Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
Гр. Оряхово, 28.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:И.КЪНЕВА-САНКОВА
При секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр. дело № 172 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
От Р.С.К., с ЕГН **********,*** против Вълчко
Гешов К., с ЕГН **********,***, е предявен иск за прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство без да се издирват мотивите за вината, както и след прекратяване
на брака, съпругата да носи предбрачното
си фамилно име „Йосифова“.
Правното основание на предявеният иск е чл.49
ал.1 СК.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника не е постъпил писмен такъв.
В
откритото съдебно заседание, ищцата поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответника редовно
призован, не се явява и не е взел становище по иска.
Съдът, след като обсъди наведените от
страните доводи и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните са в брачни отношения, като бракът
е сключен на 27.12.1985 г. в гр. Мизия,
за което е издаден Акт № 25 от същата дата на Община Мизия, който е първи и за
двамата съпрузи. Горното е видно от представеното Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа Акт № 25/27.12.1985 г. от Община Мизия.
Твърди се в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 27.12.1985 г. в гр. Мизия, който е първи и за двамата съпрузи. В началото на 2010 г. отношенията между
страните се влошили и стигнали до убеждението, че повече не могат да
съжителстват заедно и се разделили. Правили няколко опита да заздравят брака
си, но не се получило и повече от 7 години са във фактическа раздяла. Ищцата
счита, че към момента бракът е изпразнен от нужното му съдържание, съществува
само формално, като и двамата имат свой собствен живот необвързан с другия и не
желаят да опитват да градят каквито и да било семейни отношения. По време на
брака не страните не са придобили недвижимо имущество, дялове в дружества,
акции или каквито и да било ценни книжа, нито са регистрирали ЕТ и не са
придобивали в режим на СИО МПС, както и нямат открити общи парични влогове.
Родените от съвместното им съжителство и от
брака на страните деца Кирил Вълчков К.,
с ЕГН ********** и Цветелина Вълчкова Гешева, с ЕГН ********** са вече
пълнолетни.
Брачната връзка между страните е само
формална, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
От показанията на свидетеля Кирил К. син на
страните по делото, се установява, че родителите му са разделени от около 6-7години
и не живеят заедно. Майка му живее в гр. Мизия, а баща му на неизвестен за него
адрес, но сочи че поддържат контакти по телефона. Рядко се прибира в гр.Мизия,
като при последното му идване в началото на годината, свидетелят съобщил на
баща си, че майка му е завела дело за развод. Ответника не възразил. Свидетеля
сочи, че баща му от няколко години живее на семейни начала с друга жена. Според
него, бракът на родителите му е дълбоко
и непоправимо разстроен и повече не могат да живеят заедно. От както са
разделени, не поддържат никакви лични и други контакти.
От показанията на свидетелката Ася
Кирилова-съжителстваща на семейни начала със сина на страните св.Кирил К. се
установява, че страните по делото са разделени от около 6-7 години. Ответникът
заминал за София и от тогава не живеят заедно. Свидетелката сочи, че при
последното си идване в гр.Мизия ответникът разбрал за делото за развод и не
възразил. Сочи, че същият живее с друга жена и няма нищо против развода. Според
свидетелката бракът на страните не може да бъде заздравен.
При тези доказателства следва да се приеме,
че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, основание по смисъла
на чл.49 ал.1 от СК и същият да бъде прекратен. Страните са във фактическа
раздяла от около 7 години, като влошаването на отношенията им е трайно и
необратимо. Следва да се приеме, че връзката между страните е само формална и
продължаването й е в ничий интерес-нито на самите страни, нито на Обществото
като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49 ал.3 СК с решението за
допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова искане няма, поради което
съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.
Фамилното име на съпругата след развода:
Ищцата е предявила искане след развода да възстанови
предбрачното си фамилно име „Йосифова”. От представеното Удостоверение за
граждански брак е видно, че същата след брака е приела фамилното име на съпруга
си -„К.“, поради което това искане е
основателно и следва да се уважи.
Разноските:
Ищцата претендира разноски по делото да
бъдат разделени по равно между страните.
Съдът определя окончателна държавна такса от 40
лв., вносима предвид непроизнасянето относно вината, от двамата съпрузи по
равно.
Мотивиран от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 СК и
ПРЕКРАТЯВА сключения на 27.12.1985
г. в гр. Мизия, с Акт № 25 от същата дата на Община Мизия граждански брак между
Р.С.К., с ЕГН **********,*** и ВЪЛЧКО ГЕШОВ К., с ЕГН **********,*** с ЕГН **********
***, поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака, Р.С.К.,
с ЕГН **********, ДА НОСИ предбрачното
си фамилно име „Йосифова”
ОСЪЖДА
Р.С.К. и ВЪЛЧКО ГЕШОВ К., ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВСС, окончателна
държавна такса в размер на 40.00 лв./четиридесет лева/ или по 20.00 лв. всеки
от тях.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: