертиза в общ размер на 1000,00 лева, от която сума ищцата следва да й заплати
сумата от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Б., ЕГН ********** по предявения от С. Б. Й., ЕГН
********** иск с правно основание чл.109 ЗС - да преусТ.и нарушението на правото
на собственост на ищцата върху апартамент № 6, находящ се в **********3, като
извърши ремонт на банята в собствения си апартамент № 9, находящ се в
**********4 .
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД М. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Б.
Й., ЕГН ********** сумата от 1990,22 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент № 6, находящ се
в **********3, изразяващи се в стойността на необходимите разходи за извършване на
ремонт /труд и материали/, вследствие от теч в имота на ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
1990,22 лева до пълния предявен размер от 2 211,35 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Н. Б., ЕГН ********** да заплати
на С. Б. Й., ЕГН ********** сумата от 3433,37 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Б. Й., ЕГН ********** да заплати на
М. Н. Б., ЕГН ********** сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9