РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Варна, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100600265 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е Присъда № 309 от 14.12.2023 г.
по НОХД № 4139 по описа за 2023 г на РС Варна, първи състав.
Обжалвания съдебен акт е осъдителен, за подсъдимият С. И. С., с който
е признат за виновен в това, че:
На 24.07.2023г., в с.Горен чифлик, обл.Варна, управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ ***, след
употреба на наркотични вещества- метамфетамин, установено по надлежния
ред- с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен № ARKA-
0045.
На основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и
на ГЛОБА в размер на 500,00 / петстотин/ лева , а на основание чл.343г, във
вр. с чл.37 т.7 от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от една година и два месеца.
1
На 24.07.2023г., в с.Горен чифлик, обл.Варна, управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ ***, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0442-000194/20.09.2023г., издадена от началник сектор „Охранителна
полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, влязла в законна сила на
10.10.2022 г.
На основание чл.343в, ал.3, вр.ал.1 и чл.54 от НК му е наложено
наказание “лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА ”, както и на
ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/ лева.
На основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК е определено най-тежкото
наказание за измежду двете престъпления, а именно лишаване от свобода за
срок от една година, както и глоба в размер на 500,00 лева, изтърпяването
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено, като е определен
изпитателен срок от три години, към което е присъединено наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и два месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимият С. И. С. , е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, съдът е отнел в полза на
държавата веществените доказателства по делото - запечатан плик, съдържащ
тест-касета Dreger Drug Test 5000 с фабричен № ARКА-0045, проба с пореден
№316/24.07.23г. , като е постановил след влизане на присъдата в сила да
бъдат унищожени.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез
адвокат П. И. от АК – Варна като се оспорва участието на подсъдимия в едно
от деянието по време и място за които е осъден, като алтернативно се твърди
явна несправедливост на наказанието. Прави се искане присъдата да бъде
отменена, в частта на осъждането за деянието по чл.343в,ал.3 НК подс. С.
оправдан и алтернативно наказанието да бъде определено при условията на
чл.55,ал.1 и ал.3 от НК. Жалбата се мотивира,че ВРС не е преценил
събраните по делото доказателства правилно и че не е изпълнил
задълженията си по чл.13 ;14 и чл.107 НПК
2
В хода на съдебните прения въззивния прокурор изразява становище за
правилност на присъдата и моли да бъде потвърдена, като законосъобразна.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата по
наведените в нея съображения, като се развиват обстойни доводи в нейна
подкрепа. Акцент се поставя на съставените АУАН, с оглед обстоятелството,
че подсъдимият е спиран само веднъж на 24.07.2023 г. в 17.20 часа, а в
съдържанието на акт № 679 е вписано, че и на същата дата в 20.22 ч. отново е
бил спрян на, същото място, така както е описано и в предходният акт.
Обосновка се прави и въз основа на заповедта за задържането, където е
посочено че С. е бил задържан в периода от 17.30 ч. до 22.40 ч на 24 юли.
Това според защита представлява непреодолимо съмнение в обвинителната
теза, че действително в 22.40ч. подсъдимият е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества. Това съмнение е пренесено както в
присъдата, така и в мотивите към нея. Все в тази връзка се критикува
първоинстанционният съд не е обсъдил съдържанието на АУАН №
679/24.07.2023 г., след като той е редовен от външна страна и и има
доказателствена сила, като годно доказателствено средство. В заключение се
моли за решение, с което да бъде отменена присъдата и да бъде признат за
невинен подсъдимият в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Алтернативно, се иска да бъде намален размера на наложеното наказание
лишаване от свобода, както и изпитателния срок в предвидения минимум и да
не се налага наказанието глоба и както и наказанието „лишаване от право да
се управлява МПС“ да бъде намалено до 12 месеца.
Подсъдимият в последната си дума подсъдимият желае да бъде
отменена присъдата.
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна поради следните
причини:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
което е положил грижа със всички допустими доказателствени способи да
установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
Подсъдимият С. бил правоспособен водач на МПС, но поради
управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда свидетелството му за правоуправление било временно отнето със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0442-
3
000194/20.09.2023г., издадена от началник сектор „Охранителна полиция“
към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна. Заповедта била връчена лично на
подсъдимия и влязла в сила на 10.10.2022 г. В неустановен момент преди
17,20ч. на 24.07.2023г. подсъдимият употребил наркотично вещество-
метамфетамин, след което привел в движение лек автомобил „Форд Транзит“
с ДК № ***. Около посочения час на 24.07.2023г. същият се движел по
ул.”Орловец” в с.Горен чифлик, обл.Варна, в посока с.Гроздьово. В близост
до заведение „Каваците“ С. бил спрян за проверка от свидетелите А. А. С. и
П. Ж. И.[1]служители в ГПУ-Варна при РДГП-Бургас, които поискали от
подсъдимия да представи свидетелство за управление на МПС, но той не
разполагал с такова и признал, че същото му е отнето. Свидетелите
установили, че подсъдимият е временно лишен от правоуправление със
ЗППАМ и поискали съдействие с оглед проверка за спазване на ЗДвП. На
мястото на проверката пристигнали свидетелите К. Р. С. и Г. С. Д.- служители
в Участък Долни чифлик при Четвърто РУ, които изпробвали подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство. Уредът отчел отрицателен
резултат за употреба на алкохол, но полицейските служители преценили, че
следва да го изпробват и за употреба на наркотични вещества. Доколкото
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна разполагало само с едно техническо
средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, което в този момент се ползвало от други полицейски служители на
отдалечено място, а и поради констатацията, че управлява МПС в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за правоуправление, С. бил задържан и отведен в сградата
на Четвърто РУ. Там в 20,17ч. той бил изпробван с техническо средство
„Drаger Drug Test 5000“ с фабричен № ARКА-0045, като резултатът бил
положителен за употреба на метамфетамин. На подсъдимия бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия GA,
№980679/24.07.2023г., подписан от него без възражения. Бил съставен и
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, в който проверяващите отразили констатациите си за съС.ието
на водача. На С. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване и
бил придружен до МБАЛ-Варна при ВМА-София за 2 вземане на проба за
химичен анализ. На лицето бил извършен преглед от медицински специалист,
констатациите от който били обективирани в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, но химичен анализ не бил извършен,
тъй като подсъдимият отказал да предостави проби. Отказът на С. да даде
кръв и урина за изследване бил отразен в съставения Протокол за медицинско
изследване и бил удостоверен с подписите на присъствалите лица,
включително и на подсъдимия. По повод извършените деяния било
образувано Досъдебно производство №3114/23г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна.
Посочената фактическа обстановка, ВРС е установил от събраните и
проверени доказателства и доказателствени средства, които са посочени
изрично: от показанията на свидетелите А. А. С., П. Ж. И., К. Р. С. /дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281 ,ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/ и
Г. С. Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
При оценката на доказателствата ВРС е посочил, че при изграждането
на своите фактически и правни изводи ползва показанията на всички
4
разпитани свидетели които законосъобразно са кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, без наличието на основания за
съмнение в тяхната достоверност.
Детайлно е отразено че св.А. и И. непосредствено са възприели
управлението на МПС от страна на подсъдимия, а св. С. и Д. че са
осъществили техническата констатация за употреба на наркотични вещества с
техническо средство. Съдът е отчел и дал предимство на дадените от св. С.
показания в хода на досъдебното производство с оглед тяхната времева
близост до инкриминираната дейност.
Вярна оценка съдът е дал и на писмените доказателства като по
сериозна тежест е дадена на: талон за изследване, АУАН, Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, разпечатка ARКА-0045, /проба 316 с положителен резултат за
метамфетамин), протокол за сервизна проверка на използваното техническо
средство, справка за нарушител и др. От приложената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0442-000194 от 20.09.2022г. е
видно, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е било
временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, във връзка с
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, от ЗДвП, извършено на 16.09.2022г с заповед
връчена на подсъдимия на 24.09.2022г. и е влязла в сила на 10.10.2022г. въз
основа НП №22-0442- 000760/19.10.2022г. Извод за обективната страна на
деянието е направен въз основа на справка вх.№88419/24.11.2023г. от която е
видно, че връченото на подсъдимия на 27.07.2023г.НП, не е обжалвано и е
влязло в сила на 11.08.2023г. Следователно процесното деяние е извършено
след влизането в сила на ЗППАМ №22-0442-000194 и преди влизането в сила
на Наказателно постановление №22-0442-000760/19.10.2022г.
Не са налице пороци в оценката и на обясненията на подсъдимия който
се признава за виновен в извършването на престъплението по чл.343в, ал.3,
вр. ал.1 от НК, описвайки обстоятелствата, на управлението на автомобила и
тези на извършената проверка Разяснявайки двойната юридическа природа на
обясненията на подсъдимия, ВРС законосъобразно не е намерил основания
да не кредитира обясненията на С.. Независимо от смисловото съгласие за
виновността си обясненията му не опровергават обвинителната теза относно
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и кореспондират и с останалите
доказателства по делото.
С оглед възраженията на защитата по кое време е констатирано
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и отразяването на това обстоятелство в
АУАН, ВРС в мотивите е изложил обстойни доводи. Подчертано е в тях, че
факта, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил след употреба на
наркотично вещество- метамфетамин е безспорно установен и то по
надлежния и изискуем от закона ред - техническо средство. Позовавайки се на
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.17г съдът е изпълнил задължителнието
да запълни бланкетното съдържание на нормата на НК.
Оценявайки доказателствата, ВРС законосъобразно е извел от правна
страна извод, че подсъдимият С. С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпните състави на чл. 343б,ал.3 и чл.343в от НК.
Първоинстанциионния съд е изложил убедителни мотиви относно
приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивния
съд се солидаризира и не намира нужно да преповтаря, освен посочените по
5
горе. Настоящия състав на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния
съд, като същите в аналитичната си част са изключително задълбочени и
подробни. Същите съдържат изводи по достоверността на гласните
показания, писмените доказателства. При формирането на волята на съда не
са установяват пороци и превратно тълкуване на доказателствата
При определяне на наказанията съдът е съобразил обстоятелствата,
степента на обществена опасност на всяко от деянията и на дееца. В
конкретния случай, ВРС е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало и липсата на настъпили конкретни
вредни последици и за по престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК
признанието за вина и оказаното съдействие при разследването на това
престъпление. По отношение престъплението по чл.343б, ал.3 от НК съдът e
отчел липсата на видими отклонения в поведението на лицето, свързани с
употребата на наркотичното вещество. Като отегчаващи обстоятелства и за
двете престъпления са отчетени престъпната упоритост, санкциониране по
ЗДвП, извън обосноваващото правната квалификация на деянието по чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК. При превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 54 НК са определени наказания
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и лишаване от свобода за срок от три
месеца и глоба в размер на 200 лева за престъплението по чл.343в, ал.3, вр.
ал.1 от НК. Правилно е приложена разпоредбата на чл.23,ал.1 и ал.2 от НК,
като на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил лишен от права по административен ред, както и тази на
чл.66,ал.1 от НК.
Изрично е посочено, че констатираните смекчаващи обстоятелства
обаче не могат да се счетат нито за изключителни, нито за многобройни, а не
на последно място и основания да се приеме, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за целите на чл.36 от НК
, с което съдът е изключил приложението на чл.55 от НК законосъобразно.
По жалбата на подсъдимия
Както бе посочено, с жалбата се прави искане за частично
оправдаване на подсъдимия, алтернативно намаляване на наложеното
наказание. Твърди се, че изводите на съда са неправилни и неаргументирани,
т.е в нарушение на чл. 13; чл. 14 и чл. 107 НПК.
Сходни доводи защитата е депозирала в хода на съдебните прения пред
първоинстанционния съд и следва да се отбележи, че мотивите съдържат
отговор на всички въпроси поставени пред ВРС, така и във възивната жалба.
ВОС не намира за нужно да преповтаря мотивите на атакуваната присъда, но
е солидарен с тях напълно. В изпълнение на задълженията си ВОС намира, че
следва да отбележи следното:
Според съдебната практика надлежният ред, за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, е посочен в Наредба № 1 от 19.07.17 г. Още в чл. 1, ал. 3 от 4 са
упоменати обема способи – „съответни технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания “. Както е
отбелязано в мотивите според чл.6, ал.9 от Наредбата, употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
6
техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място
или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване. Настоящия случай е точно такъв и с оглед резултата от
използваното техническо средство, доказването се явява безспорно. По
делото са налице доказателства от които може да се изключи по категоричен
начин наркотичното вещество да е прието във времето между спирането му за
проверка и тестването и ВРС ги е посочил. В представеният пред съда
обвинителен акт не е посочен час на извършване на престъпленията различен
от възприетото от съда. Административното производство по АУАН е
прекратено и с оглед тежестта на доказване съгласно НПК прокуратурата е
изпълнила задълженията си да посочи всичски релевантни факти по предмета
на доказаване, в това число кога и как и установено престъплението. ВРС
обстойно е разяснил съдържанието на АУАН, неговата правна природа, към
което следва да се прибави и тази на обвинителният акт. За това за разлика от
ВРС, настоящия състав на съда, не възприема че в АУАН е допусната грешка,
а по скоро че отсъства, час на извършване на деянието доколкото същият е
автоматично генериран. Но както вече бе отбелязано това не е порок на
обвинителния акт, така че няма как да бъде възприето че такъв съществува и
в присъдата.
Въззивният състав не намира, опора на възраженията сред
доказателствата по делото, намерили изискуемия подробен анализ и оценка в
мотивите към атакуваната присъда. Както бе посочено именно в изпълнение
на задълженията по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл.305 НПК, съдът е съобразил
разпоредбата на чл.102 НПК очертаваща предмета на доказване. т.е онази
част от мотивите в които подробно съда е посочил кои от наличните
доказателства и доказателствени средства са формирали вътрешното
убеждение на съда и са послужили подсъдимия да бъде признат за виновен,
при изискванията на закона за несъмнен начин на доказаност на обвинението,
според разпоредбата на чл.303 НПК. Съдебната практика е изпълнена със
дела, при което преки очевидци на изпълнителното деяние отсъстват, поради
което се е наложил и стандарта за несъмненост на доказаност и при
наличието само на косвени доказателства, които в своята взаимна връзка
водят да един единствен извод. Настоящото обаче не е от тази категория и
мотивите към атакуваната присъда са изчерпателни в този аспект.
Алтернативното искане на защитата да бъде определено наказание под
минимума предвиден в закона е свързан с приложението на разпоредбата на
чл.55 от НК. Такива доказателства обаче по делото няма, от които да може да
се направи извод, че са налице многобройни смекчаващи или изключителни
вината обстоятелства, а на следващо място и за извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко за личността
7
подсъдимия. Ето защо искане в тази насока следва да се разглежда като
безнаказаност, която съдът не може да толерира.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт или основания за изменение на постановената
присъда. Вярно е, че ВРС не е бил прецизен с приложението на чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК, тъй като отнетите в полза на държавата запечатан плик,
съдържащ тест-касета Dreger Drug Test 5000 с фабричен № ARКА-0045, проба
с пореден №316/24.07.23г., не са вещи принадлежащи на виновния послужили
за извършване на престъпленията, но така или иначе те подлежат на
унищожаване, поради което и намесата на ВОС е ненужна.
По изложените съображения първоинстанционната присъда следва да
се потвърди изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият
състав на окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 309 от 14.12.2023 г. по
НОХД № 4139 по описа за 2023 г на РС Варна, първи състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8